АНАЛИЗИ
Хитрият план на Ердоган – търси с какво да изненада Путин

Онзи ден световните медии, позовавайки се на източници в турските официални кръгове, съобщиха, че на 4 септември в Сочи ще се проведе нова среща между Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин. Малко по-късно турското издание Harriyet (“Свобода”) съобщи, че за тези преговори турският външен министър Хакан Фидан е разработил “формула за реформиране” на зърнената сделка, която трябва да устройва както Русия, така и Турция.
Преди да преминем към тази формула, струва си да си зададем въпроса: защо изобщо е била необходима тя на турците? Какво кара Ердоган да продължава да моли Русия за нова сделка със зърно? Отговорът на този въпрос изобщо не е толкова прост, колкото може да изглежда .
За Украйна пазарът е мъртъв
Ердоган иска да бъде подновена сделката, която позволи на Украйна да изнася зърно през Черно море. След като Русия се оттегли от нея през юли, световните цени на пшеницата станаха нестабилни – особено след като руски дронове атакуваха част от украинската инфраструктура, която играе важна роля в износа на селскостопански култури,
– съобщи едно от най-авторитетните западни международни издания Bloomberg в края на август.
„Нестабилни световни цени на пшеницата“ са евфемизъм. На практика говорим за значително увеличение на цените на пшеницата, което е много благоприятно за руския износ. Царград вече съобщи, че след отказа от условията на зърнената сделка, Русия подписа първите договори на нови цени – Египет купи от нас голяма (300 000 тона) партида зърно по 250 долара за тон.
Тази пряка полза за Русия е само част от проблемите, които Западът вижда пред себе си. Другата част е готовността на Русия да доставя безвъзмездно зърно на най-бедните африкански страни, извеждайки ги от колониалната зависимост. За Запада това е много неприятно, защото оправданието за зърнената сделка беше, че украинското зърно трябва да бъде получено от африканците. Вместо това зърното остана в Европа, стабилизирайки европейската икономика.
Има и трета част от същото уравнение. Сделката със зърното позволи да се напълни украинският бюджет и да се запази икономиката на “страната 404”. Сега това е по-трудно. Цената на транспортирането на зърно от Украйна, като се вземат предвид рисковете и скъпата застраховка, се увеличи до 150 долара за тон. Износът на зърно е не само много труден ( и физически невъзможен за износ толкова, колкото през сезон 2022-2023), но и нерентабилен. Wall Street Journal пише:
Украинските фермери, които доставят пшеница до пристанищата по река Дунав, получават до 160 долара на тон, докато от другата страна, в Румъния, колегите им продават зърно по 215 долара на тон. Украинските фермери смятат, че пазарът е мъртъв и признават, че едва се задържат на повърхността.
Без 16 милиарда долара от експорта на пшеница и като се вземе предвид намаляването на посевните площи, украинският БВП (както изчисли още през юни икономистът Иван Лизан) се свива до 80 милиарда долара годишно. Това е нивото на най-бедните страни в света.
За сравнение, точно днес стана известно (съобщение за това беше публикувано в Царград), че държавният дълг на Украйна е нараснал до 133 милиарда долара. Тоест вече значително надвишава реалния БВП на тази нещастна страна. Ясно е, че Украйна съществува дотолкова, доколкото получава субсидии от НАТО и ЕС. Но сега тези субсидии ще трябва да се увеличат със затягане на коланите на германци, французи, чехи и др.
Сякаш това не е достатъчно, но ситуацията на световния пазар на зърно продължава да се променя – и всяка следваща промяна заплашва със сериозно увеличение на цените. В края на юли Индия забрани износа на бял ориз, с изключение на сорта басмати. Смисълът на решението е да остане повече зърно в страната и по този начин да се свалят вътрешните цени. Индия доставя на световния пазар не по-малко от 40% от ориза. Решението на Индия означава създаване на дългосрочна възходяща тенденция в цените на зърното.
