АНАЛИЗИ
Войната за петрола!
Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.
Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.
Къде се намират големите енергийни находища?
Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).
Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.
Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.
За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.
Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.
Каква е държавната политика в добивния сектор?
Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.
След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.
Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.
Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?
В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.
При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.
Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.
Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.
Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.
Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.
В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.
Какви могат да бъдат препятствията?
На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.
На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.
АНАЛИЗИ
След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4
След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.
Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.
В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:
При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.
Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.
Съобщението завършва с думите:
Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.
Четири милиона отпускари
Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.
Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.
Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.
Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.
Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.
Как се казва “Крещатик” на корейски?
В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.
Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.
Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.
Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.
От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.
Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.
Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.
Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.
Какво от това?
И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.
Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.
Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер
КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?
Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.
Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.
„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.
Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.
„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.
Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.
Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.
Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.
Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.
Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).
В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.
Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.
Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.
Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.
Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.
Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.
Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.
И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.
Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.
В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.
Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.
Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.
Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.
В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.
Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.
Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.
Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.
В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.
Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.
От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.
Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.
В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.
Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.
Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.
КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.
Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда