АНАЛИЗИ
В Близкия изток се формира нов баланс на силите
Непредсказуемият геополитически пейзаж в Близкия изток създава нова динамика, в рамките на която Саудитска Арабия позиционира себе си срещу турско-иранската ос.
След укрепването на властта на президента Реджеп Тайип Ердоган посредством референдума от април 2017 г., Турция отново се стреми да възроди доминирането на османската ера в Близкия изток. Това внезапно активизиране на Турция обаче не предизвиква възхищение в Рияд. Историята на конфронтацията между араби и турци никога не е позволявала да се установи сближаване между Рияд и Анкара, а катарската криза още веднъж разкри острото съперничество между уахабитската крепост в Рияд и салафитското „Мюсюлманско братство” с база в Анкара.
Войната на думи между Обединените арабски емирства и Турция, последвана от неотдавнашните риторични забележки на саудитския престолонаследник към Турция и Иран, отправени от Египет, ясно показаха, че сближаването между Анкара и Рияд е празна надежда. Турската мечта за възраждане на старата Османска империя е директно предизвикателство към хегемонията в региона на саудитското кралско семейство, чийто основател се бори срещу османските турци, за да установи свое собствено кралство.
Състезанието салафити-уахабити има благословията на Запада
Двете радикални школи на мисълта в исляма винаги са били в надпревара за засенчване една от друга в опит да представят себе си като водещата сила за мюсюлманите по цялото земно кълбо. Уахабистката секта предлага по-екстремистка гледна точка за исляма, която учи на нетолерантност и сектантска омраза, а нейната озлобеност към шиитски Иран е добре известна. Салафитската гледна точка на исляма предлага повече гъвкавост за ценности, които са неприемливи по уахабитските вярвания, въпреки че отново зависи от това коя интерпретация ще надделее в дадения исторически момент, и по този начин я прави по-подходяща за разбирателство за иранската държава.
Двете школи преобладават в страните със сунитско мнозинство. Саудитска Арабия прокарва уахабизма чрез дарения за неправителствени организации, обучение на стипендианти и посредством екстремистки организации, а салафитската идеология се разпространява основно от „Мюсюлманското братство”.
„Мюсюлманското братство” има клонове и филиали в целия арабски свят, а техните съмишленици са представени в Бангладеш и Пакистан – съответно втората и третата най-голяма страна, населена с мюсюлмани. Уахабитските и салафитските течения едновременно се опитват да укрепят влиянието си в мюсюлманския свят, за да запазят господството си, а тези действия се осъществяват с мълчаливото одобрение на техните западни съюзници.
Саудитското влияние в ислямския свят навлезе в период на застой, тъй като връзките му с екстремистки организации започнаха да се показват след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ, а вакуумът, оставен от Саудитска Арабия, беше зает от Турция или Иран. Иранското влияние се ограничени основно до шиитските мюсюлмани, а саудитското влияние над сунитското население бавно беше заместено от движението „Мюсюлманско братство”, подкрепяно от Турция и Катар.
Студената война за господство в сунитския арабски свят достигна Египет през 2011 г., когато народните бунтове от печално известната Арабска пролет доведоха до падането на мощния саудитски съюзник Хосни Мубарак. Изборите през следващата година донесоха победата на Партията на свободата и справедливостта – политическото крило на „Мюсюлманското братство”.
Това беше оценено от Саудитска Арабия и нейните арабски съюзници като удар срещу статуквото в Близкия изток. То означаваше попадане на Египет в турската сфера на влияние. Саудитска Арабия беше твърдо решена да не види как това се случва и след поредица кървави протести през 2013 г. свързаният с „Мюсюлманското братство” египетски президент Мохамед Морси беше свален с преврат от сегашния президент Абдел Фатах Сиси. Това предизвика цяла медийна кампания от протурски и прокатарски издания с цел да се подкопае доверието към Сиси и да се подчертаят често пъти бруталните мерки срещу несъгласните с неговия режим.
