АНАЛИЗИ

Неизбежна ли е войната с Иран и къде грешим в оценките си?

Очакванията от Споразумението с Иран постигнато през юли през 2015 г. след над 2 годишни преговори, в които участваха 7 държави, така и днес, след оттеглянето на подписа на САЩ от него, бяха и са много по–широки и голями, а ограничаването на ядрената програма на Техеран за мирни цели беше само повод.

САЩ и днес не поставят на преразглеждане самите технически аспекти на ядрената програма. Както тогава, така и сега Вашингтон греши в илюзорното си очакване, че такова споразумение може да промени външнополитическия курс на Иран и да го откаже от изграждане на свои отбранителни способности и активно участие в международното икономическо сътрудничество. От своя страна Иран също се заблуждаваше, че с отпадането на санкциите през 2015 г. ще се решат автоматично всички икономически проблеми. Европейските участници в преговорите пък не отчитат подвеждащите американски аргументи и факта, че не Иран е в основата на дестабилизацията на Близкия Изток и ключа за неговото омиротворяване и споразумението с него не е достатъчно да промени средата за сигурност. САЩ, Иран и ЕС искаха постигане на бърз успех, но не техническите аспекти бяха в основата на интересите им, довели до Плана за действие /което е истинското име на споразумението с Иран/.

Интересът движи феса

Интересите на САЩ и Саудитска Арабия се свеждаха до контрола на световния пазар на нефт и газ. Инвестирани бяха огромни американски средства /четвърт билион долара/ във Фракинг, понасяйки първоначално загуби, в очакаване на тези финансови акули от Уол Стриит да излязат на печалба.

Вечният враг на Иран Саудитска Арабия има много повече икономически причини за използване на сегашния геополитически момент в света и в Близкия Изток, а не толкова сблъсъка на религиозна основа– сунити срещу шиити. Саудитска Арабия страда от голям бюджетен дефицит. Вдигането на санкциите от Иран му позволи да увеличи добива на нефт, който можеше да достигне 4 млн барела дневно.

СА искаше да съкрати износа на нефт за да повиши цената на барел. Необходима й е цена от 88 долара на барел. Затова обаче Иран трябва да съкрати обема на добив за да компенсира ръста на цената на барел. За СА ще е добре, ако Иран се върне на ниво под 3 млн барела дневно.

Основният въпрос се свеждаше до това, как да се попречи на Иран. Отговорът е много прост: чрез ревизиране на ядрената програма и налагане на санкции. Тоест да не се позволи на Иран да участва в световната икономика като независима страна.

Санкциите ще го лишат от финансов ресурс, отрязвайки го от глобалната банкова система.

Второто важно обяснение на ситуацията е, че Иран освен че се връща към нивото на производстнво от 2013 г. се отказва от доларав търговията с нефт. , което означава, че Китай има вече друг партньор. Същевременно китайската нефтена компания Sinopec ограничи вноса от Саудитска Арабия с още 40%, оправдавайки се с високите цени на саудитците. А Иран увеличи двойно доставките си в Индия до 400 000 барела дневно.
Очакваше се Тръмп да поиска от СА да вдигне цените за да застави и Китай да купува американски нефт. На 10 май излезе съобщение, че СА започва да повишаа цената.

Кой иска война?

За подготовката за днешните събития в Близкия Изток и причините за ставащото имаше отдавна индикации в няколко области– икономическата, геополитическата и в практическата политика. Формирането на оста Саудитска Арабия–Израаел срещу Иран започна с посещението на Тръмп в Рияд. А промените в новия екип на американския президент т.г. с назначаваенто на ястреби във военната и антииранска политика бяха само потвърждение за това, накъде вървят нещата.

Тези дни отново се подготвя обсъждане в американския конгрес на проекторезолюция относно вземането на решение за използване на военна сила. Промяната ще предостави правомощия на правителството за решение за война. Т.е. Конгресът няма да има решаващата дума.

