АНАЛИЗИ

Китайски генерал направи в Москва уникално заявление по адрес на САЩ

Когато Владимир Путин прие в Кремъл външния министър на Китай Ван Йи, друг китайски министър – генерал Вей Фенхъ вече пътуваше от Москва към Минск. И макар и специалният представител на китайския лидер да бе ръководителя на външното министерство, сензация стана заявлението на министъра на отбраната. На фона на атаката, предприета от Запада, двете страни още по-силно са приближили позициите си.

Ван Йи пристигна в Москва не просто като външен министър, а и като специален представител на председателя на КНР Си Дзинпин. Подобен статут се добавя, когато наистина трябва да се предаде някое важно съобщение от едно лице на друго.

В настоящия случай основна тема, изискваща подробен и откровен разказ бе неотдавнашното посещение в Пекин на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Това е първият контакт между лидера на КНДР с някой от чуждестранните ръководители. Разбираемо е, че за Русия и Китай, като двама съседи на Северна Корея, е извънредно важно да обменят мнения по корейския въпрос, по-точно за тази криза, която САЩ вече повече от година развихрят около ракетно-ядрената програма на КНДР. При това срещата между президента Путин и Ван Йи трябваше да се състои още преди седмица, но тогава заради трагедията в Кемерово бе решено пристигането в Москва на китайския министър да се отложи. Допълнителен фон стана и изострянето до краен предел на отношенията между Русия и Запада заради провокираното в следствие на „Случая Скрипал“ от Великобритания изгонване на руски дипломати от редица западни страни. В резултат Ван Йи пристигна тази седмица, когато в Москва още се намираше и неговият колега по правителство, министърът на отбраната Вей Фенхъ, посетил Московската конференция по международна сигурност.

Във вторник, в навечерието на конференцията, генералът проведе преговори със Сергей Шойгу, в същия ден, когато започна войната. Търговската война между Китай и САЩ заради повишаването на американските мита върху редица китайски стоки, на които Пекин отговори симетрично. Да, настоящата престрелка все още не е начало на пълномащабна и тотална търговско-икономическа война между двете най-големи страни на света (способна да доведе до мащабни сътресения за цялата световна икономика), но шансовете за такава сега са значително нараснали.

Съвпадението на преговорите между генералите Вей и Шойгу в първите ходове на икономическия двубой, разбира се, бе случайно – но от това думите, казани от китайския гост в началото на преговорите, получиха допълнителна тежест:

„В качеството си на нов министър на отбраната на Китай аз извършвам посещение именно в Русия, за да покажа на света високото равнище на развитие на нашите двустранни отношения и твърдата решимост на нашите въоръжени сили да укрепват стратегическото взаимодействие. Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация. Ние дойдохме, за да ви подкрепим“.

Вей е назначен за министър едва преди три седмици, но думите му отразяват позицията на цялото китайско ръководство. За по-добро разбиране този генерал веднага подчерта, че посещението му е „съгласувано с председателя на КНР Си Дзинпин“. По принцип това и така се разбира – но за външния свят не е излишно това да се припомни.

Защото казаното от генерал-полковник Вей Фенхъ носи наистина безпрецедентен характер. За разлика от западните политици и военни, китайските никога не говорят нищо лично за това, що се отнася до важните и принципни въпроси – нищо, което да не отразява „партийната линия“, както по-рано се говореше у нас. От тук и голямото значение, което се предава на всяка нова формулировка или заявление, звучащи от устата на висшите китайски ръководители. Защото по тях може да се съди за планираните или вече приетите решения. И затова думите на китайския генерал имат наистина толкова важно значение. Какво именно.

„Китайската страна пристигна, за да може американците да разберат тесните връзки между въоръжените сили на Китай и Русия, особено в тази ситуация“.

Под ситуацията се разбира изострянето на конфликта със Запада заради „Случая Скрипал“. Но думите „за да може американците да разберат“ са уникални. За първи път след възстановяването на китайско-руските отношения преди три десетилетия (при късния Горбачов) Пекин пряко дава да се разбере, че отношенията между двете страни са важни и като противостоене на САЩ.

