АНАЛИЗИ

Русофобията като базово оръжие на западната върхушка в психоисторическата война срещу Русия

Психоисторическата война е важен елемент от преемптивната война (1), разбирана като целенасочено дългосрочно въздействие върху съзнанието и подсъзнанието (възгледи, идеали, ценности, идентичност, историческа памет) на обществата-мишени, на техните интелектуални и политически елити. Целта е смяна на ментални карти, цивилизационно прекодиране, без да се осъзнава произтичащото. Следва се принципът, че в борбата побеждава този, който подрива основните възгледи и позиции на опонента.

Като стратегия това представлява стремеж да се установи контрол над русите като етно-историческа държавнообразуваща цялост, да се изтрие тя от историческата карта и да се разтвори в други народи. С последващо разграбване на руските ресурси и руското пространство (особено северноевразийското), чието значение нараства още повече с надвисналата геоклиматична катастрофа (2).

Тази война се води на информационно, концептуално, метафизично ниво (смислово).

Метафизичната война

е унищожение на смислите (чрез неглижиране/иронизиране) в руската менталност и историческа памет и заместването им с концептуални вируси, като „азиатска деспотия“, „система на произвола“, сравнение на Сталин с Хитлер и т.п., така че да се убие волята за съпротива. Физическата победа без победа в метафизиката (в смисловата сфера) е трудно постижима.

Има една обща линия, по която се движи русофобската идейно-концептуалната зараза. Тя тръгва от „архетипните“ руски черти: робска психика, липса на чувство за собствено достойнство, ненавист към западната цивилизация, страх от външния свят… Следва атака към задължително „жестоката“ власт, на която руският народ е „свикнал безропотно да се подчинява“ – от епохата на Иван Грозни и Петър I до Сталин и Путин. И колкото по-силна, по-самостоятелна спрямо Запада е тази власт, и колкото повече отчита интересите на народа си, толкова по-агресивна е ненавистта към нея и по-яростно русофобството.

Православието и мисията на Русия като „Трети Рим“ още в средата на XIX в. се превръщат в оръжие на западната пропаганда, насочена срещу Руската империя. В началото на 40-те години на ХIХ век британски консул изпраща до външното министерство редовни доклади за постоянното натрупване в Йерусалим на „руски агенти“, целящи да подготвят „руско завладяване на Светите земи…“. „Тези доклади ставаха все по-истерични“, посочва съвременният британски историк Орландо Фиджис (3).

В периода между двете световни войни подобни доклади до Държавния департамент на САЩ изпраща и стратегът на Студената война Дж. Кенан. През 30-те години той уточнява, че нещата не опират само до комунистическата идеология. Според него Съветска Русия принадлежи към друг свят, цивилизация и измерение, което изключва възможността за компромиси. Докато САЩ са наследник на римската цивилизация, руското национално съзнание се определя от присъщите на Византия „варварство, жестокост, изостаналост и пълно отсъствие на цивилизован дух“, което заедно с последствията от монголо-татарското иго, е причина Русия да встъпи в ХХ век като „типична източна деспотия“… (4)

На практика зад цялата демонизация на руското управление стои страхът пред

единствената незападна страна, която в продължение на четири столетия
успява да избегне превръщането си в колония

и полуколония (ако изключим десетилетието след перестройката, когато бе сломена, но не победена). И всички опити за нейното разпарчетосване и разграбване завършват с провал, което още повече засилва тази историческа неприязън и агресия.

Корените на противостоенето между Русия и Запада могат да се търсят още през XIV-XV в. Докато кръстоносните походи спомагат за турцизирането на Близкия изток и подготвят унищожаването на Византия, освободилата се от „Златната орда“ Московия (1480 г.) заема духовното пространство на рухващия Константинопол и се превръща в център на православието. Иван IV Грозни смазва съпротивата на князете и болярите и засилва централизирането на страната. Още тогава един идеолог създава политическа теория за терора (5). По сходни причини през ХХ в. ще се появят идеологемите за „тоталитаризма“.

