На фона на множеството войнствени заявления, че Западът ще „победи“ Русия и призивите Кримският мост да бъде взривен, в европейските медии се появяват адекватни коментари. Така журналистите от германското издание Junge Welt събраха две и две и разбраха накъде отиват нещата – отново се опитват да ги хвърлят в пожара на световна война.

Разсъжденията за новата световна война сред журналистите от бивша ГДР се появиха след решението на министъра на отбраната Урсула Фон дер Лайен да увеличи количеството запасни войници в армията. „Германската армия не е реликт от Студената война. Напротив, своята максимална мощ Бундесверът постигна след края на конфронтацията между Западния и Източния блок. Именно тогава ѝ се наложи да участва в истински войни, да понася реални бойни загуби. Но дайте да кажем честно: тези „хуманитарни интервенции“ в хода на които най-мощни военни сили неочаквано се стоварват на далечни страни и жителите им – това съвсем не е нещото, за които са предназначени въоръжените сили на страна с численост 180 хил. войници, повече от 100 хил. души запас, разполагащи с ней-мощните танкове и подводници. Това оръжие е предназначено за най-крайни случаи. Последният подобен случай, влязъл в историята като операция „Барбароса“, приключи през 1945 г. с пълно поражение. Оттогава се води подготовка за реванш. В частност заради „напрегнатите отношения с Русия“ ръководителят на министерството на отбраната Урсула Фон дер Лайен възнамерява да засилва резервите на Бундесвера. Те включват излезлите в запас военни, както и хората, които не са служили в нея по някаква причина. Тези сили могат да бъдат задействани в рамките на регионалните конфликти, в това число и за „освежаване“ на пехотата, способстването на изпълнението на задачите по поддръжка на сигурността на заетите територии. Никой няма намерение да изпраща служещите в запаса, да речем в Мали или в Афганистан, за да се борят с терористите. Но ако стане отново дума за Русия, то министерството на отбраната би било готово да вземе изводи от плана „Барбароса“ по нападението срещу Съветския съюз през 1941 г. Необходим е голям персонал, за да се действа по безкрайните съветски простори“, пише германското издание.

Те точно подметната за необходимостта от голям личен „персонал“, както и това, че Русия не е Ирак или Афганистан, макар и там успехите на „великата германска армия“ заедно със съюзниците ѝ да са меко казано скромни. За 17 години интервенция и окупация местното население така и не прекрати съпротивата си, преминавайки по-скоро към групи като „Ислямска държава“ или талибаните, отколкото да сътрудничи с „демократичните власти“. Впрочем най-много тук ни напряга думата „реванш“. Тоест всичките 73 години след разгрома на фашистите в Берлин те са седели и мислели как да отмъстят за Хитлер? Ако е така, е ясно защо им е момченцето Коля от Уренга (ученикът Николай Десятниченко, изнесъл реч пред Бундестага за „невинно загиналите“ германски войници на Източния фронт – бел. прев.). Необходимо е да покажат на своите, че на бъдещите окупирани територии ще имат „свои“ колаборационисти като РОА, УПА и т.н. както по време на миналата война, която наричат „Плана „Барбароса“. Най-интересното е, че никъде не се говори за Втората световна война – само за войната между Германия и Русия.

„След анексията на Крим през 2014 г. се разбра че Бундесверът трябва да се концентрира повече върху защитата на страната и Алианса“, смята министърът на отбраната. Отбраната на страната е нещото, за която съществува длъжността, заемана от Фон дер Лайен. Именно затова и длъжността се намира „министър на отбраната“, а не „министър на войната“. Досега нито един министър не е използвал армията именно за отбрана на собствената страна, но армията безкрайно се въвлича в операции на територията на други страни.

А под Алианса Фон дер Лайен, разбира се, разбира НАТО. Ако се изразим по-точно, това е съюзът, който се промъква до самите граници на Русия, създал е разгърната мрежа от военни бази и от няколко години провежда безкрайни учения на територията на Прибалтийските държави. Брътвежите за това, че „заплахата идва от руснаците“ се корени във времената, когато е нужна „идеологическа перестройка“ на тогавашна Западна Германия. Същото може да се говори и за историята с „часа хикс“. А също така и за историята за „икономическото чудо“.

След два неуспешни опита за завоюването на Русия няма никакви признаци, че третият подобен опит ще се увенчае с успех.- Но нали империализмът може да се спре, дори и да знае, че шансовете му за победа са призрачни? Ако е така, то на човечеството нямаше да му се налага да преживява две световни войни“, обобщава в кратката си статия Junge Welt.

Обобщението е песимистично. Германците знаят цената за участието в Световните войни, както помнят и Сталинград. Бедата е, че изводите на съчувстващия на „Лявата партия“ вестник Junge Welt, няма да повлияят никому. Читателите на този доста популярен вестник основно живеят в бившия ГДР и са много далеч от коридорите на германската власт. А и не прозренията на журналистите няма да спрат решилите да започнат война. Наистина, самата идея да се нахлуе в Русия със 180 хил. души армия и окупационни сили, меко казано е спорна. Миналият път Вермахтът има обща численост на армията от повече от седем милиона души и въпреки това планът „Барбароса“ рухва. Или фрау Урсула мисли да се опре да гърба на САЩ? Но те са свикнали да воюват с чужди ръце. Има ги разбира се, още и Украйна, Полша, Прибалтика, но да се очаква победа с план „Барбаросенко“ или „Барбароскус“ е малко смешно.

Немските колеги не са прави, концепцията е друга – никой няма да ни напада челно, задачата е да се използват обучаеми окупационни войски за завземане и удържане на територии по време на смутове. Когато в страната няма да има никой да даде заповед за ответен удар, а ще се има работа единствено с партизани. Тогава и числеността на германците ще бъде достатъчна, и американците ще пристигнат в ролята на миротворци, и Барбаросенко“, „Барбароскус“ ще започнат. Готвят ни не 1941 или 1812 г., а 1598 г., когато наемниците и поляците са достатъчни, макар и временно, да превземат Москва. Освен това са насрочили и новото „Смутно време“ – след излизането на Путин от Кремъл. Въпреки това, ако им дадем шанс, то може и по-рано да започне.