НОВИНИ

Теорията на кризата от Адам Смит до наши дни

Има един много интересен въпрос, който непременно възниква при оценката на нашата теория на кризата. В най-острата си форма той звучи приблизително така: „Вие какво, да не би да сте най-умните?”. Защо никой освен вас не е предложил нищо подобно, защо вашите идеи не са подхванати и подкрепени от никой? Може би това са просто глупости и самореклама?

Вече нееднократно сме отговаряли на тези въпроси, но защото актуалността на кризисните процеси разсте постоянно, има смисъл да се върнем към тях. И така.

На първо място не сме измисляли нищо. Изобщо в науката рядко се появяват идеи, които да нямат изобщо никакви предшественици. Ако погледнете нашите концепции, те ясно съвпадат с последователните мисли на Антонио Сера, Адам Смит, Карл Маркс и Роза Люксембург.

Според мен, ако Роза Люксембург не бе загинала в началото на 1919 г., тя най-вероятно щеше да формира съответните тези още в началото на 20-те години (макар и на ней би ѝ било значително по-трудно отколкото на нас). Логиката на задълбочаването на разделението на труда и връзката на този процес с мащабите на пазара вече не е тайна в началото на ХХ век.

Друг е въпросът, че, и това на второ място, тази линия е пресечена по идеологически причини.

Както в рамките на капиталистическата версия на икономическата наука, когато паралелно с политикономията на Смит-Маркс се появява икономикса, в който темата за края на капитализма във връзка с ограничените пазари и мащабите на земното кълбо е принципно табуирана.

Така и в рамките на ленинската версия за политикономията, във връзка с конфликта между Ленин и Люксембург, който е идеологизиран и забюрократизиран във връзка със смъртта и на двамата участници.

Първият, който връща на публично обсъждане тази тема (спирането на задълбочаването на разделението на труда в условията на ограничените пазари) в края на 90-те години е Олег Григориев, за която трябва да му се благодари отделно. Но след това, както ми се струва, той допуска голяма грешка, ограничавайки своите изследвания с рамките на класическите схеми на икономиката. Тоест фактически се опитва да въведе идеите на политикономията в икономикса.

Вече много по-късно (след нашето разделяне през 2011 г.) аз обясних нашироко, че това е невъзможно, заради това, че темата за ограничението на научно-техническия прогрес във връзка с ограничеността на пазарите в икономиката е табуирана, то и в резултат основната идея на политикономията е просто мъртво

Съответно Олег Григориев бе принуден да използва своите идеи и конструкции за доста отдалечени от базовите линии теми, за обясняването на причините за икономическото развитие на отделните конструкции, които нямат особено практическо приложение. При това той категорично се отказа от конструкциите, присъщи на политикономията и свързани с обществената функция на икономиката (в частност теорията за глобалните проекти и свързаната с нея теория на властта”.

Съответно, на трето място, поради развитието на кризата, когато политическата съставна в икономическите процеси започна да играе все по-голяма и голяма роля (само появата на Тръмп какво означава!), се оказа, че конструкциите на неокономиката на Олег Григориев не дават отговори на много живо-изскачащи въпроси. За разлика от нашите работи, направени в чистия формат на политикономията, без идеологическите ограничения на икономикса.

Оказа се, че в условията на жестока криза чисто икономическите конструкции и модели не дават обяснения на случващите се процеси. А методологичните схеми на политикономията се оказаха значително по-ефективни.

В това няма нищо неочаквано, колосалният пласт марксистка наука от ХХ век обяснява изчерпателно тези причини, но след разпада на СССР политикономията престана да бъде „модерна”, защото не носеше доход на своите привърженици. И като следствие не са останали сериозни политикономически школи по света.

Сега, когато нашата прогнозна дейност показа толкова ефективен резултат (тук дори и критиката, че самохвалци няма да мине, защото се констатира очевиден факт), ситуацията трябва да се измени.

Но, на четвърто място, логиката, спомената в горната статия, не е изчезнала никъде. В рамките на методологията на икономикса нашите подходи не могат да се приложат на практика, те са категорично табуирани. Затова и трябва да се изчака, кога ще израснат новите политикономически школи. Понеже никой (засега?) не ги финансира, този проект ще бъде дълъг и ще отнеме още няколко десетилетия. И през цялото това време нашият Фонд за икономически изследвания няма да има сериозна конкуренция.

Ако финансирането започне, то скоростта на развитието на политикономията рязко ще се засили. Но бедата е там, че това може да се случи единствено след началото на „острия” стадий на кризата, когато жизненият стандарт на населението по света (и на първо място в „Западните” страни) ще спадне рязко. И при всеки случай на руската основа – защото западните политикономически школи на света няма, а започването „от нулата” е процес, който ще отнеме много десетилетия.

При всеки случай трябва да се отбележи, че нашите резултати в частта им с обяснението на причините и последствията от кризата не представляват нищо уникално от гледна точка на развитието на науката. Те са напълно естествено продължение на развитието на икономическата наука, която, за жалост, бивайки обществена наука, съществено зависи от доминиращата в обществото идеология. Което, разбира се, не отрича значението на тези резултати, които сме постигнали.

НОВИНИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет

Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.

Ето кои са министрите в новия кабинет

Стефан Янев – служебен министър-председател;

Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Белчев – служебен министър на финансите;

Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;

Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;

Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;

Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;

Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;

Велислав Минеков – служебен министър на културата;

Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;

Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;

Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;

Стела Балтова – служебен министър на туризма;

Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.

Тримата нови министри

Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.

На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.

Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.

Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.

БЪЛГАРИЯ

Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.

“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.

“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.