Наистина, през целия XVIII век Русия разширява собственото си пространство. Руската експанзия се насочва и променя в зависимост от това дали се сблъсква с Швеция или Полша, с Османската империя или с Китай и Япония. Но ако „Златната орда“, за която се смята, че повлиява изграждането на руската държавност, провежда според Т. Монбриал колонизаторска политика „от британски тип“ (6), то

Руската империя не е колониална империя

В нея отношенията между руснаците и тюркско-монголските народи не са като отношенията на европейците с колонизираните от тях народи. „Руската империя не е използвала труда на тези народи по начина, характерен за европейците в техните колонии; Това беше политическа власт (руска), която контролираше пространствата, заети от двата народа“, посочва Самир Амин (7). Което в известен смисъл се запазва и в Съветския съюз, където руснаците доминират от политическа и културна гледна точка, но не експлоатират републиките (напротив, потокът на богатството излиза от Русия към Централна Азия). Медиите популяризират и объркват тези дълбоко различни системи, като повърхностно слагат знак за равенство между двата типа „империи“ (8).

Тази забележка на Самир Амин изисква кратко пояснение: Става дума за две противоположни логики на власт: „капиталистическа“ и „териториална“. „В териториалната стратегия (Китай, Русия, Индия, централно-азиатските държави) контролът над територията и населението е цел, а контролът върху мобилния капитал е средство за укрепване на държавата и готовност за водене на войни. В капиталистическата стратегия (колониалните империи) контролът върху мобилния капитал е цел, а този над територията и населението – средство за натрупване на капитал“ (9).

Исторически капитализмът еволюира от градове-държави, през национални държави към стремеж за световно господство, а Русия на няколко пъти пресича тези стремежи. Това я превръща във враг на европейските наднационални елити, които финансират и Кримската война, и революционното движение. (Не случайно Фиджис нарича Кримската война „последния кръстоносен поход“ – война, основана на омраза, лицемерие и режисирана русофобия, разразена с помощта на медиите и телеграфа и превзела голяма част от Европа, както и днес [10]). Ситуацията не се променя и след Октомврийската революция. Поемайки курс към строителство на „социализъм в една отделно взета страна“,

Сталин обективно застава на пътя на глобалистите

В навечерието на Втората световна война адмирал Й. Стерлинг-младши открито призовава за сътрудничество с Хитлер в следващия „велик кръстоносен поход, който този път окончателно да приключи не само с призрака на болшевизма, но и да открие плодородните земи на Русия за пренаселената и гладна индустриална Европа“ (11).

Подобни призиви по-късно ще отправят и Тачър, и Мадлин Олбрайт… Дж. Фридман ще твърди, че светът към 2030 г. ще е „свят, в който Полша, Турция и Япония ще си поделят руските земи, които ще се превърнат в рай за завоевателите“. Бжежински ще пише, че Новият световен ред ще се гради върху руините на Русия, която е излишна страна. Днес Държавният секретар на САЩ М. Помпео настоява, че „Русия е безполезна и не допринася с нищо както в Украйна, така и в Сирия…“

Ако след края на Наполеоновите войни руско-британското противостоене е на геополитическа основа, то през XX в. към геополитическия аспект е добавен и социосистемният. СССР встъпва по отношение на западната капиталистическа система не просто като свръхдържава, а като алтернативна световна система – системен антикапитализъм. Социализмът е система, в основата но която стои

централната руска ценност – социална справедливост

Доколко и как е реализирана тя, е дискусионен въпрос, но това понятие е (меко казано) абстрактно за световната капиталистическа класа. Последната се стреми да превърне във функция на капитала всичко принципно некапиталистическо. В този план Русия се явява троен враг – православният опит, комунистическият опит, велика държава. Затова русофобството е цивилизационно по форма явление, но класово (и геополитическо) по съдържание.

„Глобалисткият и имперският принцип на организация на пространствата са несъвместими, особено когато имперският принцип въплъщава християнската, но не протестантско-католическата, а православната и по същността си некапиталистическа цивилизация – Русия“, подчертава Фурсов (12).