Не че това е толкова голяма тайна – руско-китайското сближение е предизвикано от осъзнатия стратегически избор на ръководството между двете страни (взет още през 90-те години, но засилен през 2012 г. при идването на Си Дзинпин на власт) и за двете държави САЩ са стратегически противник. Работата не е в това „срещу кого сме приятели“ – основният двигател на руско-китайския съюз е разбирането на взаимната изгода от тесните и разностранни отношения и едва на второ място – общият враг.

Именно затова нито Москва, нито Пекин никога публично не са форсирали темата за общото недоволство от действията на САЩ. Осъждайки американската политика като цяло, говорейки за отживялостта на еднополярния свят, изказвайки се заедно по най-различни въпроси, включително и тези, по които САЩ биха имали съвсем различна гледна точка (например по Сирия), Русия и Китай се борят срещу американците всеки на своя си фронт и по своя си начин. Русия – по-активно и шумно, а Китай поради своята значително по-голяма взаимозависимост от САЩ (КНР притежават американски дългови облигации за трилиони долари), така и поради избраната си тактика – по-тихо. Това не отменя факта, че като цяло в света ние гоним една и съща линия – с помощта на ШОС, БРИКС и просто със съвместни усилия – и тази линия, ако силно се опрости, може да се нарече „изграждане на постамерикански многополюсен свят“.

И сега Китай, който традиционно избягва да споменава трети страни в контекста на своите отношения, изменя това свое правило. „За да може американците да разберат“ – е едновременно и демонстрация пред Русия на верността към курса за по-нататъшно сближаване и изражение на недоволството към американската политика. Защо това се случва именно сега?

Търговската война и гоненето на дипломати? Но още по-голямо недоволство у Пекин предизвика подписаният наскоро от Тръмп закон за контактите с Тайван – разрешаващ посещения на американски официални лица на острова.

Струва ни се, че на фона на съществуващите американско-тайвански търговски и неофициални политически отношения това не е толкова голяма новина. Но така може да мисли човек, който не чувства китайските настроения – което бе установено за Тръмп от привържениците на играта на повишаване на напрежението в американско-китайските отношения. Натиск през Корея, проби в Южнокитайско море, сега малко натиск през Тайван – всичко в рамките на голямата игра със Си Дзинпин, игра за създаване на неизгодни и неудобни позиции за Китай.

Но в случая с Тайван това е крайно глупав ход – защото темата „Един Китай“ е принципна за Пекин. Страната, която започва да разиграва тайванската карта, не настъпва Китай по мазола, а губи уважението на Пекин. Тръмп вече пробва да играе в Тайван – когато след победата си на изборите прие телефонен разговор от президента на този остров и започна да намеква за възможния отказ от принципа „Един Китай“. Реакцията на Пекин тогава бе рязка, но тогава Тръмп отчасти успя да постигне поставената си цел – внезапната среща във Флорида със Си Дзинпин стана следствие на това, че китайците искаха да разберат какво могат да очакват от такъв човек, който не съблюдава правилата.

Сега новият опит да се разиграва тайванската карта в добавка към търговската война и корейската криза се възприема от китайското ръководство много лошо. Ако министърът Вей на Московската конференция по сигурността заяви, че „китайската страна се обявява категорично против Закона за контактите с Тайван, подписан от американската страна, което е груба намеса във вътрешните дела на Китай, това подкопава мира и стабилността в Тайванския пролив“, то китайският вестник Global Times написа, че Пекин може да нанесе ответен удар:

„Китай може да окаже натиск спрямо САЩ в други сфери от двустранното сътрудничество, например по въпросите по Корейския полуостров, по иранския ядрен въпрос. Китай може също така да се изправи срещу САЩ в международните организации, такива като ООН… Континентът трябва да се готви за преки въоръжени сблъсъци в Тайванския пролив. Необходимо е ясно да се разбере, че активизацията на официалния обмен между САЩ и Тайван ще се превърне в сериозни последствия за Тайван“.

Разбираемо е, че няма да си достигне до война за Тайван (Китайският Крим, както обичат да сравняват някои) – Пекин ще си върне острова по мирен начин, както направи това с Хонконг. Провокационните действия на САЩ ще доведат единствено до това, че глобалното стратегическо взаимодействие между Русия и Китай ще стане още по-тясно.

