КУЛТУРА

5-те най-масови форми на диалект в България

Колкото и да не ни се иска понякога, езикът е жив и непрекъснато се развива. За съжаление много често в странни посоки. Преди години различните диалекти бяха локално явление, но в глобалния свят, в който живеем, те са вече навсякъде. Благодарение на Краси Радков врачанският даже обиколи света. Всеки опит да бъдат категоризирани грешните разновидности на българския на база територия е обречен на неуспех, затова ние взехме радикално решение: да подредим диалектите според вида къдрене на езика, което създават.

Мьекането

Във всяка част на България имат вътрешното усещане, че говорят най-книжовния български във вселената. Това няма как да е така. Най-малкото защото не може всички да са прави. Макар елементарна сметка да показва, че мьекането е по-популярният вид бг произношение, това не го прави най-лицеприятния.

Хардкор шопският също не е еталон за красота, но блести с изящество на фона на изказ, при който „о“ е „у“, „а“ е „ъ“, докато „е“ се чува като „и“.

Мьекането също така е нещо като състояние на духа – освен върху цялостния флоу на говора, то се пренася и върху самата лексика с най-ярки примери като „дънкено“, „дънкево“ и „дънчено“ като описание на тип яки (с най-яркото „и“ на света). Другата крайност на мьекането е ръмбенето или изръмжаването на думи с подчертано агресивен тон стил „чишмътъ“, „гурътъ“ и „глъвътъ“. Всяка подобна девиация от БДС говора е въпрос на личен избор, можеш да си мьекаш/ръмбиш на воля, но после се налага да живееш с последиците от това в обществото или да се стегнеш малко, преди някой да те е уцелил с „доматиту“.

Обръщенията

През годините всякакви странни думи са се използвали, за да демонстрират усещането за близост между хората. Етимологията на повечето от тях е скандално различна от последвалото придобито значение. Думата „пич“ например през 60-те е означавала дете, което няма ясно дефиниран баща, с други думи „копеле“ в основно значение. В тази връзка „копеле“ е най-издръжливото паразитно нарицателно – от 90-те до сега, колкото и да са се опитвали думи като „маняк“, „луд“ и „чуек“ да му вземат короната, то не се е дало. Копелето е кораво. Сред по-класическите съществителни нарицателни имена по темата (както знаем от Тризначките това е „име за наричане, което е съществено“) са всички разновидности за близка родственост –

„батко“, „чиче“, „брачед“, че покрай Килата даже и „майка“. Иначе абсолютният властелин на обръщенията в Третата вълна на бг рапа е „брат“ във всички разновидности от „браточка“, през „батенце“ и „баце“ до висш пилотаж като „батинко“.

Специално споменаване заслужава една от най-странните думи за приятел на всички времена, произлизаща от района на българския Хюстън – Хасково. Това е „артик“, което, използвано в изречение стил „Копеле, аре да движим!“, респективно е „Въри, артик!“. Поклон пред красотата на този език.

Криворазбраното значение

Според Многотомния речник на българския език (най-големия и представителен роден тълковен речник), събрал думите в книжовния ни език до буква „Р“ включително, са 119 229, разпределени в 15 тома. Нормално е да се объркаш сред цялата тази лексика и да започнеш да използваш думи като „пазаря“ в значението на „пазарувам“. Не знаем как е в Сатовча, но в София не се пазарим – ако в супермаркета на етикетчето пише 5,49, даваме 5 и 50 и не чакаме ресто. И като стана дума за ходене по магазините: една от думите с най-много различни регионални разновидности е класическата торбичка.

В зависимост от това, към коя част на България клони ЕГН-то ти, можеш да я наричаш с думи като „пликче“, „кисийка“ и „найлонка“.

Ако си от Габровска област пък, взимаш бирите от денонощния в „сакче“. Също така във Варна дънките са в женски род единствено число, демек „дънка“. Също и циците. Бургас отново е едни гърди напред, защото там най-популярните панталони са в среден род, а именно „дънкито“. За циците не знаем.

Нестандартен ритъм на езика

От фонетична гледна точка българското ударение се води „свободно“, защото не е фиксирано върхуопределена сричка на думата и може да стои където си поиска. Където то си поиска, а не вие – има начини за произнасяне, наложили се в книжовния език, и това значи, че се казва „хартѝя“, не „хàртия“ и „учѝлища” не „училищà“. Класическото софийско произношение изисква да се набляга на последната сричка в глаголите (сложѝл, затворѝл, предобрѝл) и, разбира се, да се добавя „ме“ в края на глагола за първо лице, единствено число. Понякога цялостният флоу на диалекта е толкова небрежарски, че всичко се слива в една звукова маса тип: „Ня са разпраям с тебе бе, брат!“. Във Варна си имат хумористични словосъчетания като „секс-мекс, пици-мици, пал-мал – а, тва не става!“. Черешката на тортата обаче са характерните възклицания, които дори след години далече от дома често избиват в най-неподходящия момент и някой, без да осъзнава, се изцепва с израз като: „Аноооо, въй ко ма напраии, ба!“, „Сам са натралянкал као песо директ“ или пък: „Ке ми рипа на кютек, кат му вкарам едно дърво ке го откинем!“.

