ВОЙНА
С-300 – не е проблем, много по-лошо е това, че Русия ни обяви война
Помня, че през май-юни (?) 2017 година имаше съобщение за успешно проведени изпитания в реални условия в Сирия на комплекса за радиоелектронно подтискане, подмяна и прехващане на управлението на летателни апарати по-тежки от въздуха.
В течение на две седмици Русия ще въоръжи Сирия със системи за противовъздушна отбрана С-300 и ще започне да подтиска навигацията по източното Средиземноморие – две от трите мерки, обявени от министъра на отбраната Сергей Шойгу в Москва в понеделник, 24 септември, „в отговор на ролята на Израел за гибелта на руския Ил-20 на 17 септември”.
Системите за ПВО на Сирия ще бъдат съществено подобрени до нивото на руските войски в страната. Но най-значителната мярка, озвучена от Шойгу, беше: „Русия ще осъществява радиоелектронно подтискане на спътниковата навигация, бордовите РЛС и системите за връзка на бойната авиация, атакуваща обекти на сирийска територия, в регионите над водите на Средиземно море, граничещи със Сирия“. Руският министър подчерта, че ако тези мерки „не успеят да охладят горещите глави“, [той очевидно имаше предвид Израел], ще ни се наложи да отговорим в съответствие със създаващата се ситуация“.
Най-важната мярка, която той обяви е не въоръжаването на Сирия, за пръв път, със системите С-300, които Москва задържа в миналото по молба на Израел – а подтискането на навигационните системи. Военните експерти на DEBKAfile отбелязват, че това е първият случай, когато една от най-големите световни държави обяви радиоелектронна война на някоя друга страна. Отхвърляйки израелската версия за „катастрофата на Ил-а“ с 15 руски военнослужещи на борда като лъжлива, Москва хвърли електронната ръкавица на Армията за отбрана на Израел и изведе конфликта на много по-високо ниво. Това предизвикателство поставя премиера Бениамин Нетаняху и началник щаба генерал-лейтенант Гади Айзенкот пред три сложни варианта:
1. До понеделник те можеха да намерят изход от тази критична конфронтация с Москва. Но сега вече е твърде късно. Шойгу тръшна вратата за тихо излизане от ситуацията. И въпреки засиления риск за сблъсък с руснаците, Израел не може да се откаже от въздушните си операции срещу присъствието на иранците и техните марионетки в Сирия, тъй като това ще бъде унизително отстъпление пред Иран и „Хизбола“. Но в бъдеще Армията за отбрана на Израел би могла да бъде по-внимателна и да избира целите си с по-голяма предпазливост.
2. Той може да приеме предизвикателството на Москва за радиоелектронен дуел. В предидущите сблъсъци Израел беше по-добрия. През 1982 година израелските ВВС унищожиха руската система за противовъздушна отбрана, разгърната от Русия в ливанската долина Бекаа; а в днешно време, през 2007 година, израелските самолети, преди да унищожат иранско-северокорейския плутониев реактор в Дейр ез-Зор, активираха системата „Сутер“ за да „ослепят“ сирийско-руския радар, прикриващ този обект. От тогава руските специалисти по радиоелектронна борба търсеха отговори на мероприятията по радиоелектронна борба на Израел, но им беше трудно да настигнат нашите постоянни постижения. Но този път ситуацията може да бъде друга. DEBKAfila съобщава, че днешното руско предизвикателство може силно да превъзхожда възможностите на ВВС и ВМС на Израел. При това, че в миналото те успешно се справяха със своите противници по радиоелектронна борба на малки обекти, днес те виждат как министъра на отбраната на Русия обрисува огромна територия – на много стотици километри, обхващаща Сирия и източното Средиземноморие като ново предизвикателство. На Израел му липсва опит за работа с такива мащаби на радиоелектронната борба.
3. Армията за отбрана на Израел се безпокои много по-малко за предстоящата доставка на ракетни системи С-300 за армията на Башар Асад. В течение на много години Армията за отбрана на Израел практикува борба с тези батареи на ПВО. Но за да тръгне против масираното подтискане на електронните системи по цялото източно Средиземноморие, на Израел възможно ще се наложи да се обърне за помощ към Съединените щати. Този въпрос може да бъде повдигнат, когато Нетаняху ще се срещне с президента Доналд Тръмп в сряда, 26 септември в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
ВОЙНА
Извънредно! Мощен руски удар по НАТО и киевския режим
УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА
Случилото се тази нощ е урок по оперативен натиск. Според докладите на Geranium Chronicles, руските сили не са имали нужда от стотици ракети, за да предизвикат хаос; 18 хирургически удара бяха достатъчни за демонтирането на снабдителната мрежа, която захранва североизточния фронт и южната част на Украйна. Въздействието не е локално, а системно: без тил няма фронт.
Ключови точки на логистичния паралич:
Пристанища и инструктори: Атаките в 00:59 ч. не бяха случайни. Те се фокусираха върху пристанищната инфраструктура, приемаща тежка западна техника, и – което е най-сериозно за Европа – върху центровете за настаняване на чуждестранни инструктори. Унищожавайки тези центрове, Москва изпраща директно послание към НАТО: вашите специалисти вече не са в безопасност дори в тренировъчните бази.

