АНАЛИЗИ

Няма Европа, а егоистични национални интереси, mon chéri

Проблемът за българския транспортен бранш със „Закона Макрон” показва едно – България е длъжна да се приспособи към зараждащата се „Европа на нациите”

Смелите реформи на новия френски президент Еманюел Макрон достигнаха до българските земи. След инициативата за промяна на европейските финанси, новаторските идеи на Макрон се насочиха и към транспорта. Франция предлага чрез Европейската комисия цялостен пакет за транспортна мобилност, по-известен като „Закона Макрон”. Основните разпоредби са в Директивата за командироването в транспортния сектор, която цели „да помогне на сектора да остане конкурентоспособен в един социално справедлив преход към чиста енергия и цифровизация”. Без съмнение голяма част от политическата класа и цялата неправителствена общност в София са очаровани и възхитени от бляскавите нови идеи на реформатора Макрон, който се бори за една по-обединена и прогресираща Европа. Българският транспортен бранш обаче очевидно не разбра възвишените ценности, скрити зад Пакета за мобилност, тъй като остро критикува „Закона Макрон” и излезе да протестира.

Пише: „Единна Европа”. Да се чете: „Vive la France”

Европейският законодателен проект за мобилност не е нищо повече от добре прикрит протекционизъм за френските транспортни компании, които са европейски лидери. „Под формата на уж социална справедливост има скрит подтекст, а той е българските превозвачи да бъдат докарани до състояние на фалит и всички техни шофьори да отидат да работят за фирми от старите страни членки на ЕС”, смята изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев. При положение, че международният транспорт осигурява 14-15% от БВП на страната, сигурно е едно – рестриктивните мерки ще доведат до фалити и всички надолу по веригата ще пострадат, на мнение е Арабаджиев. „Големите държави с по-развити икономики искат да създадат по-неблагоприятни и неравностойни условия за фирмите от останалите държави от ЕС. По същия начин ЕК има претенции към американската политика на Тръмп, а прави същото”, посочи, от своя страна, Христо Христов, член на Управителния съвет на Конференцията на работодателите и индустриалците в България. Според него българският транспортен бизнес, наред с този на някои от другите източноевропейски страни, е напълно конкурентоспособен на западноевропейския и поради това големите страни прибягват до нечестни практики. „Става въпрос за пазари за логистични услуги. Пазарът на логистични услуги в Европа е 1 трилион евро”, обясни той.

Българските превозвачи имат поводи за притеснение. Ако „Законът Макрон” влезе в сила, шофьорите няма да имат право да стоят извън пределите на България повече от три седмици и ще трябва просто да преустановят превозите си като равнопоставени участници на свободния европейски пазар. В събота и неделя пък превозвачите ще са длъжни да напуснат кабините си и да спят в избран от тях европейски хотел. Ако се намират повече от три дни на територията на някоя европейска държава, да речем Франция, българските транспортни фирми ще се наложи да внасят солидни осигурителни вноски за служителите си и да ги осигуряват като истински горди французи. Като допълнение, очакването е новата административна тежест да доведе до разходи за счетоводители и преводачи. Желанието на Париж да се грижи за социалните права на източноевропейските работници, разбира се, трябва да бъде приветствано. Вместо да поставя на границата на фалита българския транспортен бизнес обаче, Франция спокойно би могла да лобира за приемането на директива, която да изравни заплатите на европейците, работещи за една и съща компания в рамките на съюза. Така, например, корпорации като „БНП Париба”, „Карфур” или циментовия завод на „Холсим” край Враца имат шанса първи да дадат пример за строителството на „по-справедливата за своите граждани Европа”, към която се стреми Еманюел Макрон със своите реформи и да изравнят заплатите на българските работници с тези на заетите във Франция.

