АНАЛИЗИ
Хибридната война е не по малко унищожителна от истинската
Когато се броят участниците в синдикални протести, най-често може да се прочете: „според организаторите е имало 400 000 манифестиращи, според полицията – 80 000“. У нас участващите в протестни манифестации „нарастват“ в новинарските емисии главоломно и безсрамно, ако са организирани от грантови НПО-та. По подобен начин се постъпва, когато с идеологически мотиви историята се превръща в пропаганда. Според победителите във Втората световна война по време на бомбардировките над Дрезден в периода между 13 и 15 февруари 1945 г. са загинали 25 000 човека. Но редица историци, които са категоризирани като „ревизионисти“, твърдят за 100 000 убити.
Нещо подобно се получава и при коментарите и анализите на събитията от 7 февруари 2018 г. в сирийската провинция Дейр ез-Зор. На тази дата американските ВВС (USAF) под етикета „сили на коалицията“ бомбардираха проправителствени сирийски сили. Драмата се разиграва около газовите и нефтените находища, които са 1/3 от нефтогазовите находища в Сирия. Според различните информационни източници жертвите от бомбардировките варират от 10 убити до 600 убити. Различните анализатори изготвиха своите коментари в зависимост от цифрата, която „удовлетворява“ техните нагласи или е в унисон с финансовите им зависимости. Затова панорамата от анализи и коментари на събитията от 7 февруари в Дейр ез-Зор варира обикновено от Fake news чак до Crazy news. Амплитудата на това, което се е случило е невероятна. Най-много жертви са „отчетени“ във варианта, при който участват и са убити „руски наемници“ от руската ЧВК (частна военна компания) Wagner Group, която е аналог на американската ЧВК Blackwater преименувана в Academi. Този факт показва, че въпросната новина има релефен политически акцент. Американските официални лица се изявиха изключително дискретно. Още от първия ден след събитията на 7 февруари, когато бе съобщено за атаката на USAF, американците обявиха, че руската страна е била предупредена предварително за бомбардировките. По този начин Москва бе обвинена, че не се е погрижила и не е предупредила руските граждани, които са се намирали в региона.
Версията с най-много жертви бе подета от определен брой алтернативни сайтове. Между тях е сериозният троцкистки информационен ресурс WSWS. На 14 февруари той огласи версията с многото убити руснаци, използвайки различни източници, които я разпространяват. Важно е да се отбележи, че WSWS използва в своя коментар основно руски източници на информация. Версията на троцкисткия сайт бе, че е възможен пряк сблъсък между САЩ и Русия на сирийска територия. Беше подчертано, че това вероятно може да се случи в резултат на незаконните действия на американските въоръжени сили в Сирия.
Интерес представлява коментарът на информационния ресурс SouthFront. В него е застъпена версията за леки загуби на руснаците. SouthFront е известен с качеството и прецизността на своите източници. И не само това. SouthFront разполага със собствена мрежа в Сирия. Има изключителен източник на информация в лицето на полковник Пат Ланг, бивш офицер от DIA (американско военно разузнаване). Офицерът не се приема еднозначно от американската бюрокрация. Пат Ланг е умерен противник на водената от Вашингтон политика. SouthFront се позовава често на негови коментари и забележки. Пат Ланг следи отблизо развитието на събитията в Сирия. Версията на SouthFront бе подета от информационните ресурси Saker-US и Veterans-Today, което показва, че те са склонни да приемат представената теза.
Традиционните глобални медии и социалните мрежи най-често коментират версията, че на 7 февруари стотици руски военни наемници от ЧВК са загинали от ударите на американската авиация в провинция Дейр ез-Зор. Загинали са и много сирийски военни от армията на Башар Асад. Числото на убитите варира в голям диапазон. От 100 до 600 военни от състава на руската ЧВК. Все пак какво точно се е случило?
На 8 февруари бе публикувана декларация на коалицията предвождана от САЩ, в която се казва, че тя е нанесла удар на „проправителствените сили“, които са атакували „генералния щаб на демократичните сирийски сили“ в долината на река Ефрат. Според локални източници, американските удари са засегнали позиции на атакуващите проправителствени сили около селището Кашам. Счита се, че заводът за газ CONICO и нефтеното поле „Джафар“ са били цели на военните на Башар Асад. Американската армия квалифицира своите действия като „отбранителни“. Министърът на отбраната Джим Матис даже изяви претенции, че инцидентът не представлява „ангажиране на Вашингтон в сирийската гражданска война“. Пентагонът също декларира, че е информирал руснаците преди атаката по специалния канал за комуникация, и че на мястото не е имало никакъв руски персонал.
От своя страна, руското Министерство на отбраната заяви, че коалицията, ръководена от САЩ, е нанесла удар върху местна милиция, която е провеждала военна операция срещу звена на ДАЕШ в зоната на петролната рафинерия „Ал Исба“. В инцидента са били убити 25 милиционери. Освен това проправителственото племе Ал Бакара съобщи в свое комюнике, че десетки негови синове са убити от американските удари. Но не са дадени точни цифри.
По-късно, на 11 февруари, сирийските войници от 5-ти корпус на Арабската сирийска армия, наричан още „Ловците на ДАЕШ“, съобщиха, че на 7 февруари са отблъснали съвместно нападение на ДАЕШ и кюрдите срещу селището Кашам. Това е предизвикало американската въздушна атака. Съобщава се, че военното подразделение е загубило 20 бойци в резултат на бомбардировките. „Ловците на ДАЕШ“ са известни със своите връзки с руските ЧВК.
Има и друга версия на инцидента
На 7 и 8 февруари основните англоговорящи медии като Politico, Reuters, CNN, разпространиха новините, че над 100 военни от армията на Башар Асад са убити от американците. Всички информации бяха на базата на анонимни източници и бяха професионално смесени с декларации на Пентагона и американския министър на отбраната, за да изглеждат по-достоверни. Според цитираните по-горе медии, около 300-500 сирийски правителствени военни, подкрепени от танкове и артилерия са нападнали кюрдските сили.
На 8 февруари анализатори със съмнително доверие и сайтове в рускоезичната част на глобалната мрежа започнаха да пускат анализи и информации, според които руските ЧВК са претърпели на 7 февруари тежки загуби. Допълнително медийната картина бе усложнена с противоречиви данни от анонимни източници, които твърдяха за „два камиона трупове“, 10-20 убити, 100, 200, 300, 600 убити.
На 10 февруари руският канал WarGonzo публикува 5 аудиозаписи на разговори между предполагаеми 3-ма бойци от руска ЧВК. Един от гласовете посочва 177 убити. Тези аудиозаписи бяха изпратени и на определен брой руски журналисти след 7 февруари. Най-вероятно разговорите между тримата бойци от руската ЧВК са монтирани и са фалшиви. На 14 февруари, множество различни доклади и анализи посочваха от 10 убити до 600 убити! По същото време от открити източници и информации на родители и приятели на бойци от руската ЧВК, които са били участници в операцията се установи, че петима руснаци са убити в този период в Сирия. Но липсват всякакви подробности.
Независими журналисти съобщават, че няма излетял нито един руски самолет, който да се е вдигнал от военновъздушната база „Хмеймим” с трупове и ранени служители на руската ЧВК. Кореспондентите на SouthFront, както и източници от Дамаск и Дейр ез-Зор, не потвърдиха информацията за стотици убити бойци на руска ЧВК.
Военни експерти на SouthFront, които наблюдават непрекъснато обстановката в Сирия, считат, че възможният брой на жертвите е по-голям от 5, но не надхвърля 15-20. Версията за големи загуби на руската ЧВК е базирана върху непотвърдени и фалшиви данни, които включват реални факти като американската бомбардировка, някои загуби на руската ЧВК и участието на „Ловците на ДАЕШ“ в инцидента. Всичко останало е в стила на най-добрите пропагандни традиции. Целите на пропагандната кампания са:
– САЩ са способни да отговорят военно на руснаците в Сирия.
– Русия не е в състояние да защити своите интереси.
– Кремъл не показва никакъв интерес към убитите руски граждани и не прави усилия да окаже помощ или да предостави компенсации.
В по-задълбочения анализ на събитията на 7 февруари и последвалата пропагандна кампания в медиите се налага и един специфичен извод. Медийното отразяване не може да се вмести в класическата хибридна схватка между Русия и САЩ. Срещу Кремъл се включиха и редица руски медии, които в никакъв случай не могат да бъдат причислени към прозападните руски медии, обикновено финансирани от чужбина. Появиха се доказателства за наличието на дясна, националистическа, антипутинска опозиция. Именно тази опозиция се оценява като опасна за Владимир Путин тъй като тя включва бивши и настоящи кадри на руската система за национална сигурност. Това са тези среди в Русия, които считат, че руският президент е прекалено „мек“ към Запада и най-вече към САЩ в Сирия. Това е тази руска опозиция, която се солидаризира с критиката и логиката на Пол Крейг Робертс, бивш министър на финансите на САЩ. Той от доста време напористо критикува Владимир Путин, че проявява нерешителност и едва ли не страх по отношения на ставащата все по-агресивна Америка. При създалата се ситуация, ако не се разобличи тотално медийната „дезинформация“ за събитията от 7 февруари… губи кандидат-президентът Владимир Путин. Но дори и когато бъде преизбран, ще му се наложи „да направи нещо“. В противен случай ще загуби важна част от своята легитимност и популярност сред обикновените руснаци.
Извод
Още от самото начало на появата на руски войски на сирийска територия Москва периодично заявяваше, че е за съхраняване на териториалната цялост на страната. Американците публично не възразяват. Още през април на 2016 г. янките директно предложиха на руснаците да си поделят Сирия, като се договорят за някаква „абсолютна линия“, която да ги разделя. И американците постигнаха своето. След две години като такава линия се оформи руслото на река Ефрат. Кюрдските отряди подкрепяни от САЩ взеха под свой контрол практически целия ляв (източен) бряг на реката. Изключение правят само два района, които остават владение на ДАЕШ.
На десния (западен) бряг нещата стоят по-сложно. По-голямата част от територията се контролира от Башар Асад. Но на север са кюрдите в Африн и Манбидж. Турците са на север в Халеб (Алепо). Ал-Кайда е в мухафаза Идлиб. На юг е „умерената опозиция“. И даже „разбитият“ ДАЕШ контролира два региона в Идлиб и в Сирийската пустиня.
На 7 февруари американците и техните проксита – кюрдите, откровено и силово показаха на Башар Асад и неговите съюзници, че за тях „земя на левия бряг няма“. Сирийците и руснаците много трудно могат да си върнат по военен път левия бряг на река Ефрат. На контролираната от американците и кюрдите територия се намира язовирът „Табка“, който има вместимост 12 кубически километра вода. На 6 януари 2018 г. шлюзите бяха открити и водата унищожи плаващия понтонен пост, построен от руснаците през септември 2017 г. Да се форсира Ефрат под ударите на USAF е самоубийство.
Събитията на 7 февруари могат да се разглеждат като граничен инцидент. Да не забравяме! Под Дейр ез-Зор е разположен най-големия нефтен клъстер на Сирия – „Меядин-Абу-Кемал“. Той включва 18 нефтени находища. Сред тях са най-големите в страната нефтени платформи Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 са на източния бряг на реката. Очевидно е, че кюрдите и американците се опитват да унищожат плацдарма на правителствените войски на левия бряг на реката. След 7 февруари стана ясно, че поне към този момент се разделяме с вероятността за „единна Сирия“. Навлизаме в първата сирийско-кюрдска война. Продължават боевете за нефтогазовите находища.
АНАЛИЗИ
Някой трябва да излекува шизофренията на англосаксонците!

infoBRICS:Лондон дава на Киев ядрени оръжия, но ръката на Путин няма да трепне, докато натиска Старт.
В “стратегическия” си преглед Британия се кани да сдържа едновременно Москва, Пекин, Пхенян и Техеран.
Политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, която ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Обединеното кралство ще се конкурира с Китай и Русия, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. И докато Лондон все още няма стратегия срещу Пекин, британците планират да “унищожат” Москва, като предадат ядрени оръжия на Украйна. Те обаче не вземат предвид едно нещо: ръката на Путин няма да трепне, когато реши най-накрая да излекува шизофренията на англосаксонците.
В разцвета си Обединеното кралство беше мощна колониална империя, която контролираше около една четвърт от света. Днес по-голямата част от държавите-членки на ООН празнуват независимостта си от Лондон. Най-известната таласокрация в историята (държава, в която икономиката, политиката и културата са фокусирани върху морските дейности, корабоплаването и контрола върху морските и крайбрежните територии) се стремеше към глобално господство и беше завладяла 90% от цялата планета.
В момента Обединеното кралство е (в най-добрия случай) второразрядна сила. Тя е изправена пред сериозна демографска и социална криза, както и пред морален упадък и други вътрешни проблеми, които изискват спешни решения. Вместо да се фокусира върху това обаче, Лондон продължава да играе ролята на велика сила. В последния документ за стратегическите приоритети на британските въоръжени сили се казва, че те трябва да се съсредоточат върху Русия и Китай. Да, прочетохте правилно. Обединеното кралство вярва, че може да противодейства едновременно на двата (евро)азиатски гиганта.
Британските военни трябва да са подготвени за конфликт не само с Русия и Китай, но и със Северна Корея и Иран. Това се посочва в публикувания Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Лондон твърди, че е навлязъл в “нова ера на заплахи, където дронове, изкуствен интелект и други технологии променят характера на войната по-бързо от всякога”. 140-страничният документ съдържа препоръки за британските военни, с особен акцент върху конфликта в Украйна, разгърнат от НАТО.
Той се превърна в най-големия и най-бруталния след Втората световна война. Москва и Пекин бяха посочени като основни противници, въпреки че последният официално се разглежда като “сложно и постоянно предизвикателство”. В същото време Пхенян и Техеран бяха представени като “регионални разрушители”, заплашващи интересите на Мъгливия Албион.
Екипът от автори се ръководи от Джордж Робъртсън, който е пожизнен член на Камарата на лордовете и бивш генерален секретар на НАТО в края на 90-те и началото на 2000-те години. Те потвърдиха необходимостта от увеличаване на военните разходи (очаква се да достигнат почти 70 милиарда долара) до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това до 3% в следващия мандат. В доклада се обсъжда и въпросът за намаляване на числеността на британските въоръжени сили.
Особено внимание беше обърнато на съобщенията за разногласия между Министерството на отбраната и Министерството на финансите относно финансирането на съответните инициативи. Според последните данни “числеността на британската армия е паднала под целевото ниво до най-ниското си ниво от времето на Наполеон, като към 1 април броят на редовните войници е 70 860, което е с 2,3% по-малко от предходната година”. С други думи, целите британски сухопътни сили не биха могли да удържат фронтова линия от 100 километра.
За сравнение, фронтовата линия в украинския конфликт е дълга поне 1300 километра. Остава загадка как Лондон очаква да противодейства на 2-милионната руска армия само със 70 000 войници, като същевременно “сдържа” Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Докладът отбелязва, че увеличаването на размера на сухопътните сили “само с 5000 войници би струвало 3 милиарда долара годишно допълнителни разходи за заплати, настаняване, оборудване и други ресурси”.
В същото време Обединеното кралство няма недостиг на адмирали. То може да се изправи срещу китайците с флот, в който има повече адмирали, отколкото бойни кораби. Някои експерти, като бившия съветник по националната сигурност Питър Рикетс, твърдят, че би било по-разумно да се “инвестира повече в дронове, кибертехнологии и изкуствен интелект”.
