КОМЕНТАР
Време е за ляв популизъм
Не, популизмът изобщо не е лошо нещо. Той е такъв само за хора, чието съзнание е промито от мулти-култи клишетата. Латинската дума populus означава народ. Съответно политики, които са насочени към подобряване живота на народа, т.е. популистките политики, не могат да бъдат лоши. Истинският проблем на мултикултуралистите и либералите е, че те ненавиждат народа. Те възприемат себе си като елит и се гнусят от всичко, което “не е елит”. В някакъв смисъл тези хора наистина са елит. Но съвсем не защото са по-умни, по-талантливи, по-знаещи или по-можещи от останалите. Голямото им преимущество е в достъпа до медиите, които в голямата си част също са разположени в либералната матрица. Така се стига до парадокса едно нахално-нарцистично либерално малцинство да поучава огромната част от населението по целия свят как да живее и какво да мисли. Дълго време тази модел работеше безотказно. Моделът на либералния диктат изглеждаше безалтернативен. Днес обаче ситуацията е коренно променена. Днес има съпротива. Популистка съпротива.
Разбира се, популизмът не е единно явление. В последно време силна популярст придобиха десните популистки движения. Те са критично настроени към статуквото, но основният им недостатък е, че концентрират основната част от обвинителната си енергия основно срещу чужденците и мигрантите. Това носи дивиденти в краткосрочен план /по-високи изборни резултати, дори участие във властта/, но като цяло е безперспективно. Каквито и проблеми да създават мигрантите, не те са коренът на злото, не те са виновни за трудностите, пред които се изправят обикновените хора. Затова и гневът трябва да бъде насочен не към хората с различна религия или различен цвят на кожата. Гневът трябва да се стовари върху местните елити – политически, икономически, медийни. Истинският сблъсък не е между местни хора и чужденците. Истинският сблъсък е между привилегированите от всички страни и губещите от статуквото във всички страни. Левият популизъм трябва да прави точно това – да посочва истинските, а не фалшивите противоречия и да сочи пътища за тяхното разрешаване. По принцип с това трябва да се занимават всички леви партии. Само че традиционната левица, класическите социалисти и социалдемократи, с моного малки изключение, отдавна изневериха на хората на труда. Традиционната левица е тотално либерализирана и, вследствие на това, маргинализирана. Някога могъщи социалистически и соцалдемократически партии, управлявали страните си в продължение на десетилетия, днес срещат трудности дори с влизането си в парламента. Причината за провала им е проста – те изоставиха хората на труда и прегърнаха сексуалните и всякакви други малцинства. Традиционните леви станаха част от либералния мейнстрийм и така загубиха мнозинството.
Задачата на левия популизъм е да върне доверието на това мнозинство, което класическата левица пропиля. Как може да стане това? С обръщане към истинските, а не към някакви измислени, проблеми на повечето хора. Ето ви пример за измислен и, загубил всякаква актуалност, проблем. Преди 70-80 години хомосексуалистите са били дискриминирани, включително и законодателно. Затова и тогава борбата за техните права е била нещо напълно естествено и даже необходимо. Отдавна обаче тази дискриминация не съществува. Тъкмо обратното. В много сфери на модерния свят днес важи принципът “Хомосексуалист – това звучи гордо”. Затова когато някой се изживява като страстен боец за правата на “ЛГБТ хората”, той е изцяло извън времето и пространството. Истинските проблеми на хората са много по-различни от това, което ни представят мулти-култи либералите. Те са свързани с работата, достойното заплащане, достъпа до качествена медицинска помощ и качествено образование, сигурносттта. Глобалните неравенства, луксът, в който тънат малцина, и мизерията, обхващаща все повече хора, унищожаването на природата в името на пазарните принципи също са сред най-болните въпроси на нашето съвремие. Сигурно за представителите на горната средна класа, която е люпилня на всякакви либерали, и десни, и леви, много от тези проблеми не звучат достатъчно “елитарно”. За либералите да говориш за повишаване на заплатите не е нито “cool”, нито “trendy”. За истинските леви хора обаче това е един от най-важните разговори. Някои наричат това популизъм. Нека. Точно от този популизъм имаме нужда.
КОМЕНТАР
ТОВА НЯКАКВО ПРОКЛЯТИЕ ЛИ Е?

Една от най-големите нелепици във връзка с влизането в еврозоната е, че напоследък научихме, че досега сме били само наполовина европейци…
Чак ако приемем и еврото – вече цели европейци. Само в такъв случай най-сетне сме щели „да станем равни с другите европейски народи“, „да заемем мястото си…“, “да изравним състоянието си“, „да развием икономиката си“, прочее…
Чакай, ся! Всички тези въпроси не се ли решиха, когато влязохме в ЕС? Защо преди близо 20 години трябваше да става, пък сега пак се оказа, че не е станало и пак ни обещават да стане, ама друг път, по-нататъка, в бъдещето?
А, всъщност, европейската идентичност на българската държава и народ, прословутото ни „нареждане сред другите европейски народи“, не беше ли решено дори още по-рано: не беше ли, когато хан/княз Аспарух е преминал Дунава и е забил знаме с конска опашка на десния му бряг и казал „Тук ще бъде България!“ (по филма на Людмил Стайков)?
А, според друга версия за историята, не беше ли, когато тракийското племе фриги, след вековен живот на малоазийския бряг, се завръщат обратно в прародината си – Балканския полуостров?… Когато арийците – траки дойдоха от север на Балканите и заселиха територията и на днешна България? Когато сред праисторическите племена на Балканите се образуваха елементи от днешния ни генотип? И прочее исторически версии…
Това някакво проклятие ли е, което тегне над народа ни? „Безкрайният път на България към Европа през вековете и хилядолетията и все не може да я стигне тая Европа.“
Уж глобалистка пропаганда, ама и едно гадничко внушение постоянно ни се набива: пак научихме, че сме проклети. Обречени все да не сме там, където трябва да бъдем, не сме, каквито трябва да сме, дори все не сме там, където сме…
Като във филмите на Уди Алън, например за онзи актьор, на когото всички кинооператори му казват, че нещо не могат да го фокусират, нещо им стои на безфокус, и той откри, че той наистина винаги си е на безфокус… Нещо подобно и с нещастните българи…
Стига, бе, западноцентрици ненормални, стига сте го тормозили този народ с обсесиите си!
АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
КОМЕНТАР
Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!

Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!
Когато проф.Коларова започне да обяснява как „националният интерес“ изисквал това правителство да остане, разумният човек не чува анализ. Чува дежавю. Чува ехото на онези партийни секретари от някогашния й родов дом, които обясняваха, че „в името на стабилността“ трябва да мълчим, да търпим и да вярваме, че всичко се върши за наше добро.
Това не е политология, това е политическа чалга с аристократичен тембър.
Не, професорке. Народът не ви е длъжен да преглъща кочината. А вие, с всичките си псевдоинтелектуални формулировки, всъщност казвате следното: „Да, властта ви е гнила, но по-добре гнила власт, отколкото никой, който да ни инструктира отгоре.“
Да твърдиш, че „успехът на политическия проект на президента предполага провал на правителството“, е не просто цинизъм. Това е фройдистко изпускане на една професионална говорителка на статуквото. Казвате ли ни всъщност, че проектите се градят само върху рухването на други? Или че политическата алтернатива е заплаха, защото пречи на благородната мисия на държавната хранилка да храни същите лица с различни лозунги вече 30 години?
Да се оправдава забавянето на мерките по еврото със страха от реакция, показва що за „експертен“ кръг командва. Вашето мнение не се гради на ценности, а на интереса на онези, които искат безметежен преход към еврозоната, за да могат после в евро да крадат. И сега вие ни учите да стоим мирно, да не мърдаме, докато ни лъжат в лицето?
Най-накрая, когато намеквате, че „никой не би отрекъл нуждата това правителство да остане“ – вие не говорите от името на народ, а от името на вашия кръг. Кръгът на фалшивата експертиза, на телевизионните аналитици със стари тефтери от ЦК на БКП. На послушниците, които винаги знаят кой ще е следващият господар – и предварително започват да му се мазнят.
Г-жа Коларова, ние помним. Помним от кого идвате. Помним кого сте хвалили преди. Помним какви идеи защитавахте, когато беше модерно да се кланяте на друг идол. И помним, че когато народът се събужда – точно вие сте първите, които започват да го поучавате колко е опасно да мисли сам.
Няма нужда от вашите „реалистични“ диагнози. Те са само друг език за насадено подчинение!
КОМЕНТАР
ДИЛЯНА ГАЙТАНДЖИЕВА Е ЗАПЛАХА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ БОЯТ ОТ ИСТИНАТА

Клеветническата кампания срещу разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева не е изолиран инцидент, а елемент от добре координирана операция, в която личат както интересите на определени геополитически среди, така и почерка на специални служби.
Гайтанджиева е журналист, който си позволява да пита там, където повечето мълчат – и да публикува документи, които директно засягат мрежи на международна оръжейна търговия, като програмата за доставки на оръжия от Източна Европа към Сирия и Йемен, маскирани под прикритие на хуманитарна помощ.
Това разследване от 2017 г., базирано на официални документи, публикувани и от Wikileaks, й спечели както уважението на безпристрастни наблюдатели, така и гнева на структури, свикнали да работят в сянка.
Същото стана и с разкритията ѝ за дейността на американски биолаборатории в Грузия, Украйна и други точки по света – теми, които добиха международен отзвук, особено след 2022 г., когато западни и руски източници взаимно си прехвърляха обвинения, но пропускаха въпроса: какво реално се е случвало в тези обекти?
И точно когато подобни въпроси започват отново да изплуват в обществения дебат, се появява поредната „морална“ атака – този път от базиран в Лондон български журналист. Не с аргументи, не с опровержения, а с етикети, внушения и лични нападки. Макар представян в западни медии като борец срещу дезинформацията, тук той действа не като журналист, а като активен участник в операция за дискредитиране.
Синхронът между публични фигури, съмнителни медийни канали и структури, свързани с разузнавателни интереси, не е случаен.
Ролята на специалните служби в такива кампании е известна – използване на доверени публични лица за “мека” форма на дискредитиране. Но този модел вече е разпознаваем. Когато едни и същи хора се активират всеки път при неудобни разследвания, те не разобличават лъжи – те прикриват истини.
Свободната журналистика е защитен механизъм на всяко демократично общество. Днес тя е под обстрел – не само от авторитарни режими, но и от уж „демократични“ среди, когато интересите им бъдат засегнати.
Гайтанджиева не е заплаха за обществото – тя е заплаха за онези, които се боят, че обществото ще научи истината.
Апропо, като стана дума за биолабораториите в Украйна, да не забравяме какво каза само преди месец Тулси Габард – директор на Националното разузнаване на САЩ: „Финансирани от САЩ изследвания в биолаборатории по света завършиха или с пандемия, или с друга здравна криза…“
И американското разузнаване ли е агент на Кремъл?
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