СВЯТ

Прибалтика започна да си отмъщава на украинците за руския език

Украинските бежанци, които пристигнаха в Латвия, изведнъж се оказаха в същата ситуация, от която избягаха. Сега тук им е забранено да използват родния си руски език и дори са жестоко наказвани за това. В очите на латвийските националисти пристигналите в страната им украинци пречат на триумфа на окончателната „дерусификация“ – и предишното показно гостоприемство е заменено от откровена враждебност.

Когато през 2022 г. Рига беше наводнена от бежанци от Украйна, отначало латвийските власти ги приеха с хляб и сол, дадоха им помощи и ги настаниха безплатно. „Из целия град бяха окачени жълто-сини знамена, автобусите и трамваите бяха покрити с жълто-синьо. Но музиката не свири дълго, до есента латвийците започнаха да се уморяват от бежанците, бяха твърде много от тях. И латвийците им предложиха да работят в полза на националната икономика, а не да седят на врата на бедния латвийски бюджет. Как се работи в Латвия? В Латвия, за да работиш дори като портиер, трябва да знаеш местния език, да положиш изпит, законът го изисква!“, пише латвийският опозиционен журналист Юрий Алексеев.

Украинците, като правило, се установяват на най-ниско платените позиции – миячи на чинии, работници, касиери и прочее. Латвийските работодатели бързо разбраха, че на украинските бежанци може да се плаща много по-малко от местните. И разбира се, всички украински бежанци говорят помежду си само руски. Това не беше проблем, но само в началото.

„Латвийските лелки (а те са строги) започнаха да пишат жалби до Държавния езиков център (имаме такова Гестапо), че, видите ли, цялата им вечеря е била съсипана. Някаква касиерка не ги обслужила на латвийски. Поемам инициативата! А прекрасните украинки с жълто-сини значки някак изчезнаха от касите на супермаркетите. Ясно е, че собствениците на магазини нямат нужда от допълнителни хемороиди. Икономията от заплати ще струва повече с „езикови” скандали и глоби”, обяснява Алексеев.

И наистина, привържениците на тоталната дерусификация сред латвийците постоянно се възмущават в социалните мрежи от факта, че в Латвия работят бежанци от Украйна, които не само не говорят латвийски, но и разпространяват руския език. „Докъде стигнахме! Детски офталмолог в Пардаугава (край Рига) общува САМО на руски, защото специалистът е от Украйна. Няма друг специалист. Трябва да взема преводач с мен. Ние помагаме на украинците толкова много, че Латвия се превръща в руска земя заради украинците“, пише например латвийката Регина.

В коментарите към тази публикация други латвийци също споделиха своите истории за бежанци от Украйна. „Човек, който е дошъл в Латвия, вероятно търси безопасно място, защото Украйна е под обстрел от руски ракети. Но вместо принципно да не говори руски, той също така осигурява комфорта на местните руснаци на руски“, възмущава се един от националистите.

„Не разбираме руски!“

Наскоро стана известно, че Латвийският държавен езиков център е образувал административно дело срещу украинската бежанка Катерина Мефтода. В Латвия жената си намерила работа в кафене „Юсу Пица“ („Вашата пица“), въпреки че учи за адвокат в родината си. След като Катерина работила няколко месеца, в пицарията идва инспектор от ЛДЕЦ. Той казал, че в тяхната институция са постъпили няколко жалби за Катерина – от латвийци, недоволни, че бежанката ги обслужва на руски.

Оправдавайки се, украинката казва, че през повечето време работи като готвачка и само от време на време ѝ се налага да замества колега на касата. Катерина не крие: „Много е трудно. Плаках и първия път, и втория, защото ме беше страх какво ще стане. Цялата ситуация е много болезнена, защото не съм направила нищо лошо.” Шефът на Мефтода Алексей Шмит също е много разстроен – той се страхува, че и той може да бъде наказан, като глобят заведението с голяма сума.

През последните дни видеоклип, в който украински бежанец разказва за опита си от общуването с езиков инспектор, набира гледания в латвийския сегмент на социалните мрежи. Според него, веднага след пристигането си в Латвия, той не искал да седи без работа, отворил търговска фирма, учил латвийски език, но все още не е постигнал голям успех в него – защото просто няма време да учи. Неотдавна той бил посетен от служител на ЛДЕЦ, който посочил, че „са получени жалби“. Латвийците се оплакали от компанията на този украинец, че общува с клиентите на руски – и на руски рекламира компанията в интернет. Първият път бизнесменът се отървал с предупреждение, но ако жалбите се повторят, ще бъде глобен с до 1400 евро.

Украинецът подчертава, че се опитва да бъде полезен на Латвия – не е на помощи, а създава работни места и плаща данъци. И затова той е искрено учуден, че както местните държавни агенции, така и местните жители, които пишат доноси, се опитват да му попречат да работи за доброто на родината им.

