АНАЛИЗИ

Не просто конфликт на интереси: в Украйна се решава съдбата на света

Встъпването в длъжност на президента Путин отбелязва нов етап от историята на Русия. Някои линии от предишните периоди навярно ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Нещо ще бъде свалено. Но трябва да дойде и нещо ново.

Бих желал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане принципен вектор за по-нататъшното развитие на Русия в международен контекст.

В нашето ожесточено противостоене със Запада, балансиращо на границата на ядрения конфликт и Третата световна война, все по-контрастно се проявява проблемът с ценностите. Войната в Украйна не е просто конфликт на държави с напълно рационално национално интереси, а сблъсък на цивилизации, ожесточено отстояващи своите ценностни системи.

Днес вече със сигурност може да се каже, че Русия окончателно заложи на защитата на традиционните ценности и именно с тях свързва основните процеси на укрепване на собствената си цивилизационно идентичност и геополитически суверенитет. Става дума не за различни интереси на отделните субекти вътре в една и съща – западна – цивилизация, както до последно, макар и с леко увъртане, но все пак можеше да се тълкува разгарящия се все повече и повече конфликт на Русия и колективния Запад. Сега е очевидно, че между себе си се сблъскаха две ценностни системи.

Съвременният колективен запад стои изцяло зад:

– абсолютния индивидуализъм

– ЛГБТ и джендърната политика

– космополитизма

– културата на отмяна

– постхуманизма

– неограничената миграция

– унищожаването на всички форми на идентичност

– критичната расова теория (според която угнетените по-рано народи имат пълното право на свой ред да потискат своите бивши угнетители)

– релативистка и нихилистична философия на постмодернизма

Западът безпощадно цензурира собствената си история, забранява книги и произведения на изкуството, а Конгресът на САЩ се готви да изземе от Светото писание цели абзаци, които уж оскърбяват някои групи хора по етнически и религиозен признак. Освен това развитието на цифровите технологии и невромрежите постави на дневен ред предаването на инициативата на управлението в световен мащаб от човечеството към изкуствения интелект и редица западни автори вече превъзнасят това като невероятен успех и отдавна очаквано настъпление на момента на сингулярността.

Въпреки това Русия на Путин пряко противостои с напълно различен набор от ценности, много от които са на законово ниво закрепени в указ №809 от 9 ноември 2022 г. Русия твърдо отстоява:

– колективната идентичност срещу индивидуализма

– патриотизма срещу космополитизма

– здравото семейство срещу легализацията на извращенията

– религията срещу нихилизма, материализма и релативизма

– човека срещу постуманистичните експерименти

– историческата истина срещу културата на отмяната

– естествената идентичност срещу размиването ѝ

Налице са две противоположни ориентации, освен това две антагонистични идеологии, системи на мироглед. Русия избира традицията, а Западът, напротив, всичко нетрадиционно и дори антитрадиционно.

Това прави конфликта в Украйна, където се сблъскаха тези две цивилизации в ожесточена и решителна битка, нещо много по-голямо от обикновен конфликт на интереси. Той разбира се е на лице, но не е основен. Най-важното е че в противоборство влязоха два модела на по-нататъшното развитие на човечеството – либерален, глобалистки, антитрадиционния път на съвременния Запад или алтернативен, многополюсен, полицентричен път на запазване на традициите и традиционните ценности, за което се сражава Русия.

И тук е време да се забележи, че многополюсният свят, верността си към който провъзгласи Русия в предишния етап от управлението на Путин, придобива смисъл единствено в случай, ако признаем за всеки полюс, за всяка цивилизация (днес нагледно представени в БРИКС) правото на собствена идентичност, собствена традиция, собствена система от ценности. Многополюсността става осмислена и обоснована, ако изхождаме от плурализма на съществуващите култури и признаваме правото им да запазят своята идентичност и да се развиват, опирайки се на вътрешните си принципи. Това значи, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по подразбиране доминират като универсални именно западните ценности, в една или друга степен следват пътя на Русия, просто поставяйки на пиедестал своите – всеки път различни – традиционни ценности.

Това нагледно го виждаме в съвременен Китай. Освен че отхвърля глобализма, либерализма и световния капитализъм като догма, запазвайки много черти на социалистическия ред, той все повече и повече се обръща към изконните ценности на китайската култура, възраждайки политическата и социалната етика на Конфуций, вдъхновявали и вкарващи ред в обществото в течение на хилядолетия. Неслучайно една от водещите теории в международните отношения в съвременен Китай е древната идея за “Тянся”, където Китай е в центъра на световната система, а всички останали народи обикалят Поднебесната по периферията. Китай сам по себе си е абсолютен център, открит за света, но строго стоящ на стража пред собствените си суверенитет, уникалност и самобитност.

В тази посока се движат и народите от Африка, влизащи в нов стадий на деколонизацията – този път на съзнанието, културата, начина на мисъл. Все повече африкански мислители, политици и обществени дейци се обръщат към изворите на своите автохтонни култури.

Латинска Америка също постепенно открива за себе си нови хоризонти на традиционализма, религията и културните корени, влизайки във все повече и повече пряк конфликт с политиката на САЩ и колективния Запад. При това спецификата на Латинска Америка е в това , че антиколониалната борба дълго време се провежда предимно под леви лозунги. Сега ситуацията се мени: левите откриват традиционните и консервативни извори на своята борба (например в “теологията на освобождението”, където доминира католическият фактор) и все повече расте консервативен антиколониален фронт (например “теология на народите).

Но засега освен Русия никоя от цивилизациите, ориентирани към многополюсност и предпочитащи традицията, не влиза в пряк въоръжен конфликт със Запада. Много се колебаят, очаквайки финала на тази драматична борба. И макар потенциалното мнозинство от човечеството да отхвърля хегемонията на Запада и неговата ценностна система, засега с него в пряк сблъсък не е готов никой, освен нас.

Всичко това дава на Русия уникален шанс да застане начело на световния консервативен обрат. Настъпва момента да кажем, че Русия воюва с претенциите на Западната цивилизация за универсалност на ценностите ѝ и стои изцяло и напълно зад традицията, при това, както зад собствената (руска народна, православно-държавна), така и зад всички останали. Все пак и тях в случай на триумф на глобализма и запазването на западната хегемония ги заплашва неминуемо унищожение.

Всички цивилизации на света са консервативни – това съставя тяхната идентичност. И те все повече си дават сметка за това. Само постмодернистичния Запад реши радикелно да скъса със своите класически християнски корени и се зае да гради култура на израждането, извращението, патологията и техническото заместване на хората с постчовешки организми (от ИИ до киборги, химери и продукти на генното инженерство). Да и в самия Запад значителна част от обществата отхвърлят този път и все по-яростно се обявяват против курса на управляващия постмодерен либерален елит за окончателно опразване на културно-историческата идентичност на самите западни общества.

В новия си президентски мандат би било съвсем логично Путин да обяви за своя основна идеологическа мисия защитата на традициите – в Русия и в целия свят, включително и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин вече е най-великият лидер, играещ точно тази роля, героично устоявайки на западната хегемония. Сега е моментът да обявим глобалната мисия на Русия, която е да защитава цивилизациите и техните традиционни ценности. Да спрем играта със Запада и да използвате неговите стратегии, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има пълното право да приема и отхвърля всякакви външни насоки, да се развива по свой собствен, специален начин, независимо от това, че някой отвън може да е недоволен от това.

Така наскоро, на 7 май, британският вестник “Мирър” обяви девет думи от встъпителната реч на президента Путин за „ужасна заплаха за Запада“. Тези думи бяха: „Самата Русия и само тя ще определи своята съдба!” Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като обявяване на война срещу него. Русия се съгласи с това и е готова да подкрепи всички, които отстояват своя суверенитет така решително, както тя.

Разбира се, всяка цивилизация има своите традиционни ценности. Но днес всички те са атакувани от една агресивна, нетолерантна, измамна и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция – с традицията като такава. В такава ситуация Русия на Путин може открито да се обяви за носител на противоположната мисия – да стане защитник на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.

Преди, през ХХ век, влиянието на Русия в света се основаваше предимно на лявото движение. Но днес то постепенно изчезна – или беше погълнато от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции). Сега си струва да заложите на консерватори, привърженици на цивилизационната идентичност. И така се ражда нов лозунг: традиционалисти от всички страни, обединете се!

И не трябва да се смущаваме, срамуваме или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкова по-бързо и по-сигурно ще расте нашето влияние в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, трябва да сме последователни в това.

Всички вече смятат Путин за ключова фигура в консервативното възраждане. Време е да го обявим открито. Във всеки случай критиките от Запада не могат да бъдат избегнати, но сега решаващите фактори в отношенията с него са съвсем други. И нашите съюзници – настоящи и потенциални – ще се заемат с подкрепата на Русия с нова сила. В крайна сметка сега нашите далечни цели и задачи ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще започнат, без никакво недоверие или колебание, да изграждат с нас справедлив и балансиран свят в интерес на цялото човечество.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 1

Related Topics:featured trending актуално анализ война политика свят

Up Next

Европа се превърна в геополитически сервитьорка на САЩ и цената ще я плащаме всички

Don't Miss

Америка завлича Европа към Трета световна война

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.

Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.

За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”

Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.

“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”

Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.

“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.

От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?

Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.

Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.

В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.

Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.

Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.

Николай Бареков

Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!

Стоян Демиревски