В съвременните пропагандни подходи срещу Русия няма нищо ново. Преди русофобите са антикомунсти, днес са критици на „путинския режим“ и първи борци за демокрация. Съветският съюз бе „империя на злото“, днес Путин е „император на злото“, който отстоява алтернативен цивилизационен модел и планира да върне света в миналото (13). Въобще,

САЩ приписват на Русия и обвиняват Русия за всичко,
което всъщност правят самите те

И така е било винаги. Парадоксално е също, че от А. Махан и Х. Макиндер до Бжежински и Дж. Фридман… почти всички американски стратези са се опитвали и опитват да неглижират ролята на Русия като субект в международните отношения, но в същото време целият интелектуален, властови, технологичен, информационен ресурс на американската върхушка, цялата англо-американска геополитика е насочена на първо място към Русия. И днес Помпео твърди, че Руската федерация не е заплаха, каквато е Китай. Обаче корпорация РАНД публикува наскоро доклад за „руската пропаганда в световен мащаб“ (14), а не за Китай.

Постъпателното разрушаване на Съветския съюз като форма на историческа Русия тръгва непосредствено след края на Великата отечествена война. Още през 1945 г. на дневен ред е поставен проблемът за изменението на архетипа на руския/съветския човек. Под ръководството на А. Далес започва щателно изследване на нацистките теории за висшата и низшите раси. Сътрудникът на Пентагона Р. Щраус Хупе изучава трудовете на К. Хаусхофер и националсоциалистическата пропаганда и ги адаптира за целите на американската хегемония. „Новият световен ред ще остане последна фаза в историческия преход..“ (по-късно същото ще повтори и Фукуяма); „мисията на американския народ се състои в това, да погребе държавите-нации…“(15).

В 1947 г. Дж. Бърнам (предшественик на днешните неоконсерватори), в книгата си „Борбата за света“, се опитва да докаже, че СССР, появил се като първата велика сила на хартленда, се явява главна захлаха за Америка и света като цяло. Затова единствената алтернатива на комунистическата Глобална Империя се явява Американска империя, способна да осъществи „решаващ контрол в мащабите на земното кълбо“ (16). Бърнам е един от лобистите за „масирано атомно нападение“ срещу Русия. През 2003 г. Буш-младши подписа директива относно концепцията за бърз глобален удар срещу Русия, след което жертвата да обяви капитулация. Ако откаже, ударът се повтаря.

Заедно с теорията и политиката на „възпиране“ на Дж. Кенан, насочена към „отслабване на съветската мощ и обуздаване на съветските амбиции и поведение“ (17), за преустановяване влиянието на СССР и социализма се разработват редица директиви, чиято основна цел е обединена в Директива(та) на Съвета за национална сигурност на САЩ 20/1 от 18 август 1948 г.:

„Нашите основни задачи в отношенията с Русия са само две:
а. Да намалим мощта и влиянието на Москва до такива предели, при които тя повече не би могла да предствавлява заплаха за света и стабилността на международното общество и,
б. Да внесем фундаментални промени в теорията и практиката на международните отношения, към които се придържа правителството, намиращо се на власт в Русия.“ (18)

В 1957 г. в „Доктрината Айзенхауер“ се прокламира подкрепа и помощ (икономическа или военна) за всяка държава от Близкия изток, за да се предотврати „засилването на арабската враждебност към Запада и нарастващото руско влияние в Египет и Сирия след Суецката криза от 1956 г.“ (19) В 1960 г. е приета известната като „Теория на доминото“ (20) доктрина – САЩ на всяка цена трябва да предотвратят превръщането на Виетнам в комунистически, защото това би довело до последователно установяване на комунизма в страните от Югоизточна Азия….

През 60-те г. е разработена и „теория за социално програмиране“, съгласно която човешкото общество трябва да бъде структурирано пирамидално: на върха са „избраните“, под тях – „полезните на избраните“ и най-ниско – излишните. Полезните за обществото, за нациите и човечеството като цяло личности, трябва да бъдат превърнати в „аутсайдери“, защото са опасни за „избраните“ (21).

Планове като споменатите винаги са плод на болни амбиции и бързо се провалят. Не другаде, а точно в САЩ се появиха учени, които предвещаха края на американската хегемония, непосредствено след разпадането на Съветския съюз. Нещо повече, те видяха края на самата капиталистическа система. „Колапсът на СССР се явява една от основните причини за текущите и предстоящи дилеми на капитализма“ – написа големият американски социолог Уолърстейн (22). В отговор на техните прогнози, американският естъблишмънт развива още няколко

теории, „научно“ обосноваващи предстоящия хаос
в постсъветското пространство

Две сред тях са водещи: известната на Дж. Най за „меката сила“, 1990 г. (23) (по-късно и „умната“) и „Теория на хаоса и стратегическото мислене“ на Ст. Ман, 1992. „Новата наука за хаоса“, адаптирана „за нуждите на геостратегията“, позволява на Ман да лансира тезата, че САЩ ще „управляват“ предстоящите глобални трансформации като форсират разпада на СССР, чрез „подкрепа възхода на постсъветските републики…“ (24).

Няма нищо ново в програмата на Ман. Двадесет години по-рано (1973 г.) е разработена стратегията на „оранжевите революции“ от Джин Шарп. Ман просто я актуализира: „С този идеологически вирус като наше основно оръжие, САЩ ще могат да водят най-пълномащабната биологична война, подбирайки… кои народи трябва да бъдат заразени с идеологиите на демократичния плурализъм и уважението към човешки права… Нашата национална сигурност ще се сдобие с най-добрите гаранции, ако посветим усилията си на борбата за умовете на онези държави и култури, които се отличават от нашата…“(25)

Русия обаче е изградила имунитет към такива вируси
и умее да се издига като Феникс от пепелта

Руската история от XIX-XX в. показа, че никой не може да завладее и разруши Русия отвън (1812, 1941–1945). Но за руснака „Държавата трябва да е повод за гордост – в противен случай руснаците могат сами да я разрушат“ (26).

Психоисторическата война ще продължава като част от хибридната. Напълно основателно и много на място иранският президент Х. Рухани заяви на последното Общо събрание на ООН, че „съпротивата срещу мултиполярността не е знак за сила, а е симптом за слабост на интелекта, който издава неспособност да се разбере един сложен и взаимосвързан свят“ (27).

Стои обаче и въпросът дали Съединените щати ще си останат съединени и в бъдеще. В отговор на режисираната истерия от „руската заплаха“, ето три кратки цитата от Дж. Кенан, изключително актуални и днес (оставям настрана бил ли е искрен или не):

„…Русия не възнамерява да завоюва никого… Войни руснаците не желаят в никакъв случай. Не желаят и твърди обвързаности, които биха могли да ги въвлекат във война. Затова предпочитат политически средства, които може и да не изключват насилие, но това насилие ще носи минимален, вътрешен, а не международен характер. Ако искате, то ще бъде политическо, а не военно насилие…

Когато пишех статията „X“, много хора бяха изпаднали в паника, считайки че нова война между СССР и САЩ е неизбежна. Именно по този проблем аз започнах дискусия в моята статия… настоявайки, че опасност от такава „фатална неизбежност от война“ няма“ (28).

„По време на войната руснаците понесоха огромни страдания, при това отчасти и заради нашето благополучие…Ако окажем икономически натиск върху Русия, за да навредим на режима, това ще навреди на населението…Затова най-мъдро от наша страна би било нито да помагаме, нито да вредим, предоставяйки на руския народ възможност сам да реши собствените си проблеми“ (29).