След опитите за изолация на Русия, предприети от атлантистите през 2014 г., ни се струваше, че те не са в състояние да направят нищо по-мащабно за заздравяването на руско-китайските отношения. Но, както показват настоящите събития, няма такива височини, които да не могат да бъдат взети от тези играчи, които не разбират основите на геополитиката. Нали уж всички разумни американски стратези просто се молеха Обама и Тръмп „да не тласкат Русия в обятията на Китай“ или „Китай в обятията на Русия“, а говорейки по нашенци – да не циментират руско-китайската дружба. С такива помощници на Москва и Пекин ще им е все по-трудно да избягват този термин при описанието на двустранните си отношения.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Безмозъчната атака на Киев срещу руски летища е факла в барутен погреб

Ударите по руски летища , които според украински източници Зеленски „лично е подготвял година и половина“, рикошираха, и то много сериозно, върху президента на САЩ Доналд Тръмп.

На 1 юни американското издание Axios, позовавайки се на „официален украински източник“, съобщи, че Украйна уж е уведомила американската администрация за предстоящата атака . Вярно е, че след известно време на сайта се появи корекция без обяснение: „не е уведомил“. Така че си блъскате главата да разберете дали Тръмп е знаел за провокацията ден преди възобновяването на руско-украинските преговори в Истанбул или не.

И наистина трябва да се поразмисли. В края на краищата, на 30 май президентът на САЩ беше изненадан и дори възмутен от ответните удари на Русия срещу Украйна в момент, когато преговорите за разрешаване на конфликта бяха „близо до приключване“. „Не обичам изненади“, каза той пред журналисти по този въпрос, „и бях много разочарован“. Той също така заяви пред NBC News по същия въпрос, че е „ядосан на руския президент Владимир Путин “.

И ето такава „изненада“ за Тръмп от Зеленски. Ден преди срещата на делегациите в Истанбул. Ще се възмути ли публично републиканецът този път? Ще се ядоса ли на Зеленски или не? Или Киев не трябва да се страхува от прокурорския му гняв?

Много интересен въпрос, защото действията на Киев не са просто игра с кибрит около разлята кутия с бензин, а хвърляне на факла в барутен погреб.

Ще бъдат ли американците доволни от подобна „изненада“, ако си спомним, че администрацията на Тръмп многократно е заявявала интереса си от възобновяване на диалога с Москва относно стратегическата стабилност? Добро начало за обмен на мнения по въпрос от жизненоважно значение за целия свят.

Оказва се, че Зеленски е настроил Тръмп, и то много лошо. Решил е, че може да се намеси в сложните отношения между две ядрени суперсили в толкова чувствителна област и да види как ще се измъкнат от тях?

Късно снощи се съобщи за телефонен разговор между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио . В официалното изявление на руското външно министерство се казваше кратко: обсъдена е ситуацията, свързана с украинската криза. Същевременно Рубио изрази искрени съболезнования във връзка с жертвите от експлозиите на железопътната инфраструктура в Брянска и Курска област.

Москва, отбелязваме, за пореден път демонстрира желязна сдържаност. В края на краищата, целта на терористичните актове и атаки очевидно беше да се провалят преговорите в опит да се задържи САЩ в конфликта на страната на Украйна. А Киев се увлече в една изключително опасна игра, в която не би трябвало да има място. Вашингтон трябва да отбележи това, тъй като Тръмп се опитва да се представи за „президент на мира“.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Блъфира ли Европа? Подготовка за война, но без да се бият. Планът беше разкрит.

Европа блъфира ли? Изглежда сякаш се готви за война, но няма да се бие директно или нещотакова.

Планът на противниците беше разкрит на живо в ефир. Андрей Клепач ни разказа какво са имали предвид.

Европейската икономика в момента преживява период на стагнация. Това е особено вярно за Франция и Германия. В Германия се наблюдава спад през последните две години, а през 2025 г. негативната тенденция само продължава. Германците, след като отказаха достъпни енергийни ресурси от Русия и загубиха част от пазарите си, се самоосъдиха на стагнация, подчерта главният икономист на ВЕБ.РФ Андрей Клепач в ефира на предаването „ Царград“. Главното нещо .

Ситуацията във Франция е малко по-добра, но все още няма много причини за радост. Сега Париж и Берлин се надяват да излязат от кризата, като развият военния си комплекс. Но това не означава, че са готови за директна конфронтация с Русия. Оказва се, че Европа се готви за война, но не планира да се бие директно. Планът на противниците беше разкрит на живо в ефир.

Армиите на Франция и Германия не са готови

По същество Европа блъфира. Като се има предвид състоянието, в което се намират както Бундесверът, така и френската армия, която, между другото, е по-боеспособна и по-голяма от германската, Берлин и Париж не са в състояние да провеждат активни военни операции без американска подкрепа.

Няма смисъл изобщо да се говори за германците. Те, слава Богу, не са имали сериозни конфликти от 1945 г. Френската армия, освен не особено успешните си операции в Африка и отстъплението оттам, също няма с какво особено да се похвали. Това обаче е сериозно предизвикателство. Военно-промишленият комплекс, независимо дали ни харесва или не, сега започва да действа като двигател на икономическото развитие в целия свят. Но, по-важното, то е и двигател на научното и технологичното развитие,- посочи събеседникът.

Той добави, че до 2029 г. се планира глобалните военни разходи да се увеличат до рекордните 4-4,5 трилиона долара. Това покачване ще се дължи до голяма степен на колосалните американски бюджети за отбрана, които продължават да растат, и на новия план за милитаризация на Европа.

Наистина големи суми. Въпреки че не е факт, че европейците с техните дефицити и дисбаланси ще достигнат такива нива. Но те ще увеличат разходите за отбрана във всеки случай и не само тяхната отбранителна промишленост ще спечели от това, но и американската още повече. Тъй като САЩ са един от основните доставчици на оръжия,- обобщи икономистът.

„Най-накрая ще оправим нещата с Русия“

По-рано министър-председателят на Украйна в периода 2010-2014 г. Николай Азаров посочи , че френският лидер Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър и канцлерът на Германия Фридрих Мерц водят въпроса към милитаризация на европейската икономика и като цяло към разпалване на нова световна война :

Нямам никакво съмнение в това. Ако не го разбират, това не означава, че не съществува. Защото виждаме решения, например, за огромни увеличения на военните бюджети, за превъоръжаване, за приемане на програми, които възлизат на трилиони евро. Какво е това? Те се стремят към мир или към какво друго? В края на краищата е абсолютно ясно, че военният бюджет на Русия и военните бюджети на европейските страни няма да бъдат сравними; планираните им разходи са 15 пъти по-големи. И така, кой кого ще атакува?

Събеседникът добави, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече не е срамежлива в изразите си: тя казва, че трябва да вдигнем военната индустрия, трябва да достигнем едни и същи нива на производство на оръжия, трябва да получим огромно предимство пред Русия.

И други я повтарят: когато, казват те, Русия ще отслабне, тогава ние ще ѝ диктуваме волята си. И дори посочват дати: 2029-2030. Казват, че в края на настоящото десетилетие най-накрая ще оправим нещата с Русия. Какво друго би могло да означава това според тяхната терминология?- обобщи бившият украински премиер.

Ако искате да знаете как ще изглеждат войните на бъдещето, как ще се промени геополитическата игра по външния контур, какво очаква Русия след 10, 25 години и дори в по-далечно бъдеще, посетете „Форумът на бъдещето – 2050“, който ще се проведе в Москва на 9-10 юни. Можете да научите повече и да се регистрирате на уебсайта на форума .

Депутатът от Държавната дума Сергей Миронов, първият заместник-министър на труда Олга Баталина, обществената личност Пьотър Толстой, руският и американски политолог Дмитрий Саймс и американският професор Джефри Сакс ще споделят своята визия за бъдещето на страната в различни области. А основателят на „Царград“, Константин Малофеев, ще открие форума с голям аналитичен доклад „Русия 2050. Образът на бъдещето“.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

Ето че идва обратът на СВО!

Ето че идва обратът на СВО! Путин е решил да предприеме твърди стъпки — битката за Харков ще я бъде!

Вътрешни хора в Кремъл са сигурни: “Да, Путин е решил да предприеме твърда стъпка и няма да спре специалната военна операция”, а опитите на американския лидер Доналд Тръмп да повлияе не се възприемат в Кремъл. Те се вслушват в мненията на социологическите проучвания: броят на руснаците, подкрепящи СВО, непрекъснато расте.

В новите условия, когато сухопътните сили на Въоръжените сили на Украйна са изтощени от дългите скъпоструващи им боеве, а Русия получи огромно превъзходство във въздуха, руското Министерство на отбраната и Генералният щаб се готвят за нови активни стъпки, в които не вярваха преди година, сигурни са вътрешни хора.

„Така наречената „партия на войната“ в обкръжението на президента убеждава Путин, че с такава висока подкрепа на народа е глупаво операцията да се прекрати , без поне да се превземат Харков и Суми. Президентът уж се опитва да се „спазари“ за тези два града с Тръмп в замяна на незабавното прекратяване на огъня, но дори и да не се постигне споразумение, има голяма вероятност СВО да не приключи“, предупреждава източник от Telegram канала INSIDER-T.

Анализаторите предполагат, че не е задължително руските въоръжени сили да щурмуват Харков: ще бъде много по-лесно да „обсадят“ украинските въоръжени сили в града, да парализират гарнизона му и да ги принудят да се предадат.

В последните дни Киев предприе нова мащабна ескалация. За броени дни към Москва и регионите на Русия бяха изстреляни над 700 дрона, повечето от които летяха към столицата. Руската противовъздушна отбрана не им позволи да причинят значителни щети.
Имаше обаче опасни прецеденти, посочват запознати: украински дронове се опитаха да атакуват един от най-големите заводи за торове в света, разположен в Московска област. Това е стратегически обект: продоволствената сигурност не само на Русия, но и на редица от най-големите селскостопански страни в света зависи от доставките на руските торове. Между другото, сред най-големите клиенти са страните от ЕС: Полша, Германия, Франция, Белгия. Те са срещу Руската федерация, но категорично против санкциите върху азотните, фосфатните и калиевите торове, защото искат да ядат.

„Неофашистити в Киев създадоха опасен прецедент, който може да промени хода на руската специална операция в Украйна. <…> Сега е ясно: Украйна обяви селскостопанската инфраструктура за легитимна цел на войната. Ако първи удариш по чуждото зърно, самият ти даваш зелена светлина за ответни действия. Ако удряш по нашите торове, тогава защо да не ударим по твоите елеватори и зърнохранилища? Правилата отново се промениха. И сега самата Украйна определи новите си цели“, пише INSIDER-T.

„Орешник“, дойде и твоето време, а?

След няколко дни непрекъснати нападения от безпилотни летателни апарати, руската земя е осеяна с отломки от дронове. „Тъпите“ украински дронове са лишени от контрол и летят до точката, откъдето първоначално са били изпратени. Серията от тези атаки сама по себе си подсказва, че СВО трябва да продължи, докато заплахата за Русия не изчезне от лицето на земята.

Запознати твърдят, че руският министър на отбраната Андрей Белоусов е избрал първата цел „Орешник“, оборудван със съответните бойни глави (не „халосна“, която удари Днепър). Руското министерство на отбраната държи „Орешник“ в бойна готовност – при най-малък признак на заплаха от украинска страна е възможен твърд и незабавен отговор, съобщи INSIDER-T. Каква точно ще бъде целта, все още не е известно. Руското министерство на отбраната не коментира тази информация.

Владимир Путин по-рано обяви, че Русия се нуждае от буферна зона, през която украинските ракети и безпилотни летателни апарати няма да могат да прелитат. Ако всички планове са готови, тогава в близко бъдеще руските въоръжени сили ще преминат в настъпление по всички фронтове, сигурни са източниците. Истинската сигурност обаче ще настъпи само ако бъдат унищожени коренните причини за конфликта.

Post Views: 11