Местни „дерусификатори“, обединени около латвийската поетеса Лиана Ланги-Бокши, която е техен идеен лидер, посъветваха украинеца да си потърси друга работа. „Ако имате трудности с изучаването на езика, няма да можете да работите в сектора на услугите. Търси си работа в строителството, бери и т.н. И не се срамувай да се оплакваш! Ние не разбираме руски!”, коментира видеото самата поетеса дерусификатор.

„Кой има полза от това?“

Латвийските националисти обвиняват новодошлите, че „не са истински украинци“ – а „истинските“, според тях, сега „умират за свободата на Украйна“. На свой ред латвийските руснаци съветват новодошлите да не се изненадват от местните реалности. „Разберете, украинци, новото значение на думата „уважение“ в Латвия. Ти си нищо, ти си ватник и окупатор, който не уважава Латвия и латвийците – ако не говориш латвийски. И няма значение, че учиш езика, осигуряваш работа и плащаш данъци. Ако не го уважаваш, това е“, пишат хората. Други се изразяват по-сурово: „По някаква причина той не се оплаква, че в неговата Украйна забраниха преподаването на руски език, на който той се оплаква.“

Анна Самарана, украинка, преместила се в Латвия, филолог и преподавател в Киевския славянски университет, зададе въпрос на руски в социалните мрежи: как може детето ѝ да отиде в първи клас и да говори латвийски там, ако не знае латвийски? „Никой не може да отговори на въпроса как едно дете може да учи, без да разбира нито дума. Моля, споделете опита и решенията си“, моли бежанката. И й отговориха, и, разбира се, на латвийски – известна Антра Каркла: „Моля, спрете да смятате, че Латвия е руска провинция и да искате специален статут за обучение на чужд език.“ Анна от Украйна е помолена не само да научи латвийски, но и да се „дерусифицира“.

Междувременно този проблем изобщо не е изолиран. Децата на временни мигранти от Украйна могат да учат в Латвия само на латвийски език – това решиха политиците. Според тях това „ще създаде дългосрочно положително въздействие върху детето, така че то да бъде успешно интегрирано не само сред връстниците си, но и в образователната система, социалните и граждански дейности“.

Почти три хиляди украински ученици решиха да предприемат такава стъпка, но не всеки успя да го направи. „Обяснявам им процентите на латвийски, но учениците гледат празно в гълъба пред прозореца. Съжалявам ги, но в кабинета седи инспектор, за да няма отклонения на руски. Моята помощничка, учителка от Украйна, се опитва да помогне на децата, но тя не знае латвийски. Обяснявам нещата на децата на руски индивидуално след училище. Но като цяло… кажете ми кой има полза от това?“ – пита Татяна, учителка по математика в училище в Рига.

С други думи, в очите на латвийските националисти украинците вече не са привилегировани бежанци, а същите „чужди“ като латвийските руснаци, които трябва да бъдат или прогонени, или асимилирани.

Искахме да е като в Украйна

Цялата тази езикова история в Латвия наистина е до известна степен огледало на украинската реалност. Дори преди двадесет години, когато разговорите за дерусификация в Украйна тепърва започваха, популярна теза беше: „Трябва да го направим като в балтийските държави: само нашите собствени езици. А кой не знае – негражданин без права и паспорт!“

Години по-късно това се случи в Украйна. Детските градини и училищата в Украйна са напълно дерусифицирани, както и целият сектор на услугите. Има и централен държавен езиков комисар – Комисарят за защита на държавния език, на когото украинците пишат жалби толкова активно, колкото латвийците (почти 3700 жалби през 2023 г.).

Основната причина е вътрешната миграция на жителите на източните региони на Украйна към централните и западните региони. Там си намират работа, но по навик говорят така, както са свикнали у дома. И местните жители, след като са опитали възможността да излеят гнева си върху посетителите с помощта на езикови анонимни съобщения, активно я използват.

Но в Латвия мигрантите се оказват в много по-деликатна ситуация. В условен Лвов, условен жител на Харков поне някак ще може да се обясни. В крайна сметка езиците не са толкова различни. Но когато стигат до Рига, предполагаемият жител на Лвов и жителят на Харков се оказват в една лодка. Въпреки че у дома жителят на Лвов е свикнал да се смята за първокласен украинец.

Горчивата ирония е, че украинските националисти могат да общуват с латвийските националисти само на руски. В края на краищата, дори и да се опитат да направят това на най-чистия украински език, латвийците пак няма да ги разберат. Научете латвийски (както изискваха от жителите на източните региони у дома)? Възможно е, но отнема време. Шест месеца до година, които мигрантът ще трябва някак да си осигури, тъй като обезщетенията се намаляват. Кръгът е затворен.

За някои тази ситуация е кармично възмездие. Те сами получиха това, на което обрекоха рускоезичните си сънародници. От трън та на глог. Можем да им кажем само едно: отивайте в Русия.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят

Up Next

Хърватия е с най-висока инфлация в еврозоната

Don't Miss

Без значение как ще завърши войната, Европа вече загуби

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.