АНАЛИЗИ

„Европа на отечествата“ или аварийна спирачка?

Бурята около решението на Европейския парламент за процедура срещу Унгария и безумното надвикване по темата в общественото пространство отмина. Стана ясно, че подкрепящите Орбан са фашисти, платени от Москва, а подкрепящите решението на ЕП са джендъри, платени от Сорос.

В пошлостта на този лов на фейсбук души обаче пробляснаха и няколко добри неща.

Първата добра новина е, че в България започва разговор за бъдещето на Европа. Истински, жив дебат, в който хората се ядосват, издуват вратни жили и се карат. Този дебат е много различен от казионните скучни монолози около „бялата книга“, „петте сценария“ и подобни емоционално импотентни занимания за експерти.

Втората добра новина е, че българските политици удържаха дебата в европейското русло. Онези, които аплодират лидера на европейските либерали Верхофстат, както и другите, които защитават Орбан, всъщност спорят около две визии за бъдещето на Европейския съюз – условно и неточно наречени „Съединени европейски щати“ и „Европа на отечествата“. И това е добрата новина, защото анти-европейската позиция, тази за напускане или разпускане на Съюза практически липсва от политическото говорене. Не във всички европейски общества е така и България остава сред страните с най-висок европейски консенсус. Заслуга за това трябва да се признае на част от Обединените патриоти, които успяват да овладеят национал-популистките тежнения и вместо към носталгия по соца ги канализират в евро-критична, но не и анти-европейска позиция, изразяваща в крайна сметка една от двете легитимни конкурентни визии за бъдещето – Европейски съюз, залагащ на повече национален и по-малко делегиран/споделен суверенитет.
Разговорът за Европа като федерация или като съюз на суверенни нации не започва от днешното злободневие, той е стар колкото идеята за Обединена Европа.

Заложен е в учредителните договори на Съюза и следва целия му труден път. Онова магично, но и мъгляво „ever closer union” в Римския договор, около което повече от 60 години спорят Великобритания, Франция, Германия… много преди Орбан да проплаче на този свят и преди някой да мечтае, че в България ще водим този разговор.

На мен идеята за Европейски съюз като икономическа общност, обединен само около свободен пазар и многообразен в останалите държавни политики не ми е на сърце. Уроците на историята показват, че за да може една многонационална общност да бъде световна сила, тя трябва да има обща армия, обща външна политика, общ бюджет, който да се захранва от обща данъчна система, общо управление на публичния дълг и общи външни граници. Само тогава Съюзът ще е силен играч на световната сцена. Във всеки друг случай конкурентите му – и противници и „съюзници“, ще използват различията между съставните му части за да го отслабват и манипулират в своя полза.

Исторически примери за смисъла на федералната държава могат с известни спекулации да се намерят във всяка епоха – от Римската империя, през Австро-Унгария, до примера, който е най-лесен за разбиране – САЩ в еволюцията си от конфедерация на щати с отделни валути, бюджети, данъци и армии до днешната федерална държава с глобална доминация.
Всичко това звучи много хубаво, но за неговото осъществяване в европейски контекст има поне една много съществена пречка за преодоляване.

И вината за тази пречка е по-скоро у либералните еврофедералисти, отколкото у избирателите на националистите и консерваторите, избиращи днес „Европа на отечествата“.

Фаталната пречка пред федералния проект е, че за да сплотиш 500 милиона европейци в обща свръх-държава, те трябва да имат обща идентичност, нещо, което да ги свързва културно, ценностно, исторически и което им е емоционално скъпо. Федерална Европа е възможна само, ако има европейска идентичност, която европейците органично да чувстват и да приемат. Трябва да има общ светоглед, обща емоция, споделена между един гражданин на Естония и един човек от Кипър или Словакия и която ги кара да се чувстват близки помежду си и едновременно с това различни от хората извън ЕС. Днес такава европейска идентичност няма. Досегашните европейски елити се провалиха да я изградят, а нарочените за лоши радетели за „Европа на отечествата“ просто съобщават лошата вест. Днес Европа практически е на отечествата, защото индивидуалният европеец в Талин, Валета, Тутракан или Шчечин има национална идентичност, но няма достатъчно осъзната европейска идентичност.

