АНАЛИЗИ

Тихата путинска революция

Държавният кораб на Русия стремително и меко сменя курса си срещу бурята.

Русия се променя толкова стремително, че да не се забелязва това вече не е признак на глупост, а признак на завербуваност.

Например информационният спонсор на Гиркин Анатолий „Ел Мюрид“ Несмиян едва не преминава на нецензурна лексика, уверявайки вече не многобройните читатели на своето блогче, че новият състав на правителството е група, която няма намерение да развива страната и затова от тях не трябва да се очаква нищо ново. Несмиян твърди, че те са представители на различни организирани престъпни групи (ОПГ), които и по-нататък ще разпадат Русия. Так, както са я разпадали 18 години преди това. И това е съвсем коректен преразказ на тезисите на блогера. Несмиян ненавижда Путин по-силно, отколкото Хилари Клинтън и вече не знае с какви думи по-ярко да опише това.

„Сам по себе си представеният днес от Медведев в столицата на Русия Сочи кадрови състав на правителството не предизвиква и най-малък интерес. Фактът, че президент на Русия е Путин, а премиер – Медведев най-добре говори за следващите шест години. Унищожението и разграбването на страната и обедняването на народа продължава. А кой именно ще бъде изпълнителя – има ли значение“ – пише Несмиян.

В реакцията на Несмиян силата на емоциите говори много повече, отколкото аргументите му. Несмиян е в отчаяние. Неговите наблюдатели загубиха, при това дългосрочно и той се изтърва. Много иска със своето ругаене и оскърбления да привлече към себе си отиващото си внимание и да получи гонения, да стане втори Навални. Но го игнорират. Несмиян е болезнено амбициозен, не прощава равнодушието и тежко преживява осъзнаването на своята нищожност. Така наречените ултра патриоти направо бегом се превръщат в обидени от Бога лумпени. Техният политически живот, кратък и ярък, завършва с незабележимо политическо самоубийство.

Едва преди четири години те бяха лидери на общественото мнение. Претендираха за всичко. А днес са останали в крайпътната канавка на живота деца на лейтенант Шмит, посипвани от праха от колелата на преминаващите покрай тях автомобили. Техните рижи къдрици са познати и сега даже либералите не ги цитират. Омръзнаха.

Либералите също ненавиждат Путин и Русия и бързат да заявят във Вашингтон това по-силно с надеждата да избягнат санкциите. „Ние цял живот бяхме евреи, нас ни дискриминираха като евреи и ето сега, на стари години нас ни дискриминират вече като руснаци“ – плиснаха върху американците цялата си мъка Фридман и Авен. Банална игра в опит да победят своето еврейство с надежда да спасят парите си.

Отначало те страдаха в Русия като евреи, сега страдат в Америка като руснаци. Нямат късмет в живота. Пари имат, а късмет нямат. И не разбират Фридман и Авен, че те не са нито евреи, нито руснаци, те са хората, които презират навсякъде. Съдбата им е жалка и презряна. Даже Рим не е плащал на предателите. Няма да плаща и Вашингтон. Но какво толкова се е случило, че вчерашните стопани на живота от Русия започнаха жално да скимтят около американската ограда толкова откровено, както не биха посмели едва преди 4 години?

Русия се промени. Стремително и радикално. Това е направено без Майдани, с предишния Президент, с предишната Конституция, с предишната Дума и почти същите лица в правителството. Тук главната дума е „почти“. Защото се оказа, че работата съвсем не е в тях.

За промени се оказа ненужно да се сменя правителството 100%. Не е нужно да се променя Конституцията, както искаха ненаситните радикал-патриоти. Оказа се напълно достатъчно да се гласува за Путин с мнозинство от 77% от гласовете при 70 процентно участие. Стигна като референдум за доверие.

И докато изобразяващите от себе си познавачи празни аналитици си изтъркваха езиците си в диспути за правителството, Путин тихо извърши революция. Както обикновено със своя стил със собствена марка – никой нищо не забеляза и не разбра. Първи разбраха, че нещо се е случило либералите. И когато разбраха надигнаха вой в средствата за масова информация и хукнаха във Вашингтон с молба за помощ. А ето какво се случи.

Държавната дума на окончателно трето четене гласува закон за така наречената цифрова икономика. Наричаха го още закон за криптовалутите. Възникна термина „цифрово право“. Внесен е в Държавната дума от Вячеслав Володин и група депутати от Справедлива Русия и Единна Русия. На първо четене това беше напълно невинен закон за появата в Русия на статута на Упълномощен по правата на потребителите на финансови услуги. На вид тема тясна и нямаща отношение към политиката. Приеха на първо четене проекта и започнаха да преминават към второ четене.

Но на второто четене стана нещо немислимо – възникнаха поправки, променящи концепцията на законопроекта. Което не може да стане на второ четене. Това категорично е забранено от регламента на Думата. Но това се случи. И нито един от депутатите не обърна внимание на това. Нито от профилните комитети, нито на пленарното заседание. А когато законът беше приет на трето четене, либералите разбраха какво се е случило.

Законът разрешава на президента със своите укази да отменя Гражданския кодекс, да променя законите за пазара на ценни книжа, за откритостта на информацията и още много други закони, регулиращи икономическата дейност. На Президента се разрешава сам да определя индивидуални правила за особени компании и корпорации.

Със своите укази президентът има право да определя „особеностите“ на създаване, реорганизация, ликвидация и правно положение на тези избрани компании „в отделни сфери на дейност“. Може да става дума за реда на съхраняване, разкриване или представяне на информация за дейността, за особен порядък на извършване на сделките, „включвайки тяхното нотариално удостоверяване и регистрация“, за особения ред на установяването на информацията за ценните книжа.

Като причина за такава редакция на закона депутатите посочиха ситуацията на санкции. В такъв вид законът е гласуван с цел защита на руските компании от санкционни последствия. Но в закона няма термин „санкции“ или „недружески действия“. Има само термините „тоукън“ и „цифрови пари“. И още: приложението на закона се осъществява в „изключителни случаи“.

Тоест, законът, започвайки с пълномощията на президента в областта на цифровите валути, извежда пълномощията му в икономиката много по-далеч от цифровата сфера. Кой случай е изключителен президентът ще определя сам без и най-малкото участие на правителството. Той ще може да се бори с борсовите спекуланти, играещи против рублата, да определя държавните правила за действие на големите корпорации. Това пресича всички лобисти от прокараните в правителството ходове и лабиринти.

Именно затова от правителството са махнати всички знакови либерали, известни именно със своите лобистки способности. Със същия този закон президентът получава право в „изключителни случаи“ да заобиколи още и действащия закон „За военно-техническото сътрудничество на РФ с чужди държави“. Сега той сам ще определя политиката в тази сфера, а не министрите и стоящите зад тях кланове. Правителството се превръща в чисто технически изпълнителен орган.

Този закон в настоящия момент е напълно достатъчен за да вземе Путин в свои ръце цялата стратегия на икономическата политика на Русия по най-широк кръг въпроси – от управлението на санкционните рискове до управлението на използването на криптовалутата. Да не виждат и да не разбират това могат само закоравели и неизлечими идиоти. Онези, които са по-умни вече се оплакват във Вашингтон, че Путин не им е приятел и тук те са пострадалата страна.

Във вторник, на 22 май в Русия беше извършена революция. Тиха и дълбинна, каквито биват всички истински революции. Защото истинските революции се правят не на Майданите, а в тихите кабинети и в законодателните събрания. Путин ще използва получения инструмент внимателно, но в сериозни случаи. Последствията ще бъдат също толкова радикални и незабележими, както вежливите хора в зелени костюми в Крим през пролетта на 2014 година. А когато се усетят – вече е късно, вече всичко е направено.

Русия се променя и се променя стремително. Ние още не сме успели да дойдем на себе си от атмосферата на изборите за президент, а вече толкова неща се случиха. Има цяло море информация и всяка нейна единица буквално крещи: започнаха времена на много сериозни промени. Със старото е свършено. Русия стремително обръща държавния кораб срещу бурята и сменя екипажа си, а онези, които не са разбрали защо капитанът така е разположил екипажа на местата им, няма да разберат и целите на маневрата до самия й край.

Също онези, който не разбират същността на всяка крачка, с действията си изразяват огромна тревога. Те разбират къде се стреми капитана и какви са шансовете им да му попречат. Да кажем направо, шансове няма. Защото взеха от ръцете има щурвала, а с бягане по палубата не може да се повлияе на курса на кораба. И си струва да разберат това онези, които наблюдават в каютите си вълните зад стъклото на илюминатора и се вслушват в звуците зад вратата на каютата.

Post Views: 2

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 3