СВЯТ

Тръмп започна унищожаването на „сенчестото ЦРУ“

Западните медии и експертната общност са в дълбок шок: Доналд Тръмп лиши бившия директор на ЦРУ Джон Бренън от достъп до класифицирана информация, при това го направи в официален и максимално публичен формат.

Лишаването на бившия ръководител на специалните служби от достъп до държавни тайни, аналитични доклади и оперативната информация – това (на теория) е рутинно действие, което не трябва да шокира никого и мнозина извън САЩ искрено не разбират защо той изобщо е имал въпросния достъп, но това само показва неразбиране на истинското устройство на американската структура на властта.

Факт е, че независимо от официалната позиция (и фамилията на президента, комуто той теоретично трябва да се подчинява) Джон Бренън е един от истинските лидери на ЦРУ и американското разузнаване като цяло, при това Бренън оставаше на кормилото, без значение коя партия печелеше изборите. Той е един от онези „хора в тъмни костюми и куфарчета“, които според Владимир Путин обясняват на всеки нов президент на Съединените щати каква трябва да бъде външната (и вътрешната) политика, водена от него. Независимо с какви идеи и лозунги той е влязъл в Белия дом. Лишаването на Бренън от достъп до инфраструктурата на американската разузнавателна общност и да му се обяви едва ли не лична вендета, това е много смела крачка от страна на Тръмп, особено предвид, че малцина са очаквали подобна смелост от него. „В превод“ на руска политическа реалност от 90-те години, това действие е примерно равно на демонстративното начало на лишаването на олигарсите от възможността да влияят на политическия живот на страната и действията на държавата.

Бренън като заместник-изпълнителен директор на ЦРУ се чувстваше чудесно по време на президентството на Буш, на когото той самият представяше лично „филтрирана“ от него външнополитическа информация, събрана от цялата разузнавателна общност. В действителност, комуникацията на президента с всички служби за сигурност и способността му да получава информация от различни източници бе елиминирана, тоест Буш-младши виждаше и четеше единствено аналитика, одобрена от този сив кардинал, а официално това бе направено в името на „съвместните усилия на разузнавателната общност в борбата срещу тероризма.“ Освен това официално е установено, че Бренън е използвал своите правомощия, за да храни Джордж Буш с фалшива аналитика.

След идването на власт на Обама, въпреки протестите на изтъкнатите демократи, новият президент-„реформатор“ повиши (!) Бренън, правейки го директор на ЦРУ. Неговата работа в тази позиция се помни от няколко скандални епизода, които показват, че някои „специални хора“ в американската политическа система могат да направят всичко без никакви последствия. Например, под негово ръководство ЦРУ прониква в компютрите и чете кореспонденцията на американските сенатори и конгресмени, което е забранено от поредица закони, наредби и инструкции. След като Бренън и неговия екип, както се казва, бяха хванати на местопрестъплението, той спокойно лъга в отговор на въпросите на конгресмените и не само, че не го затвориха, но и дори не го уволниха.

След като му се размина и откритият шпионаж на американските законодатели, то не е изненадващо, че никой не обърна никакво внимание на такива „дреболии“ като факта, че между работата при Буш и работата при Обама той успя да ръководи частната компания The Analysis Corporation, която получаваше от бюджетни договори на ЦРУ за „търсене и обработка на критична информация по въпросите на националната сигурност“. Най-острите критици на Бренън, разбира се, може да говорят, че той е играл важна роля в превръщането на американското разузнаване за „частен магазин“, но това би било погрешно. Той просто идеално се вписва във вече съществуващата система и играе роля в нея, която му позволява да бъде „над борбата“ и да се радва на пълна политическа неуязвимост. Това в известен смисъл го свързва с Хенри Кисинджър, който има подобен статут (и с по-висок ред). Заслужава да се отбележи, че бившият шеф на ЦРУ дори успя да поработи в консултантската фирма Кисинджър като гост-анализатор, а това е особено символично в светлината на факта, че самият „патриарх на американската политика“ в момента е критикуван от американските медии почти за държавна измяна, а Бренън, напротив, е обявяван от тях за герой на националноосвободителната борба срещу тиранина Тръмп.

Демонстративното „изключване от системата“ на Бренън също е от значение, защото е един от ключовите автори на мита за „руския заговор“, благодарение на който Тръмп уж е дошъл власт. Той използва очевидно фалшивия доклад на частната компания Fusion GPS за руските връзки на бъдещия американски президент, за да го шпионира по време на предизборната кампания, а след това да подкрепи разследването на специалния прокурор Мюлер.

Освен това самият Бренън използва своя авторитет и доверието на американското общество към него като високопоставен притежател на тайни, който публично обвинява Тръмп, че работи за Кремъл, като казва, че поведението му е „еднозначно предателство“. Още по-ясно се изказа неговият приятел и съратник, бившият директор на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър: „Мисля, че изминалите дни показват, колко велик офицер на специалните служби остава Путин. Той знае как да работи с агенти и с това той се занимава с президента Тръмп“.

Очевидно е, че влиятелна група фактически (да не се бърка с формални!) ръководители на американската разузнавателна общност полагат всички усилия, за да може най-малкото да свалят действащия президент, а максимално да го хвърлят в затвора по обвинения за държавна измяна, въпреки очевидната абсурдност на последното. Срещу американския лидер се води „бавен пуч“ и „банът“ на Бренън е важна стъпка към предотвратяването му.

Прессекретарят на Белия дом заяви, че Тръмп има цял списък на онези, на които в бъдеще може загубят достъпа си до класифицирана информация. Ако президентската администрация и неговите поддръжници в службите за сигурност (а такива има в тях, за което многократно са се оплаквали опонентите му) бъдат състояние наистина да почистят американската система за сигурност, то Тръмп ще има добър шанс да остане на власт. За нас това ще бъде по-скоро положителен сценарий, защото в интересите на самия Тръмп влиза това колкото се може по-бързо и решително да се зачеркне и забрави антируската конспирология, която се използва и срещу него, и срещу нас.

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news