СВЯТ

На планетата се обещава срив на световния пазар и съпротива срещу долара

В края на 2022 г. мнозина направиха своите прогнози за следващата година. Това е обичайна практика за банките. Датската банка „Саксо“ редовно публикува базова прогноза за следващата година, за да задържи клиентите и да ориентира инвеститорите. Пълно е със сдържани оценки. Паралелно с това обаче излизат така наречените „Скандални предсказания“, в които анализатори, които не са съгласни с изводите на основната прогноза, могат да дадат своята картина на света.

Обикновено “Скандалните предсказания” имат елемент на фантазия и се сбъдва само в половината случаи. Но тази година са значително по-различни от базовата линия за същата година и, очевидно, са наистина искрени. Резюмето към доклада обяснява: „Нашите скандални прогнози не са нашите базови прогнози за това какво ще се случи през новата година. По-скоро те са предназначени като упражнение, което да ни насърчи да мислим какви непредвидени събития могат да разтърсят нашия свят и финансовите пазари.

И така, какво ни предвещават Стейн Якобсен и неговият екип от водещи банкови специалисти?

Военна икономика и ускорена деглобализация

Експертите наричат 2022 г. дълбок инфлационен шок за целия свят. Основната причина за това обаче не е СВО, а свръхреакцията на политиците спрямо пандемията от 2020 и 2021 г. Събитията в Украйна бяха допълнение и засилиха общото влошаване на икономическата ситуация, но не и причина за нея.

Анализаторите смятат, че ситуацията ще бъде тежка. Централните банки на европейските страни вече казват, че се опитват да се борят с инфлацията, но всъщност няма да бъдат твърде ревностни в това. Това е така, защото в дългосрочен план едно силно задлъжняло правителство почти винаги ще се стреми към бавен и тежък фалит, а не към строги икономии. Тежестта на инфлацията ще падне върху обикновените европейци.

Друга заплаха, която екипът от анализатори отчита, е колапсът на световния пазар в стремежа към създаване на суверенна икономика от най-големите държави в света. Виждайки политическата нестабилност, „въоръжаването“ на долара и зависимостта от външни доставки, страните ще започнат да създават индустрии и предприятия на своя територия, за да осигурят собствената си отбранителна способност. Това ще се отнася както за директното производство на оръжия, така и за намаляване на зависимостта от онези технологии, които държавите все още не притежават. Например от тайвански компютърни чипове и полупроводници.

Съдейки по доклада, СВО в Украйна беше изненада за европейската общност. Политическият и бизнес елит бяха под влиянието на Норман Ейнджъл, който през 1910 г. написа бестселъра „Голямата илюзия“. В него той излага рационални аргументи, че Европа не може отново да бъде въвлечена в сериозна война. Казват, че взаимноизгодната търговия през предходните десетилетия се е раздула до огромни размери и е довела до просперитета на света.

Неудобната истина, разкрита с началото на СВО е, че взаимната търговия също има своите граници. Пацифистите бяха възмутени: защо да се биете, когато можете мирно да се конкурирате и да търгувате? СВО започна, наред с други неща, в резултат на факта, че стана невъзможно да се търгува мирно и да се конкурира. Под влияние на това убеждение, след края на Втората световна война, Западна Европа попада под утешителния чадър на американската армия, както пряко, така и чрез широко участие в НАТО. След края на Студената война приоритетите на европейската национална отбрана избледняха още повече. Те се фокусираха основно върху „войната срещу тероризма“. И сега европейските столици са изправени пред риска САЩ напълно да изоставят старите си задължения към Европа. А анализаторите смятат това за възможно след хипотетично примирие между Украйна и Русия.

Според доклада, през 2023 г. членовете на ЕС може да тръгнат за създаване на въоръжени сили на ЕС. Ако това решение бъде взето, ще има конкретна програма за създаване на напълно оборудвани и готови за разгръщане наземни, морски, въздушни и космически оперативни сили, които ще бъдат финансирани в размер на 10 трилиона евро до 2028 г. Финансирането ще отиде до последните резерви, натрупани от Европа през последните 20 години. Първичните сили за бързо разгръщане на ЕС ще се появят до 2025 г. с участието на повече от 20 държави-членки на ЕС. За да финансира новите въоръжени сили, ЕС ще емитира облигации на ЕС, които ще бъдат финансирани въз основа на представянето на БВП на всяка страна членка.

Световна политика, Франция и анти-Брекзит

Докладът говори много за факта, че милитаризацията на икономиките се дължи на „въоръжаването“ на долара. Замразените руски активи са само първият акт на превръщането на световните резервни валути в оръжие. Банковите анализатори виждат съпротивата на различните страни срещу долара по доста особен начин. Мнозина спекулират, че китайският юан може да стане новата резервна валута, но експертите на „Саксо“ се съмняват в това. Тяхното съмнение е, че Китай досега не е проявявал интерес да се откаже от трансграничния капиталов контрол.

Признавайки продължаващото въоръжаване на щатския долар от правителството на САЩ, съюзниците извън САЩ ще се отдалечат от щатския долар и МВФ и ще се насочат към създаването на свой собствен Международен клирингов съюз и нов резервен актив въз основа на идеите на икономиста Джон Мейнард Кейнс. Това е оригинална идея от времето преди Споразуменията от Бретън Уудс, които доведоха САЩ до световна финансова мощ.

