АНАЛИЗИ

Неизбежна ли е войната с Иран и къде грешим в оценките си?

Очакванията от Споразумението с Иран постигнато през юли през 2015 г. след над 2 годишни преговори, в които участваха 7 държави, така и днес, след оттеглянето на подписа на САЩ от него, бяха и са много по–широки и голями, а ограничаването на ядрената програма на Техеран за мирни цели беше само повод.

САЩ и днес не поставят на преразглеждане самите технически аспекти на ядрената програма. Както тогава, така и сега Вашингтон греши в илюзорното си очакване, че такова споразумение може да промени външнополитическия курс на Иран и да го откаже от изграждане на свои отбранителни способности и активно участие в международното икономическо сътрудничество. От своя страна Иран също се заблуждаваше, че с отпадането на санкциите през 2015 г. ще се решат автоматично всички икономически проблеми. Европейските участници в преговорите пък не отчитат подвеждащите американски аргументи и факта, че не Иран е в основата на дестабилизацията на Близкия Изток и ключа за неговото омиротворяване и споразумението с него не е достатъчно да промени средата за сигурност. САЩ, Иран и ЕС искаха постигане на бърз успех, но не техническите аспекти бяха в основата на интересите им, довели до Плана за действие /което е истинското име на споразумението с Иран/.

Интересът движи феса

Интересите на САЩ и Саудитска Арабия се свеждаха до контрола на световния пазар на нефт и газ. Инвестирани бяха огромни американски средства /четвърт билион долара/ във Фракинг, понасяйки първоначално загуби, в очакаване на тези финансови акули от Уол Стриит да излязат на печалба.

Вечният враг на Иран Саудитска Арабия има много повече икономически причини за използване на сегашния геополитически момент в света и в Близкия Изток, а не толкова сблъсъка на религиозна основа– сунити срещу шиити. Саудитска Арабия страда от голям бюджетен дефицит. Вдигането на санкциите от Иран му позволи да увеличи добива на нефт, който можеше да достигне 4 млн барела дневно.

СА искаше да съкрати износа на нефт за да повиши цената на барел. Необходима й е цена от 88 долара на барел. Затова обаче Иран трябва да съкрати обема на добив за да компенсира ръста на цената на барел. За СА ще е добре, ако Иран се върне на ниво под 3 млн барела дневно.

Основният въпрос се свеждаше до това, как да се попречи на Иран. Отговорът е много прост: чрез ревизиране на ядрената програма и налагане на санкции. Тоест да не се позволи на Иран да участва в световната икономика като независима страна.

Санкциите ще го лишат от финансов ресурс, отрязвайки го от глобалната банкова система.

Второто важно обяснение на ситуацията е, че Иран освен че се връща към нивото на производстнво от 2013 г. се отказва от доларав търговията с нефт. , което означава, че Китай има вече друг партньор. Същевременно китайската нефтена компания Sinopec ограничи вноса от Саудитска Арабия с още 40%, оправдавайки се с високите цени на саудитците. А Иран увеличи двойно доставките си в Индия до 400 000 барела дневно.
Очакваше се Тръмп да поиска от СА да вдигне цените за да застави и Китай да купува американски нефт. На 10 май излезе съобщение, че СА започва да повишаа цената.

Кой иска война?

За подготовката за днешните събития в Близкия Изток и причините за ставащото имаше отдавна индикации в няколко области– икономическата, геополитическата и в практическата политика. Формирането на оста Саудитска Арабия–Израаел срещу Иран започна с посещението на Тръмп в Рияд. А промените в новия екип на американския президент т.г. с назначаваенто на ястреби във военната и антииранска политика бяха само потвърждение за това, накъде вървят нещата.

Тези дни отново се подготвя обсъждане в американския конгрес на проекторезолюция относно вземането на решение за използване на военна сила. Промяната ще предостави правомощия на правителството за решение за война. Т.е. Конгресът няма да има решаващата дума.