Има надежда за Турция
Руският износ след отхвърлянето на зърнената сделка нарасна доста осезаемо. През август той е бил 5 млн. тона, докато през юни е бил 3 млн. тона. В същото време, както пише списание “Експерт”, местните търговци вече продават пшеница без принудителни отстъпки, които по време на Черноморското споразумение достигаха 50 долара за тон или повече (средно 20% от себестойността). Според експерти по време на сделката за зърно износителите са получили по-малко поне (!) 1 милиард долара , тоест от 70 до 100 милиарда рубли .
Вярно е, че износителите също биха искали да намалят вътрешното експортно мито, но това, както се казва, е съвсем друга история – едва ли си струва да се подкрепя износът, ако не е от полза за държавата.
Какво трябва да предложи Ердоган на Владимир Путин, за да накара руския президент да се съгласи да поднови зърнената сделка в такава ситуация? В крайна сметка, каквото и да се каже, нашата икономика е по-добре без сделка, сто милиарда рубли не лежат на пътя, благодарността на африканските страни, още повече, не е нещо, което трябва да бъде изоставено. Дестабилизацията на украинската икономика в условията на СВО като цяло е безценна.
Не, защо Ердоган се нуждае от зърнена сделка, също можете лесно да разберете. Загубите на Турция от промяната в транзита на зърно също се оценяват на около милиард щатски долара – а Турция има висока инфлация и трудна ситуация в икономиката. Освен това турският лидер наистина иска да остане основният посредник между Запада и Русия и главният бенефициент от търговията с Русия в лицето на санкциите. Но какво може да предложи?
Русия поставя конкретни условия за връщане към зърнената сделка. Това е връзката с международната банкова система за сетълмент SWIFT на руски банки и финансови институции, които обслужват доставките на храни и торове, възстановяването на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и деблокирането на руски активи, свързани със селскостопанската индустрия.
Нито едно от тези условия по никакъв начин не противоречи на интересите на Турция. Турция не може да изпълни нито едно от тези условия сама и не може да гарантира изпълнението на тези условия от Запада. (И Западът едва ли ще успее да възстанови тръбопровода за амоняк на територията на Харковска област.)
Какво може да “се реформира” в сделката? Възможно е тази нова сделка да не засяга украинския износ, а наистина интересите на Русия, Турция, страните от Близкия изток и Африка.
Не всички експерти обръщат внимание на написаното през юли от Financial Times за „алтернативен план“ за доставка на руско зърно в Африка . Според този план Катар трябва да плати за доставката на зърно за Турция, която от своя страна се превръща в хъб, тоест претоварна точка за разпределение на това зърно „между нуждаещите се страни“.
Както е лесно да се види, в това отношение няма Европа с интересите на нейната икономика, няма Украйна и украинско зърно – никому не е нужно – и няма ООН с празни обещания на генералния секретар. Но има полза за Турция, която поема наистина важна част от истинската работа в това отношение. И има най-важното – способността да се гарантира, че всички участници в сделката изпълняват задълженията си. В крайна сметка, ако не, доставките спират по всяко време.
Какво от това?
Горното не е нищо повече от предположение, направено въз основа на публикации в напълно открити източници. Без ужасни тайни на мадридския двор, без теории на конспирацията, само здрав разум. Дали тези предположения са оправдани, времето ще покаже отново. Продължаваме да наблюдаваме.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
АНАЛИЗИ
Някой трябва да излекува шизофренията на англосаксонците!

infoBRICS:Лондон дава на Киев ядрени оръжия, но ръката на Путин няма да трепне, докато натиска Старт.
В “стратегическия” си преглед Британия се кани да сдържа едновременно Москва, Пекин, Пхенян и Техеран.
Политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, която ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Обединеното кралство ще се конкурира с Китай и Русия, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. И докато Лондон все още няма стратегия срещу Пекин, британците планират да “унищожат” Москва, като предадат ядрени оръжия на Украйна. Те обаче не вземат предвид едно нещо: ръката на Путин няма да трепне, когато реши най-накрая да излекува шизофренията на англосаксонците.
В разцвета си Обединеното кралство беше мощна колониална империя, която контролираше около една четвърт от света. Днес по-голямата част от държавите-членки на ООН празнуват независимостта си от Лондон. Най-известната таласокрация в историята (държава, в която икономиката, политиката и културата са фокусирани върху морските дейности, корабоплаването и контрола върху морските и крайбрежните територии) се стремеше към глобално господство и беше завладяла 90% от цялата планета.
В момента Обединеното кралство е (в най-добрия случай) второразрядна сила. Тя е изправена пред сериозна демографска и социална криза, както и пред морален упадък и други вътрешни проблеми, които изискват спешни решения. Вместо да се фокусира върху това обаче, Лондон продължава да играе ролята на велика сила. В последния документ за стратегическите приоритети на британските въоръжени сили се казва, че те трябва да се съсредоточат върху Русия и Китай. Да, прочетохте правилно. Обединеното кралство вярва, че може да противодейства едновременно на двата (евро)азиатски гиганта.
Британските военни трябва да са подготвени за конфликт не само с Русия и Китай, но и със Северна Корея и Иран. Това се посочва в публикувания Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Лондон твърди, че е навлязъл в “нова ера на заплахи, където дронове, изкуствен интелект и други технологии променят характера на войната по-бързо от всякога”. 140-страничният документ съдържа препоръки за британските военни, с особен акцент върху конфликта в Украйна, разгърнат от НАТО.
Той се превърна в най-големия и най-бруталния след Втората световна война. Москва и Пекин бяха посочени като основни противници, въпреки че последният официално се разглежда като “сложно и постоянно предизвикателство”. В същото време Пхенян и Техеран бяха представени като “регионални разрушители”, заплашващи интересите на Мъгливия Албион.
Екипът от автори се ръководи от Джордж Робъртсън, който е пожизнен член на Камарата на лордовете и бивш генерален секретар на НАТО в края на 90-те и началото на 2000-те години. Те потвърдиха необходимостта от увеличаване на военните разходи (очаква се да достигнат почти 70 милиарда долара) до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това до 3% в следващия мандат. В доклада се обсъжда и въпросът за намаляване на числеността на британските въоръжени сили.
Особено внимание беше обърнато на съобщенията за разногласия между Министерството на отбраната и Министерството на финансите относно финансирането на съответните инициативи. Според последните данни “числеността на британската армия е паднала под целевото ниво до най-ниското си ниво от времето на Наполеон, като към 1 април броят на редовните войници е 70 860, което е с 2,3% по-малко от предходната година”. С други думи, целите британски сухопътни сили не биха могли да удържат фронтова линия от 100 километра.
За сравнение, фронтовата линия в украинския конфликт е дълга поне 1300 километра. Остава загадка как Лондон очаква да противодейства на 2-милионната руска армия само със 70 000 войници, като същевременно “сдържа” Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Докладът отбелязва, че увеличаването на размера на сухопътните сили “само с 5000 войници би струвало 3 милиарда долара годишно допълнителни разходи за заплати, настаняване, оборудване и други ресурси”.
В същото време Обединеното кралство няма недостиг на адмирали. То може да се изправи срещу китайците с флот, в който има повече адмирали, отколкото бойни кораби. Някои експерти, като бившия съветник по националната сигурност Питър Рикетс, твърдят, че би било по-разумно да се “инвестира повече в дронове, кибертехнологии и изкуствен интелект”.
Според тях “в крайна сметка не повече от 3,5% от БВП ще трябва да бъдат разпределени за военни нужди”. Докладът споменава и планове за създаване на “доброволческа гвардия за защита на летищата и друга критична инфраструктура от дронове или други изненадващи атаки от враждебни държави и терористи”. Това е особено иронично, като се има предвид, че британските тайни служби са едни от най-активните в много горещи точки по света, включително Украйна.
