АНАЛИЗИ
Няма никаква европейска политика, а и Европа като такава също я няма
Невярната преценка на обстоятелствата, в които се налага да се действа, води до неадекватни очаквания, за които искам да предупредя… най-малкото да не става тъжно заради неизпълнените планове по „сбъдването на мечтите“.
Предположението, че Европа е някакъв самостоятелен център на сила, с който можеш да се договаряш и да сключваш споразумения, не е обосновано на нищо, крайно оптимистична хипотеза, която никак и никъде не се потвърждава от практиката.
Предположението за евросуверенитета добре се използва на приятни и никого не задължаващи седенки като Световните форуми, Вселенските конгреси и Планетарните симпозиуми. Но когато въпросът отива към делата става объркано, провалът следва провала, а главните политици на Европа демонстрират толкова виртуозни пируети във въздуха, че напълно обезценят не само всичко, казано от тях, но и всичко подписано от тях.
Чудните трели на европолитиците по адрес на укромошеника Янукович приключиха с подпис на еврогаранции, които още на следващия ден бяха хвърлени в еврокошчето и повече никой не си спомни за тях. Евроспособите за подписването и съблюдаването на договорите толкова се харесва на останалите укромошеници, че въпросът за евроинтеграцията престана да бъде въпрос за тях, превърна се в магистрален възклицателен знак, нали не можеш да се откажеш от твърдението, че джентълмените вярват на дума.
Срещата между евромошениците… тоест, простете на европолитиците с представителите на Донбас и Русия в Минск също завърши с договор, който завърши именно така, както трябваше да завърши – с пълен отказ на евродоговарящите да изпълняват своите собствени задължения с възлагането на вината за това на противоположната страна от договора.
Цялата евросбирщина говори, че е необходима конкретна ситуация, в нужния момент кима, ръкува се, усмихва се, уверява, дава обещания, дори подписва, ако е необходим протокол, за да може след това като златна рибка с еднодневна памет незабавно да забрави всичко, което е казано, обещано и подписвано…
При това Русия – добра душа, се радва като детенце на всеки евроциркаджия, съпровождайки всяко неговото посещение с пространни коментари за стопляне, смекчаване и дори (о, чудо!) съвместно противопоставяне на попълзновенията на Големия задокеански брат. Макар и действията на „нашите западни партньори“ да говорят точно за обратното – всяка гадост на Големия брат срещу Русия се одобрява от тях, санкциите се засилват, дипломатите се гонят, така че причини за еврооптимизъм не се забелязват дори и от много въоръжено око.
Как може Русия да не забелязва, че Европа цяла-целеничка, а също така всяка нейна част поотделно, вече отдавна няма дори призрачен суверенитет, а и за какъв евросуверенитет може да се говори, когато на нейна територия се квартируват чуждестранни войски и парамилитаристични формирования с етикета „бежанци“, елитите се формират и контролират от чуждестранни специални служби, медиите и финансите принадлежат на чуждестранни инвеститори, а тези клоуни, които се наричат политици, дори и до кенефа ходят единствено с разрешение на Държавния департамент…
Логично е, че в такива условия не можеше да не се случи, и логично се случи не европеизация на хохлите (украинци – пренебрежително – бел.прев.) а хохлоизация на Европа. И това процесът далеч не е приключен и цветенцата, които ние наблюдаваме, задължително ще се превърнат в още по-жестоки и кървави плодчета.
Както и обещаха задокеанските „другари“ на Европа на седянката в Бостън, „Европа е твърде повярвала в собствената си изключителна, на нея ѝ предстои да види градовете си в огън“. А те обичайно си изпълняват обещанията. Особено днес, когато радостните вести за съвкупния дълг, равен на 225% от световния БВП не остават никакви шансове за съществуващия жизнен стандарт на ЦЯЛОТО „цивилизовано човечество“ и трябва да се положи труд той да се запази поне за най-близките…
Това „всеобщо веселие“ е платено и ще се състои при всеки случаи и това се признава дори и от най-безнадеждните оптимисти. Прогнозата се разминава единствено в определянето на времето и мястото. На русофобите им се иска най-интересното да се случи източно от Киев, на нормалните – малко по-на запад, а най-добре по местожителство на авторите на проекта.
Най-големия риск за Русия днес съвсем не са западните санкции, изпълнени от евроклоуните, които без руски енергийни ресурси ще живеят, колкото големи са запасите в еврохранилищата. Заплаха ли са някакви материални ограничения за народ, който има опит при оцеляването с дажба хляб, равна на 125 грама на ден, това е все едно да плашиш таралеж с основната собственост на хомосексуалиста.
Най-големия риск за Русия е да се хвърля да спасява „своите западни партньори“, когато обещаното от Големия брат се случи наистина и ограбването на Европа от него премине от студена в гореща фаза. Това ще е трудно, защото воплите за помощ ще бъдат предостатъчно. Евронародите изобщо лесно и непринудено зоват Русия на помощ, за да могат след това леко и непринудено да я оплюват, когато помощта бъде предоставена.
„Нашите западни партньори“ неуклонно и решително крачат към абсолютната и безвъзвратна независимост от здрав разум и няма защо да ги спираме по този път. Спрените от самоубийство евробезумци няма да бъдат благодарни, това може да ви го потвърдят паметниците на падналите съветски войници. Впрочем, не само съветските.
И алпийският поход на Суворов, и разгромът на Наполеон, и кървавият съюзнически дан на Русия в Първата световна война завършват еднакво – с проклятия по адрес на „тези руски варвари“ и спешно изтриване на всичко, което може да напомни за собствените молби към тези варвари да дойдат и да спасят от разгром и унижение. Те толкова не казват истината, че са забравили каква е.
А „Дранк нах Остен“ си е направо общоевропейска наднационална забава. С отмяната на всички морални норми и нравствени ограничения по отношение на тези „безпросветни руски варвари“. С просвещение чрез вкарване в местната църква с последвалото и запалване с огъня на евроцивилизацията от всички страни.
Русия, разбира се, умее да прощава на „своите западни партньори“ за „дребните“ им пакости на своя теория. Но прошката е нещо егоистично. Тя прави добро на този, който прощава. Но не учи нищо на този, комуто е простено.
Затова никакви подвизи и помощ повече – няма да ги оценят. И никаква европолитика! Защото Европа като субект не съществува. Има колонизирана територия с най-различни варианти на васалитет пред англосаксонските сюзерени. Съответно да се решава нещо с васали може единствено, когато има увереност, че решението ще бъде одобрено от сюзерена…, а най-добре – договаряй се със самия него.
А на Европа трябва да ѝ се даде възможност да приключи започнатото. Защитата на правата на содомитите, ювеналната юстиция и второто пришествие на мултикултурализма ще направят така, че след едно поколение Европа няма да си спомня нищо за връщането на Крим. За какво им е на арабите Крим?
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!