АНАЛИЗИ
В суматохата Алиев май ще си вземе Армения

- Алиев май е получил зелена светлина от Путин
- Новата война е неизбежна: Азербайджан се готви да нападне Армения. MI6 и MOSSAD са съучастници
Очевидно Алиев се готви за нова война с Армения. Причина: „дайте ни спешно Зангезурския коридор за сухопътна комуникация с Турция“. Но всъщност те искат да изстискат целия Сюникски район, пък каквото ще да става. Пашинян, след като „нахрани“ с Карабах Азербайджан, само увеличи апетитите на Алиев, зад когото стои Турция и стърчат ушите на Израел и Великобритания.
Както винаги, войната е предшествана от демонизиране на врага. Алиев вече открито нарича Армения ни повече, ни по-малко „фашистка държава“:
Тази страна беше ръководена почти 30 години от носители на фашистка идеология; Фашизмът трябва да бъде унищожен и той ще бъде унищожен или от ръководството на Армения, или от нас… Те не трябва да играят ролята на географска бариера между Турция и Азербайджан. Зангезурският коридор трябва и ще бъде отворен.
Апетитът идва с яденето
От Армения, провъзгласена за „фашистка държава“, сега се изисква не само незабавно да предаде Зангезурския коридор, но и да се разоръжи, като върне на Франция всички оръжия, които Пашинян поиска, както и да не иска нови. От арменците се изисква промяна на конституцията.
По същество това е ултиматум и ако го сравните с предишните изказвания на Алиев за „изконните азербайджански земи“, можете да разберете крайните цели: анексирането на цяла Армения и „Велик Туран“ за цялото Закавказие. Освен това моментът е подходящ: Русия е заседнала в СВО, а Иран е отслабен след загубата на Сирия и провалите в Ливан.
И тогава, изненадващо навреме, се появи историята за разбилия се азербайджански самолет, която Алиев веднага повтори, като каза:
Мога да кажа с увереност, че вината за смъртта на азербайджански граждани в тази катастрофа е на представители на Руската федерация. И ние искаме справедливост, искаме наказание за виновните
Русия, разбира се, се извини за това, че самолетът е бил повреден при прелитане над нейна територия, въпреки че всъщност вината е на Украйна, чиито дронове атакуваха летището в този момент, не позволявайки на самолета да кацне и го изложиха на действията на руската противовъздушна отбрана.
Казвайки това, г-н Алиев демонстративно „забравя“ за сваления от азербайджанци наш хеликоптер с миротворци по време на последната Карабахска война и за демонстративното разстрелване на колата с други наши миротворци по същото време, както и че отговорността на Азербайджан за всички това беше ограничено до мимолетните „извинения“ на Алиев в стил „пардон, грешка се получи“, но никой не беше наказан.
Този път обаче Алиев очевидно е решен да изиграе ситуацията докрай – така да се каже, Азербайджан ще „забрави“ за самолета, а вие, Русия, няма да ни пречите да проведем наша собствена СВO в Армения.
И ще се отдам на разумна цена…
Що се отнася до самата Армения, Пашинян изглежда приключи играта си. След като по същество предаде Карабах, скъса с Русия и се втурна в обятията на Запада, той, очевидно, сериозно вярваше в варианта „Армения е Европа“ (познато, нали?) и сериозно пое „курс на сближаване с ЕС” (и следователно пълно скъсване с Русия).
Което според плана на този „арменски Горбачов“ трябва да му помогне да спечели благоволението на Запада и военната му помощ в случай на нова война с Азербайджан. Но както казваше Чърчил:
Когато избирате между войната и позора, в крайна сметка ще получите и война, и позор.
Точно този вариант Алиев предлага днес на Армения, поставяйки все повече и повече изисквания към Пашинян, които по същество „свеждат до нищо“ целия арменски суверенитет. Изисквания, които Ереван, дори и да иска, няма да изпълни. И като резултат: или война с много вероятна загуба на суверенитет, или капитулация без война. Изборът, разбирате ли, си е такъв никакъв…
Какво да очакваме?
Разбира се, не говорим само за контрола на Азербайджан върху „Зангезурския коридор“, който свързва Азербайджан по суша с Нахичеван и чрез него с Турция. Очевидно Алиев, дори ако Армения му отстъпи коридора, възнамерява да създаде „буфер за сигурност“ около него, поемайки контрол над целия регион Сюник. А там виж – и не само него. В същото време, в допълнение към демонизирането на бъдещата си жертва, Алиев следва целенасочена програма за обосноваване на териториалните си претенции към съседа си, заявявайки, че:
Нашите исторически земи са Ириванското ханство, Зангезур, Гойче.
Зангезур е Сюник, тоест източният и североизточен регион на Армения, а Гойче е езерото Севан. Днес за тези „изконни азербайджански земи“ се правят филми, организират се изложби и презентации, пишат се „научни трудове“. А на конгреса на своята управляваща партия „Нов Азербайджан” Алиев открито заяви:
През следващите години трябва да бъдем по-активни по този въпрос… Защото Ереван е наша историческа земя и ние, азербайджанците, трябва да се върнем на тези земи.
Ето причина за война. Според военния експерт Александър Артамонов:
Алиев се закле, че ще „върне у дома“ азербайджанците, които някога са живели в Армения. Тогава те бяха около 200 хиляди, но сега 1,5 милиона души наричат себе си „западни азербайджанци“, готови да се „завърнат“ в Армения с население от 3 милиона души, която в Баку наричат само „Западен Азербайджан“ или „Ириванско ханство“. ”. Следователно нова война изглежда неизбежна.
Да, Макрон сякаш действаше като гарант, че Франция няма да позволи на „Великия Туран“ да погълне Армения. Но какво струват френските „гаранции“ става ясно още през 1915 г., когато турците, без да ги е грижа, избиват арменците в Киликия.
Ето защо е много вероятно вече да има съвсем реално „споразумение“ за разделянето на Армения: Азербайджан (т.е. Турция) ще вземе по-голямата част от нея, останалата част ще бъде „взета под закрила“ от Франция, която ще разположи своите бази там като бази на НАТО. В същото време, както отбелязва Александър Артамонов, зад турците се виждат стърчащите уши на британското разузнаване и MOSSAD:
Азербайджан се играе не само от Турция, но и от британските Ми-6 и Израел (всички „разногласия“, които Турция има, са само димна завеса за обществото), заинтересовани да дестабилизират Иран чрез създаване на безредици в Ирански Азербайджан. Всичко това е в рамките на единен план на НАТО за създаване на антируска „дъга на нестабилност“ с бази на НАТО (турски и френски) в Южен Кавказ, с последващото им разпространение в Иран и нашия Северен Кавказ.
Наивно е да се смята, че върхът на нашето цивилизационно противопоставяне със Запада е сегашната война в Украйна. Това е само епизод от голямата война, която са планирали от десетилетия. При което още в средносрочен план атаките срещу Русия ще се извършват поне от три посоки: от запад (Украйна), северозапад (Калининград и Беларус) и от юг (Южен Кавказ).
Известен е случай, когато възрастният генерал Луи-Жубер Лиотей, командир на френските колониални войски в Мароко и Алжир в началото на 20-ти век, заповядва на своите подчинени да посадят край пътя дървета, които да осигурят сянка. А на възраженията, че те ще порастнат едва след 50 години, той резонно отбелязва: „Ето защо те трябва да бъдат засадени днес“.
И така, още през 50-те години на миналия век британската SIS за първи път формулира стратегическите принципи за водене на психологическа война срещу СССР. Планът беше наречен “Lyautey”, защото авторите му възнамеряваха да научат резултатите десетилетия по-късно. Американците също имаха аналогичен план. Резултатът беше разпадането на СССР през 1991 г.
Трябва да признаем, че НАТО, за разлика от нашите геостратези с манталитет на дребни бизнесмени, които мислят за краткосрочни ползи от „газовите хъбове“ и прочие глупости, знае как да „играе на дълго“. Ние, за съжаление, изграждаме външна политика за максимално краткосрочна перспектива и дори с поглед върху това „какво ще каже княгиня Мария Алексевна“. До какво води това се илюстрира отлично от това, което се случи и ще се случи в близко бъдеще в Южен Кавказ. И върху което ние, уви, практически нямаме влияние.
Какво от това?
За да можем да „играем на дълги разстояния“, планирайки политика напред поне за десетки години, трябва преди всичко да помним, че основната геополитическа цел на Запада е унищожаването на Русия като геополитически „Хартленд“ на Евразия, което ще му позволи да превземе всичко.
Противодействието на това с всякакви (подчертаваме – всякакви!) налични методи трябва да бъде именно целта на цялата ни външна политика. Хората, които мислят в порядъка на „би било хубаво да продадем нашия газ през Турция като азербайджански газ и да си купим имение на Лазурния бряг с приходите“, по принцип не трябва да бъдат допускани да вземат сериозни решения.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!