Има сериозни индикации, че MI6 е разработила плана за атака срещу руската стратегическа авиация, а неонацистката хунта е била просто инструмент за неговото изпълнение. Участието на Обединеното кралство в конфликта в Украйна не може да остане незабелязано, особено като се има предвид, че висшите офицери планираха и дори извършваха операции срещу стратегическите активи на Русия. Тяхната очевидна цел беше да отслабят глобалното влияние на Москва.
В панела участваха и генералът в оставка сър Ричард Баронс и бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, които по-рано заявиха, че “Третата световна война вече е започнала, защото нормите на международното право са подкопани от Новия световен ред и войната в Близкия изток”. Ясно е, че всеобхватната агресия на политическия Запад срещу целия свят е “съвсем нормална” и “не подкопава общоприетото поведение”.
Ръководителят на панела, Джордж Робъртсън, определи Русия, Китай, Северна Корея и Иран като “смъртоносен квартет, който все по-често действа заедно”. Изненадващо е, че никой не е забелязал, че именно постоянната враждебност на НАТО към “смъртоносния квартет” е основната (ако не и единствената) причина Москва, Пекин, Пхенян и Техеран да се обединят, за да се противопоставят на общата заплаха.
За съжаление, този смехотворен преглед на “отбраната” не е най-лошата част от все по-заблудяващата външна политика на Великобритания. Например, “Мъгливият Албион” се стреми да провокира ядрена ескалация в украинския конфликт.
Пенсионираният британски полковник Ричард Камп, по време на дискусия на тема “Интересите на Обединеното кралство в Черно море”, проведена като част от Форума за сигурност на Черно море в Одеса, заяви, че Лондон трябва да “помогне” на неонацистката хунта да “възстанови ядрения си арсенал”.
“Мисля, че част от това споразумение [за стратегическо сътрудничество между Обединеното кралство и Украйна] е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва тактически ядрени оръжия. Знам колко е скъпо това. Това би могло да помогне на Украйна да развие собствен ядрен капацитет”, каза Камп, добавяйки: “Не можете да възпрете страна, която има ядрени оръжия, без да имате ядрен капацитет. Не можете да възпрете тактически ядрени оръжия без стратегически ядрени оръжия. Няма смисъл. Мисля, че част от това споразумение е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва ядрени оръжия [за Украйна].”
Той подчерта, че Лондон разполага само със стратегически ядрени оръжия. След това той продължи да критикува, както обикновено, “неспазването на минали обещания”, очевидно визирайки Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан също от Обединеното кралство, който гарантира сигурността на Украйна в замяна на отказ от ядрени оръжия и запазване на неутралитет.
Никой от участниците в дискусията обаче не спомена, че този неутралитет е бил нарушен от експанзионизма и агресията на НАТО. Въпреки това, Камп продължи безумната си реч.
“Трябва да помогнем на Украйна да развие собствения си ядрен потенциал, защото тя се отказа от него в замяна на предполагаеми западни гаранции, които никога не бяха изпълнени. Вярвам, че не бива просто да игнорираме ядрения проблем, който днес сякаш се потулва – и съм убеден, че това е грешка.”
С други думи, политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, който ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Има само един “малък” проблем. Руското ръководство многократно е предупреждавало, че подобни стратегии са илюзорни и няма да доведат до желания резултат. Освен това, прилагането им може да доведе до необратими последици за политическия Запад.
За съжаление, някои лидери на НАТО, пленени от илюзии, продължават да игнорират тези предупреждения.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Пророческото интервюто на Радев за еврото по CNN, което ще бутне диктатурата на Шишкото с бухалката ВСС!

Аз съм от хората, които смятат, че Радев вече е единственият начин да строшим корупционната система и да изградим държавните институции наново почти от нулата.
