Преди последната среща на НАТО от 11 и 12 юли служба „Галъп“ и изследователски център „Пю“ подготвиха доклади, от които следва, че в страните членки на НАТО съществуват сериозни съмнения по отношение на ефективността на Северноатлантическия алианс.

Най-забележимо е критичното настроение в Гърция и Турция. Сред жителите на Елада 57% от допитаните признават своето „неодобрително отношение към Алианса. В Турция такива се оказват още повече – 58%. Одобрително се отнасят към НАТО едва 23% от допитаните в Турция и 33% в Гърция.

В другите страни членки съотношението между симпатията и антипатията не е толкова лошо за Брюксел, но и там значителна част от обществото се отнася към членството на своята страна в този военен блок доста хладно. Не одобряват дейността му 40% от допитаните в Испания, 34% във Франция, 27% в Италия, 25% в Германия, 22% в Унгария и, което е особено любопитно, 23% в САЩ.

Трябва внимателно да проследим американската статистика. Повече от половината допитани в САЩ така или иначе не са доволни от дейността на НАТО. От тях 48% смятат, че Северноатлантическият алианс прави „твърде малко“ за решението на глобалните проблеми, а 5% че прави във въпросната област „твърде много“ (!). Последната категория, най-вероятно се съставя от закоравелите изолационисти. Подобно разпределение на настроенията в Америка дава на Доналд Тръмп коз при диалога с европейските партньори. За Тръмп международните политически проблеми са начин по-скъпо да се продадат американските стоки и услуги, а също ще снижи разходите за собствените данъкоплатци-избиратели. „Политиката – това са бизнесмени, работещи за по-големи бизнесмени и това никога няма да се промени“, – тази уми на известния американски комедиант Уди Харелсън успешно характеризират подхода на настоящия президент на САЩ към световните политически дела.

За европейските държави, които са членки на НАТО, техните собствени политически изчисления (и фобии) са първични, за които са готови да направят финансови и икономически жертви, които по-специално се изискват от „санкционна война“ срещу Русия.

Основното искане на Доналд Тръмп към партньорите на САЩ по НАТО остава повишаването на равнището на националните военни разходи до уговорените на срещата на високо равнище на Алианса в Уелс показатели от не по-малко от 2% от БВП. Сега въпросният критерий се изпълнява едва от пет страни-членки на НАТО. Най-високият показател на военните разходи (3,5% от БВП) през 2018 г. демонстрира САЩ, а на второ място преживялата в последните години тежка финансово-икономическа криза Гърция (2,27%). В диапазона от 2 до 2,14% от БВП държат своите разходи за отбрана Естония, Великобритания и Латвия. Полша и Литва имат намерение тази година да се приближат плътно до показателя (1,98 и 1,96% от БВП съответно).

Тази категория не включва Германия, където правителството разпределя за нуждите на военните около 1% от националния БВП. Според „Дойче Веле“ Берлин вече е уточнил във Вашингтон, че максимумът на по който може да се разчита, са разходи за отбрана от 1,5% от германския БВП до 2024 г. Това изобщо не очакваното от привърженика на бизнес-подхода към проблемите на сигурността Доналд Тръмп. На 11 юли на срещата на високо равнище в Брюксел той предложи на съюзниците в Алианса да увеличат разходите за отбрана до 4% от БВП. В резерв Тръмп също имаше коза на директната заплаха за оттеглянето на САЩ от НАТО, ако разходите на европейците не бъдат увеличени. Според Тръмп този въпрос може да бъде решен дори без одобрението на Конгреса на САЩ.

Въпреки че лидерите на европейските държави и да бяха готови за натиска на американския лидер, те не можаха да му се противопоставят. „Хората днес са активизирали своите усилия така, както никога не са правили. Запомнете тези цифри: те увеличиха разходите с 33 млрд. долара“, така коментира президентът на САЩ най-важния за себе си резултат от форума на НАТО. „Силният натиск на президента Тръмп върху колегите му от страните-членки на НАТО да отделят повече за отбрана се увенча с успех… когато тези страни се ангажираха да изхарчат 33 млрд. долара тази година“, подчерта „Вашингтон Таймс“. А пресслужбата на Белия дом съобщи за резултата от посещението на шефа си в Брюксел още по-категорично: „Мисията е изпълнена: Президентът Тръмп получи съгласието на членовете на НАТО да похарчат повече за отбрана“.

Европейските медии, коментирайки резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел, всъщност признаха поражението на европейците в конфронтацията с Доналд Тръмп. „Очевидно е, че американският президент иска да използва срещата, за да представи сметката на европейските си партньори след сериозните несъответствия по време на последната среща на Г-7 в Канада и търговската война, разгръщана от него с Европа … Основният въпрос на срещата е финансов. През 2014 г. страните от НАТО поеха ангажимента в Кардиф до 2024 г., за да отпускат 2% от своя БВП за отбрана. Но това е малко вероятно да се случи … Различията остават“, пише, по-специално, испанският La Vanguardia.

В Америка също признават за сериозните различия и от двете страни на Атлантическия океан, въпреки че те оценяват степента на вината на всяка страна по различен начин. Така опониращият републиканска администрация „Вашингтон поуст“ изразява загриженост, че „многократните намеци“ на президента Тръмп, че НАТО е „остаряло“ и членовете му се отнасят небрежно с американската щедрост, рискуват да отслабят обществената подкрепа към Северноатлантическия алианс, който се хвърля на помощ след нападенията от 11 септември.

Въпреки това, бизнес-проектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците не се ограничава до манипулирането с военните разходи. Важното за 45-ия президент на САЩ не е икономията, а печалбата. И тази печалба, според него, може да бъде извлечена от европейския газов пазар.