НОВИНИ
Смяната на модела на енергийния внос засилва влиянието на Китай в Близкия изток
Със сложните промени, които настъпват в китайския енергиен внос, Китай ще може да упражнява влияние в Близкия изток чрез алтернативни, изкусни похвати, без военен или явен икономически натиск. Такава трансформация означава засилване зависимостта на страните от Персийския залив от износа на нефт и газ към Китай – най-големият вносител на суровини в света. Това се случва в момент, в който Китайската народна република диверсифицира вноса, което обаче става за сметка на производителите от Персийския залив, тъй като засяга техните интереси.
Първите промени настъпиха през 2015 г., когато китайският внос от Саудитска Арабия нарасна едва с 2%, а закупуването на руски петрол скочи с почти 30%. Оттогава по-скоро Русия, а не толкова Саудитска Арабия, е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, поне през по-голямата част от този период.
Ефектът от промените се засилва от бума, свързан с добива на шистов газ в САЩ, който доведе до спад на американския внос от Персийския залив, както и до затягане на търговски политики от страна на Доналд Тръмп. „С идването на администрацията на Тръмп, натискът върху Китай за балансиране на външнотърговския стокообмен със САЩ става огромен… Закупуването на американски петрол очевидно спомага за намаляването на този дисбаланс”, заяви Марко Дюнан, главен изпълнителен директор и съосновател на стоковата търговска къща Mercuria.
В същото време Китай се превърна в най-големия инвеститор в Арабския свят с инвестиции, които се равняват на 29,5 милиарда долара. Голяма част от тях са насочени към изграждането на инфраструктура, а в това число строителството на индустриални паркове, тръбопроводи, пристанища и пътища.
Един факт увеличава влиянието на промените спрямо китайския енергиен внос – въпреки че Китай подкрепя руската политика в Близкия изток, Пекин все повече се страхува, че подходът на Москва крие риск от ескалация на конфликтите, както и от това, че за Китай ще стане по-сложно да защитава разрастващите си интереси в региона.
От гледната точка на Пекин, Близкият изток се превърна в територия, в която обстановката непрекъснато се влошава – регионалната кохезия е разбита на парчета, държавите се раздробяват, националните институции вътре в региона губят контрол, а политическата жестокост представлява заплаха за сигурността и стабилността в Северозападен Китай.
Вероятно притесненията на Китай ще се засилват, дори в случай, че военният конфликт в Сирия бъде прекратен и страната започне да се съсредоточава върху своето преустройство. Китай вече се безпокои, че чуждестранните бойци уйгури от Сирия и Ирак се отправят към райони, които са в близост до Синдзян в Пакистан и Афганистан.
Освен това прекратяването на войната в Сирия отваря икономическа възможност, но може и да изостри съперничеството между Русия и Китай. Интересът на Китай от възстановяването на Сирия надхвърля паричното измерение на въпроса. „Сирия може да стане логистичен хъб за Китай. Нейната история е ключът към постигането на стабилност в Леванта, което означава, че страната трябва да бъде включена в плана на Китай за региона. Ако в Сирия няма сигурност, няма да има сигурност и за инвестициите на Китай в съседните страни”, споделя Камал Алам, сирийски военен анализатор.
Всичко това повдига въпроса как Китай може да защити интересите си и да опровергае предубежденията на някои китайски учени. Те смятат, че неуспешните опити на Пекин да посредничи в многобройни конфликти в Близкия изток, включително в този между Израел и Палестина, в Сирия и при кризата в Персийския залив, която изправи съюза, ръководен от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, срещу Катар, не успяват да наложат Китайската народна република като надеждна алтернатива на САЩ и Русия. Един факт, който налива масло в огъня – китайците подкрепят руските политики в Съвета за сигурност на ООН, а и не само там, което идентифицира Пекин с Москва, вместо да му позволи да се разграничи от нея.
Близкият изток вече принуди Китай да отстъпи от своите дългогодишни принципи, залегнали във външната и отбранителната му политика от десетилетия. Става дума за ненамесата във вътрешните работи на други държави и за отказа от разполагането на чуждестранни военни бази, дори и ако официално тяхното създаване е добре обосновано.
Китай отчасти успява да се справи с разминаването между теорията и практиката, избягвайки публични дискусии около казуси, свързани с това дали и при какви условия трябва да използва военна сила или да оказва икономически натиск. През 2016 г. например Китай изрази недоволство от решението на Южна Корея да разположи американска система за противоракетна отбрана THAAD.
Освен че Китай създаде първата си чуждестранна военна база в Джибути, китайските специални части подпомагат сирийския президент Башар Ал-Асад при операциите му срещу джихадистите, сред които има и уйгури, и действат от афганистанската страна на границата на Централна Азия с Китайската народна република.
Изследователят на Китай Андреа Гизели отбелязва, че китайските дипломати, учени и журналисти рядко се фокусират върху обществената сигурност, като вместо това акцентират върху „позитивните елементи” в отношенията на Китай в Близкия изток. Въпреки това господин Гизели забелязва, че броят на близкоизточните лидери, които посетиха миналогодишното издание на форума „Един пояс, един път” в Пекин, е бил твърде малък. Целта на срещата беше да представи китайската инфраструктурна инициатива, насочена към Евразия, като „по-отворена и ефективна платформа за международно сътрудничество; по-плътна и по-силна партньорска мрежа, която настоява за по-справедлива, благоразумна и балансирана система на международно управление”.
Кризата в Персийския залив доведе до създаването на Съвет за сътрудничество в Персийския залив, съставен от шест държави – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Оман и Бахрейн, оплитайки ги в безплодни, сложни преговори за споразумение за свободна търговия с Китай. Освен това възможното оттегляне на САЩ от международното споразумение от 2015 г., което ограничи ядрената програма на Иран, вероятно ще изостри отношенията между Китай и близкоизточните защитници на по-остро поведение спрямо ислямската република, като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел.
С ожесточаването на конфликтите в Близкия изток, на Китай ще му бъде все по-трудно да се държи сдържано и да се съсредоточи върху икономическите и търговските отношения, без да бъде въвлечен в многобройните конфликти в региона.
Саудитска Арабия досега се въздържа от използването на икономически лостове в своите отношения, за да се справи с растящото иранско влияние в Близкия изток, и наред с Обединените арабски емирства, не се опитва да оказва натиск върху трети страни да продължат да бойкотират Катар.
Въпросът е какви ще бъдат следващите стъпки на страните от Персийския залив. Миналото лято Омар Гобаш, посланик на Обединените арабски емирства в Русия, предложи съюзът срещу Катар да „постави условия на нашите търговски партньори; в случай че искате да работите с нас, трябва да направите своя търговски избор”. До този момент алиансът не е дал отговор на предложението на господин Гобаш, отчасти защото международната общност, в това число и Китай, призова за преговори за слагане край на кризата и отказа да застане зад позицията на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Смяната на модела на енергийния внос на Китай, съчетана с необходимостта страната да защити своите интереси, означава, че Китайската народна република вероятно ще увеличава своето влияние чрез алтернативни методи. „Това… дава на Китай голяма възможност да наложи своите предпочитания при договорите за нефт и да подобри собствената си енергийна сигурност. Това означава, че Китай ще бъде в състояние до голяма степен да определя икономическото бъдеще на страните, които в момента се сражават във всички горещи точки в региона – скъпоструващо усилие, което не може да бъде постигнато без подбиране капиталовите потоци.
„Досега Китай купуваше петрол и газ както от сунитски, така и от шиитски страни, без да показва очевидни предпочитания. Но ако Китай промени това, неговите действия могат да доведат до дълбоки промени в региона, и то чрез способи, които няма да се различават особено от тези при военна интервенция в полза на една от конкуриращите се страни”, заяви още той.
НОВИНИ
МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.
След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.
Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.
„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.
Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.
МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ
Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.
Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.
Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет
Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.
Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.
Ето кои са министрите в новия кабинет
Стефан Янев – служебен министър-председател;
Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;
Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;
Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;
Валери Белчев – служебен министър на финансите;
Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;
Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;
Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;
Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;
Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;
Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;
Велислав Минеков – служебен министър на културата;
Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;
Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;
Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;
Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;
Стела Балтова – служебен министър на туризма;
Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.
Тримата нови министри
Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.
На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.
Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.
Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.
След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.
БЪЛГАРИЯ
Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите
Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.
“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.
“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда