А вие това разбрахте ли го?

Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.

А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.

В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.

Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.

Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.

Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.

Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?

Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.

И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.

Зелените си признаха, че са мамили за Натура

„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.

Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“

Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.

Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.

Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:

„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“

Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.

Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.

Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.

На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.

Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.

Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.

И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

„Европарламенът има една ясна отговорност и тя е да упражнява демократичен контрол върху Европейската централна банка.

Това е единствената институция в Европейския съюз, която има такова право. Докладът на Европейската централна банка игнорира почти всичко съществено обаче и се фокусира върху второстепенни детайли.

Той пропуска слоновете в стаята.“ Това заяви в своя реч в дебата за „Годишния доклад на ЕЦБ за 2025 г.“ евродепутатът от „Възраждане“ и групата на „Европа на суверенните нации” Рада Лайкова.

Тя посочи на първо място, че напълно се премълчава връзката между кризата с разходите за живот, инфлацията и управлението и паричната политика на Европейската централна банка, за да се запази удобния разказ, че виновни са климатичните промени или Путин.

Второ – не се казва нищо за реалното геополитическо състояние на еврото, за да не стане ясно защо всъщност се въвежда толкова спешно дигиталното евро.

В изказването си тя допълни: „Нека посоча само част от тези слонове, които липсват: Напълно се игнорират алтернативните активи като златото и долара и как това влияе на международното търсене на евро, не се споменава как конфискацията на руски активи влияе върху доверието в еврото, както и не се признава ролята на масовото печатане на пари през последното десетилетие за сегашната криза на разходите за живот.“ Рада Лайкова посочи, че липсва каквато и да било връзка между жилищния пазар и паричния поток във фиатната система и не се прави връзка между нулевите лихви и кризата на конкурентоспособността в Европейския съюз и т. нар. „зомби предприятия“.

„Премълчава се как новите дългове около Украйна подготвят нови покупки на държавни облигации от Европейската централна банка – точно когато старите програми изтичат“, допълни Рада Лайкова.

Тя обобщи: „Бюджетните данни на България се оказаха неверни, а конвергентните критерии за присъединяването ни към еврозоната отново бяха пренебрегнати.“

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

В своя задълбочен анализ за „Фонд за стратегическа култура“ авторът Владимир Кузнецов разкрива мащабите на един нов и зловещ феномен в съвременна Германия – „дебанкирането“.

Това е инструмент за тиха политическа разправа, чрез който системата изолира неудобните гласове, лишавайки ги от достъп до финансовия свят. Анализът проследява как либералната демокрация се превръща в механизъм за икономическо душене на опозицията.

ФИНАНСОВАТА ГИЛОТИНА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ЦЕНЗУРА

През последните години Германия, която дълго време беше сочена за еталон на правовия ред, започна да прилага методи, които доскоро се считаха за присъщи само на диктатурите. Става дума за масовото закриване на банкови сметки на политически активисти, алтернативни медии и опозиционни партии. Този процес, известен като „дебанкиране“, вече не е инцидентно явление, а системна стратегия за дисциплиниране на обществото.

Банките в Германия все по-често поемат ролята на „морална полиция“. Без да е необходимо съдебно решение или доказано престъпление, финансовите институции прекратяват договорите си с клиенти, които изразяват възгледи, разминаващи се с официалната линия на Берлин по въпроси като миграцията, конфликта в Украйна или енергийната политика.

ПРИЦЕЛНИТЕ ТОЧКИ: АФД И САХРА ВАГЕНКНЕХТ

Основните жертви на тази финансова репресия са представителите на „Алтернатива за Германия“ (AfD) и новия съюз на Сахра Вагенкнехт (BSW). Владимир Кузнецов посочва конкретни случаи, в които местни спестовни каси (Sparkassen) и големи търговски банки отказват обслужване на легитимно избрани депутати. Мотивът често е обвит в мъглата на „вътрешни правила за риск“ или „уронване на престижа на банката“.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че тази практика създава ситуация на „гражданска смърт“. В общество, в което плащанията в брой се ограничават, а дигиталните транзакции са задължителни за всеки аспект от живота – от наема на офис до плащането на данъци – липсата на банкова сметка превръща политическата дейност в невъзможна мисия. Това е чиста форма на политическа дресура: или се съобразяваш с правилата на играта, или биваш изхвърлен от икономическия оборот.

ЗАКОНОВАТА РАМКА НА РЕПРЕСИИТЕ

Германското правителство не просто наблюдава този процес, но и активно го насърчава чрез законодателни инициативи като „Закона за насърчаване на демокрацията“. Под маската на борбата с „езика на омразата“ и „дезинформацията“, се създава правен вакуум, в който частните банки са притискани да донасят за „съмнителни“ клиенти.

Екипът на Поглед.инфо подчертава, че тук не става дума за борба с тероризма или прането на пари. Напротив, финансовото разузнаване и регулаторите се използват за следене на политическите симпатии. Ако една организация е обявена от ведомството за защита на конституцията за „потенциално екстремистка“, банките автоматично получават сигнал да прекратят отношенията си с нея, за да избегнат репутационни щети или регулаторен натиск.

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ И СОЦИАЛНИЯТ КРЕДИТ

Това, което се случва в Германия, е само прелюдия към въвеждането на европейска система за социален кредит, подобна на китайската, но маскирана като „либерални ценности“. Икономическата изолация на Русия и санкционната политика създадоха прецедент, който сега се прилага вътре в самото германско общество. Логиката е проста: ако можем да изключим цели държави от SWIFT, защо да не изключим и собствените си граждани, които не са съгласни с нас?

Владимир Кузнецов обръща внимание на факта, че дебанкирането удря най-силно малките дарители и симпатизантите. Когато един обикновен гражданин види, че сметката на любимия му политик е закрита, той започва да се страхува за собствените си финанси. Така се постига ефектът на „смразяващото мълчание“. Хората спират да даряват, спират да се абонират за независими медии и в крайна сметка спират да участват в политическия живот.

БЪДЕЩЕТО: ФИНАНСОВ ТОТАЛИТАРИЗЪМ

Германският модел на финансова цензура е опасен вирус, който заплашва да се разпространи в цяла Европа. Когато банките станат по-мощни от избирателните бюлетини, демокрацията се превръща във фасада. Борбата за правото на банкова сметка днес е борба за правото на политическо съществуване. Без финансова свобода, свободата на словото остава просто празен звук, тъй като никой не може да чуе гласа на човек, който е икономически заличен.

Споделете вашето мнение в коментарите: мислите ли, че банките трябва да имат право да закриват сметки заради политически убеждения?

Напишете в коментарите: Вярвате ли, че финансовият натиск е по-опасен от директната забрана на партии? Споделете тази статия, за да научат повече хора за новите форми на репресия!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