Освен това, показателно е, че в Конгреса вече е внесено предложение за допълнителна годишна помощ за израелските въоръжени сили за 3,8 млрд долара, от които 500 млн за ракети и бомби. През 2019 г. трябва да бъдат произведени 48 000 високоточни ракети , докато през 2018 г. броят им бе 32 000. Общото финансиране за такива ракети и муниции е 30 млрд долара , докато през 2017 г. тази сума бе само 2,5 млрд долара. Красноречив признак за подготовка за война!

Защо е необходима обаче на САЩ война и то точно в този момент?

Икономическите паказатели на САЩ и прогнозите, както и невъзможността Тръмп да изпълни обещанията си са една от причините за курс към военни решения. Задлъжняването на хора, фирми и държава е по–голямо отколкото когато и да е било. Все по–ясни са знаците за настъпваща инфлация. Контрамерките ще увеличат проблемите на Федералния резерв: по–трудно обслужване на огромните дългове, лишаване на инвеститорите от средства и т.н.

Една война би предизвикала скок на задълженията на САЩ в дългосрочен план, но ще даде силен тласък на оръжейната промишленост и с това на пазара на акции и кредити, отлагайки срива, ще създаде работни места и ще поднесе на избирателите външна изкупителна жертва. Т.е. една война временно ще доведе до стабилизиране на балансите в САЩ.

Факторите, които издигнаха Тръмп, отдавна планират военни действия. На първо място това е Уол Стриит с очакванията му за компенсиране на огромните разходи със скорошни печалби. Предпоставка за това обаче са по–високи цени на петрола , каквито една война неизбежно ще предизвика.

Една война, която преднамерено няма да бъде спечелена, защото целта й ще бъде да дестабилизира Близкия Изток за години напред, ще позволи да се поддържа висока цената на нефта дори при очертаващата се рецесия, което ще е от полза за определени инвеститори, които стоят зад фракинга и американското правителство и САЩ ще се превърне от вностиел в износител на нефт, гарантиращ печалба дори при скъп добив. Тоест за американската икономика такава война би била „добре дошла”. Печеливши ще са както отбранителната индустрия така и Фракинг–индустрията. Същевременно инфлацията силно ще се увеличи, което ще маргинализира американската задлъжнялост.

Близкоизточната война обаче лесно би се превърнала в световна. Защото ако огромните запаси на САЩ от нефт потекат в много по–големи обеми към Западна Европа, те ще оспорят най–важните пазари на Русия. От друга страна Китай, който изкупуваше и държи финансови инструменти, които може по всяко време да изкара на пазара или ако покрие валутата си със златни резерви, то доларът ще се озове в максимално неблагоприятно положение.

Израел и Саудитска Арабия като прокси–сили в първия етап на войната

Израел има за цел да увеличи напрежението н конфликта за да предизвика верига от събития, които да провокират конфликт с Иран под политическата закрила на САЩ за да бъде нанесен в края на краищата удар по иранските ядрени съоръжения.

Презентацията на премира Нетаняху преди обявяввването на решението на Тръмп бе част от натиска за вземане именно на решение за излизане от споразумението.

Удари по ирански обекти на сирийска територия Израеал предприе много преди обявяване решението на Тръмп, например това на 09 април т.г.

Всички досегаши агресивни дсействия бяха обосновани върху фалшиви данни, а ракетните удари целяха да тестват реакцията на сирийска и иранска страна и предизвикат ответна реакция, която да послужи като повод за широки военни действия.

МО на Израел Либерман заяви още през април: „При нападениe срещу Тел Авив ще нападнем Техеран!”

На 07 май Иран предупреди чрез началника на ГЩ М. Багхери, че „Никой не може да заплашва или напада Иран и само при една лека агресия ще отговорят с военен удар”.

Показателно е, че Израелският съвет по сигурността заседава в неделя 06 май, т.е. преди обявяване решението на Тръмп и същия ден израелските медии разпространиха фалшиви новини за иранска подготовка за нападение срещу Израел.

Западни експерти са единодушни, че много трудно би могло да се приеме, че Иран би желал открит военен сблъсък с Израел, който би бил подкрепен от САЩ и държави от Залива.

