АНАЛИЗИ

Сирийската главоблъсканица

След края на срещата в Сочи между Путин, Ердоган и Рохани редица турски медии написаха, че “световните медии посочиха, че Путин раздава картите в Сирия” и определиха изказване на Песков, че “не е постигнато споразумение за поканване на PYD за участие в договорения конгрес за национален диалог за Сирия” като ключово за Турция. Става дума за говорителя на Кремъл, който владее отлично турски език. Друг е въпросът, че няма яснота как точно ще се организира този конгрес за национален диалог за Сирия, който като идея Путин лансира още на срещите на Валдайския клуб. Вече е известно, че преговорите в Женева за изход от сирийския конфликт, 7-и поред, започват на 28 ноември, а следващата среща в Сочи е отложена за януари. Явно предстоят още доста консултации между основните играчи в сирийската главоблъсканица и стремеж преговорите в Женева (под егидата на ООН) да не се сблъскват с договорките от Сочи. Но не може да не се отбележи, че с разговорите в Сочи Москва направи наистина изпреварващ ход преди Женева и така застана поне крачка преди Вашингтон по отношение решение на сирийския конфликт.

Всъщност ехото от Сочи не е заглъхнало. Напротив, изненадващото появяване на сирийския президент Асад за разговор с Путин в навечерието на срещата на тримата президенти така подгря атмосферата, че наблюдателите не успяват навреме да анализират становища, споразумения, задкулисни действия и противоречиви интереси. Но всички са убедени, че е подаден сигнал за край на войната в Сирия. Което не означава, че е постигнат мир. Просто много са играчите, противоречиви са интересите, радикалните ислямистки групировки все още имат терени за действия в Сирия, макар и силно ограничени, а Москва и Вашингтон имат още път до окончателни споразумения.

Известно е, че Путин, Ердоган и Рохани приеха в Сочи обща декларация за приоритетните сфери за възстановяване на Сирия. Разрухата в Сирия налага многостранна и поне 10-годишна програма за възстановяване. Необходими са усилия да се даде шанс за започване на процес за реформи. Да, “срещата е от изключителна важност за прекратяване трагедията на Сирия”, казва Ердоган. Да, Путин обявява края на мащабните военни операции в Сирия и заявява, че “разпадът на Сирия, превземането й от международни терористи и катастрофата й са преодолени”. Да, Рохани говори за конгрес, който ще постави основите на нова конституция, ще начертае път за свободни, законосъобразни избори, което ще донесе мир за целия регион. Да, тримата декларират, че са за запазване териториалната цялост на Сирия и правото на сирийците да решават бъдещето си.

Но и в Сочи Ердоган не пропуска да заяви, че “никой да не чака от нас да бъдем под един покрив с тази терористична организация и ако декларираме привързаността ни към териториалната цялост на Сирия, не можем да включим един актьор от чета с окървавени ръце”. Става въпрос за организациите на сирийските кюрди, които участваха в битките срещу ИД като съюзници на САЩ, но някои от тях воюваха и срещу сирийската армия. Още повече, че Анкара е наясно как преди време Башар Асад предложи на YPG, военното крило на PYD (организация на сирийските кюрди), да се оттегли от заетите от тях територии срещу бъдеща автономия в следвоенна Сирия. Условията на кюрдите са били за федерация, а това е повече от болезнена тема за Турция. Тя си има кюрди и то 15-20 млн. на собствена територия, които от десетилетия лелеят мечти за независимост. Ердоган и на азиатския форум във Виетнам не забрави да балансира между Русия и САЩ, като ги призова и двете страни да напуснат територията на Сирия, но неудовлетворението му от решения по отношение на Сирия се изразява в продължаващи операции на турски военни в територии, които са завзети от сирийските кюрди. Сигурно затова Путин в Сочи отправя призиви, включително и към Дамаск, за компромиси и отстъпки по отношение на Сирия, за да може да спре 6-годишната война и да се даде път за реформи, трудни, продължителни, с участие на всички етноси, различни по религия граждани, представлявани от различни партии, управляващи и опозиция, вътрешна и външна. Само че подкрепяната от Турция опозиция в Сирия на практика бе победена.

А Асад, който Турция от години не приема да остане на власт в Дамаск, не само остава, той се чувства победител. Както казват, той вече “не е проблем на деня” и не е условие за започване на преговори. Тези лидери, които твърдо са срещу Асад, се оттеглят и например в женевския диалог ще участва обединена опозиция, която не настоява за неговото незабавно отстраняване. Констатациите са, че вече има среда за политическо решение на сирийския конфликт. Още повече, че не се скрива умората и изтощението на всички участници в тази 6-годишна война. На дневен ред излизат стремежите всеки да осигури добри позиции на онези сили, които са били подкрепяни и на които ще се разчита в бъдеще за отстояване на влияние и интереси не само в Сирия, но и в Близкия изток като цяло.

САНА, официалната агенция на Дамаск, излезе със съобщение на сирийското министерство на външните работи, в което се казва, че “Сирия запазва своята независимост, териториална цялост, подкрепя всички политически усилия за окончателно прекратяване на войната и че се посрещат със задоволство резултатите от преговорите в Сочи, които са продължение на срещата Путин/Асад, проведена на 20 ноември”. Според тази информация на срещата е бил даден сигнал, че борбата с терористичните организации продължава, но е започнал период на политически преговори, формиране на комитет за конституционна реформа и за организация на избори за парламент.