Защо стана така? ЕС започна от целта да се преодолее ужаса от Втората световна война и на всяка цена да се избегне възможността за нов опустошителен сблъсък между европейските народи. Национализмът бе обвинен за отминалия пожар и заклеймен. Новата парадигма стана той да бъде потискан, а през последните десетилетия – да бъде демонтиран. Политическото инженерство измисли дори „Европа на регионите“, за да гради различна от националната идентичност. Стимулираше се максимално глобалистки подход, в който европеецът да се чувства „гражданин на света“, номад, човек, който не принадлежи на нация, религия, държава, а се чувства еднакво добре навсякъде, като се дефинира единствено през новия пакет ценности. Ценности, които според адептите си са исторически обречени да победят в целия свят. Ако последното ви звучи познато, това никак не е случайно. Лявата прогресивистка вълна на поколението от героизираната сексуална революция от 68-ма възприе месианския патос на ранните социалисти.
Лозунгът за демонтаж на националната идентичност даде плод в определени кръгове от високата средна класа.

Днес наистина има милиони европейци, които не се чувстват обвързани с нация, религия или държава, а само с работно място, публични каузи и хобита. Но проектът за де-национализация се провали в своята цел – огромната част от хората и днес се чувстват българи, естонци, португалци, католици, православни, парижани или перничани, свързани са емоционално с народа и родината си и са готови да умират и да убиват за тях и палят свещи пред Разпятието, когато се сблъскат с житейска трудност. ЕС не им даде емоция, нещо, за което да са готови да се жертват. Никой не би умрял за общност за въглища и стомана, мултикултурни квоти или общи стандарти на автомобилните емисии. В сърцата на огромния брой европейци Европа си остана икономически съюз на отечествата.

Голямата грешка на федералистките елити беше, че се опитаха да изтрият националната идентичност и да я заменят с нов пакет„европейски ценности“, като допуснаха левите радикали да включат в него прогресистките си идеологически фетиши. Културният релативизъм, позитивната дискриминация на малцинствата, полът като социален конструкт, атеизмът като желана крайна фаза на секуларизма и редица други идеи се появяват като ситен шрифт в обществения договор. Резултатът е, че много европейци негодуват срещу този договор и търсят сигурност обратно в националната си черупка.
„Европа на отечествата“ не е отказ от федерална Европа, а е разочарован и решителен отказ от възможността тя да се случи под тези ценностни знамена, които се днес се веят по брюкселските площади.

Вместо да разграждат нациите и да градят върху руините им утопичния нов европеец – човек без нация, религия и пол, федералистите трябваше да направят точно обратното: да впрегнат естествения патриотизъм и любов към народ и родина на европейците и да намерят общия код, който обединява всички тези естествени чувства. Трябваше умишлено да се гради европейски патриотизъм, който не се противопоставя на националния, а обратното, който надгражда националната идентичност с европейска такава, осъзната през общ прочит на история, култура и ценности и усещането за онази европейска емоционална и духовна сплав, която ни прави различни от останалия свят и която еднозначно е озарила и облагородила този външен свят. Очевидно е кое е това общо нещо за цяла Европа: камбаненият звън на всеки европейски град или село, катедралата на всяко магнитче на хладилника на всеки турист. Европа на катедралите, на университетите, на библиотеките, на пазарите, на крепостите и на малките улички, родени под този камбанен звън и с християнската идея за свобода и ценност на човека. И тук по никакъв начин не става въпрос за оспорване на светския характер на съвременното демократично общество! Дори и само поради разделението между християнските църкви, секуларизмът е безалтернативен и даже градивен за Европа.
Става въпрос за това да се признае очевидното – Европа е това, което е, защото е основана на християнски културен светоглед.

Този светоглед е общото между всички нас в 27 държави, колкото и да сме различни в езиците и обичайте си и колкото и войни да сме водили помежду си. Европейският конвент под председателството на Валери Жискар д‘Естен в началото на нашия век предложи проект на Европейска конституция, в който не събра смелост да спомене християнското наследство като духовна градивна сила. Този кастриран по идеологически причини проект, лишен от най-очевидния белег на европейския дух беше обречен да се провали. Оттам започна разделението на Европа – пълзящото ценностно разделение, което парадоксално вървеше успоредно с успешното разширяване и развитие.

Аз съм убеден привърженик на федерална Европа тъкмо защото мисля Европа като общо християнско културно-историческо и ценностно пространство, една обща империя на духа, в която уютът на камбанения звън ни обединява неимоверно повече, отколкото ни разделят езиковите бариери и раните от войните.

Съгласен съм с онези, които виждат във визията „Европа на отечествата“ спирачка пред заветния „Все по-близък Съюз“. Но към днешния ден тя е по-скоро аварийна спирачка, която спира един летящ към пропаст проект.

„Европа на отечествата“ ще има смисъл поне дотогава, докато се намерят истинските ценности, които ни обедняват в обща европейска идентичност, надграждаща в хармония патриотизма на 27 нации и вдъхновяваща 500 000 души да съпреживяват общ, европейски патриотизъм. Тогава ще дойде времето и на федерална Европа.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 5