ФОКУС
На Байдън не му пука за стотиците хиляди украински гробове

В интервю за Иван Панкин водещият на програмата на Първи канал „Голямата игра“ Дмитрий Саймс разказа за натиска, който е оказван върху него в САЩ, заради работите в Русия, а също и за това, което е нужно да стане, за да се променят отношенията между Москва и Вашингтон и възможно ли е в бъдеще да бъде използвано ядрено оръжие.
– Здравейте, приятели! В студиото на „Комсомолска правда“ е Иван Панкин, срещу мен седи Дмитрий Саймс, почетен председател на Центъра за национални интереси във Вашингтон. Господин Саймс, добре дошъл!
– Благодаря, радвам се, че съм с вас.
– Той е и водещ на предаването „Голямата игра“ на Първи канал, което много от вас знаят, както и самия Дмитрий.
Дмитрий, на 24 февруари 2022 г., тъй като нямах възможност да се срещна и да поговоря с Вас преди това, но е много интересно – къде се намирахте и каква беше Вашата реакция на тези събития, които в онзи момент беше очевидно, че ще преобърнат и без това сложните отношения между Русия и САЩ?
– Това стана известно във Вашингтон много рано сутринта, предвид часовата разлика. Така че, аз се намирах не на работа, а у дома.
– Тоест „снегът не Ви изненада“? Не беше като всички да тичат и да казват, „Дмитрий, какво стана!“ Нямаше такова нещо?
– Не, нямаше такова нещо. Понеже в общи линии беше разбираемо, че се отива натам, заради това нямаше и шок. Разбира се, че докато не се беше случило, можеше да се допусне, че става дума за някакъв натиск и някаква последна отстъпка от американска страна, която би могла да попречи на това. Но естествено, това не беше шок.
– Кажете, моля, ако това не е било шок, Вие все пак сте започнал да изграждате в главата си някакви конструкции за това, което очаква нашите две страни по-нататък?
– Аз, естествено, не знаех какъв е планът на операцията, както и сега не знам…
– Не, тогава все пак беше конкретно обявено, разбира се, че не се знаеше, но беше обявено, че това са денацификация и демилитаризация.
– Знаете ли, това са общи цели. И на мен те не ми се сториха необикновени. Както се казва в такива случаи, дяволът е в детайлите. Как това ще изглежда конкретно, беше очевидно, че ще зависи от военната ситуация – какви резултати ще успее да постигне Русия. Искам да ви напомня, че първата реакция на администрацията на Байдън беше да предложи на Зеленски помощ да се евакуира. Така стоеше въпросът. Затова може напълно да се допусне, че специалната операция ще бъде достатъчно скоротечна, че в Украйна ще се случат някакви много сериозни промени някак в духа на това, за което говореха в Москва, и че след това – както се казва, ще се признаят новите реалности, ще покритикуват, ще се повъзмущават, ще наложат някакви санкции, но ще приемат резултатите. Както знаем, оказа се съвсем друго.
– Вашият живот промени ли се с нещо, вече година и половина от специалната операция?
– Моят личен живот ли?
– Да. Вие така или иначе живеете между двете държави, разбира се, повечето време прекарвате в САЩ, но все пак…
– Не, основно прекарвам времето си в Москва. Преди това се наричах ководещ, но когато се намирах в Съединените щати бях преди всичко коментатор.
– Просто си спомням, че когато сме се чували с Вас по някакви специални проекти, съм звънял във Вашингтон.
– Да, правилно, звънели сте във Вашингтон, аз бях най-вече коментатор, но това беше съвсем естествено при условие, че се води война и единият от водещите е не просто американски гражданин, а и се намира във Вашингтон. И ще Ви кажа честно, това беше абсолютно правилно решение на ръководството на Първи канал, че би било добре колкото може по-бързо да пристигна в Москва, но те се съгласиха с моята гледна точка, че докато не съм пристигнал в Москва, трябва да участвам като коментатор, а не като ководещ.