Оценка на срещата в Сочи преди дни направи и основната опозиционна партия в Турция, НРП (народно-републиканска), която в лицето на своя зам.-председател Йозтюрк Йолмаз заяви, че “тя е проведена с цел да подготви възможността за съвместни действия и уеднаквяване на позициите на Русия, Иран и Турция преди Женева”. Според изявлението на НРП “3-те държави ще се изправят в Женева срещу САЩ, които в последно време се сближават със Саудитска Арабия и Израел, а това са действия със сунитския свят извън Турция”.
Каквито и оценки да се дават за Сочи, фактите доказват, че Москва, Техеран и Анкара запазват тактическото си партньорство, но не дават ясен отговор на въпрос дали ще станат стратегически съюзници. Едва ли имат такава цел, защото в Сирия например, както и в региона, те преследват различни интереси. Това няма как да не е пречка за единомислие в стратегически измерения. За Русия безспорно Сирия е част от глобалната игра на Кремъл. Смята се, че така Москва не само противостои и противодейства на Запада в неговия стремеж да я изолира, но и я връща в позиция на геополитически играч от висшата лига. Не бива да се забравя и че съществува заплаха за сигурността на Русия, особено във връзка с действия на ИД в районите на Кавказ, в населените с мюсюлмани руски територии, сред населението на постсъветското пространство.

От своя страна Иран търси влияние в Близкия изток и цели съхраняване на организации като “Хизбула”, воювала на страната на Дамаск и с политически позиции в Ливан. А Турция търси и в Сирия решение на кюрдския въпрос. В свой интерес, разбира се.

Кой спечели от намесата си в Сирия? За Русия е ясно. Ако не бяха руските въздушни операции, руските бази на сирийска територия, Асад не би издържал и Сирия едва ли щеше да запази териториалната си цялост. Той оцеля, въпреки жестокия натиск, а това наистина е равносилно на победа. Следствие на което арабският свят припозна стария съюзник Русия и погледите все по-често се насочват към Москва. Да не говорим за пътеките, които някои направиха до Москва, включително Нетаняху.

Иран получи това, което искаше в Сирия, като укрепи влиянието си. Но в политическата фаза на решенията за изход от сирийския конфликт позициите на Техеран не са толкова силни, защото съпротивата от страна на САЩ, Саудитска Арабия и Израел никак не е за пренебрегване. Студената война между Рияд и Техеран е налице и се определя като битка между сунити и шиити за влияние в арабския свят.

Сложен възел, който Русия се опита да развърже, като преди Сочи Путин разговаря 1,5 ч. по телефон с Тръмп, с престолонаследника на Саудитска Арабия, с египетския президент ген. Сиси, с емира на Катар, а за връзка с Тел Авив няма съмнение. Имало е разговор и с Нетаняху. Всъщност за трайни стратегически съюзи в Близкия изток не може да се говори. Съвпадат краткотрайни интереси и се създават условия за изолация от страна на Запада ту на Русия, ту на Иран, а те от своя страна печелят привърженици там, където се появява вакуум в отношения със САЩ. Ако има нещо, което е различно в този военен конфликт от предходни, това е, че геополитическите играчи са станали толкова прагматични, че не искат сами да участват в пряк сблъсък, а тласкат други играчи да действат по суша т.е. на терен. За тях остава само въздухът, както и задкулисни игри, и договорки “зад кадър”.

А що се отнася до Сирия след Сочи, предстои Женева, после отново Сочи, но същественото е, че се обяви официално приключване на военните действия, изтегляне до края на годината на руските военни оттам. Но сигурен ли е мирът? Асад остава, но дали е гарантирано дългосрочно мястото му? Ще издържи ли той да не се получи ливанизация на страната му? Надцакването между геополитическите играчи ще продължи ли? Битките с радикалния ислям как ще продължат, защото едва ли някой вярва, че е предал Богу дух?

Живеем в свят на въпроси, които по-често остават без отговори. Няма отговор и на питането къде е Брюксел, когато се решава съдбата на региона, от който тръгна онзи мигрантски поток, причинил поредната криза в ЕС. Но ако Русия бележи точка със Сочи, то САЩ изобщо нямат намерение да губят присъствие в Сирия. Напротив, техните 13 бази там действат, защото “ИД не е обявила край на войната”, което е основание за оставане. Вашингтон не е във възторг от идеята Асад да запази властта си, иранските милиции да имат пълен контрол в Сирия, което допълнително ще гарантира политическо оцеляване на сирийския президент, а Русия да бъде геополитически лидер с неоспоримо влияние в Близкия изток. Путин постигна възможното в такава ситуация, а Ердоган би трябвало да е удовлетворен, че поне няма независим Кюрдистан и че ще може да си внася нефт и газ легално, а не чрез ИД. Що се отнася до траен мир в Сирия, не бива да се бърза с категорични изводи и твърдения. Предстои още дълъг път и нови Сочи, Женева, Астана и т.н. Но началото е поставено.

За нас остава да гадаем как “да си опазим къщичката” в това “време разделно”, където всеки се грижи за собствени интереси, независимо какво друго се внушава за съюзнически отговорности в подписани договори? И независимо дали е геополитически играч или от страната на малките и зависимите. Кой да ти каже! Само да не се окажем отново от страната на потърпевшите. Случвало се е в историята ни.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 3