АНАЛИЗИ

Войната за петрола!

Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.

Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.

Къде се намират големите енергийни находища?

Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).

Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.

Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.

За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.

Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.

Каква е държавната политика в добивния сектор?

Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.

След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.

Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.

Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?

В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.

При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.

Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.

Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.

Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.

Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.

В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.

Какви могат да бъдат препятствията?

На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.

Post Views: 2

Related Topics:война новини свят

Up Next

“ЕЛЕКТРИЧЕСКА БУРЯ” В БЪЛГАРИЯ

Don't Miss

Повече от година истерия

АНАЛИЗИ

Някой трябва да излекува шизофренията на англосаксонците!

infoBRICS:Лондон дава на Киев ядрени оръжия, но ръката на Путин няма да трепне, докато натиска Старт.

В “стратегическия” си преглед Британия се кани да сдържа едновременно Москва, Пекин, Пхенян и Техеран.

Политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, която ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.

Обединеното кралство ще се конкурира с Китай и Русия, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. И докато Лондон все още няма стратегия срещу Пекин, британците планират да “унищожат” Москва, като предадат ядрени оръжия на Украйна. Те обаче не вземат предвид едно нещо: ръката на Путин няма да трепне, когато реши най-накрая да излекува шизофренията на англосаксонците.

В разцвета си Обединеното кралство беше мощна колониална империя, която контролираше около една четвърт от света. Днес по-голямата част от държавите-членки на ООН празнуват независимостта си от Лондон. Най-известната таласокрация в историята (държава, в която икономиката, политиката и културата са фокусирани върху морските дейности, корабоплаването и контрола върху морските и крайбрежните територии) се стремеше към глобално господство и беше завладяла 90% от цялата планета.

В момента Обединеното кралство е (в най-добрия случай) второразрядна сила. Тя е изправена пред сериозна демографска и социална криза, както и пред морален упадък и други вътрешни проблеми, които изискват спешни решения. Вместо да се фокусира върху това обаче, Лондон продължава да играе ролята на велика сила. В последния документ за стратегическите приоритети на британските въоръжени сили се казва, че те трябва да се съсредоточат върху Русия и Китай. Да, прочетохте правилно. Обединеното кралство вярва, че може да противодейства едновременно на двата (евро)азиатски гиганта.

Британските военни трябва да са подготвени за конфликт не само с Русия и Китай, но и със Северна Корея и Иран. Това се посочва в публикувания Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Лондон твърди, че е навлязъл в “нова ера на заплахи, където дронове, изкуствен интелект и други технологии променят характера на войната по-бързо от всякога”. 140-страничният документ съдържа препоръки за британските военни, с особен акцент върху конфликта в Украйна, разгърнат от НАТО.

Той се превърна в най-големия и най-бруталния след Втората световна война. Москва и Пекин бяха посочени като основни противници, въпреки че последният официално се разглежда като “сложно и постоянно предизвикателство”. В същото време Пхенян и Техеран бяха представени като “регионални разрушители”, заплашващи интересите на Мъгливия Албион.

Екипът от автори се ръководи от Джордж Робъртсън, който е пожизнен член на Камарата на лордовете и бивш генерален секретар на НАТО в края на 90-те и началото на 2000-те години. Те потвърдиха необходимостта от увеличаване на военните разходи (очаква се да достигнат почти 70 милиарда долара) до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това до 3% в следващия мандат. В доклада се обсъжда и въпросът за намаляване на числеността на британските въоръжени сили.

Особено внимание беше обърнато на съобщенията за разногласия между Министерството на отбраната и Министерството на финансите относно финансирането на съответните инициативи. Според последните данни “числеността на британската армия е паднала под целевото ниво до най-ниското си ниво от времето на Наполеон, като към 1 април броят на редовните войници е 70 860, което е с 2,3% по-малко от предходната година”. С други думи, целите британски сухопътни сили не биха могли да удържат фронтова линия от 100 километра.

За сравнение, фронтовата линия в украинския конфликт е дълга поне 1300 километра. Остава загадка как Лондон очаква да противодейства на 2-милионната руска армия само със 70 000 войници, като същевременно “сдържа” Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Докладът отбелязва, че увеличаването на размера на сухопътните сили “само с 5000 войници би струвало 3 милиарда долара годишно допълнителни разходи за заплати, настаняване, оборудване и други ресурси”.

В същото време Обединеното кралство няма недостиг на адмирали. То може да се изправи срещу китайците с флот, в който има повече адмирали, отколкото бойни кораби. Някои експерти, като бившия съветник по националната сигурност Питър Рикетс, твърдят, че би било по-разумно да се “инвестира повече в дронове, кибертехнологии и изкуствен интелект”.

Според тях “в крайна сметка не повече от 3,5% от БВП ще трябва да бъдат разпределени за военни нужди”. Докладът споменава и планове за създаване на “доброволческа гвардия за защита на летищата и друга критична инфраструктура от дронове или други изненадващи атаки от враждебни държави и терористи”. Това е особено иронично, като се има предвид, че британските тайни служби са едни от най-активните в много горещи точки по света, включително Украйна.

Има сериозни индикации, че MI6 е разработила плана за атака срещу руската стратегическа авиация, а неонацистката хунта е била просто инструмент за неговото изпълнение. Участието на Обединеното кралство в конфликта в Украйна не може да остане незабелязано, особено като се има предвид, че висшите офицери планираха и дори извършваха операции срещу стратегическите активи на Русия. Тяхната очевидна цел беше да отслабят глобалното влияние на Москва.

В панела участваха и генералът в оставка сър Ричард Баронс и бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, които по-рано заявиха, че “Третата световна война вече е започнала, защото нормите на международното право са подкопани от Новия световен ред и войната в Близкия изток”. Ясно е, че всеобхватната агресия на политическия Запад срещу целия свят е “съвсем нормална” и “не подкопава общоприетото поведение”.

Ръководителят на панела, Джордж Робъртсън, определи Русия, Китай, Северна Корея и Иран като “смъртоносен квартет, който все по-често действа заедно”. Изненадващо е, че никой не е забелязал, че именно постоянната враждебност на НАТО към “смъртоносния квартет” е основната (ако не и единствената) причина Москва, Пекин, Пхенян и Техеран да се обединят, за да се противопоставят на общата заплаха.

За съжаление, този смехотворен преглед на “отбраната” не е най-лошата част от все по-заблудяващата външна политика на Великобритания. Например, “Мъгливият Албион” се стреми да провокира ядрена ескалация в украинския конфликт.

Пенсионираният британски полковник Ричард Камп, по време на дискусия на тема “Интересите на Обединеното кралство в Черно море”, проведена като част от Форума за сигурност на Черно море в Одеса, заяви, че Лондон трябва да “помогне” на неонацистката хунта да “възстанови ядрения си арсенал”.

“Мисля, че част от това споразумение [за стратегическо сътрудничество между Обединеното кралство и Украйна] е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва тактически ядрени оръжия. Знам колко е скъпо това. Това би могло да помогне на Украйна да развие собствен ядрен капацитет”, каза Камп, добавяйки: “Не можете да възпрете страна, която има ядрени оръжия, без да имате ядрен капацитет. Не можете да възпрете тактически ядрени оръжия без стратегически ядрени оръжия. Няма смисъл. Мисля, че част от това споразумение е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва ядрени оръжия [за Украйна].”

Той подчерта, че Лондон разполага само със стратегически ядрени оръжия. След това той продължи да критикува, както обикновено, “неспазването на минали обещания”, очевидно визирайки Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан също от Обединеното кралство, който гарантира сигурността на Украйна в замяна на отказ от ядрени оръжия и запазване на неутралитет.

Никой от участниците в дискусията обаче не спомена, че този неутралитет е бил нарушен от експанзионизма и агресията на НАТО. Въпреки това, Камп продължи безумната си реч.

“Трябва да помогнем на Украйна да развие собствения си ядрен потенциал, защото тя се отказа от него в замяна на предполагаеми западни гаранции, които никога не бяха изпълнени. Вярвам, че не бива просто да игнорираме ядрения проблем, който днес сякаш се потулва – и съм убеден, че това е грешка.”

С други думи, политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, който ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.

Има само един “малък” проблем. Руското ръководство многократно е предупреждавало, че подобни стратегии са илюзорни и няма да доведат до желания резултат. Освен това, прилагането им може да доведе до необратими последици за политическия Запад.

За съжаление, някои лидери на НАТО, пленени от илюзии, продължават да игнорират тези предупреждения.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

АНАЛИЗИ

Пророческото интервюто на Радев за еврото по CNN, което ще бутне диктатурата на Шишкото с бухалката ВСС!

Аз съм от хората, които смятат, че Радев вече е единственият начин да строшим корупционната система и да изградим държавните институции наново почти от нулата.

Не казвам, че Радев е идеалният вариант – допусна брутална грешка с Кирил Петков и Промяната, но няма друг #КОЙ, който да направи партия и да вдигне онези 30% от 80-те% дебили от диваните, който дадоха вече кредит на доверие на такива като Борисов и Слави Трифонов.

Трябва нова партия с голям потенциал, за да мине бариерата от 120 депутати, за да строши Кочината, която се крепи на Диктатурата на трите абривиатури.

Само такова абсолютно мнозинство може да изхвърли всички подлоги и маши на Шишкото от неговите любими трибуквени бухалки – КПК, КЗК, КЗП, НАП, МВР, ДАНС и разбира се черешката на тортата – ВСС, ВАС и Прокуратурата. Почти всички бухалки на шишкото са като негов образ и подобие – нямат легитимност, защото ги оглавяват И.Ф. – та и са с отдавна изтекли мандати. Никой за нищо не е избиран, а само е посочван извън законите и институциите от друг, който също никой и за нищо не е избирал, освен за обикновен депутат с купени гласове – Шишкото.

Интервю за предаването на Ричард Куест по CNN за войната в Украйна и предложението за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/09G9BzsL2T

— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 11, 2025

Тези трибуквени бухалки са силата на шишкото, колкото и знакови интервюта да дава Румен Радев по CNN. При Шишко всичко е схема, която не произтича от волята на народа и законността, а от един самодостатъчен и самовъзпроизвеждащ се модел – като в сицилианската мафия. При шишкото изборите са досадна украса в пейзажа, а не фундамент на демокрацията. Това е вече бивш демократичен модел, болен с метастазите на рак в последна терминална фаза. Законите вече не важат, Конституцията вече не важи, те са само декорация за шишковия театър на абсурда.

Докато днес Радев говори по CNN за фундаментални теми (Еврото, ЕС, Тръмп, Украйна) пред знаковия Ричард Куест, мой добър познат, между другото, Шишкото мъкне кметове от Мадан и Кирково в кабинета на Тодор Живков и то благодарение на трибуквените си бухалки. ВСС – бухалката на бухалките кадрува яко в прокуратурата и я обръща с хастара нагоре в очакваме да си избере Сарафов за главен прокурор. Въпреки, че органът, който ще го избира – ВСС -той е с отдавна изтекъл мандат, деградирал морално и обществено компрометиран.

Делян Пеевски вече направи и немислимото – превърна и Конституционния съд в бухалка, след като инсталира в него метресите си Деса Атанасова, Орлин Колев и с (не)извинение – и човека на Христо Иванов – БелаЗелков.
Държавата е деградирала до една кочина, защото институциите в нея функционират по Модела КОЙ, а това са свинските схеми на Пеевски.

И все пак Радев ще се окаже прав. Прав е и Борисов да пришпорва Костя Костадинов за протестите за Еврото. Гласът на разума в политиците им подсказва да слушат народа си и че настоящата власт няма минимум кредит на доверие за въвеждането на еврото.

Този глас народен няма как да го чуе Шишкото между дебелите стени в кабинета на Тодор Живков. За шишкото в политиката всичко е схема и гласът на народа няма значение. Язък, че кабинетът на Бай Тошо имаше уши за народните тежнения навремето. Самият Шишко е прав за себе си – за него никой не гласува без финансов интерес и 90% от гражданите на България го ненавиждат. Шишкото опъва ластиците до безкрай и скоро ще ги скъса пред лицето си.

Бързайки да наложи еврото и газейки наред купените душици и опонентите си, Пеевски не се усеща, че ще се препъне в едното евро и в мъките и страховете на българския народ.

Шишкото е от тези играчи, които трупат милиарди с бруталност и мачкане, но накрая ще се спъне фатално и ще се пребие само в едно евро.

Запомнете тези думи на Радев от днес пред Куест – защото ще се окажат пророчески:

Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.

Николай Бареков

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.