– И все пак, как се промени животът Ви? Имам предвид, някакъв натиск може би е бил оказван върху Вас, заради това, че имате връзки с Русия, или не?
– Върху мен беше упражняван натиск в продължение и на предишните години по повод връзките ми с Русия и работата в Първи канал. Но постепенно този натиск ставаше все по-силен в такъв смисъл, че се прилагха санкции. В началото някак само се говореше, че такова сътрудничество с руските федерални канали е нежелателно, но постепенно възникнаха въпроси доколко то е законно. И до сега не е напълно ясно мога ли да правя това, което правя, в рамките на съществуващите санкции. И има уверения от Държавния департамент, че не, ако просто работиш за федералните канали, ако не им носиш пари и не им помагаш да заобикалят икономическите санкции, позицията на Държавния департамент, която беше представена на руското Министерство на външните работи, е че няма да има преследване тук. Но като цяло вече знаем от историята, че много неща се променят, много неща се ожесточават и разбира се, сега имам работа със ситуация, в която на всички американски граждани беше настоятелно препоръчано да напуснат Русия. И на мен конкретно ми беше неколкократно препоръчано да напусна Русия. Тоест, досега не съм бил подлаган на някакво преследване, но разбира се, политически, психологически, има натиск. И основният натиск беше от страна на мен самия. Защото разбирах, че ако сътрудничеството с Първи канал не се харесваше на мнозина в Америка още преди войната, то разбира се, да бъда едновременно водещ на Първи канал и да оглавявам американски аналитичен център, който се занимава с политика, ми се струваше абсолютно неправилно. В известен смисъл ми провървя – през октомври трябваше да навърша 75 години и аз още преди това обявих, две години по-рано, че ще изляза в оставка. Но дори и да не го бях обявил, мисля, че работата за Първи канал щеше да е несъвместима с ръководството на Центъра и списанието във Вашингтон.
– Единственото уточнение е, че ние все пак говорим за спецоперацията, а не за войната…
– Говорим за това, което прави Русия – това е спецоперация. Но реално се води пълномащабна война. Война с колективния Запад и според мен и президентът, и министърът на отбраната говорят за това повече от открито.
– Да. Те могат. Но към нас Руският комитет по надзора може да има известни въпроси, не много приятни, на които ще бъде трудно да се избере правилният отговор.
– Всичко, което мога да кажа, е че аз, водейки предаване по Първи канал, редовно употребявам подобни изрази и не е имало и най-малък проблем.
– Ние сме малки хора…
– Добре, няма да употребявам изрази, които Ви се струват…
– Нали разбирате, опасявам се от това, че от Надзора ще долетят…, не че съм против това да говорим по-конкретно, защото това безспорно трябва да се нарича война. Вие сте съвършено прав – това е пълномащабна война. Добре. Уточнение. Има ли вероятност все пак да започне някакво преследване, за каквото мимоходом споменахте? Криминално. В Съединените щати.
– Моите адвокати смятат, че не трябва да има такова. Уверенията от Държавния департамент към Министерство на външните работи също казват, че не трябва да има такова. Но от друга страна, виждам колко хора, които не работят в Първи канал, особено като водещи, но които просто някак съчувстват за нещо на Русия в Съединените щати и по този повод открито изразяват гледната си точка, се оказват или изолирани, или се сблъскват със сериозни трудности. Аз имах неприятен момент, когато не можах да получа пенсията си, на която имах пълно право. Имах право на нея на 65 години, но тъй като още работех, не виждах нужда от това. Но когато сега се опитах да оформя това, изведнъж едни хора ми казаха, че всичко е решено и утре ще има окончателно решение и че те имат правомощията да вземат това решение. Но след това изведнъж други хора казаха – а ние откъде да знаем, че Вие сте Вие? Вие сте далеч и, за да установим, че Вие сте същият този човек, на когото се полага пенсия, защо не дойдете във Вашингтон и не се явите в местното управление? Въпреки че законът абсолютно не изисква това. Но за мое голямо удовлетворение, когато адвокатите ми се обърнаха към Конгреса въпросът беше решен буквално за два дни и аз си получих пенсията. Затова, ако става дума за някакви криминални или административни мерки срещу мен, не мога да Ви кажа нищо. Какво може да се случи? От началото на специалната операция се случиха толкова неща, които не предполагахме, и линията на администрацията на Байдън и на американските правоохранителни органи толкова се ожесточи по тези въпроси, въпреки че като цяло не мога да кажа, че някой ме е заплашвал публично или конфиденциално, но обстановката е много сериозна и ако се боиш от вълци – не ходи в гората.