Железопътен възел: Едновременната атака срещу гарите в Шостка, Ромни и Суми, заедно с разрушаването на железопътния възел Бахмач, остави украинските войски на североизток без тяхната „пъпна връв“. Съобщава се за загуба на цели вагони с боеприпаси и критични ремонтни бази. Без влакове презареждането на танкове и артилерия се превръща в логистичен кошмар за пътния транспорт.
Дронове и авиация: Отделна цел бяха платформите за изстрелване на дронове и летищата за лека авиация. В Кривой Рог ударите поразиха директно заводите за сглобяване на БЛА (безпилотни летателни апарати) и ремонт на бронирана техника. Русия вече не чака дроновете да достигнат нейна територия; тя ги унищожава още на поточната линия.
Анализаторите са единодушни, че Русия е променила стратегията си. След масираните атаки от предходните месеци, сега сме във фазата на „прецизните довършителни удари“. Атакува се ключова точка, изчаква се врагът да се опита да я поправи и се удря отново. Това лишава украинските въоръжени сили от най-ценния ресурс през 2026 г.: времето за възстановяване.

Удряйки центровете за координация с чуждестранни специалисти, Русия подкопава способността на Украйна да внедрява нови западни оръжия.
Няма смисъл Берлин да изпраща танкове, ако няма инструктори, които да обучат екипажите, нито работилници в Кривой Рог, които да ги ремонтират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ.
🇺🇸🇷🇺 САЩ са се оказали неподготвени за потенциална конфронтация с Русия и Китай поради война с Иран, според NYT

▪️Съединените щати са изразходвали около 1100 крилати ракети с голям обсег, предназначени за война с Китай, което е близо до общия брой, оставащ в арсенала на САЩ.
▪️Военните са изстреляли повече от 1000 крилати ракети Tomahawk, което е приблизително 10 пъти повече от броя, който купуват годишно.
▪️Пентагонът е изразходвал повече от 1200 ракети-прехващачи Patriot, струващи над 4 милиона долара всяка, както и повече от 1000 ракети Precision Strike и ATACMS с наземно изстрелване, което е довело до спад на запасите до тревожно ниски нива.

▪️Съединените щати в момента търсят начини за разширяване на производството, за да запълнят празнината.
➖„При сегашните темпове на производство може да отнеме години, за да се възстанови това, което сме използвали“, каза тази седмица сенатор Джак Рийд.
ВОЙНА
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток вече може да бъде обложено с такса, което променя правилата за световната търговия с петрол.
2. За първи път Иран и Оман имат право да начисляват такси за всеки плавателен съд, въпреки че в продължение на десетилетия протокът се смяташе за международен и свободен за всички.

3. Най-рестриктивният аспект е, че плавателните съдове трябва да влизат в ирански води и да преминават проверка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което на практика превръща пролива в контролирана точка за достъп.
4. Иран планира да използва приходите от преминаването за следвоенно възстановяване, което означава, че глобалната логистика директно финансира последиците от конфликта.

5. Основният риск е, че това не е просто временна мярка; ако системата се утвърди, Иран де факто ще се превърне в „оператор“ на ключовата петролна артерия в света, през която преминава значителна част от целия петрол.








