ЗАКОН
Бивша шефка във ВМА осъди прокуратурата за над 90 000 лв.
Наказателното дело срещу проф. Кадурина продължи близо 9 г. и приключи безславно за обвинението.
Бившата шефка на кожната клиника във ВМА проф. Мирослава Кадурина осъди прокуратурата да ѝ прати над 90 000 лв. за незаконно обвинение. Това видя “Сега” в съдебните регистри.
Кадурина заведе делото по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ), след като в началото на м.г., близо 9 години след като беше обвинена за присвояване на над 7 млн. лв. и за длъжностно престъпление, тя беше окончателно оправдана.
Преди дни съдия Красимира Георгиева от Софийския градски съд ѝ присъжда 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнатите обвинения, заедно с лихвите от 8 януари 2024 г., от когато е в сила оправдателната присъда. Към днешна дата лихвите върху 50 000 лв. са 13 649 лв. Освен това прокуратурата трябва да плати на Кадурина 7201 лв. с лихвите за пропуснати ползи – законна лихва върху платената от нея парична гаранция от 10 000 лв., която е била държана от 5 май 2015 г. до 8 юни 2022 г. За сметка на държавното обвинение са и 36 000 лв. с лихвите, които Кадурина е платила за адвокат като подсъдима, и още 478 лв. разноски по делото по ЗОДОВ.

Свидетели по делото разказват как наказателното производство я превърнало от ведър и екстровертен човек, в затворен и смазан психически човек. Пострадал нейният авторитет, била принудена да напусне ВМА. Били отменени участията ѝ като лектор в редица международни конференции.
От събраните доказателства се установи, че Кадурина е претърпяла неимуществени вреди – преживяно безпокойство, притеснения, страх, нарушена обществена репутация и влошаване на хронични заболявания, обяснява съдия Георгиева и допълва, че има причинно-следствена връзка между тези вреди и обвиненията. Съдът стига до извода, че справедливото обезщетение за всичко това е 50 000 лв. (Кадурина претендира за 300 000 лв.)
Съществен момент при определянето на размера на обезщетението е това, че обвинението на Кадурина е във връзка с професионалната ѝ дейност, а тя е уважаван професор дерматолог. Очакваните от хората в здравеопазването отговорност, всеотдайност, състрадателност, професионализъм, безспорно се компрометират при обвинение за злоупотреба със служебно положение и присвояване, пише съдът.

Освен това от прокуратурата не са се ограничили само да обявят започналото разследване и обвинението на Кадурина, а са я представили като извършител на престъпление, което е нарушение на презумпцията за невиновност. Въпросното съобщение и до момента се намира на сайта на прокуратурата.
Не е без значение и фактът, че наказателното дело, макар и сложно, е продължило 8 години, 8 месеца и 8 дни. Съдът намира, че това е отвъд разумната продължителност на наказателното преследване.
Решението на градския съд по ЗОДОВ не е окончателно и може да бъде атакувано пред апелативния.
ИСТОРИЯТА
През 2016 г. военната прокуратура в София прати Кадурина на съд заедно с вече покойния шеф на ВМА ген. Стоян Тонев. Тя беше обвинена, че от 29 ноември 2004 г. до 10 септември 2014 г. като длъжностно лице извършила действия, надхвърлящи служебните ѝ правомощия, с цел да облагодетелства себе си и за управляваната от нея фирма “Дерма прим”. Прокуратурата твърдеше, че Кадурина е причинила вреди за близо 6,5 млн. лева на ВМА. Тя беше обвинена отделно и за присвояване на 774 673 лева от болницата.
Още първата инстанция прие, че няма дoĸaзaтeлcтвa пo oбвинeниeтo, чe Kaдypинa e paзпopeждaлa във BMA дa ce извъpшвaт пpoцeдypи нa пaциeнти нa “Дepмa пpим” нeoгpaничeнo във вpeмeтo. Магистратите приеха, че професорката нe мoжe дa бъдe cъдeнa зa длъжнocтнo пpecтъплeниe, защото мaĸap и нaчaлниĸ нa ĸлиниĸaтa не е заемала публична длъжност.

Военно-апелативният съд потвърди тези изводи, а после и Върховният касационен съд се съгласи с тях и подчерта, че извършеното от Кадурина не е престъпление.
Комисията за конфискация пък водеше делото за отнемане на имущество на стойност 2,8 млн. лв. от Кадурина, съпруга и сина ѝ, както и дружеството “Прима Дерм”. В крайна сметка, както се случи с редица други дела, комисията се отказа от иска си срещу Кадурина, делото беше прекратено, а комисията беше осъдена да плати 72 733 лв. държавна такса.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БА
ЗАКОН
Ваня Стефанова, кариера изградена на невежество и неуспехи, пробутвана от Сарафов
Иска се желязна воля срещу подземния свят а не невежество! Първата жена главен прокурор със залужени заплахи – Фатик: „Ще те одера жива“.
От заплахи от подземния свят до върха на държавното обвинение с протекциите на ментора и Сарафов – как Ваня Стефанова стигна до поста главен прокурор и защо мандатът ѝ може да се окаже кратък
Първата жена начело на държавното обвинение в България – Ваня Стефанова, беше избрана за временно изпълняваща длъжността главен прокурор от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след оттеглянето на Борислав Сарафов. Въпреки че се ползва с безупречна репутация като магистрат, очакванията са тя да остане на поста най-много 6 месеца.