Новото френско лидерство – Марин Льо Пен с изтъркана либерална казуистика

Улисани с коментари за концерта на Роджър Уотърс или речта на Макрон пред Европейския парламент, българските либерални анализатори услужливо не забелязват слона в стаята. Европа вече е друга. Идеята за наднационалната аморфна Европа като съюз на регионите бавно отстъпва на заден план. Новият Европейски съюз, който се изгражда пред очите ни, е съюз на национални държави. „Европа на нациите” обаче се гради не от крайнодесни истерични политици, а от истаблишмънта на водещите европейски нации Франция и Германия. Марин Льо Пен не успя да влезе в Елисейския дворец, но Еманюел Макрон се справя нелошо в отстояването на френските национални интереси. В действителност мащабният план за реформи на Макрон, част от който е Пакетът за мобилност, не е нищо по-различно от користните интереси на Франция, зле опаковани в неискрена прогресистка реторика и втръснали евроатлантически клишета. Такъв е случаят в транспорта, такъв е във финансите, както и в енергетиката. Реформата на европейския енергиен пазар с налагане на минимална цена от 30 евро за тон въглеродни емисии под лозунга за борба срещу климатичните промени е просто лобиране в полза на Electricité de France (EDF). EDF е най-големият производител на електроенергия в Европа с дял от 22% на европейския пазар и отчаяно се бори да запази пазарния си дял, опитвайки се да запълни празните си квоти от търговията с въглеродни емисии. EDF получава близо две трети от тока си чрез атомни централи и на този фон не трябва да звучи изненадваща критиката на Макрон към руските газови доставки – Париж просто се стреми да постави своите компании в привилегировано положение на европейския пазар – същото, което грубо, но искрено, прави Доналд Тръмп в глобален мащаб. Днес Франция се противопоставя остро на орязването на субсидиите за земеделски производители, от които страната е голям бенефициент, и вместо това предлага дупката в евробюджета след Брекзит да бъде за сметка на кохезионните фондове – онези пари, които богатите държави отделят за сближаване с по-бедните членки в замяна на достъп до техните пазари. Именно от Кохезионния фонд са основните европейски пари, които идват в България.

На мястото на директния призив на Тръмп за извеждане на американските интереси на първо място идва зле прикритият френски национален егоизъм, маскиран зад клишетата за „демократични ценности” и „върховенство на закона”. Принципът обаче остава същият – в бързо променящият се международен ред националните държави укрепват. „Европа не е супермаркет. Европа е обща съдба. Тя е отслабена, когато приема, че нейните принципи се отхвърлят. Страните в Европа, които не уважават правилата, трябва да се изправят пред политическите последици. И това не е просто дебатът Изток-Запад”, размахва пръст срещу недоволните източноевропейци Еманюел Макрон.

От своя страна, Берлин се държи по сходен начин, опитвайки се да наложи своите собствени интереси в енергетиката, финансите и икономиката като общоевропейски. Крещящ пример е съпротивата срещу българо-руския проект „Южен поток”, който според бившия германски комисар Гюнтер Йотингер противоречи на европейското законодателство. Прагматизмът диктува на германците да насочат руския газ директно към Германия по тръбите на „Северен поток-2”, а не да чакат оскъпеното от транзитни такси синьо гориво през България и Унгария. Германският интерес е добре защитен и в общата финансова политика на Еврозоната. Настоящата политика на остеритет облагодетелства преимуществено големите кредитори като Берлин, но очевидно не се нрави особено на страни като Гърция или Италия.

България ще бъде на масата по един или друг начин

Както гласи популярната фраза: ако не си на масата, то най-често си в менюто. В една Европа, в която големите хищници се бият за плячка под формата на пазари и ресурси, националният суверенитет е гаранция, че страната няма да бъде „сготвена” и тържествено поднесена на трапезата под звуците на „Одата на радостта”. Светът се променя и за София е императив да се раздели с илюзиите си за „евроатлантическите ценности”, „демократичното общество”, „европейската солидарност” и други очевидни инструменти от информационно-психологическата война. България има всички шансове да бъде пълноценен участник в преформатиращия се Европейски съюз, но само ако успее да преобърне негативната тенденция на поетапна загуба на национален суверенитет. В противен случай е напълно възможно да се превърне в типична fail state (провалена държава) – страна характеризиращата се с неспособност да взаимодейства с други държави като пълноценен член на международната общност; неспособност да осигури публични услуги; ерозия на способността на легитимните власти да вземат колективни решения и загуба на монопола върху правото да се упражнява сила или дори загуба на контрола върху територията.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 5