Странни думи

В различните райони едни и същи предмети и действия са придобили различни имена – динята е станала любеница, пъпешът – каун, пуйката – фитка, патицата е юрдечка, а масло в Русье е „бутьер“, най-вероятно защото още са под силното влияние на Австро-Унгария. Така се стига до напълно непреводими фрази от типа на „Панта, чувай църната ръгна оде барабоя“. Никой не знае какво значи това и май не е никак релевантно.

Иначе от София през Варна до Монтана кретенските думи са факт – без значение дали е „дзъркели“ или „хюмне“ или „пустиняк“.

Олд скул българският на моменти е толкова богат, че има например повече от една думи за течене на вода („бюе“, „дурляе“, „църцори“) или пък за лайно („камзо“, „дрисня“, „гувно“). Особените думи имат способността да се групират в нетрадиционни изрази, будещи повдигната вежда при първоначален сблъсък с тях. Например „бича айляк“ и „работата гръмна“. Всяка от тези феноменални семантични конструкции е възпята поне в едно модерно рап парче, така че може да бъде изследвана по най-забавния и приятен начин – на дансинга. А ако доди и някоя натокана мадама, напрао че се утрепем!

Post Views: 2

Related Topics:featured trending култура

Up Next

Какво да пратим на Украйна!?

Don't Miss

Те се срещнаха късно

КУЛТУРА

Зафиров ще закопае БСП … всички Малкобритански агенти подскочиха като ужилени

БСП пред смъртоносен избор с Референдума на Радев за еврото – или губи властта или избирателите си

Как прогнозата на бившия депутат от Левицата се сбъдна само след няколко часа:

Автор Велизар Енчев, журналист и бивш депутат от Левицата (часове преди БСП са се самоубие ритуално и да заяви, че е против референдума)

БСП ПРЕД СМЪРТОНОСЕН ИЗБОР ЗА ЕВРОЗОНАТА: ПОДКРЕПИ ЛИ ПРЕЗИДЕНТСКИЯ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЕВРОТО, ГУБИ ВЛАСТТА, ОТХВЪРЛИ ЛИ ГО, ГУБИ ИЗБИРАТЕЛИТЕ СИ

До този час всички политически сили в парламента излязоха с позиция към решението на президента Радев да свика референдум за еврото.

ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и ДПС-Доган са против, което не изненадва.

Изненада няма и при Възраждане, Величие и Меч – те подкрепят референдума с две ръце, а Костадинов дори успя да събере 600 000 подписа, които Народното събрание противозаконно отхвърли.

Прави чест на Слави Трифонов, че подкрепя референдума, макар че лично той е за отказ от лева и приема еврото.

Една партия мълчи – БСП- Обединена левица.

При БСП-ОЛ нещата са направо страшни. След като хвърли партията в обятията на ГЕРБ, сега председателят Атанас Зафиров е без полезен ход.

Ако реши да послуша партийната маса, която е 100 процента против еврото, това ще счупи Сглобката и БСП-ОЛ ще излети от коалицията. Което не води автоматично до избори, защото
Борисов има гарантираните гласове на Пеевски, а и Доган е готов веднага заеме опразнено място в кабинета, най-малко той има интерес от нови избори.

Ако пък полегне на ГЕРБ, БСП-ОЛ ще влезе в открита война с оределите редици на своите членове и симпатизанти, едва наброяващи 170 000. Което ще делегитимира Зафиров като лидер и изразител на ценностите на левите избиратели. Макар че със своята про-НАТО-вска позиция, тотално отхвърляна от бесепарите, Зафиров отдавна е скъсал с тези ценности и е истинско чудо, че бе избран за председател на БСП.

Всъщност новият обитател на „Позитано“ 20 е достоен за книгата на рекордите ГИНЕС – той е първият водач на лява партия, който изповядва външнополитическите ценности на десните формации.

Преди време Зафиров шокиращо обяви: българският лев е просто един купон и еврото е изборът на българите. Това подсказва отношението му към референдума на президента Радев.

Затова, който и от двата варианта да избере Зафиров, БСП-ОЛ ще катастрофира, но най-потърпевш ще е лидерът й.

