Connect with us

ПАРИ

ФИНАНСОВА КАТАСТРОФА ЗА БЪЛГАРИЯ ПРИ РЕЖИМА НА БОРИСОВ!

Почти половин милиард лева по-малко ще бъдат платени по европроекти през 2019 г. в сравнение с планираното година по-рано. Приземяването в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите идва на фона на поредното изоставане в темпа, с който се усвояват средствата по европейските фондове. В края на петата година от втория програмен период са разплатени под 25% от средствата за България по европейските фондове. Останалите 75% трябва да бъдат усвоени за пет години, най-късно до края на 2023 г.
От общо 17 млрд. лв. по оперативните програми в края на октомври са разплатени скромните 4,45 млрд., показват данните в Интегрираната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН). Най-слабо се представят програмите “Околна среда”, “Добро управление” (насочена към реформиране на администрацията) и “Наука и образование”. Още по-тревожна е ситуацията при малката програма „Рибарство“, където за 5 години са изплатени само 1,7% от планираните 222 млн. лв. По най-голямата европейска програма – за развитие на селските райони, са усвоени 21% от средствата или 1,2 млрд. лв. от планираните 5,9 млрд.
Заложен проблем
“Усвояване под 30 % в средата на периода е ниско. Повтаря се картината от първият програмен период на членството на България в ЕС (2007-2013). Затова очакваме отново да има струпване на разплащания на евросредства в края на сегашния период, както беше при предходния”, коментира пред “Икономист” Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).
На практика българската администрация се оказва в капана на собственото си изоставане от предходния програмен период. “Надеждата беше вторият да тръгне по-бързо, но не стана. Получи се едно застъпване, което всъщност попречи на усвояването в настоящия период. Съгласно европравилата парите, договорени до 2013 г., можеха да се разплащат до края на 2015 г. Затова първите две години на настоящия програмен период бяха загубени, като фокусът бе в усвояването на средствата от бюджета 2007-2013”, мотивира се Николова.
За първи път изоставането в усвояването на еврофондовете бе признато официално от председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова(ГЕРБ). „За съжаление, трябва да признаем, че почти по всички оперативни програми има изоставане вече за трета година“, заяви преди дни Стоянова. Пред БНР тя заяви, че това е и една от причините за формирането на бюджетен излишък, защото предвидените за европейско финансиране средства (които българският бюджет първо плаща, а след това Брюксел ги възстановява) не могат да бъдат похарчени. Стоянова прогнозира, че „икономиите“, направени през 2017 и 2018 г., ще бъдат „похарчени вероятно през следващите две години, в края на програмния период“.
ПРИЗНАНИЕ: Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова призна, че в последните 3 години изоставаме с усвояването на европарите
От кабинета на ресорния вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев посочиха, че към момента няма опасност от финансови санкции или загуба на средства по нито една европейска програма. Като проблемни оттам посочват ос „Биоразнообразие“ на „Околна среда“, перото за научни изследвания за „Наука и образование“, оста за съдебната система от „Добро управление“ и част от схемите по рибарската програма. За тях има опасност да не се постигнат т. нар. междинни цели (виж текста по-долу). По другите 5 програми обаче – транспортната, регионалната, селската, развитие на човешките ресурси и тази за конкурентоспособност, са постигнати повечето междинни цели и няма риск за общите бюджети на програмите.
Слабаци…
Най-слабо от големите оперативни програми се представя “Околна среда”. При нея са разплатени 9,52% от общо над 3,4 млрд. лв. Според консултанти, които работят точно по тази програма, основната причина е изоставането при големите проекти във водния сектор. “Над 50% от средствата по “Околна среда” са заложени за големи проекти във водния сектор на населени места. На практика те все още не са стартирали, въпреки че преди две години регионалното министерство обяви обществени поръчки за регионални прединвестиционни проучвания. Но и до днес не са обявени обществени поръчки за строителни дейности, а и част от проучванията се бавят”, коментира Веселина Георгиева, експерт към Българската асоциация на консултантите по европейските фондове. А водните проекти са големи и тежки и традиционно поръчките по тях са свързани с обжалвания от фирми, което допълнително ги забавя.