Политически контекст и бъдеще на поста
53-годишната Ваня Стефанова беше избрана с пълно единодушие за наследник на Сарафов след неговата оставка. В магистратските среди обаче преобладава мнението, че тя няма да заеме поста за пълен 7-годишен мандат. Причината е заявката на „Прогресивна България“ да бъде избран нов Висш съдебен съвет и да се реализира дълго отлаганата съдебна реформа.
Кариера изграден благодарение на Сарафов
В началото на 2025 г. Стефанова е назначена за заместник-главен прокурор от самия Сарафов, заемайки мястото на Мария Павлова. Поради това мнозина я определят като негово доверено лице, макар че за разлика от него тя не е била замесена в публични скандали.
Образование и ранни години
Първата жена главен прокурор е родена в Горна Оряховица на 26 септември 1973 г. През 1996 г. завършва право в Софийския университет с пълно отличие, като неин преподаватели са утвърдени имена в наказателното право като Маргарита Чинова, Димитър Михайлов и Борис Велчев – главен прокурор на България в периода 2006–2012 г.
Начало в прокуратурата
Именно с препоръка от Борис Велчев, представена пред тогавашния окръжен прокурор на София – Маргарита Попова, през 2001 г. Стефанова става прокурор в районната прокуратура в Сливница. По това време неин ръководител е Борислав Сарафов. Само две години по-късно тя вече е заместник районен прокурор, като работи по дела за наркотрафик и контрабанда през ГКПП Калотина.

Знакови случаи – Опицвет стига до задънена улица
Сред първите значими разследвания, по които работи, е “разбиването” на нелегална лаборатория за синтетични наркотици в село Опицвет. Открити са над 660 килограма амфетамини, а обвинения са повдигнати срещу Кристиян Младенов и химика Валентин Примов, делото стига до задънена улица.
На първа инстанция двамата получават по 15 години затвор, но впоследствие наказанията им са намалени – Младенов излежава 5 години, а Примов – 6. През лятото на 2014 г. Младенов умира от инфаркт в Слънчев бряг.
Делото срещу Барона и заплахите, пълна издънка
Сред делата, с които Стефанова се отличава, е това срещу известния контрабандист Боян Петракиев – Барона. Още през 2001 г. срещу него са образувани производства за контрабанда, грабежи и незаконна търговия.
Колеги разказват, че тя е получавала сериозни заплахи, включително от хора от обкръжението на Барона и от Филип Найденов – Фатик, който се заканил „жива да я одере“. Това я принуждава да смени жилището си. В крайна сметка Барона е осъден само на 3 години затвор, а прокуратурата конфискува два негови апартамента.
Работа по дела срещу наркобосове … издънени дела
Като прокурор в Софийска област Стефанова участва и в разследвания срещу фигури като Константин Димитров – Косьо Самоковеца и Антон Милтенов – Тони Клюна, които са ликвидирани преди да бъдат осъдени.
Преминаване през ДАНС, поради некадърност
През 2010 г. тя преминава в Софийска градска прокуратура, а между 2013 и 2015 г. е заместник-председател на ДАНС, назначена с решение на Министерски съвет, подписано от премиера Пламен Орешарски.
След това се завръща в прокуратурата, а през 2020 г. оглавява Специализирания отдел на Върховната касационна прокуратура.

Костинбродската афера – делото е “смачкано”
Едно от най-шумните дела, по които е работила, е т.нар. Костинбродска афера – скандал от 2013 г., избухнал в деня за размисъл преди парламентарните избори. Тогава са открити 350 000 допълнително отпечатани бюлетини.
По случая са повдигнати обвинения срещу Росен Желязков, който впоследствие става премиер. Делото обаче се проваля в съда и той е напълно оправдан. Към този момент Стефанова вече не е сред прокурорите по делото.
Преподавателска дейност и предстоящи предизвикателства
Освен дългогодишната си кариера, Стефанова се занимава и с обучение на магистрати – от 2021 г. преподава в Националния институт по правосъдието.
В следващите месеци тя ще бъде изправена пред сериозно професионално изпитание като временен главен прокурор. Очакванията към нея включват придвижването на редица забавени дела с висок обществен интерес, които от години чакат развитие.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Сарафов се връщал в Следствието, но не задълго
Догодина му изтича мандатът, обясни Даниел Божилов
На Борислав Сарафов е даден сигнал да си ходи. Връща се в Националното следствие и ще е там до 2027 г., когато му изтича мандатът. Това обясни юристът Даниел Божилов.