Бележки

(1) Понятие, въведено от Буш-младши през 2002 г. и утвърдено в Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2006 г. Структурно преемптивните действия представляват смяна на режима – строителство на нова нация. Целта е ресурсите на страните-жертви и дори цели региони да бъдат закрепени завинаги за глобалните корпорации и страните от „Златния милиард“. Резултатите от всяка една война (конвенционална) могат да бъдат преразгледани с времето, докато резултатите от преемптивните действия са завинаги. (Вж подр. Ивашов, Леонид. Битва за Россию: хроники геополитических сражения. М.: Книжный мир, 2015, с. 15-16)
(2) За геоклиматичната катастрофа: Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С., Захарий Стоянов, 2017, с. 375-383
(3) Figes, О. Crimea: the Last Crusade. London. Penguin Group, 2010 (Рart 1„Religious Wars“).
(4) Доброхотов Л.Н. Джордж Кеннан: печальный пророк трагической эпохи. М.: ИСПИ РАН, 2014, с. 26
(5) Бродел, Ф. Граматика на цивилизациите. С. Изток-Запад, 2014, с. 631
(6) Монбриал, Т. Политическа география. С. Проф. Марин Дринов. 2008, с. 62
(7) Amin, S. Russia and the Long Transition from Capitalism to Socialism. NY: Monthly Review Press, 2016
(8) Ibid.
(9) Арриги, Дж. Долгий двадцатый век: Деньги, власть и истоки нашего времени. М.: Территория будущего. 2006, с. 76
(10) Figes, О. Crimea: the Last Crusade. London. Penguin Group, 2010
(11) Доброхотов Л.Н. Джордж Кеннан: печальный пророк трагической эпохи. М.: ИСПИ РАН, 2014, с. 27
(12) Фурсов, А. Россия на пороге нового мира. Холодный восточный ветер. М.: Книжный мир, 2016, с. 50
(13) Keller В. Russia vs. Europe. In: The New York Times, December 15, 2013
(14) Russian Social Media Influence: Understanding Russian Propaganda in Eastern Europe. RAND. https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR2237.html
(15) Мейсан, Т. Институт внешнеполитических исследований и Роберт Штраус-Хупе. Сеть Вольтер, 24. 09. 2004: http://www.voltairenet.org/article129110.html
(16) Burnham, J. The Struggle for the World. N.Y.: The John Day Company Inc., 1947, рр. 244, 182
(17) Кенан, Дж. Дипломатия Второй мировой войны глазами американского посла в СССР Джорджа Кеннана. М.: Центрполиграф, 2002 (Статья «X» и «Доктрина сдерживания») http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/15.html
(18) Вж Thomas H. Etzold and John Lewis Gaddis, eds., Containment: Documents on American Policy and Strategy, 1945-1950. NSC 20/1, рр. 173-203. http://www.sakva.ru/Nick/NSC_20_1.html;
(19) Вж The Eisenhower Doctrine, 1957. In: Office of the Historian. https://history.state.gov/milestones/1953-1960/eisenhower-doctrine;
(20) Вж The domino theory. In: History. http://www.history.com/topics/cold-war/domino-theory
(21) Пак там
(22) Валлерстайн, И. Анализ мировых систем и ситуация в современном мире. СПб: Университетская книга. 2001, с. 16
(23) Nye, J. Bound to lead: The changing nature of American power. New York: Basic Books, 1990.
(24) Mann, S. Chaos Theory and Strategic Thought. In: Parameters, 1992. https://blackboard.angelo.edu/bbcswebdav/institution/LFA/CSS/Course%20Material/ISSA%206301/Readings/Chaos%20Theory.pdf , р.61
(25) Ibid., р. 66
(26) Григорова, Д. Империя феникс. Между съветското минало и евразийското бъдеще. С. ВИ, 2016
(27) Iran’s President Hassan Rouhani addresses the UN General Assembly. 25 September 2018. https://www.youtube.com/watch?v=ezxThSRYWa0
(28) Кеннан Дж. Дипломатия Второй мировой войны глазами американского посла в СССР Джорджа Кеннана. М.: Центрполиграф, 2002. http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/15.html
(29) Пак там, http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/11.html ;

Доклад, изнесен на националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!