Изневерих на годеника си

Изневерих на годеника си и това преобърна живота ми.

От малка си имах добър приятел.

Стойчо винаги ме защитаваше, поднасяше ми изненади, беше добър и внимателен с мен.

След като завърших училище и станах студентка, приятелството ни от деца се превърна в бурна любовна връзка.

Ние се познавахме добре като характери, но още не се бяхме открили в леглото.

Всички много ни се радваха и ни вещаеха щастливо съвместно бъдеще.

Нещата изглеждаха страхотни и докато бях студентка, връзката ни със Стойчо се заздрави още повече.

След като завърших висшето си образование, със Стойчо се сгодихме и заживяхме заедно.

Още не бяхме планирали точна дата на сватбата, но Стойчо вече кроеше планове за броя гости и за сватбеното ни пътешествие.

През този период и двамата бяхме доста изнервени, защото Стойчо си сменяше постоянно работата, а аз си търсех такава.

Щастието ми се усмихна и попаднах в голяма компания. Бях заобиколена от много колеги, с които редовно обядвахме заедно.

Точно тогава се запознах с Младен, който беше шеф на съседен отдел.

Той без да иска ме бутна, докато носех чинията си с храна.

За малко не я изтървах, а Младен се скъса да се извинява. Накрая реши, че е редно да се реваншира, като десертът беше от него.

Заговорихме се и открих, че той е доста по-различен от останалите и много приятен събеседник.

Можех да си говоря с него на абсолютно всякакви теми, а отделно ми беше много забавно с него.

Разбрах, че е женен с дете и ми беше съвсем отпуснато с него. Разказах му, чу и аз съм сгодена и се чувствам много добре с моя годеник.

А дали беше наистина така? Ето този въпрос беше ключов.

Всъщност напоследък със Стойчо се карахме постоянно – покрай сватбата и катаклизмите в работата му бяхме съвсем изнервени.

Той отказваше да се труди за ниска заплата и започна да разчита на моите пари. Постоянно си мислеше, че е недооценен.

Наскоро разбрах, че е започнал да залага парите си по борсите – явно с намерението да спечели и да си направи собствен бизнес.

Само че вместо това той загуби двойно повече, взе заеми от мен и от приятели и започна да затъва.

Вследствие на това той започна да се държи грубо с мен, да ми се кара, че едва ли не аз съм виновна за неговия провал.

Обвиняваше ме, че съм изисквала твърде много от него. На мен всичко това започна да ми писва и след поредния скандал реших за малко да се изнеса при една приятелка. ДА си дадем малко почивка.

Може би това е било грешката ми, защото в този момент Младен ме покани на вечеря.

Останах много изненадана, но знаех, че той е щастливо женен и нищо няма да се случи.

Но след вечерята продължихме в един бар, а след бара се отзовах в прегръдките му.

Без да мислим, наехме хотел за една нощ и я прекарахме в страст и любов.

На другия ден бяхме доста объркани и почти не си говорехме в обедната почивка. Това положение продължи една седмица.

Аз бях тотално раздвоена – от една страна все още обичах Стойчо, но от друга бях влюбена в Младен.

Когато го издебнах да е сам го помолих да се видим.

Той уклончиво склони на среща, но не му беше много приятно.

Когато се видяхме, аз му признах чувствата си. Но той вместо да намери решение ми каза, че всичко е било просто една хубава приказна авантюра и че държи на мен само като приятел.

Ядосах се и си тръгнах. На другия ден подадох молба за напускане.

Реших да кажа всичко на Стойчо. Когато му разказах истината, Стойчо хвърли пръстена и развали годежа ни.

Каза, че никога повече не иска да ме вижда. И ето ме сега – седнала между два стола директно на земята.

Останала без годеник и любовник.

Но…сама съм си виновна. Не зная дали някога Стойчо ще ми прости и дали заслужавам това.