Ето защо той не посмя да застане пред камерите и изнесе изнесе позицията си към президентския референдум, а прати при медиите Наталия Киселова. Тя пък витиевато се измъкна с
позицията, че въпросът на Радев за референдума бил „спорен“.

Въпросът може и да е спорен, но безспорно Радев разкова БСП с тоя ход, защото постави Зафиров пред невъзможен за него избор.

Киселова удобно пропуска факта, че въпросът на президента не е дали да се приеме еврото, а дали да го приемем през 2026 година, тоест питането се отнася само за момента в който да се приеме.

Преди дни депутатите на БСП се опозориха с гласуването „въздържал се“ на предложението на Възраждане за референдум. Опозориха се, защото на парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. БСП-ОЛ излезе с програма от 100 решения, а точка 100 отхвърляше влизане в еврозоната в близко бъдеще (предлагам на читателите визуализация на т. 100).

След изявлението на Киселова и оглушителното мълчание на Зафиров, повече от ясно е: в Народното събрание БСП-ОЛ отново ще отхвърли референдума за еврото с малодушния вот „въздържал се“.

Очевидно е. След като се коалира с ГЕРБ, след като измами избирателите си с фалшиви програми и измамни решения, след като копира печалния опит на политическите покойници РЗС,
ВОЛЯ, АТАКА, НФСБ, Патриотичен фронт, Обединени патриоти, епитафията на БСП звучи така:
„Sic transit gloria mundi“(„Така преминава световната слава“)

Само часове по-късно БСП излезе със самоубийствена позиция срещу референдума:

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 38

КУЛТУРА

ИСТИНАТА! МВР: Директорът на Народния театър провокира безредиците! Той: Защитавам театъра СИ!

Може би до голяма степен допълнителното напрежение, което възникна беше неуместната постъпка на директора на театъра Васил Василев, който отиде да води разговори с протестиращите. Явно той не оцени ситуацията, че пред театъра има напрежение. Може би това трябваше да го съгласува с колегите, за да е под наш контрол и да не допускаме ескалиране на напрежението. Това каза министърът на вътрешните работи Атанас Илков пред БНТ след протеста пред Народния театър снощи заради постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“.

Илков: „Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.

Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу бе провалена, макар да се състоя пред полупразна зала с известно закъснение. Протестиращите, сред които бяха представители на организации, на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, както и от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Знамена развяваха още от БНС и „Куберовъ воин“, настояха за уволнение на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев и нарекоха гавра с България пиесата, която поискаха да бъде свалена от националната театрална сцена.

„Този протест беше заявен, имаше осигурен нужния брой служители, които да гарантират сигурността и спокойствието. Над 60 служители бяха ангажирани в охраната на обществения ред. А след като възникна напрежение бяха включени допълнителни сили“, обясни вътрешният министър.

По думите на Илков полицаите са реагирали изключително адекватно, за да не се допусне застрашаване на живота на гражданите и тях самите.

Илков: „Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.

„Нямаме инцидент с пострадал протестиращ или гражданин, който е дошъл да гледа постановката. Ние ще направим анализ на цялостната обстановка и ще изгледаме записите от всички видеокамери, за да направим една по-обективна оценка на всичко, което се случи, тогава ще кажем дали е имало някакъв пропуск в организацията“, каза още Илков.

Вътрешният министър добави, че въпреки сблъсъците и напрежението няма задържани, тъй като нямало данни за конкретни лица, „изведени като нарушители на обществения ред“.

Запитан не е ли могло униформените да отведат агресивните протестиращи, министърът на вътрешните работи заяви: „Полицаите имат една по-основна задача – да не се допусне по-голямо ескалиране на напрежението. Не е най-важното в този момент ние да отделяме сили и ресурс да задържаме определено лице, а така да нарушим общата разстановка и да създадем предпоставка за по-тежки инциденти“.

Атанас Илков бе категоричен, че не е имало хаос.

„Тези, които говорят за хаос, аз ги съветвам при следващ протест да застанат до нашите колеги и да видят дали е хаос. Всяка ситуация е строго индивидуална“, добави той.

От своя страна директорът на Народния театър Васил Василев заяви, че не вижда проблем в пиесата на Бърнард Шоу.

Васил Василев: Излязох с любов при протестиращите

„Имаше натиск да бъде цензурирана преди да бъде реализиран спектакълът, това е недопустимо, това не беше мирен протест. Излязох с любов при протестиращите, призовах ги да позволят този спектакъл да бъде гледан и да се даде оценка. Можем да съдим за провокация в спектакъла, когато сме го гледали“, заяви той.

„По думите му текстът защитава достойнството на Българската армия.