– Дмитрий, един много общ въпрос, който често се повдига и се задава от различни говорители, затова и аз ще Ви попитам. Кажете, моля, какво трябва да стане, ако въобще нещо е възможно, за да се променят отношенията между Русия и САЩ към по-добро? Има хубав пример – разведряването от 70-те години. Възможно ли е да се случи аналогичен процес в близко време? Какво трябва да стане сега?
– На първо място, трябва да има друга администрация. Искам да напомня, че разведряването стана, когато в Америка се смени администрацията, тръгна си Линдън Джонсън, дойде Ричард Никсън и негов помощник по националната сигурност беше Хенри Кисинджър, после Кисинджър стана държавен секретар. Разбира се, за това е нужно в Америка да дойдат на власт хора, с философия, ако щете, на политическия реализъм, а не с философията на кръстоносните походи, която сега е силна не само в администрацията на Байдън, но и в Конгреса. Тоест, както казваше Сталин, кадрите решават всичко. Трябва да се сменят хората, които определят конкретната външна политика. Второ, мисля, че трябва американският избирател да се събуди. Защото сегашната възможност на администрацията на Байдън да прави това, което прави около Украйна, се гради на това, че избирателят не е въвлечен в него. Няма призовки за военна служба, американски жертви в Украйна практически няма, може би двама-трима души, някакви доброволци, съветници, но средният американец по никакъв начин не усеща, че това е негова война. Успяха да го убедят, за разлика от периода на Студената война, че не може да бъде използвано ядрено оръжие, а това значи, че можем да разбием Русия, че можем да се опитаме да обезкървим Русия, без изобщо да рискуваме Русия да нанесе ответен удар по Съединените щати. Русия доста успешно, според мен, се сражава в Украйна. Но президента Байдън изобщо не можеш да го уплашиш с украински гробове. Затова, боя се, че за да се събуди американският избирател трябва да се случи нещо, което да покаже на този избирател, че той също се намира в опасност. И обърнете внимание, че Байдън постоянно говори, че не иска, че няма да допусне трета световна война. Проблемът е в това, че той все повече се държи така, сякаш руските опасения могат да бъдат пренебрегнати и война така или иначе няма да има. Струва ми се, че около американския президент има опасни хора.
– Но Вие нямате нищо конкретно предвид, така ли? През 70-те имахме някакви общи проекти, например за усвояване на Космоса. От друга страна, през 2020 г. стана коронавирусът и идеята беше всички страни някак да се обединят, очаквахме това…
– Но стана точно обратното.
– Да. Тоест, сега всичко е някак на обратно?
– Знаете ли, виждам конкретни неща. Възможна конкретика. Просто засега тази конкретика не е позитивна, а е негативна. Виждам, че е възможно да се стигне до ситуация, в която руското командване да стигне до извода, че воденето на бойни действия в Украйна, ограничени само до украинска територия, е много скъп проект, особено когато се смила украинското оръжие…
– То е западно оръжие.