Израел целенасочено създаде един заплашителен фон, добави дори и възможни кибератаки, само атака от Космоса не бе обявена.

Илюзорни са очакванията, че при такъв подход на Израел по обекти в Сирия, иранската армия не би била замесена директно. Нещо повече, предизвиква се и Сирийската армия, защото се атакуват нейни военни обекти. Формирането на 40 000 армия от Саудитска Арабия и други арабски страни свидетелства, че се цели след военновъздушни атаки на Израел да се развие успеха и с наземни сили, което е основен принцип във военната тактика.

Война на сирийска територия по повод на „Иранска заплаха” преследва три цели:

1. Натиск върху Иран да се подчини на искането за много по–широообхватно споразумение

2. Да не се позвали на Сирийската армия да овладее цялата територия на Сирия и да разгроми докрай терористичните групировки, които бяха съсредоточени единствено в провинция Идлиб. /Проправителствените сили владеят над 75% от територията, а Ислямска държава – не повече от 5%.

3. Да се ерозира коалицията Русия–Иран–Турция и се изземе инициативата й за решаване на сирийските проблеми.

Израел си дава сметка, че сегашният момент е най–подходящ за да реши за десетилетия напред основния си проблем с Иран и позициите му съвпадат с тези на Саудитска Арабия и с определени сили в САЩ, взели надмощие в новия кабинет на Тръмп.

Премиерът Нетаняху открито обяви на 06 05 т.г. , че „военният конфликт с Иран е по–добре да бъде сега, отколкото по–късно” за да се предотврати и трайното присъствие на Иран в Сирия. Опитът на Нетаняху да се договори с руския президент Путин очевидсно бе неуспешен, защото само часове след завършване на посещението му в Москва, последва израелски военновъздушен удар по военни облекти в Сирия.

Не проличава при тази стратегия да се държи сметка, че освен Иран, реакции може да се очакват и от големите шиитски малцинства, а в някои държави и мнозинства, като например в Бахрейн, макар там управляващите въпреки това да са сунитите.

Китай, който зависи от доставките на нефт и газ, също би се намесил в стремеж да предотврати конфликта или го реши съвместно с Русия и Иран в обща полза.

В тази ситуация ЕС може да има изключително важна роля. Първата положителна крачка е самото разбиране, че Вашингтон доказа по грубия начин, че водещ е само неговият интерес. И ако реакцията на европесйката индустрия се основава на очертаващите се загуби на стотици милиарди долара от санкциите срещу Иран, то политическият отговор на европейските лидери е следствие и на унизителното положение, в което Доналд Тръмп се опита да ги постави и в очевидното разграждане на международния правов ред. Предложенията на европейският бизнес за гаранции за сделките с Иран и търсене на алтернатива на американския долар, както и обсъждането на законодателни мерки, които да блокират въздействието на американските санкции и съвместни действия с Русия и Китай, биха могли да поставят началото на обрат в световната финансова система. Но това едва ли ще се случи поради все още силната американска зависимост на Европа и липсата на воля и смелост да реализират декларирания стремеж към геополитическа автономност. Отчитайки тромавата и бавна реакция на Европа, САЩ и Израел вероятно ще проведат първата фаза на войната срещу Иран на сирийска територия преди Брюксел да реализира предложенията си за разширяване на споразумението с Иран и гаранциите по него.

България може да се озове в центъра на вземане на важни решения за бъдещето на региона. Предстоящото обсъждане на конфликта с Иран на срещата на ЕС в София би могло да измести донякъде темата за Западните Балкани. По–тревожното обаче е друго. Липсата на собствена и дълбоко обоснована екпертна позиция, както и податливостта на българските управляващи на влиянието на задоеканския ни съюзник, намерили израз в досегашни коментари и изявления, например на бившата ни посланичка в САЩ по БНТ или на министъра на външните работи, не дават основание за очакване на проевропейски и пробългарски инициативи в защита на интереси против евентуални военни действия в Близки Изток.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!