Даниел Божилов
„ПП-ДБ много искаха да отстранят и.ф. главен прокурор, защото не е техен човек. Овладели са съда, правеха всичко възможно да влязат и в Главна прокуратура. Румен Радев нямаше да допусне това. До 8 месеца ще имаме нов ВСС, а след още 4 – редовен главен прокурор“, обясни Божилов.
По-рано днес Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.
Борислав Сарафов направи писмено изявление, че решението за напускането е взел “още преди време”.
“За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост”, написа той.
Акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия за наука и изкуства (БАНИ) откри в изявлението на Сарафов 11 грешки.
„Първо, фамилията на заявителя произхожда от “сараф”, на турски “sarraf“ – човек, който професионално се занимава с обмяна на пари (валута) и печели от това. Родът на този човек е свързан пряко или косвено с тази професия.

Ето и грешките:
1.) Адресатът е сгрешен. Прокурорската колегия не назначава и не уволнява главния прокурор и изпълняващия функциите (и.ф.) главен прокурор, това се извършва от Висшия съдебен съвет (ВСС), към когото трябва да е адресирано заявлението. Евентуалното решение за приемане на оставката се подписва от председателстващия правосъден министър, който не е член на Прокурорската колегия, и се подпечатва с печата на ВСС, официален печат на институцията, на който пише „Република България – Висш съдебен съвет“.
2.) Странно изглежда презимето на заявителя – “Боби”, което е умалителна форма (хипокористика), която се използва в ежедневието, на имената Борис, Богдан, Боян и др. Всички български мъжки презимена и фамилии на „-ов/-ев“, както и на “-ски” и “-ин”, са граматически прилагателни имена, които означават принадлежност (буквално: „син на…“ или „от рода на…“). Ако някой се е казвал Боби синът на този човек би носил презиме Бобев или по-точно Бобиев (защото името завършва на гласна „и“). Съзнавам, че заявителят не е виновен за тази втора поред грешка.
3.) Правописна (и стилна) грешка е изписването на обръщението с главни букви. Според стандартния за цял свят Етикет (Netiquette) писането само с главни букви се приема за „викане“. Изглежда агресивно и невъзпитано. Допустимо само за заглавия на документи (напр. ЗАЯВЛЕНИЕ, ДОГОВОР) или за много кратки предупредителни надписи.
4.) Изписването на датата “22.04.2026г.” е погрешно, след “2026” трябва да има спейс (отстояние) – 22.04.2026 г.
5.) След вметнатия израз на датата трябва пак да има тире, както преди има преди нея.
6.) В края на заявлението е упоменато мястото и датата му. Мястото “София “ е сбъркано. Трябва да е “гр. София”.
7.) След мястото трябва да има запетайка.
8.) В цялост уточнението къде и кога е съставен документът е правилно да изглежда така: “гр. София, 22.04.2026 г.”, погрешно е изразът да се изписва на два реда, както е в случая.
9.) Изразът “С уважение” е съобщителен и не трябва да се изписва с главни букви, а трябва да изглежда така: “С уважение:”

10.) Проява на лош вкус, на неграмотност и даже на латентни нарцистични импулси е човек да си пише накрая имената с главни букви. Изписването им под подписа трябва да е точно както те са изписани в началото, под думата “ЗАЯВЛЕНИЕ”: “Борислав Боби Сарафов”.
11.) От 25 години, четвърт век значи, всички ученици в прогимназията знаят и ползват при писане на какъвто и да е текст функцията на съвременните текстообработващи програми (като Microsoft Word или Google Docs) за сричкопренасяне Hyphenation. Тя в цял свят е изключително важна за официални документи, защото предотвратява големите „дупки“ между думите, когато текстът е двустранно подравнен (Justified), както е в случая с въпросното Заявление. Ясно е, че използването на тази функция е над възможностите на българската прокуратура”.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Назначиха протежето на Сарафов, Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор
За първи път жена заема този пост, което не и пречи да е по малко злобна, коварна и корумпирана от колегите си мъже.
Ваня Стефанова ще даде съгласие да бъде и.ф. главен прокурор.
Очаква се Прокурорската колегия да вземе решение, с което да я избере. Така България за първи път ще има жена, заемаща поста на главен прокурор.

По-рано Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.
След това ВСС изпрати писмо до Върховната касационна прокуратура дали заместника на Сарафов по старшинство Ваня Стефанова е съгласна да изпълнява функциите главен прокурор. До края на заседанието те очакват отговор, за да я изберат.
В своя позиция, публикувана от прокуратурата, Борислав Сарафов заяви, че решението за напускането на поста е взел “още преди време”.
“За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост”.

Борислав Сарафов
По-късно Прокурорската колегия единодушно определи Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор. За нея гласуваха всичките деветима кадровици. На заседанието присъства и правосъдният министър Андрей Янкулов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