„Не я унижава по никакъв начин. Нека да не говорим празни думи, нещата се изваждат от един контекст. Хващаме се за думата, а не гледаме голямото, как се развива действието“, допълни Васил Василев.

Написахме писмо до МВР след като рекламен материал пред театъра беше осквернен, имахме притеснения, бяха залепени провокации, каза още директорът на Народния театър.

Според него някои други хора са допуснали политиката в театъра.

„Аз не позволих поради политически причини да се уволни един или друг. Няма да допусна цензура в театъра, който ръководя. Дотам ли докарахме нашето общество – ако имаше проблем, той е с четенето, с неразбирането. Това, което се случи, не беше позор в Народния театър, а пред Народния театър“, коментира Васил Василев и подчерта, че не е търсена провокация с поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“, окачествявайки избирането на пиесата като случайност.

„Днес ще има постановка, културата не е враг на обществото, тя го кара да върви напред. Не разбирам въпроса за оставката ми, аз защитавам театъра си. Публиката решава дали едно представление е добро или не е добре. Позволете публиката да влезе в салона и актьорите да работят“, каза още Васил Василев.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 21

КУЛТУРА

Излези новата книга, „Хроники на всекидневието“ с поглед към бившето общество

На снимката (от ляво надясно): Георги Лозанов, Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов. Снимка: Никола Узунов/БТА (ЛФ)

За НСФА е изключително приятно, когато предстоят подобни събития.

Книгите са именно онази форма на живот на нашето изкуство, чрез която то остава най-трайно във визуалната памет на човечеството. В конкретния случай двама от авторите на книгата са членове на Фотографска Академия – това са Николай В. Василев и Росен Коларов. Третия автор, Антоан Божинови и доц. Георги Лозанов автор на въвеждащата студия във фотокнигата са наши приятели. Може да сте сигурни, че те ще се радват на вашето присъствие и публика. Повече за книгата и фотографските истории на Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов можете да прочетете в статията от линка върху банера:

По-голямата част от фотографиите в тази книга са поглед към бившето общество, и то – съсредоточен и откровен поглед за онова време, което беше, и по отношение на което фотографията вероятно е най-неоспоримият свидетел. Това каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, по повод изданието „Хроники на всекидневието“. Книгата бе представена тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автори на фотографиите в тома са на Доц. Росен Коларов, Антоан Божинов и Николай В. Василев. Снимките обхващат периода от 60-те години на ХХ в. до втората декада на XXI в. В изданието е публикувана студия на доц. Георги Лозанов.

„Това е фотографска книга и е правена от видни фотографи. А пък аз съм опитал с думи да следвам сравнително близко техните послания, които са във фотографиите“, обясни доц. Лозанов. Тези фотографии, общо взето, са фотографии на съпротивата, на съпротивата към едни регламенти, едни норми, едни идеологически налагани представи, през които трябваше да се чете онзи свят, каза той.

Доц. Георги Лозанов коментира, че тези снимки са ценни както за младата, така и за по-възрастната публика. „За младите – защото им показват онова време така, както е било и то – чрез конкретни човешки истории, както фотографията разказва социалния свят“, обясни той.

Посочи, че фотографиите лекуват по-възрастната публика от забрава, като кара хората да не свързват персоналното си щастие и младостта си със съдбата на общността.

„Никой от нас тогава не си е мислил, и през ум не му е минало, че системата ще се срути. Това беше изненада за всички ни, така че това, което сме правили, беше реакция, разбира се, по някакъв начин“, обясни Антоан Божинов.

Николай В. Василев цитира думи на Кръстан Дянков от 70-те години, че „фотографията е занимание самотно“. Мисля, че фотографията привлича хората, които са индивидуалисти, и това на мен ми се струва много важно, каза Василев. Той обясни, че неговите снимки в албума са правени в продължение на 50 години. „Хубавото е, че когато с двамата колеги започнахме да събираме извадката, която да бъде в книгата, това се оказа много лесно. Явно сме гледали, снимали и мислили горе-долу по един и същи начин, но всеки поотделно“, каза Николай В. Василев.

„Ако някой ви казва, че в нашата страна думата „екип“ е невъзможна дума и не може да се работи в екип, кажете му, че това не е вярно. Ние четиримата работихме в екип, синхронно и равностойно. И тази книга аз бих я определил като синтез между изображения и слово“, каза доц. Росен Коларов. И тримата фотографи сме индивидуални автори, имаме различно виждане върху определени неща, но сме се фокусирали върху социалния елемент, посочи той.

ГЕРГАНА НИКОЛОВА

СОФИЯ, 30.10.2024 20:02 (БТА)

Post Views: 34