– Разбира се. И то се заменя с ново в много кратки срокове. Това се е правило в западната история само веднъж. През 1973 г., по време на арабско-израелския конфликт, само че Израел е далеч по-малък от Украйна и тази ситуация продължи по-малко от две седмици. Но в такива мащаби, в продължение на толкова дълго време, това е без прецедент. Затова не се съмнявам, че сред руските военни и политици има хора, които смятат и започват вече открито да говорят, че на някакъв етап, ако тази ескалация, едностранна ескалация, от страна на колективния Запад, не се прекрати, на Русия ще ѝ се наложи да предприеме някакви много сериозни мерки и тези мерки биха се оказали действително болезнени за спонсорите и кураторите на Украйна. Ако това се случи, то може да повлияе на настроението на американския избирател, който според мен абсолютно не е готов да рискува нищо сериозно заради Украйна.
– Казахте, че трябва да дойде друга администрация. Но на власт дойде Тръмп и ние очаквахме, че нещо ще се промени в нашите отношения, но отново се случи точно обратното. Тръмп, разбира се, беше относително добронамерен, доколкото това е възможно, но отношенията все пак бяха много хладни. Кой тогава трябва да дойде на власт? Имаше републиканци, демократи…
– Преди миналата предизборна кампания на Тръмп аз не го познавах лично, но се получи така, че най-близките му съветници по препоръка на Кисинджър, който беше почетен председател на нашия Център по национални интереси, се обърнаха към мен, за да помогнем, на първо място организирайки група консултанти и на второ място, под егидата на моя Център да направим публично изказване на Тръмп по въпросите на външната политика. И в резултат на това аз успях да се запозная с Тръмп. Той ми направи много голямо впечатление с възгледите си. И не само с конкретните си възгледи, а с това, че той беше един свеж човек, без комплексите на Студената война и най-важното – той наистина не искаше ядрен конфликт. За него възможността за такъв конфликт беше реална и той смяташе, че тя трябва да се избегне. Не на всяка цена, но на почти всяка.
Освен това, не че той беше влюбен в президента Путин, но той не изпитваше антипатия към него. Той изобщо нямаше никакви съждения по повод управлението на Русия. Той е бивш бизнесмен и когато се е състезавал с някоя компания, се е случвало да бъде много твърд. Но не се е интересувал как тази компания се отнася със служителите си, за него това не е било критерий. И ми се стори, че Тръмп не само може да има интересни идеи, но и интересни възможности да промени американската външна политика. Дори не само по отношение на Русия, но в по-широк план. Но много бързо ми стана ясно, че Тръмп няма никакъв външнополитически опит. Че в него отсъства интелектуално любопитство и вникването в каквито и да е детайли на външната политика му беше просто физически неприятно. Че всичките професори, които могат да се срещат с него и да му разказват сложни неща, предизвикват у него някакво вътрешно отхвърляне и в резултат той си беше събрал отбор от хора, които не го подкрепяха, не поддържаха възгледите му. Много от тях дори бяха враждебни към него. Към мен се обърна неговата група, която се занимаваше с преходния период и те разпитваха възможни кандидати за сериозни длъжности и ме попитаха дали ме интересува работа в администрацията. Аз веднага казах категорично не, защото на този етап от моя живот просто бях реалист и разбирах, че това, което ще ми предложат, няма да ме заинтересува, а по-сериозни постове няма да ми предложат, не само заради руския ми произход, и не само заради възгледите ми, а просто защото нямам съответния опит. Въпреки това, както ми каза някой от тях, така и така говорим с Вас, нека Ви попитаме и за това. И ме разпитваха – бил ли съм арестуван, взимам ли наркотици, има ли някакви неща от сексуален порядък, които биха могли да ме компрометират. Не ми зададоха един въпрос – какви са възгледите ти за външната политика? Този въпрос не ми беше зададен. И когато попитах останалите, които бяха интервюирани от този екип за кандидати за длъжности, се оказа, че той изобщо не е задаван. Тръмп не събираше отбор от единомишленици. Освен това те не събраха екип от истински привърженици. В резултат на това се случи всичко, което се случи.
– Мнозина си тръгнаха от него, спомням си. Беше един екип, след това…
– Мнозина си тръгнаха, но други просто откровено го… някои хора искаха да го превъзпитат, а Тръмп не е лесно да бъде превъзпитан. А други хора, мисля, не се съмнявам за няколко случая, просто искаха да саботират това, което той правеше.
