КУЛТУРА

Пътят на всеки мъж

Евгени свърши работа по-рано от обикновено. Беше петък и се разбраха с колегите си да напуснат обекта преди края на работното време. Раздели се с тях, взе си работните дрехи, сложи ги в раницата и тръгна към дома си. По пътя спря пред хранителния магазин, купи продуктите, които жена му беше написала на бележка рано сутринта и се запъти към апартамента, в който живееше семейството му. Не се прибираше често толкова рано и му се струваше някак неестествено, че навън беше още светло. Отключи вратата, отвори, светна лампата по навик, но след това я загаси. Все още влизаше светлина отвън. Влезе в кухнята. На стол, край масата, беше седнала съпругата му Таня, подпряла глава с едната си ръка. Мъжът се усмихна, но след като се доближи до нея, лицето му помръкна и я попита:
– Какво става, Таня? Добър вечер! Защо си плакала?
– А, дребна работа, остави! – каза тя.
Евгени остави чантата с продуктите върху шкафа и седна до съпругата си.
– Аз се бях зарадвал, че се прибрах по-рано. А ти плачеш.
– Нищо не се е случило – каза Таня. – ще вечеряш ли, сигурно си много гладен? Да ти сипя?
– Ти няма ли да вечеряш с мен? – попита мъжът.
– Не съм гладна, хапнах докато готвех.
Евгени изчака докато съпругата му сервира. През цялото време я наблюдаваше. Искаше му се да се усмихне. Спомни си първата им среща. Колко от онези красиви черти, в които се беше влюбил преди двадесет години, бяха се запазили в лицето й. Колко беше красива, нищо, че няколко бръчици си прокарваха път към старостта.
– Кажи сега, какво стана, защо плачеш?
Таня седна до мъжа си, погледна го в очите, наведе глава и каза:
– Знаеш ли, мисля, че изпуснахме Николай. Син ни е, грях е да говоря така за него, но напоследък никак не са добре нещата. Ти си все на работа, гледам да не те занимавам, изморен си. Но той на два пъти вече се опитва да ми посяга и се страхувам. Засега се въздържа, но знам ли, някой ден може и да ме удари. Всеки ден плача, Гена, но този път ти се прибра по-рано и ме завари. Не исках да ме виждаш такава.
Евгени остави лъжицата, хвана за ръка жена си, приближи я до себе си и я прегърна.
– Защо не си ми казвала досега? – попита я той. – аз съм мъж и щяхме да се разберем с нека като мъже. А ти си страдала толкова време. Къде е Николай сега?
– Не знам – отговори Таня. – идва само да яде и излиза, къде ходи, какво прави, не знам. Отворя ли оста да го питам, той ми се репчи и затваря вратата с ритник. А днес замахна с юмрук към мен. Много се изплаших.
Мъжът погледна през прозореца, беше започнало да се стъмва. Досега не се беше замислял, не беше усетил дори липсата на порасналото му момче. Евгени работеше по цял дени се беше доверил изцяло на съпругата си за възпитанието на тяхното дете. Не знаеше какви оценки е имал Николай, нито с кого дружеше. Рядко се засичаха и се питаха как са, тогава бащата му даваше по някой лев, извън джобните, за самочувствие.
– Стана късно, Николай го няма – каза Евгени. – къде ли ходи? Звънях му, не вдига.
– Ти, Гена, всяка вечер се прибираш изморен. Ядеш, погледаш телевизия и лягаш. А аз стоя и го чакам да се прибере. Щом чуя, че вратата се отваря, бързо си лягам, за да не мисли, че го следя. Но си лягам спокойна. Много е тежко да мислиш за детето си, че може да му се случи най-лошото. Като чуя, че минава кола и изтръпвам. Мисля си, че я линейка, я полиция и че карат детето ни. Страшно е. После, пак го чакам.
Таня избърза сълзата, която се стичаше между две бръчици. Евгени стана от стола, приближи се до прозореца, погледна часовника си и каза:
– Върви си лягай, днес не съм много изморен, ще го изчакам. Искам да си поговоря малко с него. Не искам да се съсипваш, спокойно, върви и си легни.
Жената целуна мъжа си. Когато той беше при нея, тя се чувстваше спокойна. Излезе от кухнята и отиде в спалнята. Загаси лампата и за първи път от толкова време не се страхуваше от тишината, а и се наслаждаваше.
Евгени излезе на терасата, запали цигара и нетърпеливо поглеждаше към часовника си. Беше вече единадесет часа. Чу се щракването на ключалката. Вратата се тракна и в кухнята влезе Николай. Осемнадесетгодишният младеж се запъти към хладилника, отвори го и се начумери.
– Пак тези салати и чорби, писна ми!
Момчето трясна вратата, обърна се и се стъписа. Пред него стоеше баща му. Двамата се гледаха мълчаливо няколко минути. Евгени посочи към стола и каза:
– Седни, Ники! Добър вечер!
Николай седна. Наведе глава и гледаше в паркета. Той се страхуваше от своя баща. Имаше страх не от бой, а от думите му, които не бяха много, но щом ги кажеше, винаги след време се оказваше прав. Именно това, причиняваше безпокойство в иначе смелия млад мъж. Той не отговори на поздрава на баща си.
– Как си, какво става с теб? – попита татко му. – колко е часа и защо се прибираш по това време?