Освен това, показателно е, че в Конгреса вече е внесено предложение за допълнителна годишна помощ за израелските въоръжени сили за 3,8 млрд долара, от които 500 млн за ракети и бомби. През 2019 г. трябва да бъдат произведени 48 000 високоточни ракети , докато през 2018 г. броят им бе 32 000. Общото финансиране за такива ракети и муниции е 30 млрд долара , докато през 2017 г. тази сума бе само 2,5 млрд долара. Красноречив признак за подготовка за война!

Защо е необходима обаче на САЩ война и то точно в този момент?

Икономическите паказатели на САЩ и прогнозите, както и невъзможността Тръмп да изпълни обещанията си са една от причините за курс към военни решения. Задлъжняването на хора, фирми и държава е по–голямо отколкото когато и да е било. Все по–ясни са знаците за настъпваща инфлация. Контрамерките ще увеличат проблемите на Федералния резерв: по–трудно обслужване на огромните дългове, лишаване на инвеститорите от средства и т.н.

Една война би предизвикала скок на задълженията на САЩ в дългосрочен план, но ще даде силен тласък на оръжейната промишленост и с това на пазара на акции и кредити, отлагайки срива, ще създаде работни места и ще поднесе на избирателите външна изкупителна жертва. Т.е. една война временно ще доведе до стабилизиране на балансите в САЩ.

Факторите, които издигнаха Тръмп, отдавна планират военни действия. На първо място това е Уол Стриит с очакванията му за компенсиране на огромните разходи със скорошни печалби. Предпоставка за това обаче са по–високи цени на петрола , каквито една война неизбежно ще предизвика.

Една война, която преднамерено няма да бъде спечелена, защото целта й ще бъде да дестабилизира Близкия Изток за години напред, ще позволи да се поддържа висока цената на нефта дори при очертаващата се рецесия, което ще е от полза за определени инвеститори, които стоят зад фракинга и американското правителство и САЩ ще се превърне от вностиел в износител на нефт, гарантиращ печалба дори при скъп добив. Тоест за американската икономика такава война би била „добре дошла”. Печеливши ще са както отбранителната индустрия така и Фракинг–индустрията. Същевременно инфлацията силно ще се увеличи, което ще маргинализира американската задлъжнялост.

Близкоизточната война обаче лесно би се превърнала в световна. Защото ако огромните запаси на САЩ от нефт потекат в много по–големи обеми към Западна Европа, те ще оспорят най–важните пазари на Русия. От друга страна Китай, който изкупуваше и държи финансови инструменти, които може по всяко време да изкара на пазара или ако покрие валутата си със златни резерви, то доларът ще се озове в максимално неблагоприятно положение.

Израел и Саудитска Арабия като прокси–сили в първия етап на войната

Израел има за цел да увеличи напрежението н конфликта за да предизвика верига от събития, които да провокират конфликт с Иран под политическата закрила на САЩ за да бъде нанесен в края на краищата удар по иранските ядрени съоръжения.

Презентацията на премира Нетаняху преди обявяввването на решението на Тръмп бе част от натиска за вземане именно на решение за излизане от споразумението.

Удари по ирански обекти на сирийска територия Израеал предприе много преди обявяване решението на Тръмп, например това на 09 април т.г.

Всички досегаши агресивни дсействия бяха обосновани върху фалшиви данни, а ракетните удари целяха да тестват реакцията на сирийска и иранска страна и предизвикат ответна реакция, която да послужи като повод за широки военни действия.

МО на Израел Либерман заяви още през април: „При нападениe срещу Тел Авив ще нападнем Техеран!”

На 07 май Иран предупреди чрез началника на ГЩ М. Багхери, че „Никой не може да заплашва или напада Иран и само при една лека агресия ще отговорят с военен удар”.

Показателно е, че Израелският съвет по сигурността заседава в неделя 06 май, т.е. преди обявяване решението на Тръмп и същия ден израелските медии разпространиха фалшиви новини за иранска подготовка за нападение срещу Израел.

Западни експерти са единодушни, че много трудно би могло да се приеме, че Иран би желал открит военен сблъсък с Израел, който би бил подкрепен от САЩ и държави от Залива.

