Connect with us

ПОЛИТИКА

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство
Северна Македония и Албания получиха утешение – благодарение на намесата на българския премиер Бойко Борисов лидерите на ЕС се съгласиха все пак да споменат, че все още държат вратите за влизане в евросъюза полуотворени и ще се върнат към въпроса следващата година. „Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата на високо ниво ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.“ Без намесата на Борисов, която дипломати определят като емоционална, двете страни нямало да получат и това не много обвързващо обещание. Това обаче е слаба награда за Скопие и Тирана.

След като Франция вече блокира възможността двете страни да получат дата за започване на преговори за членство в ЕС, Европейският съвет в Брюксел, който завърши днес, отдели повече от шест часа в опит да вдигне френската бариера. Дискусиите обаче не само не доведоха до напредък, но вместо това френският президент Еманюел Макрон е успял да насочи разговора към екзистенциалните проблеми на ЕС, което не предвещава добри новини за Северна Македония и Албания. Когато ЕС се вторачи в себе си, за него всичко наоколо губи смисъл.

<>Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми <>

Макрон е заявил според дипломати, че не може с разширяването ЕС да се решават геополитическите проблеми, т.е. той е противник на аргумента, че двете западнобалкански държави трябва да бъдат приети, за да се предотврати евентуалната им дестабилизация. Сблъсъкът е бил толкова остър, че Ангела Меркел е припомнила как ако ЕС е нямал геополитически амбиции и лидери като Хелмут Кол, можеше да няма обединение на Германия, а тя днес да не бъде германски канцлер.

Резултатът за Северна Македония и Албания е, че засега остават във фризера на ЕС. Пред двете страни бяха поставени много условия през миналата и тази година, които те трябва да покрият, но специално в македонския случай, те са много по-незначителни от предприетите досега стъпки – да смени името си по настояване на Гърция и да сключи споразумение с България, което да постави на обсъждане възприетата в страната история и национална идентичност. След подобни усилия на практика трудно може да се очаква, че Скопие може да убеди скоро Франция, че заслужава да започне преговори за членство в ЕС. В допълнение, самата тема за разширяването ще започне леко да избледнява в Брюксел. Бъдещият председател на Европейския съвет – белгиецът Шарл Мишел, ще бъде далеч по-малко ентусиазиран по въпроса от предшественика си поляка Доналд Туск. Бойко Борисов каза в четвъртък, че има опасност прозорецът за двете страни да се затвори в следващите 10-15 години.

Преговори без история

Българският премиер изглеждаше на моменти ядосан от ситуацията, а в други – сакаш доволен, че „имат шест-седем месеца двете комисии да имат време да завършат споровете по историята, така че хората в България да нямат притеснения“. Вече от няколко месеца българското правителство се опитва да притисне Скопие да пренапише учебниците си по история, което естествено не предизвиква ентусиазъм в Северна Македония. А приетата преди десет дни българска „Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и процеса на стабилизация и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“ се приема в Скопие буквално като враждебна.

Въпреки това Борисов се оказа един от най-гласовите защитници на Северна Македония сред лидерите на ЕС.

Френското Non

Сред страните членки на практика се оформят три лагера. Единият, в който са мнозинството държави (24-25 по думите на Доналд Туск), настоява преговорите със Северна Македония и Албания да започнат веднага, другият – Дания, Холандия и Испания, смятат, че това може да се случи само със Скопие, но не и с Тирана, в третият е Франция, която е твърд противник и двете страни да започнат преговори за членство.

Позицията на Дания и Холандия не е новост (холандският парламент има и специална резолюция по този повод), докато Испания за първи път заявява толкова твърдо не. Според испански дипломати причината е, че просто Албания обективно не е готова. Техни колеги обаче подозират, че Мадрид свързва по някакъв начин преговорите с Албания с Косово, което страната отказва да признае като самостоятелна държава.

Формално Франция казва, че към Северна Македония и Албания са били поставени изисквания, които те все още не са изпълнили. Например през 2018 г. Скопие беше призована да положи повече усилия в борбата с организираната престъпност, реформата на разузнавателната си общност, административните реформи и т.н. Тогава обаче беше ясно заявено, че от прогреса в тези области ще зависи конкретната дата за преговори, не самата покана.

Париж обаче се опитва да стопира не датата, а самия процес. Сега Франция настоява за промяна в методологията на разширяването и преговорите. Въпреки че не е ясно какво точно означава това, зад бюрократичната формулировка вероятно стои опитът да се влезе в безкрайно обсъждане на детайлите около това как да се водят преговорите, така че техният старт да се отмести с години.

Ако методологията беше проблемът, Париж можеше да каже това още през миналата година, така че досега тя да бъде поправена и обещанието, което тогава страните членки дадоха на Северна Македония и Албания – че през 2019 г. техният път към ЕС ще бъде отворен, да се изпълни. Реално въпросът е друг и през миналата година френският президент Емануел Макрон каза, че процесът на разширяване не може да продължи без сериозна реформа в самия ЕС.

На пресконференцията си в петък след срещата на лидерите френският президент каза още, че процесът на присъединяване трябва да бъде управляван така, че да не позволява връщане на реформите назад, вероятно визирайки такива примери като Унгария, Полша, Румъния и България. Освен това според него ако сега за преговори беше поканена само Северна Македония, но не и Албания, това може да доведе до етническо напрежение в двете страни. Миналата седмица Макрон пък посочи, че не може да обясни на съгражданите си как Брюксел би стартирал преговори с Тирана, след като все още в страната идват хиляди албанци и искат убежище. По-важното е, че според него ЕС вече е трудно управляем, за да решава собствените си кризи.

Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск се отправят към пресконференцията си, за да кажат, че отказът Северна Македония и Албания да бъдат поканени за преговори за членство е историческа грешка

© European Council

Това не е нова френска позиция. През 1997 г., когато трябваше да се реши дали България и Румъния да бъдат приети заедно с другите централно и източноевропейски страни, Франция беше против. Малко по-късно Париж започна да поддържа тезата, че без институционални реформи ЕС няма да може да функционира. През 2001 г. покойният вече френски президент Жак Ширак предложи изгражданите на „пионерски групи“ от страни, които искат по-тясна интеграция и които да тласкат политиките на евросъюза. Естествено в тази пионерска група трябваше да бъдат Франция и Германия, като естествените лидери на ЕС. Въпреки че идеята не намери много привърженици в последните почти 20 години, тя продължава да е в основата на визията на Макрон. „След напускането на Великобритания френският президент явно си мисли, че Франция определя дневния ред на ЕС“, е коментирал дипломат пред брюкселския Politico.

Ефектът обаче е, че ЕС за пореден път не успя да удържи на думата си – че през октомври тази година със Северна Македония и Албания ще започнат преговори за членство. В случая това е особено болезнено – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарече провала „историческа грешка“, тъй като започването на преговорите не означава, че и двете страни ще ги завършат скоро. Преговорите с Турция текат от 2005 г., което все още не означава, че тя ще стане скоро член на ЕС.

Ако ЕС не може да инвестира малко политически капитал в един толкова относително непротиворечив случай, какво остава когато трябва да действа в много по-тежки ситуации.



ПОСЛЕДНИ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимка на нашият месинджър и ще бъде публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Списание Зора

195844