КОМЕНТАР
Защо ние не правим като арабите? Арабите не са толерантни
ЛИБЕРАЛЕН МАХМУРЛУК и някои нови идеи
Нека направим като арабите. Нека се поучим от тях. А и нека спазим един принцип на реципрочност. Ако не ви харесва да правите като арабите, направете като унгарците. Но го направете навреме. Идеите в политиката изглеждат понякога абсурдни. Идеите по-горе дали са по-абсурдни от либералната идея?! Идеята да приютиш и дадеш граждански и религиозни права практически на всеки, който иска да дойде тук, но и иска да си остане същият като там.
Помните ли на кого първи му хрумна, че няма нищо лошо (даже е задължително) да приемаме бежанци?
Бежанци, емигранти, икономически субекти, лъжещи, че бягат от война? Брадати момчета, които не възлизат в кадър, за сметка на една жена и едно дете, които се повтарят в доста кадри.
Кой първи ни каза, че това е задължително добро?
Кой предложи дъблински регламент, кой забрани да пазим собствените си граници? Помните ли кой беше?
Това е либерален махмурлук –
вече никой не си спомня как започна това пиянство, знае се само кой плати фалшивото пиене – онази дебела бездетна немкиня и унгареца с торбичките под очите. Покрай задължителното гостоприемство изскочиха още и още нови правила –
дай на чуждия помощи,
извикай жена му и братята му,
покани майка му и баща му,
осигури им зъболекар и гинеколожка (!)
дай им жилище,
социални помощи,
дай им безплатна карта за басейн и градски транспорт –
какво още забравихме да им дадем?!
Ахам, джамия, дай им техен храм, място, където да могат да заколят ритуално коза или каквото там още им помага да запазят идентичността си.
Ужасът на тези идеи е по-зловещ от всички изживян и мечтан комунизъм и фашизъм взети заедно. Щетата е огромна – демографска, културна, социална цена, която глупавата Европа пост-Меркел ( или постмортем ) ще плати. Която ние ще платим.
В този момент винаги ще си спомням и ще натяквам на дебелата немкиня, че за българите имаше черни печати в паспортите САМО преди 15 години. По-голяма историческа обида не съм получавал.
Нямам нищо против момчетата с брадите, имам против да бъда поставен по-долу от тях. За което народите днес се осъзнават и търсят възмездие.Меркел ще последва съдбата на Мусолини.
Но вече положението се нарича “заварено”. Ще се затворят границите, ще се върнат стотици и проблемът ще си остане. Милиони “бежанци” избродирани в тъканта на Европа, които няма да знаят какво да правят освен едно. Те ще правят деца. И то не само по едно.
Когато човек има нов, необичаен проблем, на него му трябва нова система, нов подход. Новият подход може да е взет дори от примери, които не би искал да следваш.
Но въпреки това – нека направим като арабите.
Арабите не допускат строежи на храмове на други религии.
Арабите не дават гражданство на други нации. Можеш цял живот да работиш в Доха, но си оставаш филипинец.
Арабите не търпят възражения към собствената си култура – те решават кога жените им ще шофират.
Арабите не допускат НПО да им дава акъл как да си гледат децата. Как да се толерират сексуални различия.
Арабите не са толерантни.
Арабите са умни. Те имат национална и личностна перспектива, освен това живеят по-лесен и охолен живот спрямо европееца.
Защо ние не правим като арабите? Смятате ли, че техният подход към света е изостанал?
Нека направим като арабите. Нека се поучим от тях. А и нека спазим един принцип на реципрочност. Ако не ви харесва да правите като арабите, направете като унгарците. Но го направете навреме. Идеите в политиката изглеждат понякога абсурдни. Идеите по-горе дали са по-абсурдни от либералната идея?! Идеята да приютиш и дадеш граждански и религиозни права практически на всеки, който иска да дойде тук, но и иска да си остане същият като там.
Послушайте арабите, проучете как е в Дубай и Доха.
Ползвайте опита на Будапеща.
Спрете, спрете мултикултурализма, палачът на Европа.
КОМЕНТАР
ТОВА НЯКАКВО ПРОКЛЯТИЕ ЛИ Е?

Една от най-големите нелепици във връзка с влизането в еврозоната е, че напоследък научихме, че досега сме били само наполовина европейци…
Чак ако приемем и еврото – вече цели европейци. Само в такъв случай най-сетне сме щели „да станем равни с другите европейски народи“, „да заемем мястото си…“, “да изравним състоянието си“, „да развием икономиката си“, прочее…
Чакай, ся! Всички тези въпроси не се ли решиха, когато влязохме в ЕС? Защо преди близо 20 години трябваше да става, пък сега пак се оказа, че не е станало и пак ни обещават да стане, ама друг път, по-нататъка, в бъдещето?
А, всъщност, европейската идентичност на българската държава и народ, прословутото ни „нареждане сред другите европейски народи“, не беше ли решено дори още по-рано: не беше ли, когато хан/княз Аспарух е преминал Дунава и е забил знаме с конска опашка на десния му бряг и казал „Тук ще бъде България!“ (по филма на Людмил Стайков)?
А, според друга версия за историята, не беше ли, когато тракийското племе фриги, след вековен живот на малоазийския бряг, се завръщат обратно в прародината си – Балканския полуостров?… Когато арийците – траки дойдоха от север на Балканите и заселиха територията и на днешна България? Когато сред праисторическите племена на Балканите се образуваха елементи от днешния ни генотип? И прочее исторически версии…
Това някакво проклятие ли е, което тегне над народа ни? „Безкрайният път на България към Европа през вековете и хилядолетията и все не може да я стигне тая Европа.“
Уж глобалистка пропаганда, ама и едно гадничко внушение постоянно ни се набива: пак научихме, че сме проклети. Обречени все да не сме там, където трябва да бъдем, не сме, каквито трябва да сме, дори все не сме там, където сме…
Като във филмите на Уди Алън, например за онзи актьор, на когото всички кинооператори му казват, че нещо не могат да го фокусират, нещо им стои на безфокус, и той откри, че той наистина винаги си е на безфокус… Нещо подобно и с нещастните българи…
Стига, бе, западноцентрици ненормални, стига сте го тормозили този народ с обсесиите си!
АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
КОМЕНТАР
Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!

Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!
Когато проф.Коларова започне да обяснява как „националният интерес“ изисквал това правителство да остане, разумният човек не чува анализ. Чува дежавю. Чува ехото на онези партийни секретари от някогашния й родов дом, които обясняваха, че „в името на стабилността“ трябва да мълчим, да търпим и да вярваме, че всичко се върши за наше добро.
Това не е политология, това е политическа чалга с аристократичен тембър.
Не, професорке. Народът не ви е длъжен да преглъща кочината. А вие, с всичките си псевдоинтелектуални формулировки, всъщност казвате следното: „Да, властта ви е гнила, но по-добре гнила власт, отколкото никой, който да ни инструктира отгоре.“
Да твърдиш, че „успехът на политическия проект на президента предполага провал на правителството“, е не просто цинизъм. Това е фройдистко изпускане на една професионална говорителка на статуквото. Казвате ли ни всъщност, че проектите се градят само върху рухването на други? Или че политическата алтернатива е заплаха, защото пречи на благородната мисия на държавната хранилка да храни същите лица с различни лозунги вече 30 години?
Да се оправдава забавянето на мерките по еврото със страха от реакция, показва що за „експертен“ кръг командва. Вашето мнение не се гради на ценности, а на интереса на онези, които искат безметежен преход към еврозоната, за да могат после в евро да крадат. И сега вие ни учите да стоим мирно, да не мърдаме, докато ни лъжат в лицето?
Най-накрая, когато намеквате, че „никой не би отрекъл нуждата това правителство да остане“ – вие не говорите от името на народ, а от името на вашия кръг. Кръгът на фалшивата експертиза, на телевизионните аналитици със стари тефтери от ЦК на БКП. На послушниците, които винаги знаят кой ще е следващият господар – и предварително започват да му се мазнят.
Г-жа Коларова, ние помним. Помним от кого идвате. Помним кого сте хвалили преди. Помним какви идеи защитавахте, когато беше модерно да се кланяте на друг идол. И помним, че когато народът се събужда – точно вие сте първите, които започват да го поучавате колко е опасно да мисли сам.
Няма нужда от вашите „реалистични“ диагнози. Те са само друг език за насадено подчинение!
КОМЕНТАР
ДИЛЯНА ГАЙТАНДЖИЕВА Е ЗАПЛАХА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ БОЯТ ОТ ИСТИНАТА

Клеветническата кампания срещу разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева не е изолиран инцидент, а елемент от добре координирана операция, в която личат както интересите на определени геополитически среди, така и почерка на специални служби.
Гайтанджиева е журналист, който си позволява да пита там, където повечето мълчат – и да публикува документи, които директно засягат мрежи на международна оръжейна търговия, като програмата за доставки на оръжия от Източна Европа към Сирия и Йемен, маскирани под прикритие на хуманитарна помощ.
Това разследване от 2017 г., базирано на официални документи, публикувани и от Wikileaks, й спечели както уважението на безпристрастни наблюдатели, така и гнева на структури, свикнали да работят в сянка.
Същото стана и с разкритията ѝ за дейността на американски биолаборатории в Грузия, Украйна и други точки по света – теми, които добиха международен отзвук, особено след 2022 г., когато западни и руски източници взаимно си прехвърляха обвинения, но пропускаха въпроса: какво реално се е случвало в тези обекти?
И точно когато подобни въпроси започват отново да изплуват в обществения дебат, се появява поредната „морална“ атака – този път от базиран в Лондон български журналист. Не с аргументи, не с опровержения, а с етикети, внушения и лични нападки. Макар представян в западни медии като борец срещу дезинформацията, тук той действа не като журналист, а като активен участник в операция за дискредитиране.
Синхронът между публични фигури, съмнителни медийни канали и структури, свързани с разузнавателни интереси, не е случаен.
Ролята на специалните служби в такива кампании е известна – използване на доверени публични лица за “мека” форма на дискредитиране. Но този модел вече е разпознаваем. Когато едни и същи хора се активират всеки път при неудобни разследвания, те не разобличават лъжи – те прикриват истини.
Свободната журналистика е защитен механизъм на всяко демократично общество. Днес тя е под обстрел – не само от авторитарни режими, но и от уж „демократични“ среди, когато интересите им бъдат засегнати.
Гайтанджиева не е заплаха за обществото – тя е заплаха за онези, които се боят, че обществото ще научи истината.
Апропо, като стана дума за биолабораториите в Украйна, да не забравяме какво каза само преди месец Тулси Габард – директор на Националното разузнаване на САЩ: „Финансирани от САЩ изследвания в биолаборатории по света завършиха или с пандемия, или с друга здравна криза…“
И американското разузнаване ли е агент на Кремъл?
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