Новата валута, според пророчеството на експертите, ще бъде индексирана за кошница от конвертируеми стоки, в която най-голямо тегло има суровият петрол. Валутите на страните членки ще бъдат обменени за новата резервна валута по фиксирани обменни курсове и коригирани според относителните движения по текущите сметки между страните членки. Всички страни-членки на новосъздаденият валутен съюз, ще се оттеглят от МВФ. А страни като Саудитска Арабия и Хонконг ще спрат да обвързват своите валути с щатския долар. Така глобалното икономическо сътрудничество в рамките на Г-20 ще се раздели на страните от Г-7 и страните от БРИКС. Банкерите се спряха и на конкретни държави, като прогнозираха най-близкия политически сценарий за тях.

Когато френският президент Еманюел Макрон беше избран за втори мандат през май 2022 г., той вярваше, че може да изведе Франция на главния път към реформи. Това обаче беше преди законодателните избори през юни 2022 г., когато неговата партия и съюзниците му загубиха абсолютното си мнозинство в парламента, принуждавайки Макрон да прави компромиси. Изправено пред силната опозиция от страна на левия алианс НЮПС и крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен, правителството се очаква да няма друг избор освен да приеме основните закони и бюджета за 2023 г. по бърза процедура и след това да обяви оставката на Макрон . Оставката му ще отвори вратите на Елисейския дворец за десния кандидат Льо Пен.

Банкерите смятат, че положението за Великобритания е неблагоприятно. Лиз Тръс се провали, като облекчи данъците и ограничи потреблението. Но 2023 г. също ще бъде трудна за министър-председателя Сунак, тъй като неговата строга фискална програма потапя страната в съкрушителна рецесия с рязко покачване на безработицата. Последният пирон в политическия ковчег на Сунак ще бъде отсроченият бюджетен дефицит, който също расте рязко със свиването на данъчните приходи. Те вярват, че лейбъристко правителство ще дойде на власт през третото тримесечие, като обещават да проведат референдум за „Антибрекзит“ около 1 ноември 2023 г. Привържениците на връщането в ЕС ще спечелят.

Европейците също трябва да очакват контрол на цените и други строги мерки през 2023 г., тъй като почти всички войни донесоха контрол на цените. Във Франция комуналните услуги ще фалират и ще бъдат национализирани. Това ще бъде резултат от обречен опит на западни служители да наложат таван на цените на енергията от Русия. Може би в във Великобритания и САЩ ще бъде създаден нещо като нов Национален борд по цените и доходите.

Контролирането на цените без решаване на основния проблем не само ще увеличи инфлацията, но и ще доведе до риск от разкъсване на социалната тъкан и колапс на европейската общност поради влошаване на жизнения стандарт, липса на стимули за производство и неправилно разпределение на ресурси и инвестиции.

Икономика, злато и храна

Днес инфраструктурата на центровете за данни, необходима за обслужване на цифровата икономика, продължава да расте бързо и тези центрове биха могли да консумират около 20% от световната електроенергия през следващите десетилетия. В същото време потенциалът за енергиен растеж е силно ограничен – от една страна, от опитите за намаляване на използването на изкопаеми горива, а от друга, от липсата на алтернативи като вятърна и слънчева енергия.

На този фон анализаторите прогнозират, че през 2023 г. собствениците на големи технологични компании и други технофилски милиардери ще бъдат разочаровани от липсата на напредък в развитието на необходимата енергийна инфраструктура, която би им позволила да направят необходимия енергиен преход. В новата енергетика ще бъдат инвестирани рекордни средства, а дали ще са успешни, анализаторите на банката не бързат да прогнозират. Но според тях през 2023 г. златото ще поскъпне след трудната за него година през 2022 г., когато много инвеститори бяха разочаровани от неспособността му да поскъпне – дори когато инфлацията скочи до 40-годишен връх. Оказва се, че ключът към задържането на потенциала на златото е погрешният консенсусен залог на пазара, че инфлацията ще бъде временна. Някои от страните може да обмислят златния стандарт.

Това е подкрепено от прогнозата, че с настъпването на пролетта Китай ще реши да се откаже от политиката си на нулев коронавирус, рекламирайки ефективно лечение и вероятно дори нова ваксина. Китайското търсене отново ще доведе до рязък скок в цените на суровините, което ще доведе до рязко покачване на глобалната инфлация, особено на фона на все по-слабия щатски долар. Що се отнася до храните, много страни, включително тези в ЕС, ще трябва драстично да намалят консумацията на месо.

Повече от една трета от световните култури се използват за храна на животните, а около 80% от земеделските земи в света се използват за паша, някои от които са бивши гори и дори тропически гори. Това води до зашеметяваща загуба на биоразнообразие. Заедно с други въздействия върху околната среда, като ерозия на почвата и замърсяване на местните водни ресурси както от животински отпадъци, така и от прекомерна употреба на фуражни торове. В световен мащаб производството на храни представлява една трета от въглеродните емисии на планетата, а използването на животни за производство на месо е два пъти по-замърсяващо от растителното производство.

Един от авторите на доклада изчислява, че за постигане на целта за нулеви емисии до 2050 г. консумацията на месо ще трябва да бъде намалена до 24 кг на човек годишно, в сравнение със сегашната средна стойност от около 70 кг. Така че може би в близко бъдеще страните от колективния Запад ще хранят своите граждани със скакалци и други високопротеинови аналози на говеждо и свинско месо. И, разбира се, по стара традиция Русия ще бъде обвинена за всичко.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending свят

Up Next

САЩ ударно внасят руски петрол през Индия, заобикаляйки собствените си санкции

Don't Miss

Републиканците в САЩ нарочват фамилията Байдън за мафиотска

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news