Георгиева припомни, че в края на 2018 г. България трябва да покрие т.нар. “междинни цели” при усвояването на европейските средства, които се отчитат по индикатори и приоритети. Според нея липсата на започнати проекти крие риск “Околна среда” да не се справи с приоритета за инвестиции във водния сектор. При този сценарий проектите по това направление няма да получат средства от 6-процентния резерв към еврофондовете, който Брюксел създаде през този програмен период с цел да стимулира по-равномерното им усвояване. Замразените в резерва средства ще се отпуснат след отчитането на междинните цели, като при драстично неизпълнение на индикаторите могат да последват и финансови санкции. В най-добрия случай парите от резерва ще се пренасочат за приоритети, по които съответната страна покрива целите си.
Рискове крие и програма “Наука и образование”. “Факт е, че по някои от програмите има забавяне, макар сега усвояването да се движи по-добре в сравнение със средата на предходния програмен период (тогава бяха разплатени общо под 10% от средствата по структурните и кохезионните фондове, бел.ред.). Рискова е “Наука и образование”. Там има проблем с утвърждаването на процедурите, по които да бъдат изразходвани средствата”, смята Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България. По данни на ИСУН до момента е разплатен 20,66% от ресурса на програмата. Всъщност реално усвоените средства са далеч по-малко, защото преди месец 102 млн. лв. от тази програма бяха прехвърлени към “Иновации и конкурентоспособност”. Средствата бяха предвидени за създаване на регионални научни центрове към БАН, Селскостопанската академия и университети извън София. Схемата се прехвърли към администрацията на Министерството на икономиката, защото беше решено водещи за проектите да са фирмите, от които ще се изисква да привлекат като партньори научните институции.
Европрограмата за образование е проблемна още от втория мандат на премиера Борисов, като Европейската комисия веднъж вече замрази средства по нея, за повече от година, при управлението на образователния министър Меглена Кунева. При размразяването на парите през май т.г. стана ясно, че Брюксел изисква тези 102 млн. лв. да се пренасочат, за да се ползват и от бизнеса, така че научните постижения да стигат до практическа реализация.
Създадена беше нова агенция, която да управлява програмата, освен това България сама се отказа от 5 млн. лв. по спорни проекти, за да не рискува целия бюджет на „Наука и образование“.
Инфраструктурни проекти за пътища и канализация в селските общини спъват и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която в края на 5-ата година от програмния период са разплатени 21% от средствата. Експерти от дирекция “Развитие на селските райони” към Министерството на земеделието посочиха пред “Икономист”, че тези проекти ще са проблем и за междинната оценка на програмата и вероятно за инфраструктура няма да се ползват бонус средства от резерва, а може да има и други санкции. От Националното сдружение на общините в България коментираха, че кметствата работят активно, за да минимизират рисковете от непокриване на междинните цели. Шефът на сдружението Силвия Георгиева каза, че до крайния срок за покриване на целите има още два месеца.
„До края на 2018 г. трябва да бъдат покрити общо 6 индикатора по ПРСР. Всички са изпълнени без един – заложеното задължително извършване на междинни или окончателни плащания по общинските проекти за пътища, ВиК и др. За да ги ускорим, организирахме кръгли маси с общините в 6 града на страната, на които се обясняваше как да възлагат по-бързо обществени поръчки, за да може поне да се направи междинно плащане. Но засега плащания няма”, посочи експерт от звеното.
По селската програма са покрити индикаторите за конкурентоспособност на сектора (с плащания по проекти за инвестиции в земеделски стопанства, за преработвателната индустрия и за млади фермери), за сдружаване на фермерите (тази година бе отворен прием за проекти за групи на организации на производители и до края на 2018-а ще бъдат направени плащания), за щадене на околната среда (тук се отчитат извършени разплащания по НАТУРА, биологично земеделие и други).
… и отличници
Над 35% от общия ресурс на програма “Региони в растеж” вече са разплатени. Но и там препъникамък се явяват общински проекти за градските центрове и улици. В началото на лятото вече бившият министър Николай Нанков обяви, че само шест общини са постигнали заложените междинни индикатори по програмата, а други 13 имат възможност да ги постигнат. Сред отличниците са Бургас, Хасково, Казанлък, Кюстендил, Димитровград, Свищов, Габрово, Панагюрище и други. Той обаче предупреди, че 20 общини се бавят и могат да загубят средствата от резерва, като парите бъдат пренасочени към справящите се кметства.
Бизнесът открои и програмите отличници. “Човешки ресурси” се справя традиционно добре. Там процедурите и схемите вървят по график. При “Иновации и конкурентоспособност”, след смяната на ръководството на управляващия орган, има известно забавяне, но то ще се превъзмогне”, казва Добрин Иванов от АИКБ.
Приземяване
Министерството на финансите също взема мерки заради по-слабото усвояване на еврофондовете. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2019 – 2021 г. ведомството е заложило 2,547 млрд. лв. разходи за изплащане на средства по европроекти за догодина. Сумата е с 444 млн. лв. по-малко от прогнозите за същия период, направени в края на 2017 г. (виж графиките). Намалено е очакваното разплащане на евросредствата и за 2020 г. В аргументацията на средносрочната прогноза от финансовото министерство уточняват, че е направена на база “етапът на изпълнение на оперативните програми, постигнати резултати по оперативните програми до края на първото полугодие на 2018 г. и прогнозите на управляващите органи за усвояването през периода 2019 – 2021”.
Икономисти коментираха накратко ревизираната прогноза на МФ като “приземяване”. “За 2019-а имаме ревизия към по-реалистични нива на капиталовите разходи, но според нас пак са надценени. Едно от обясненията е, че нарочно се прави така, за да останат пари в излишък, които да се разпределят по усмотрение на правителството, без парламентарна санкция”, коментира Десислава Николова от ИПИ.
Без съмнение ревизираната прогноза означава по-малко средства, които догодина ще стигнат до българския бизнес, но пък той ще навакса под някаква форма през 2021 и 2022 г., когато ударно ще се разплащат еврофондовете, за да не загубим пари. По-важният въпрос от темпото обаче е за какво се усвояват средствата и какъв е ефектът им. Инвестициите в инфраструктура вдигат потенциала за растеж на икономиката, а влагането на средства в спортни зали – с които през миналия програмен период се чистеха пари по селската програма, например, са без добавена стойност, напомня Николова. И това е основната опасност от изоставането.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци  са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс  – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

Continue Reading

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ5 hours ago

Гинка Върбакова превзе още 490 декара общинска земя за солари

Вижте как скандалната бизнес дама размаза кмета на “Промяната” с юридически хватки и превзет Общински съвет Кметът Петър Куленски (ПП-ДБ)...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата. Цената му за...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър След дългоочакваното...

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетните

Как може бе? Какво падение? Болен, треперещ, вече изпуска, дърт мошенник и още се слага на господарите му. Потрес! Борисов...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА5 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА7 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА1 week ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА1 week ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

СВЯТ5 hours ago

„Тръмп счупи киевския режим“

„Той счупи киевския режим“: Медведев оцени стоте дни на Тръмп на поста Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий...

СВЯТ5 hours ago

Представиха сметката на нацистите в Киев да си плащат.

„Нищо добро“: Първите губещи след подписването на споразумението за недропол са посочени. Време е народът да чуе това. Американският президент...

СВЯТ16 hours ago

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото...

СВЯТ2 days ago

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната...

СВЯТ2 days ago

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна. Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи...

Trending