Николай изглеждаше още по-притеснен, може би от това, че беше видял, че майка му я нямаше.
– Какво да става, сега се прибирам – отговори той.
– Май си пил? – каза Евгени.
Младежът се изсмя на висок глас и с подигравателна усмивка отговори:
– Че кой не пие, тате. Вие не пиете? Закъснял съм малко, голяма работа, голям съм вече.
Евгени хвана сина си под мишница, повдигна го и каза:
– Ела на терасата да пушим по цигара. Сигурно доста пушиш, нали?
Баща и син излязоха на тясната тераса. Запалиха цигарите и димът от тях заместваше думите няколко минути. Николай гледаше в тъмното, сякаш търсеше приятелите си някъде там, където нямаше отговорности, нито задължения. Беше влюбен в безгрижния живот.
– Ники, искам да ме изслушаш, ще ти кажа някои неща! – каза Евгени. – Всички хора са били млади, млад съм бил и аз. Не ме гледай, че сега бухам като вол и какво ли си викаш, този тъпчо нищо не разбира. Нито от любов, нито от удоволствия. За теб съм сигурно вече старче, нали?
– Е, тате, не, не си, не съм казал такова нещо.
Бащата запали втора цигара. Усещаше, че нещо го стягаше в гърлото. Сякаш спомени навлизаха от там и стигаха в сърцето му.
– Ники! – каза той. – сега ще ти разкажа няколко неща, които ти не знаеш, защото не са много хубави, всъщност са неща, с които не се гордея. Баба ти и дядо ти бяха строги с мен. Тогава бяха други времена. Помня, колко пъти сварвах баба ти разплакана от моите инатести истории. Тогава си мислех, че те не разбират от живота. Често се прибирах посред нощ. И изобщо не съм си и представял, че родителите ми са ме чакали будни. Тогава баба ти ми каза, че ще дойде време, когато и аз ще имам дете и ще го мисля, но аз не вярвах. Както и да е. Минаха години, аз почнах работа, пооблъска ме живота и разбрах, че в старческите думи е имало много истина. Не ти се карам, знаеш, не съм ти посягал и няма да те ударя, голям мъж си вече. Но знаеш ли, че майка ти много страда от отношението ти към нея. Тази вечер я заварих да плаче. За теб е нормално да закъснееш, но тя всяка нощ те чака с отворени очи. Кой знае колко е плакала, горката.
Николай наведе глава. Едва успяваше да сдържи енергията си, която напираше.
– Тате! – каза той. – аз отдавна излизам. Имаме си компания, момчета и момичета, които всяка вечер се събираме на различни места и ни е хубаво. Всички момчета пият и даже, когато разбраха, че и спортувам, ми се смееха и казваха, че който не пие, не е мъж. И аз спрях да ходя на тренировки. Да си в компания е хубаво и не струва нищо, нито се потя, нито нищо, а и ме имат за мъж. Едно време сте ходили в казарма и сте ставали мъже, сега улицата ми е моята казарма.
Евгени се смееше. Отначало тихо, но след това смеха му беше станал бурен. Мъжът се успокои, погледна към сина си и каза:
– Моето момче, слушай ме сега. Не знам къде ходиш, какво правиш и с кого се събираш. Но от мен запомни, това да пиеш не те прави мъж. Нито да пушиш. Не е мъжко да разплакваш и майка си, нито пък да притесняваш и мен. Никой няма да ти каже, че си велик, ако утре под действието на алкохола направиш беля. Ще ти се изсмеят и ще ти кажат да се оправяш, че никой не ти е бил наливал в устата. Мъжко е, моето момче, мъжко е, когато спазиш обещание, когато държиш на думата си. Мъжко е, да кажеш на хората, които те обичат къде отиваш и кога ще се прибереш. Мъжко е да имаш амбиции. Не е женско да имаш мечти, напротив, имай ги и ги следвай и постоянството ти ще те направи мъжкар. Ще питаш сега, това старче откъде ги знае тези неща, нали? Не се смей, аз бях къде, къде по-буен от теб. Сега даже не умеете и да се забавлявате, киснете по кръчмите и няма за какво да си говорите. Разумно момче си, не се срамувай, питай, татко ти е бил на твоите години и знае.
Николай погледна баща си, усмихна се и каза:
– Ама татко, аз не с лошо. А мама, тя просто понякога е толкова досадна, все пита. И като не й кажа къде отивам и се тръшка и реве. Така ме ядосва. Днес без малко…
Евгени влезе в кухнята, обърна се, погледна към сина си и му каза:
– Като спомена майка си, хайде да идем при нея в спалнята, тя си легна, хайде ела с мен, тя заслужава да я целунеш за лека нощ.
Двамата мъже минаха през коридора. Стигнаха до спалнята и влязоха в нея. Спогледаха се за секунда. Евгени се наведен над жената и я целуна по челото. Вдигна главата си,погледна към Николай и му кимна. Момчето затвори очи и доближи устните си до очите на майка си и ги докосна нежно. Изправи се.
Баща и син излязоха от спалнята и затвориха вратата.
А Таня се беше просълзила отново. Този път от умиление и майчина обич, която преливаше от сърцето й. Тя не спеше, а чакаше.
Защото една майка никога не заспива, преди да види момчето си, прибрало се в семейното огнище.

Явор Перфанов
06.06.2018
Г.Оряховица

Post Views: 1

Related Topics:българия свят

Up Next

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Don't Miss

Унгария въвежда “патриотично възпитание” в детските градини

КУЛТУРА

Зафиров ще закопае БСП … всички Малкобритански агенти подскочиха като ужилени

БСП пред смъртоносен избор с Референдума на Радев за еврото – или губи властта или избирателите си

Как прогнозата на бившия депутат от Левицата се сбъдна само след няколко часа:

Автор Велизар Енчев, журналист и бивш депутат от Левицата (часове преди БСП са се самоубие ритуално и да заяви, че е против референдума)

БСП ПРЕД СМЪРТОНОСЕН ИЗБОР ЗА ЕВРОЗОНАТА: ПОДКРЕПИ ЛИ ПРЕЗИДЕНТСКИЯ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЕВРОТО, ГУБИ ВЛАСТТА, ОТХВЪРЛИ ЛИ ГО, ГУБИ ИЗБИРАТЕЛИТЕ СИ

До този час всички политически сили в парламента излязоха с позиция към решението на президента Радев да свика референдум за еврото.

ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и ДПС-Доган са против, което не изненадва.

Изненада няма и при Възраждане, Величие и Меч – те подкрепят референдума с две ръце, а Костадинов дори успя да събере 600 000 подписа, които Народното събрание противозаконно отхвърли.

Прави чест на Слави Трифонов, че подкрепя референдума, макар че лично той е за отказ от лева и приема еврото.

Една партия мълчи – БСП- Обединена левица.

При БСП-ОЛ нещата са направо страшни. След като хвърли партията в обятията на ГЕРБ, сега председателят Атанас Зафиров е без полезен ход.

Ако реши да послуша партийната маса, която е 100 процента против еврото, това ще счупи Сглобката и БСП-ОЛ ще излети от коалицията. Което не води автоматично до избори, защото
Борисов има гарантираните гласове на Пеевски, а и Доган е готов веднага заеме опразнено място в кабинета, най-малко той има интерес от нови избори.

Ако пък полегне на ГЕРБ, БСП-ОЛ ще влезе в открита война с оределите редици на своите членове и симпатизанти, едва наброяващи 170 000. Което ще делегитимира Зафиров като лидер и изразител на ценностите на левите избиратели. Макар че със своята про-НАТО-вска позиция, тотално отхвърляна от бесепарите, Зафиров отдавна е скъсал с тези ценности и е истинско чудо, че бе избран за председател на БСП.

Всъщност новият обитател на „Позитано“ 20 е достоен за книгата на рекордите ГИНЕС – той е първият водач на лява партия, който изповядва външнополитическите ценности на десните формации.

Преди време Зафиров шокиращо обяви: българският лев е просто един купон и еврото е изборът на българите. Това подсказва отношението му към референдума на президента Радев.

Затова, който и от двата варианта да избере Зафиров, БСП-ОЛ ще катастрофира, но най-потърпевш ще е лидерът й.

Ето защо той не посмя да застане пред камерите и изнесе изнесе позицията си към президентския референдум, а прати при медиите Наталия Киселова. Тя пък витиевато се измъкна с
позицията, че въпросът на Радев за референдума бил „спорен“.

Въпросът може и да е спорен, но безспорно Радев разкова БСП с тоя ход, защото постави Зафиров пред невъзможен за него избор.

Киселова удобно пропуска факта, че въпросът на президента не е дали да се приеме еврото, а дали да го приемем през 2026 година, тоест питането се отнася само за момента в който да се приеме.

Преди дни депутатите на БСП се опозориха с гласуването „въздържал се“ на предложението на Възраждане за референдум. Опозориха се, защото на парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. БСП-ОЛ излезе с програма от 100 решения, а точка 100 отхвърляше влизане в еврозоната в близко бъдеще (предлагам на читателите визуализация на т. 100).

След изявлението на Киселова и оглушителното мълчание на Зафиров, повече от ясно е: в Народното събрание БСП-ОЛ отново ще отхвърли референдума за еврото с малодушния вот „въздържал се“.

Очевидно е. След като се коалира с ГЕРБ, след като измами избирателите си с фалшиви програми и измамни решения, след като копира печалния опит на политическите покойници РЗС,
ВОЛЯ, АТАКА, НФСБ, Патриотичен фронт, Обединени патриоти, епитафията на БСП звучи така:
„Sic transit gloria mundi“(„Така преминава световната слава“)

Само часове по-късно БСП излезе със самоубийствена позиция срещу референдума:

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 41

КУЛТУРА

ИСТИНАТА! МВР: Директорът на Народния театър провокира безредиците! Той: Защитавам театъра СИ!

Може би до голяма степен допълнителното напрежение, което възникна беше неуместната постъпка на директора на театъра Васил Василев, който отиде да води разговори с протестиращите. Явно той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение. Може би това трябваше да го съгласува с колегите, за да е под наш контрол и да не допускаме ескалиране на напрежението. Това каза министърът на вътрешните работи Атанас Илков пред БНТ след протеста пред Народния театър снощи заради постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“.

Илков: „Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.

Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу бе провалена, макар да се състоя пред полупразна зала с известно закъснение. Протестиращите, сред които бяха представители на организации, на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, както и от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Знамена развяваха още от БНС и „Куберовъ воин“, настояха за уволнение на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев и нарекоха гавра с България пиесата, която поискаха да бъде свалена от националната театрална сцена.

„Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.

По думите на Илков полицаите са реагирали изключително адекватно, за да не се допусне застрашаване на живота на гражданите и тях самите.

Илков: „Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.

„Нямаме инцидент с пострадал протестиращ или гражданин, който е дошъл да гледа постановката. Ние ще направим анализ на цялостната обстановка и ще изгледаме записите от всички видеокамери, за да направим една по-обективна оценка на всичко, което се случи, тогава ще кажем дали е имало някакъв пропуск в организацията“, каза още Илков.

Вътрешният министър добави, че въпреки сблъсъците и напрежението няма задържани, тъй като нямало данни за конкретни лица, „изведени като нарушители на обществения ред“.

Запитан не е ли могло униформените да отведат агресивните протестиращи, министърът на вътрешните работи заяви: „Полицаите имат една по-основна задача – да не се допусне по-голямо ескалиране на напрежението. Не е най-важното в този момент ние да отделяме сили и ресурс да задържаме определено лице, а така да нарушим общата разстановка и да създадем предпоставка за по-тежки инциденти“.

Атанас Илков бе категоричен, че не е имало хаос.

„Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.

От своя страна директорът на Народния театър Васил Василев заяви, че не вижда проблем в пиесата на Бърнард Шоу.

Васил Василев: Излязох с любов при протестиращите

„Имаше натиск да бъде цензурирана преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка. Можем да съдим за провокация в спектакъла, когато сме го гледали“, заяви той.

„По думите му текстът защитава достойнството на Българската армия.

„Не я унижава по никакъв начин. Нека да не говорим празни думи, нещата се изваждат от един контекст. Хващаме се за думата, а не гледаме голямото, как се развива действието“, допълни Васил Василев.

Написахме писмо до МВР след като рекламен материал пред театъра беше осквернен, имахме притеснения, бяха залепени провокации, каза още директорът на Народния театър.

Според него някои други хора са допуснали политиката в театъра.

„Аз не позволих поради политически причини да се уволни един или друг. Няма да допусна цензура в театъра, който ръководя. Дотам ли докарахме нашето общество – ако имаше проблем, той е с четенето, с неразбирането. Това, което се случи, не беше позор в Народния театър, а пред Народния театър“, коментира Васил Василев и подчерта, че не е търсена провокация с поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“, окачествявайки избирането на пиесата като случайност.

„Днес ще има постановка, културата не е враг на обществото, тя го кара да върви напред. Не разбирам въпроса за оставката ми, аз защитавам театъра си. Публиката решава дали едно представление е добро или не е добре. Позволете публиката да влезе в салона и актьорите да работят“, каза още Васил Василев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 22

КУЛТУРА

Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество

На снимката (от ляво надясно): Георги Лозанов, Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов. Снимка: Никола Узунов/БТА (ЛФ)

За НСФА е изключително приятно, когато предстоят подобни събития.

Книгите са именно онази форма на живот на нашето изкуство, чрез която то остава най-трайно във визуалната памет на човечеството. В конкретния случай двама от авторите на книгата са членове на Фотографска Академия – това са Николай В. Василев и Росен Коларов. Третия автор, Антоан Божинови и доц. Георги Лозанов автор на въвеждащата студия във фотокнигата са наши приятели. Може да сте сигурни, че те ще се радват на вашето присъствие и публика. Повече за книгата и фотографските истории на Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов можете да прочетете в статията от линка върху банера:

По-голямата част от фотографиите в тази книга са поглед към бившето общество, и то – съсредоточен и откровен поглед за онова време, което беше, и по отношение на което фотографията вероятно е най-неоспоримият свидетел. Това каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, по повод изданието „Хроники на всекидневието“. Книгата бе представена тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автори на фотографиите в тома са на Доц. Росен Коларов, Антоан Божинов и Николай В. Василев. Снимките обхващат периода от 60-те години на ХХ в. до втората декада на XXI в. В изданието е публикувана студия на доц. Георги Лозанов.

„Това е фотографска книга и е правена от видни фотографи. А пък аз съм опитал с думи да следвам сравнително близко техните послания, които са във фотографиите“, обясни доц. Лозанов. Тези фотографии, общо взето, са фотографии на съпротивата, на съпротивата към едни регламенти, едни норми, едни идеологически налагани представи, през които трябваше да се чете онзи свят, каза той.

Доц. Георги Лозанов коментира, че тези снимки са ценни както за младата, така и за по-възрастната публика. „За младите – защото им показват онова време така, както е било и то – чрез конкретни човешки истории, както фотографията разказва социалния свят“, обясни той.

Посочи, че фотографиите лекуват по-възрастната публика от забрава, като кара хората да не свързват персоналното си щастие и младостта си със съдбата на общността.

„Никой от нас тогава не си е мислил, и през ум не му е минало, че системата ще се срути. Това беше изненада за всички ни, така че това, което сме правили, беше реакция, разбира се, по някакъв начин“, обясни Антоан Божинов.

Николай В. Василев цитира думи на Кръстан Дянков от 70-те години, че „фотографията е занимание самотно“. Мисля, че фотографията привлича хората, които са индивидуалисти, и това на мен ми се струва много важно, каза Василев. Той обясни, че неговите снимки в албума са правени в продължение на 50 години. „Хубавото е, че когато с двамата колеги започнахме да събираме извадката, която да бъде в книгата, това се оказа много лесно. Явно сме гледали, снимали и мислили горе-долу по един и същи начин, но всеки поотделно“, каза Николай В. Василев.

„Ако някой ви казва, че в нашата страна думата „екип“ е невъзможна дума и не може да се работи в екип, кажете му, че това не е вярно. Ние четиримата работихме в екип, синхронно и равностойно. И тази книга аз бих я определил като синтез между изображения и слово“, каза доц. Росен Коларов. И тримата фотографи сме индивидуални автори, имаме различно виждане върху определени неща, но сме се фокусирали върху социалния елемент, посочи той.

ГЕРГАНА НИКОЛОВА

СОФИЯ, 30.10.2024 20:02 (БТА)

Post Views: 36