Кюрдите обединяват Турция и Иран
Едно динамично събитие, което има потенциала да събере Анкара и Техеран на един подиум, е кюрдският въпрос. Докато иранското и турското правителство разглеждат кюрдите като враждебен обект, заплаха за суверенитета на Иран и Турция, Саудитска Арабия ги счита за ключов инструмент за оказване на влияние сред неарабското население в Близкия изток. Кюрдите са последователи предимно на сунитската школа и представляват сериозен глас на несъгласие едновременно срещу Турция и срещу шиитски Иран. По-голямата част от кюрдското население в Близкия изток живее в Турция, Иран и Ирак, а малка част от него е в Сирия.
Въпреки че ръководеният от Барзани проект в Ирак се провали, Саудитска Арабия не се е отказала от намерението си да подкрепя кюрдите. Тъй като иракското правителство сега се намира под влиянието на Иран, кюрдите предлагат възможност за саудитското кралско семейство да се противопостави на влиянието на Иран. Офертата на саудитския крал да посредничи между Багдад и иракските кюрди след разкола между тях, резултат от референдума за независимост, ясно демонстрира намерението на Саудитска Арабия да се изправи срещу Иран и Турция заедно с кюрдите.
Появата на сирийския кюрдки блок, воден от Партията на демократичния съюз (PYD), като водещ играч в Сирия принуди Турция да преоцени своята близкоизточна парадигма. Иран също с безпокойство следи кюрдското надигане в Сирия и Ирак, тъй като това ще даде тласък на иранските кюрди също да съживят бунтовните си настроения, и вече обвини саудитския режим, че налива масло в огъня.
Какво може да очаква Саудитска Арабия от Турция и Иран
Нарасналото сътрудничество в търговията между Анкара и Техеран стана възможно след подобреното взаимодействие между тях в Сирия. Двете страни се съгласиха да използват националните си валути в двустранната търговия. Осъзнавайки общите интереси в поддържането на териториалната цялост, те също така споделят военна разузнавателна информация за борба със заплахите.
Сдържането на кюрдите е императив за запазването на териториалната цялост както за Турция, така и за Иран. За да поддържа стратегическото господство над шиитския спектър, Иран с готовност ще отстъпи на Турция лидерството над сунитския свят за сметка на Саудитска Арабия, неговия архивраг. Елитът на Техеран ще даде предимство на една по-дружелюбна близкоизточна сила, с която имат сходни виждания върху кюрдите, отколкото на крайно непредсказуемата Саудитска Арабия. От тази гледна точка, един съвместен турско-ирански ход за ограничаване на кюрдския възход в региона не може да бъде изключен.
От друга страна, Турция ще има стратегически интерес да види как шиитският полумесец обкръжава саудитската монархия. Така Катар, още една богата монархия от Персийския залив, в която се намират най-страховитите медии в Близкия изток, след ембаргото вече е в турско-иранската орбита, а саудитското блато в Йемен влиза все повече във фокуса на средствата за масова информация в Залива, което помага на иранската кауза в конфликта.
Турският призив за формиране на голяма ислямска коалиция, която да се противопостави на Израел, ще бъде видяна в саудитското кралско семейство като противотежест на мултинационалната военна коалиция, наречена „мюсюлманското НАТО”. Водената от Саудитска Арабия коалиция, обявена в края на 2015 г., не включва Иран, докато турският модел на ислямска военна коалиция го прави. Решимостта на Саудитска Арабия да затвърди доминиращите си позиции сега ще се изправи срещу съюза на Турция и Иран, който ще бъде подкрепен от огромната катарска медийна машина.
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!
АНАЛИЗИ
Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.
Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.
За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”
Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.
“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”
Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.
“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.
От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?
Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.
Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.
В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.
Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.
Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.
Николай Бареков
Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!
Стоян Демиревски
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