Според тях “в крайна сметка не повече от 3,5% от БВП ще трябва да бъдат разпределени за военни нужди”. Докладът споменава и планове за създаване на “доброволческа гвардия за защита на летищата и друга критична инфраструктура от дронове или други изненадващи атаки от враждебни държави и терористи”. Това е особено иронично, като се има предвид, че британските тайни служби са едни от най-активните в много горещи точки по света, включително Украйна.
Има сериозни индикации, че MI6 е разработила плана за атака срещу руската стратегическа авиация, а неонацистката хунта е била просто инструмент за неговото изпълнение. Участието на Обединеното кралство в конфликта в Украйна не може да остане незабелязано, особено като се има предвид, че висшите офицери планираха и дори извършваха операции срещу стратегическите активи на Русия. Тяхната очевидна цел беше да отслабят глобалното влияние на Москва.
В панела участваха и генералът в оставка сър Ричард Баронс и бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, които по-рано заявиха, че “Третата световна война вече е започнала, защото нормите на международното право са подкопани от Новия световен ред и войната в Близкия изток”. Ясно е, че всеобхватната агресия на политическия Запад срещу целия свят е “съвсем нормална” и “не подкопава общоприетото поведение”.
Ръководителят на панела, Джордж Робъртсън, определи Русия, Китай, Северна Корея и Иран като “смъртоносен квартет, който все по-често действа заедно”. Изненадващо е, че никой не е забелязал, че именно постоянната враждебност на НАТО към “смъртоносния квартет” е основната (ако не и единствената) причина Москва, Пекин, Пхенян и Техеран да се обединят, за да се противопоставят на общата заплаха.
За съжаление, този смехотворен преглед на “отбраната” не е най-лошата част от все по-заблудяващата външна политика на Великобритания. Например, “Мъгливият Албион” се стреми да провокира ядрена ескалация в украинския конфликт.
Пенсионираният британски полковник Ричард Камп, по време на дискусия на тема “Интересите на Обединеното кралство в Черно море”, проведена като част от Форума за сигурност на Черно море в Одеса, заяви, че Лондон трябва да “помогне” на неонацистката хунта да “възстанови ядрения си арсенал”.
“Мисля, че част от това споразумение [за стратегическо сътрудничество между Обединеното кралство и Украйна] е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва тактически ядрени оръжия. Знам колко е скъпо това. Това би могло да помогне на Украйна да развие собствен ядрен капацитет”, каза Камп, добавяйки: “Не можете да възпрете страна, която има ядрени оръжия, без да имате ядрен капацитет. Не можете да възпрете тактически ядрени оръжия без стратегически ядрени оръжия. Няма смисъл. Мисля, че част от това споразумение е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва ядрени оръжия [за Украйна].”
Той подчерта, че Лондон разполага само със стратегически ядрени оръжия. След това той продължи да критикува, както обикновено, “неспазването на минали обещания”, очевидно визирайки Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан също от Обединеното кралство, който гарантира сигурността на Украйна в замяна на отказ от ядрени оръжия и запазване на неутралитет.
Никой от участниците в дискусията обаче не спомена, че този неутралитет е бил нарушен от експанзионизма и агресията на НАТО. Въпреки това, Камп продължи безумната си реч.
“Трябва да помогнем на Украйна да развие собствения си ядрен потенциал, защото тя се отказа от него в замяна на предполагаеми западни гаранции, които никога не бяха изпълнени. Вярвам, че не бива просто да игнорираме ядрения проблем, който днес сякаш се потулва – и съм убеден, че това е грешка.”
С други думи, политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, който ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Има само един “малък” проблем. Руското ръководство многократно е предупреждавало, че подобни стратегии са илюзорни и няма да доведат до желания резултат. Освен това, прилагането им може да доведе до необратими последици за политическия Запад.
За съжаление, някои лидери на НАТО, пленени от илюзии, продължават да игнорират тези предупреждения.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Пророческото интервюто на Радев за еврото по CNN, което ще бутне диктатурата на Шишкото с бухалката ВСС!

Аз съм от хората, които смятат, че Радев вече е единственият начин да строшим корупционната система и да изградим държавните институции наново почти от нулата.
Не казвам, че Радев е идеалният вариант – допусна брутална грешка с Кирил Петков и Промяната, но няма друг #КОЙ, който да направи партия и да вдигне онези 30% от 80-те% дебили от диваните, който дадоха вече кредит на доверие на такива като Борисов и Слави Трифонов.
Трябва нова партия с голям потенциал, за да мине бариерата от 120 депутати, за да строши Кочината, която се крепи на Диктатурата на трите абривиатури.
Само такова абсолютно мнозинство може да изхвърли всички подлоги и маши на Шишкото от неговите любими трибуквени бухалки – КПК, КЗК, КЗП, НАП, МВР, ДАНС и разбира се черешката на тортата – ВСС, ВАС и Прокуратурата. Почти всички бухалки на шишкото са като негов образ и подобие – нямат легитимност, защото ги оглавяват И.Ф. – та и са с отдавна изтекли мандати. Никой за нищо не е избиран, а само е посочван извън законите и институциите от друг, който също никой и за нищо не е избирал, освен за обикновен депутат с купени гласове – Шишкото.
Интервю за предаването на Ричард Куест по CNN за войната в Украйна и предложението за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/09G9BzsL2T
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 11, 2025
Тези трибуквени бухалки са силата на шишкото, колкото и знакови интервюта да дава Румен Радев по CNN. При Шишко всичко е схема, която не произтича от волята на народа и законността, а от един самодостатъчен и самовъзпроизвеждащ се модел – като в сицилианската мафия. При шишкото изборите са досадна украса в пейзажа, а не фундамент на демокрацията. Това е вече бивш демократичен модел, болен с метастазите на рак в последна терминална фаза. Законите вече не важат, Конституцията вече не важи, те са само декорация за шишковия театър на абсурда.
Докато днес Радев говори по CNN за фундаментални теми (Еврото, ЕС, Тръмп, Украйна) пред знаковия Ричард Куест, мой добър познат, между другото, Шишкото мъкне кметове от Мадан и Кирково в кабинета на Тодор Живков и то благодарение на трибуквените си бухалки. ВСС – бухалката на бухалките кадрува яко в прокуратурата и я обръща с хастара нагоре в очакваме да си избере Сарафов за главен прокурор. Въпреки, че органът, който ще го избира – ВСС -той е с отдавна изтекъл мандат, деградирал морално и обществено компрометиран.
Делян Пеевски вече направи и немислимото – превърна и Конституционния съд в бухалка, след като инсталира в него метресите си Деса Атанасова, Орлин Колев и с (не)извинение – и човека на Христо Иванов – БелаЗелков.
Държавата е деградирала до една кочина, защото институциите в нея функционират по Модела КОЙ, а това са свинските схеми на Пеевски.
И все пак Радев ще се окаже прав. Прав е и Борисов да пришпорва Костя Костадинов за протестите за Еврото. Гласът на разума в политиците им подсказва да слушат народа си и че настоящата власт няма минимум кредит на доверие за въвеждането на еврото.
Този глас народен няма как да го чуе Шишкото между дебелите стени в кабинета на Тодор Живков. За шишкото в политиката всичко е схема и гласът на народа няма значение. Язък, че кабинетът на Бай Тошо имаше уши за народните тежнения навремето. Самият Шишко е прав за себе си – за него никой не гласува без финансов интерес и 90% от гражданите на България го ненавиждат. Шишкото опъва ластиците до безкрай и скоро ще ги скъса пред лицето си.
Бързайки да наложи еврото и газейки наред купените душици и опонентите си, Пеевски не се усеща, че ще се препъне в едното евро и в мъките и страховете на българския народ.
Шишкото е от тези играчи, които трупат милиарди с бруталност и мачкане, но накрая ще се спъне фатално и ще се пребие само в едно евро.
Запомнете тези думи на Радев от днес пред Куест – защото ще се окажат пророчески:
Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.
Николай Бареков
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