АНАЛИЗИ

В свободна Европа свободата на словото е на изчезване

В някои държави убиват журналисти, в други – цели медии

Струва ли си да рискуваш здравето и дори живота си, за да защитаваш обществения интерес? Колко дълго могат журналистите и издателите да издържат на натиска, когато цялата репресивна машина се обърне срещу тях? Може ли демокрацията да оцелее без един от стълбовете си – свободата на словото? Докога люлката на цивилизацията – Европа, ще си затваря очите за настъплението на правителствата срещу медиите и все по-честите посегателства над журналисти? И дали, когато най-после тези проблеми влязат в дневния ред на политиците, няма да е твърде късно?

Тези въпроси бяха дискутирани на провелата се в София конференция “Медийна свобода и плурализъм”, в която се включиха професионалисти от повече от 10 държави, които за първи път се обединиха за съвместни действия и излязоха с обща декларация, описваща драматичната ситуация с медиите в редица европейски страни. Организатори са най-големите професионални сдружения в Европа: Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюзът на издателите в България. В дискусията журналисти от различни държави разказаха за различни форми на натиск върху тях, съдебни преследвания, заплахи и тормоз върху близките им. Физическата саморазправа и опитите за сплашване на журналисти, направили разследвания срещу властта и криминалните групировки, се превръщат в устойчив модел за контрол, който се мултиплицира в държави с авторитарни инструменти за управление. Двете убийства на журналисти за пет месеца – в Малта и Словакия, както и зачестилите нападения показват рисковете пред журналистическата професия.

Журналистите в Полша са под обсада

“Чувствам се повече войник, отколкото журналист”, разказа Томаш Пиатек, който описа тормоза и десетки дела, заведени срещу него след публикуването на книгата му “Мачеревич и тайните му”. Тя описва връзки на бившия министър на отбраната Антони Мачеревич с руската мафия и фирми в Полша, зад които стоят руски капитали и се ръководят от хора, свързани с руските служби. Министърът не посмял да съди журналиста, защото в книгата всяко твърдение е подкрепено с документи. Но подал сигнал във военната прокуратура, че журналистът действа против държавата. На Пиатек бързо му е повдигнато обвинение за тероризъм, по което военната прокуратура иска три години затвор. “Аз съм късметлия, защото случаят ми беше шумен и добре известен на всеки”, казва Пиатек. След статии в западни издания обвиненията в тероризъм са свалени, но срещу него водят дела засегнатите фирми. Пиатек е бил атакуван и от медиите, които са близки до министъра на отбраната, които го наричат луд агент на антиполската конспирация. Бил нападан физически, а мними полицаи разбили апартамента на родителите му.

За съдебно преследване и оклеветяване в медии до властта разказа международният редактор Бартош Виелински, който работи в един от най-авторитетните вестници в Полша – “Газета Виборча”. Заради опозиционното си поведение вестникът е подложен на всякакъв натиск – правителството нарежда на всички институции да спрат абонамента си, разпространителите започват да крият броеве на вестника и изобщо да не го предлагат на читателите. Множество държавни компании, недоволни от критичните статии за тяхното управление, завеждат дела за клевета. “Засега съдебната власт е на наша страна. Но това може да се обърне. Представете си, че управляващата партия контролира съдебната система и съдията получи обаждане, че трябва да бъде патриот и да осъди тази антиполска медия. Ако това се случи няколко пъти, ще загинем”, обобщи той.

Мирослав Вроблевски, който работи към омбудсмана на Полша, сподели, че частните медии в неговата страна са изправени пред редица проблеми, които им пречат за нормалното съществуване. Държавните компании не рекламират в медии, които не са близки до властта. Все още има текст в закона, който предвижда клеветата да е престъпление по Наказателния кодекс, въпреки че Конституционният съд е препоръчал той да бъде отменен. Съветът за радио и телевизия, контролиран от властта, глобява частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Глобата е отменена само заради международния натиск.

Словакия е пред голям избор

след убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му. “Имаме хубави и лоши новини. Гражданските протести доведоха до министерски оставки и до обединение в журналистическата гилдия. Две опозиционни партии предложиха законодателни мерки срещу концентрацията на медийна собственост и защита на разследващите журналисти, а фондация “Отворено общество” създаде фонд за грантове за разследвания”, разказа Павло Шалай, редактор в Euractiv. Разследването на убийството на Куцяк обаче е на “трупчета”, а вербалните атаки срещу медиите продължават. Новото правителство се контролира от същите хора, а законодателството е безмилостно към журналистите – заради критични публикации за бивш политик журналист е бил осъден на 18 месеца затвор с 3 години изпитателен срок, както и три години забрана да публикува материали където и да било. В последните години словашки медии, които преди това са били собственост на международни медийни компании, са изкупени от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. “Словакия е на критичен кръстопът – ще тръгнем или към Унгария и Полша, или към Западна Европа”, заяви Шалай.

Матюс Давид, бивш журналист в RTVS – обществената телевизия на Словакия, разказа, че той и негови колеги са били уволнени, след като са подписали отворено писмо, в което са изразили своите опасения за това как се развива медията. “Словашките журналисти живеят със съзнанието, че нямат защита в своята работа. Можеш да си тръгнеш, ако не ме харесваш – така мениджърският екип на телевизията посреща всяка критика”, каза той.

Унгария – орбанизация на медийния пейзаж

След като обществените медии вече работят като държавни и са фокусирани върху разпространението на правителствена пропаганда, почти е завършен и процесът на овладяване на местните медии. Ако до 2010 г. в Унгария имало между 7 и 10 регионални медии, собственост на чужди медийни компании, то сега всички са изкупени от местни икономически кръгове, близки до премиера Виктор Орбан, или се поддържат от общини, които ги използват за ведомствени агенции. Директорът на неправителствената организация Mertek Media Monitor Габор Поляк разказа, че по време на предизборната кампания местните медии са се включили изцяло на страната на партията на Орбан ФИДЕС. Затова и на парламентарния вот тази пролет партията получи рекордно високи резултати в селските райони и малките градчета, но не и в столицата.

Все пак, независимо от агресивното правителствено овладяване на редакциите, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включително и срещу най-влиятелните личности от ФИДЕС. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-ФИДЕС медии, обсебени от темата за миграцията, защитата на Унгария и нейните граници и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос. Другият тип медии работят за разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан – Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на ФИДЕС. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големия търговски канал RTL Klub и водещия политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

Чехия – президент с оръжие в ръка

По време на конференцията беше обърнато внимание, че политиците все по-често използват вербални заплахи срещу журналистите. Матийс Берман, съветник на представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите, посочи, че заплахите към журналисти вече са ежедневие, защото е лесно да заплашиш журналист, чиято заплата е ниска, а условията на труд са лоши. А по думите на изпълнителния директор на “Рингиер Аксел Шпрингер” Марк Декан вербалното и физическото насилие вече са тъжната реалност в ЕС, като даде пример с политиците, които непрекъснато нападат журналистите, че си вършат работата. Красноречив пример за това е президентът на Чехия Милош Земан, който през октомври 2017 г. размахва на пресконференция бутафорен “Калашников” с надпис “за журналисти”. Земан неведнъж е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. В Чехия бяха приети и нови закони, с които се увеличава обхватът на наказателните санкции за клевета, и специално за клевета срещу президента. Освен че медийната концентрация около управляващия елит стига критични нива, един от най-богатите хора в Чехия – премиерът Андрей Бабиш, също притежава мрежа от влиятелни ежедневници в страната.

В Сърбия журналист е диагноза, а не професия

Основните медии в Сърбия обслужват интересите на правителството и държавните институции, сподели и дългогодишният журналист Зоран Секулич, който председателства Асоциацията на издателите на сръбски вестници. При 7 млн. души население в страната има 2000 медии, а от 12 ежедневника само 3 се издават извън Белград. Спадът в продажбите на вестниците обаче е драстичен – от 750 хил. броя дневно преди години днес тиражите са 10 пъти по-малко. Има и влошаване на професионалните стандарти и етика. Политическата среда е враждебна за независимата журналистика; таблоидите, обществените медии и част от частните медии са юмрук на управляващата коалиция. Пресконференциите на политически лидери са предварително режисирани, нямаме достъп до политиците за интервюта, особено ако се задават неудобни въпроси, добави той. Според Секулич ЕС се интересува повече от икономическите резултати, отколкото от отстояването на европейските ценности. “Много е лесно да се обвинят журналистите и да се каже – ами не работете в такива медии. Но отговорността е и на редакторите, и на собствениците на медиите, които подписват договорите с рекламодателите и правят компромиси с правителството. И това ви го казвам като издател”, каза Секулич.

България – концентрация под погледа на Борисов

Концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости, други форми на политически контрол върху медийното пространство, монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание – това са част от проблемите в България. Според адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информацията” в България има две медийни групи. Едната е “куче пазач” и критик на властта, а другата ласкае политиците и разпространява реч на омразата против всеки, критикуващ властта. “Понякога разследващата журналистика в страната е на много високо ниво. Често журналистите правят по-добри разследвания от правораздавателната система”, отбеляза Кашъмов. Той разказа как често пъти журналистите се притискат чрез различни административни мерки и глоби. Има и множество висящи дела срещу медии за големи суми, чрез които политиците се опитват да им окажат натиск и да ги сплашат.

Според разследващия журналист Христо Гешов от Червен бряг, който наскоро бе нападнат пред дома си, свобода на словото у нас въобще няма. Той няма съмнение, че нападението е заради разкритията му за общински служители, които са злоупотребили с обществени поръчки и европейски средства. Срещу него се водят много дела. “Големият проблем е, че в България нищо не се случва след подобни разследвания. Мои материали за дървената мафия бяха излъчени по Нова телевизия. Шефът на горското беше уволнен и толкова. Не знам дали не е назначен някъде другаде междувременно. А с тези пари се купуват избори, особено в по-малките градове”, каза той.

В частта за България в декларацията, която бе приета от участниците в конференцията, специално се отбелязва ролята на премиера Бойко Борисов за влошаването на медийната среда. Тя бе спомената и от Полин Аде-Мевел, която ръководи балканския офис на “Репортери без граници”. “От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Делян Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии”, пише в декларацията.

А сега накъде

Журналистите, издателите и неправителствените организации се обединиха около няколко препоръки за излизане от тежката ситуация със свободата на словото в Европа. Предлага се да се създаде Фонд за защита на свободата на медиите, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите – членки на ЕС.

В документа се настоява Европейската комисия да обвърже отпускането на средства от ЕС не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите членки и кандидатите. Комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. И се припомня, че в България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

Друга идея е финансирането от европейските фондове да е насочено директно към журналисти и медиите, а не както сега правителствата да са посредник. Така ще се преодолее моделът, при който държавата се превръща в основен рекламодател и спонсорира с европейски пари близки до нея медии.

Медиите настояват и ЕП и ЕК да ги подкрепят в борбата им за авторско право с интернет гиганти като “Фейсбук” и Гугъл”, които в момента взимат близо 90% от приходите от реклама в интернет, а използват съдържание, създавано от журналистите. “Ние инвестираме в съдържание, те прибират печалбата”, обобщи Марк Декан от “Рингиер Аксел Шпрингер”.

СНИМКА: БГНЕС, ЛЮБОМИР СПИРОВ
Ситуацията в цяла Източна и Централна Европа е сложна, с нов климат в отношенията медии – политика. Тревожно е, че политиците разделят обществата, разчитайки на ниските си страсти и инстинкти. Правителствата упражняват непряк контрол върху медиите чрез бюджетите за реклама, като така налагат своя дневен ред, коментира изпълнителният директор на “Аксел Шпрингер” Марк Декан (вляво на снимката).

Убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му предизвика масови протести в Словакия и доведе до падането на правителството. За журналистите обаче нищо не се промени – те продължават да работят под непрекъснат натиск.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!