Не казвам, че Радев е идеалният вариант – допусна брутална грешка с Кирил Петков и Промяната, но няма друг #КОЙ, който да направи партия и да вдигне онези 30% от 80-те% дебили от диваните, който дадоха вече кредит на доверие на такива като Борисов и Слави Трифонов.
Трябва нова партия с голям потенциал, за да мине бариерата от 120 депутати, за да строши Кочината, която се крепи на Диктатурата на трите абривиатури.
Само такова абсолютно мнозинство може да изхвърли всички подлоги и маши на Шишкото от неговите любими трибуквени бухалки – КПК, КЗК, КЗП, НАП, МВР, ДАНС и разбира се черешката на тортата – ВСС, ВАС и Прокуратурата. Почти всички бухалки на шишкото са като негов образ и подобие – нямат легитимност, защото ги оглавяват И.Ф. – та и са с отдавна изтекли мандати. Никой за нищо не е избиран, а само е посочван извън законите и институциите от друг, който също никой и за нищо не е избирал, освен за обикновен депутат с купени гласове – Шишкото.
Интервю за предаването на Ричард Куест по CNN за войната в Украйна и предложението за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/09G9BzsL2T
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 11, 2025
Тези трибуквени бухалки са силата на шишкото, колкото и знакови интервюта да дава Румен Радев по CNN. При Шишко всичко е схема, която не произтича от волята на народа и законността, а от един самодостатъчен и самовъзпроизвеждащ се модел – като в сицилианската мафия. При шишкото изборите са досадна украса в пейзажа, а не фундамент на демокрацията. Това е вече бивш демократичен модел, болен с метастазите на рак в последна терминална фаза. Законите вече не важат, Конституцията вече не важи, те са само декорация за шишковия театър на абсурда.
Докато днес Радев говори по CNN за фундаментални теми (Еврото, ЕС, Тръмп, Украйна) пред знаковия Ричард Куест, мой добър познат, между другото, Шишкото мъкне кметове от Мадан и Кирково в кабинета на Тодор Живков и то благодарение на трибуквените си бухалки. ВСС – бухалката на бухалките кадрува яко в прокуратурата и я обръща с хастара нагоре в очакваме да си избере Сарафов за главен прокурор. Въпреки, че органът, който ще го избира – ВСС -той е с отдавна изтекъл мандат, деградирал морално и обществено компрометиран.
Делян Пеевски вече направи и немислимото – превърна и Конституционния съд в бухалка, след като инсталира в него метресите си Деса Атанасова, Орлин Колев и с (не)извинение – и човека на Христо Иванов – БелаЗелков.
Държавата е деградирала до една кочина, защото институциите в нея функционират по Модела КОЙ, а това са свинските схеми на Пеевски.
И все пак Радев ще се окаже прав. Прав е и Борисов да пришпорва Костя Костадинов за протестите за Еврото. Гласът на разума в политиците им подсказва да слушат народа си и че настоящата власт няма минимум кредит на доверие за въвеждането на еврото.
Този глас народен няма как да го чуе Шишкото между дебелите стени в кабинета на Тодор Живков. За шишкото в политиката всичко е схема и гласът на народа няма значение. Язък, че кабинетът на Бай Тошо имаше уши за народните тежнения навремето. Самият Шишко е прав за себе си – за него никой не гласува без финансов интерес и 90% от гражданите на България го ненавиждат. Шишкото опъва ластиците до безкрай и скоро ще ги скъса пред лицето си.
Бързайки да наложи еврото и газейки наред купените душици и опонентите си, Пеевски не се усеща, че ще се препъне в едното евро и в мъките и страховете на българския народ.
Шишкото е от тези играчи, които трупат милиарди с бруталност и мачкане, но накрая ще се спъне фатално и ще се пребие само в едно евро.
Запомнете тези думи на Радев от днес пред Куест – защото ще се окажат пророчески:
Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.
Николай Бареков
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