Израел целенасочено създаде един заплашителен фон, добави дори и възможни кибератаки, само атака от Космоса не бе обявена.

Илюзорни са очакванията, че при такъв подход на Израел по обекти в Сирия, иранската армия не би била замесена директно. Нещо повече, предизвиква се и Сирийската армия, защото се атакуват нейни военни обекти. Формирането на 40 000 армия от Саудитска Арабия и други арабски страни свидетелства, че се цели след военновъздушни атаки на Израел да се развие успеха и с наземни сили, което е основен принцип във военната тактика.

Война на сирийска територия по повод на „Иранска заплаха” преследва три цели:

1. Натиск върху Иран да се подчини на искането за много по–широообхватно споразумение

2. Да не се позвали на Сирийската армия да овладее цялата територия на Сирия и да разгроми докрай терористичните групировки, които бяха съсредоточени единствено в провинция Идлиб. /Проправителствените сили владеят над 75% от територията, а Ислямска държава – не повече от 5%.

3. Да се ерозира коалицията Русия–Иран–Турция и се изземе инициативата й за решаване на сирийските проблеми.

Израел си дава сметка, че сегашният момент е най–подходящ за да реши за десетилетия напред основния си проблем с Иран и позициите му съвпадат с тези на Саудитска Арабия и с определени сили в САЩ, взели надмощие в новия кабинет на Тръмп.

Премиерът Нетаняху открито обяви на 06 05 т.г. , че „военният конфликт с Иран е по–добре да бъде сега, отколкото по–късно” за да се предотврати и трайното присъствие на Иран в Сирия. Опитът на Нетаняху да се договори с руския президент Путин очевидсно бе неуспешен, защото само часове след завършване на посещението му в Москва, последва израелски военновъздушен удар по военни облекти в Сирия.

Не проличава при тази стратегия да се държи сметка, че освен Иран, реакции може да се очакват и от големите шиитски малцинства, а в някои държави и мнозинства, като например в Бахрейн, макар там управляващите въпреки това да са сунитите.

Китай, който зависи от доставките на нефт и газ, също би се намесил в стремеж да предотврати конфликта или го реши съвместно с Русия и Иран в обща полза.

В тази ситуация ЕС може да има изключително важна роля. Първата положителна крачка е самото разбиране, че Вашингтон доказа по грубия начин, че водещ е само неговият интерес. И ако реакцията на европесйката индустрия се основава на очертаващите се загуби на стотици милиарди долара от санкциите срещу Иран, то политическият отговор на европейските лидери е следствие и на унизителното положение, в което Доналд Тръмп се опита да ги постави и в очевидното разграждане на международния правов ред. Предложенията на европейският бизнес за гаранции за сделките с Иран и търсене на алтернатива на американския долар, както и обсъждането на законодателни мерки, които да блокират въздействието на американските санкции и съвместни действия с Русия и Китай, биха могли да поставят началото на обрат в световната финансова система. Но това едва ли ще се случи поради все още силната американска зависимост на Европа и липсата на воля и смелост да реализират декларирания стремеж към геополитическа автономност. Отчитайки тромавата и бавна реакция на Европа, САЩ и Израел вероятно ще проведат първата фаза на войната срещу Иран на сирийска територия преди Брюксел да реализира предложенията си за разширяване на споразумението с Иран и гаранциите по него.

България може да се озове в центъра на вземане на важни решения за бъдещето на региона. Предстоящото обсъждане на конфликта с Иран на срещата на ЕС в София би могло да измести донякъде темата за Западните Балкани. По–тревожното обаче е друго. Липсата на собствена и дълбоко обоснована екпертна позиция, както и податливостта на българските управляващи на влиянието на задоеканския ни съюзник, намерили израз в досегашни коментари и изявления, например на бившата ни посланичка в САЩ по БНТ или на министъра на външните работи, не дават основание за очакване на проевропейски и пробългарски инициативи в защита на интереси против евентуални военни действия в Близки Изток.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 5