– И съответно го напускаха.
– Съответно го напускаха. И го предаваха, давайки информация за него и на правоохранителните органи, и на враждебно настроените към него демократи в Конгреса. Сега Тръмп казва, казвал е лично на мен, че се поучил от опита си и че сега всичко ще бъде различно. Не се наемам да съдя доколко се е поучил. Но мога да Ви кажа едно. Давам главата си за това, че на Тръмп никога не би му дошло на ум да влезе в конфликт от такъв мащаб с Русия заради Украйна, такава мисъл никога не би му дошла на ума.
– Вие между другото подхвърлихте една фраза: Байдън няма да го изплашат украинските гробове. Хванах се за нея. Ден по-рано Байдън заговори, че Владимир Путин се кани да използва ядрено оръжие. Той се опитва да докаже това и с примери. „Наскоро, когато казах, че река Колорадо ще пресъхне, всички се смееха докато ме слушаха. И вижте – тези неща се случват. Сега казвам, че Владимир Путин се кани да използва ядрено оръжие. Не се смейте. Владимир Путин може.“ Като американски гражданин, как мислите, кани ли се Владимир Путин да използва ядрено оръжие? И защо Байдън повдига сега този наратив?
– Ще започна с втория въпрос. Защо Байдън употребява този наратив е очевидно. Първо. Байдън иска да има алиби, в случай че употребата на ядрено оръжие се случи. Той иска да покаже, че е знаел за това, че се е държал разумно. И че виновен е Владимир Путин. Те не казват примерно: войната в Украйна. Не казват даже и руско нахлуване в Украйна. Те не казват даже и руската агресия срещу Украйна. Официалната формулировка днес е „непровокираната и жестока руска агресия срещу Украйна“. Повече от всичко ме умилява думата „непровокирана“. Като започнем от Джордж Кенан, от средата на 90-те години предупреждаваха, че сляпото разширяване на НАТО ще доведе до военен конфликт.
Вече далеч по-късно имаше много предупреждения и аз съм чел съответни документи, които се предоставяха на американското ръководство по този повод. Четох ги в мемоарната книга на Бил Бърнс, тогавашния американски посланик в Москва, който сега е директор на ЦРУ. Той постоянно пише за това, че не може да намери в Москва нито един човек, независимо от политическите му възгледи, който да не предупреждава срещу разширяването на НАТО. Говори за това, че сред руския елит има пълно неприемане на разширяването на НАТО. Той писа, че в Москва, в руските политически кръгове, това се възприема като сериозна и голяма заплаха за Русия. Той постоянно говори за това. Всичко това беше игнорирано.
Така че Байдън и днес иска да покаже, че знае за сериозната опасност и я има предвид. От друга страна, разбира се, той иска да прехвърли цялата отговорност върху Русия, върху Путин. И да спечели някакви, ако щете, пропагандни преимущества. И това е насочено не само към самата Америка или към страните от НАТО, това е, разбира се, борба, ако щете, за умовете и сърцата на китайските, на индийските, на бразилските елити. Байдън иска да каже, че той е разумен, миролюбив човек, той разбира съществената опасност, но злите и лоши хора в Кремъл вървят по друг път. Какво иска всъщност Путин? Първо, Вие разбирате, че той не споделя тези неща с мен.
– Жалко.
– И не познавам никого, с когото той би споделил, и който след това да сподели неговите мисли с мен. Всичко, което той говори и всичко, което прави, създава у мен впечатлението, че той разбира сериозната опасност на ядреното оръжие. Че той, разбира се, никак не иска да се стигне до ядрено оръжие. Но той разбира и друго – какво иска той и какво ще му се наложи да направи, са различни неща. Когато се сблъскваш с 31 страни от НАТО, сляпо поддържащи Украйна, когато в коалицията от държави, предоставящи на Украйна военна, финансова, икономическа помощ има 50 страни. Според мен 52, по мои последни сведения. Това е много сериозна сила. И затова трябва да се вземат предвид всички възможности.И действително,
конкурентното предимство на Русия в тази ситуация е, че Русия е голяма ядрена държава. Когато беше Студената война Съветският съюз имаше предимство в обикновените неядрени оръжия в Европа, особено в танковете и артилерията и Съединените щати чудесно говореха за необходимостта да имат тактическо ядрено оръжие, при това не само като средство за сдържане, но и като оръдие на война, в случай на крайна необходимост. И на Запад не виждаха нищо осъдително в това. Председател на моя Център, от момента на основаването му до смъртта му преди няколко години, беше Джим Шлезингър, който през 70-те години е бил министър на отбраната при Никсън, а след това при Форд. Преди това е бил в корпорация RAND, където е ръководил стратегическия отдел. Той беше изключителен стратегически мислител. Той и Кисинджър през цялото време говореха, че ако искаш да имаш устойчиво равновесие, устойчив баланс на силите между държавите, то ядреното оръжие е много важен инструмент за това.
Колективният Запад иска да убеди всички и иска да убеди руското ръководство, че фактът, че Русия е голяма ядрена държава, и това, че Русия по количество ядрено оръжие превъзхожда Съединените щати, няма никакво значение. Ако щете, става дума за форма на разоръжаване. Русия трябваше по-рано да признае, че ядреният фактор е единственият, в който Русия е с нещо по-напред от колективния Запад и че това не може да не се отчита. Аз изхождам от това, че трябва, разбира се, да се избягва сляпа ескалация. Трябва да се разбира опасността от ядреното оръжие, но в никакъв случай не трябва а се създава впечатление, че ядреното оръжие трябва да се свали от везните на военния баланс и че всички могат да разчитат, че могат да потискат Русия както им е угодно, че могат да се опитват да притиснат Русия в ъгъла и ядрено оръжие няма да бъде използвано. И тъй като ми зададохте този въпрос, ще Ви припомня, че аз зададох именно този въпрос на президента Путин преди няколко дни на Петербургския международен икономически форум. Президентът Путин започна с това, че вече е казвал, че се отнася отрицателно към възможността за употреба на ядрено оръжие. Аз му вярвам. Как можем да се отнасяме към това по друг начин?
– Аз не вярвам, че той се кани да използва.
– Аз не вярвам, че той се кани. Още по-малко вярвам, че иска. Но ако ми кажете, че той няма да използва ядрено оръжие при никакви обстоятелства, се надявам, че грешите. Защото, ако колективният Запад, за който Вие говорите, аз ще Ви кажа: военният натиск, икономическият натиск над Русия само ще се засили. Защото ще стигнат до извода, че могат да се разправят с Русия на приемлива цена. Затова, според мен, ако искате да избегнете едновременно и войната, и поражението на Русия, здравословният страх, както някои го наричат, ще възроди страха на Запада от ядрена ескалация. В този случай ми харесва изразът „страх“. Аз бих казал здравословно разбиране, че Русия има този арсенал и че този арсенал може да бъде употребен при някакви крайни обстоятелства.
И последно. Като цяло за Русия и за Съединените щати истински разрушителна не е ядрената война, а размяната на стратегически ядрени удари. Затова е много важно не само какво оръжие използваш, имам предвид ядрено или обикновено, а е важно срещу кого го използваш. И доколко е разрушително това оръжие. Ако прилагаш това оръжие не по Съединените щати, не срещу други ядрени страни, като цяло се концентрираш върху военни, а не върху граждански цели, то, разбира се, това е много лошо, много опасно. Но така или иначе това не е стратегическа ядрена война. Но ми е много трудно да си представя, че заради Киев някой от администрацията на Байдън, без да говори с президента, ще реши да нанесе ядрен удар срещу Русия.
Всъщност мисля, че те не биха предприели ядрен удар даже и заради Варшава. Но това, разбира се, е мое лично мнение. И това е една от тези ситуации, в които рисковете са толкова големи, че трябва да се направи всичко, за да не стане това. Но за да не стане това, е нужно разбиране на риска и от едната, и от другата страна. Ако Русия беше казала по-рано, че ние при никакви условия няма да употребим ядрено оръжие, то обективно това би могло някак да ни подтикне към ядрена война, а не обратното.
– С Вас говорихме доста дълго за ядрена война. Това, което се случва сега война на унищожение ли е, или на изтощение? Имам предвид това, което Западът води срещу Русия. Те искат Русия да не съществува като държава, или искат Русия да е слаба и да могат да я управляват?
– Мисля, че засега това е война на изтощение. Но ако тази война отиде достатъчно далеч, ако изтощението доведе до това Русия да не може адекватно да защитава интересите си, като наред с това отказва да капитулира, тогава войната на изтощение съвсем лесно би могла да премине във война на унищожение.
Вижте какви са сега украинските искания за постигане на мир. Те отказват дори да седнат на масата за преговори, подчертавам – това не са техните условия за постигане на мир, а условията им за сядане за преговори. Русия трябва да излезе от всички територии, които Киев счита за свои, включително Крим, Донецк, Луганск и така нататък. Не стига това, но Русия трябва да заплати репарации. И Русия освен това е длъжна да предаде хората, отговорни за военни престъпления. Искам да напомня, че военните престъпления се тълкуват много, и много широко в Киев. Това включва целия правоохранителен апарат, хора на всякакви политически постове, това включва хора, които се наричат пропагандисти. Като това също се тракува много, и много широко. Вече не говоря за всички, които работят в съдебната система. Както казват руските радикали, които сега са се окопали в Киев, става дума за много хиляди хора, които трябва да бъдат предадени на така наречения Международен съд. Аз абсолютно не мога да си представя, че Русия може сериозно да разглежда подобен род условия.
Нататък. Когато става дума вече за началото на преговорите, първо Украйна трябва милостиво да се съгласи да седне на масата за преговори. И западните държави уверяват, че те няма да я подтикват към това. След това идва въпросът за самите преговори. Каква е сегашната позиция на Вашингтон, Лондон и Брюксел? Първо. Трябва да бъдат освободени всички така наречени украински територии. Освен ако Киев сам не се съгласи да прояви гъвкавост по този въпрос. Скоро ще се състои срещата на НАТО във Вилнюс (вече се състоя – б.ред.) На нея активно ще се обсъжда възможността на Украйна да бъдат предоставени гаранции, че след като бъде сключен мир и нейните територии бъдат освободени, Украйна ще има бърз път към влизането в НАТО. Не стига това, сега англичаните казват да не се отменят санкциите срещу Рсуия, окато Русия не заплати стотици милиарди долари на Украйна като контрибуция, като компенсация за всички разрушения от войната.
Представете си как в руското ръководство седят хора, на които се казва: дайте сега да сключим мир, вследствие на този мир вие отивате в Хага, но не само вие, а и много ваши роднини и изобщо хиляди хора, които не са имали към тази война и най-малко отношение. Длъжни сте да компенсирате Украйна с огромни суми пари. И след като вие принесете тази лична жертва,
Украйна бързо ще я вземат в НАТО и ще продължат да я въоръжават. Днес, както справедливо каза Кисинджър, украинската армия, ако не борим руската, стана най-добре въоръжената и най-многочислената армия в Европа.
– Той изказва опасения по този повод.
– Не мога да си представя нито едно ръководство на Русия, което би сключило мир при подобен род условия. Затова е очевидно, че за да имаме сериозни разговори за мир, като минимум са нужни две неща. Вероятно три. Първото – промяна на динамиката на бойните действия в полза на Русия. Тя и сега не е лоша, но трябва да стане още по-добра, за да разберат на Запад, че няма да съкрушат Русия с военни средства. Второто, което трябва да се случи, е натискът, който Вашингтон и съюзниците му оказват над Китай, над Индия, над Бразилия, над ЮАР да не даде резултати, за да може тези страни все активно да говорят на така наречения „златен милиард“: вие трябва да се договорите, продължаването на войната е против нашите интереси. Ако вие ще продължавате и ще разширявате тази война, ние няма да сме с вас, ние сериозно ще разгледаме по-голяма подкрепа за Русия. И е нужно последно нещо. То не е изискване, но може да помогне. Разбира се, смяна на администрацията във Вашингтон.
– Докъде ще стигнат ресурсите на Западния свят? В някакъв момент те все пак ще се изморят да снабдяват Украйна. Или не си струва да се разчита на това?
– Това зависи от ставащото на бойното поле. Ако Украйна, както се надяват в Лондон и Вашингтон, е победоносна, то може да се потърпи още малко. Но ако Украйна претърпи съществено поражение, ако стане ясно, че тази война се затяга за продължителен срок, може би и по-нататъшна ескалация, мисля че западното гражданско общество ще се измори доста бързо. Но за това е нужно Русия ефективно да се заеме със сегашното украинско настъпление и да демонстрира на Запада, че няма да сломят Русия по военен път.
– Кажете като гражданин на САЩ, обикновените, редовите американци, с които се познавате и общувате, как се отнасят към Русия?
– Отношението към Русия сериозно се влоши в резултат на цялата тази ситуация. То бездруго беше, меко казано, не особено добро. Сега то силно се влоши. Но там няма и помен от повсеместната ненавист, която съществува в самата Украйна, в Прибалтика, в Полша и така нататък. И затова, тази ситуация е от тези, които са много широки, но не много дълбоки, ако говорим за Америка. Имам предвид, че ако погледнем това море на отхвърляне на Русия – то е огромно, краят му не се вижда, но ако започнете да копаете, дъното не е далеч.
Ако гражданското общество на Съединените щати се сблъска с нуждата да понесе сериозни загуби, да направи сериозни жертви заради Украйна, не виждам такава готовност. Засега американският елит води цялата тази кампания, цялата борба срещу Русия, защото гражданското общество до момента се отнася индиферентно към тази ситуация, като към нещо, което има слабо отношение към живота на средния американец.- Вашата прогноза за изборите през 2024 година. Има вероятност и
Байдън да бъде преизбран, и Тръмп изказва амбициите си по повод на тези ибори. Има още и Десантис, за когото не знаем много. Или някой нов? Всички те имат шансове.
– Дори и Байдън, независимо от най-ниския рейтинг за последните десетилетия?
– Рейтингът му на одобрение сред избирателите е 41-42% от избирането му, нищо не се е променило. Рейтингът на Тръмп се колебае между 41 и 45 процента. Как ще повлияят всички тези обвинения и дела, в които е въвлечен Тръмп, не знам. Засега само го правят по-популярен сред републиканците. Сред демократите – още по-малко, не домкратите бездруго го ненавиждат. Но как ще бъде сред независимите избиратели, аз не знам. Мисля, че най-правилният подход е да се признае, че това още далеч не е определено, че има най-различни възможности, че може да има някакви катастрофи за Байдън на бойното поле. И може да има някакви катастрофи за Тръмп в съдебните зали. Ситуацията е отворена. Но абсолютно не изключвам възможността Байдън да си загуби работата. Това е реално. А можем ли да се надяваме на това, определяйки политиката си? Не, разбира се.
– Благодаря. Регистрирайте се за новите серии на нашия подксат и слушайте в удобно за вас време!
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален
Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.
В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.
Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!
Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.
Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.
Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.
И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.
Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.
Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.
Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.
Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.
Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.
Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.
На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.
През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.
Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.
Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.
Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.
Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.
Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.
Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.
В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.
Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.
След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.
Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.
Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.
Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.
Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.
И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.
Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.
Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ
Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.
Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.
Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.
И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.
Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.
През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.
След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.
През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.
През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.
Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!
Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.
Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.
По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.
Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.
Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.
Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!
Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.
Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда