Като юрист-международник се занимавам професионално със защита правата на българските граждани от десетки години. По приумица на съдбата –повечето от тях бяха жени. По продължителност, моята дейност в тази област надхвърля вашата почти с десетилетие. Световната мрежа ИНТЕРНЕТ съдържа необходимите доказателства. От такава професионална перспектива, за мен не представлява особен проблем да изразя становище по недопустимото ви поведение към моята страна.

Като правно основание, ще си позволя да се позова и на чл.1 от Всеобщата декларация на правата на човека:

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и са длъжни да се отнасят помежду си в дух на братство“.

Господин НИЛС МУЖНИЕКС(Nils Muiznieks),

Вашият натиск за ратифициране на Истанбулската конвенция е класически опит за въздействие върху законодателния орган на България от позицията на Комисар по човешките права на Съвета на Европа. Императивна норма в правото на България и Латвия, а така и в правото на международните договори е, че “договорна норма, приета под натиск, насилие или опит за насилие е нищожна”. Не очаквам да Ви съобщавам нещо ново. Това се изучава във всички правни факултети по света, в т.ч. и в американските университети – Калифорнийския университет и Принстънския университет, от където са вашите образователни степени.

Не прилича на Комисар по човешките права на Съвета на Европа и доктор по политически науки да нарушава правата на българските граждани на свободен избор на образователни програми за техните деца в училище. Това е нарушение на чл.14,т.3 от Хартата за основните права на гражданите в Европейския съюз, което е първично право на ЕС.

Дали да защищават своите деца от психическите проблеми на транс-джендърите от квартал “КАСТРО” в Сан-Франциско, Булонския лес в Париж и квартал “СОХО” в Лондон – е фундаментално право на българските родители. Всяка майка и баща в България имат право, признато в международните договори, да оградят своите деца от менталните проблеми на субектите на правата по Истанбулската конвенция, изчерпващо изброени в чл.53 на Обяснителния доклад към нея.

В тази посока на мислене, вярвам, че можете да отделите 5 минути, за да се запознаете със становището на проф.д-р Макхю, (Dr.McHugh), дългогодишния Главен психиатър на Болницата “Джон Хопкинс, Балтимор, САЩ, за това, че транс-джендаризмът представлява ментално разстройство. Подобни становища се подкрепят от водещи психиатри в Световна здравна организация, както и от Канада, Швейцария, Австралия, Великобритания и др. Тези световно известни експерти добре познават с класификацията на транс-джендъризма в Международния кодекс на заболяванията на Световната здравна организация ICD-10.

Ако все пак в бъдеще считате за уместно да оказвате натиск върху нечий парламент да променя своето законодателство чрез инкорпориране на международни норми, предлагам да използвате за целта Конгреса на САЩ или Парламента на Латвия…

Като хетеро-сексуален мъж, роден и възпитан през втората година на ХХ в. в Европа, в най-старата европейска държава, запазила елементите на държавност повече от 1300 години, споделям всяка идея за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Дори една жена да бъде жертва на подобно насилие, заслужава си да обединим усилия в нейна защита. Доказал съм своята позиция емпирически и недвусмислено. Защищавал съм жени както в своята страна, така и в чужбина от форми на насилие, които не са кодифицирани в Истанбулската конвенция. За референция, може да използвате международните неправителствени организации „Human Rights Watch“и„UN Watch“, в Лондон и Женева. Вашият предшественик на този пост Thomas Hammarberg, също може да Ви предостави полезна информация.

Идеята за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е великолепна, истинско постижение на международната общност. Но нейната реализация не е намерила подходяща реализация в Истанбулската конвенция. Този правен инструмент не ми помогна в моята работа по защита на жени от насилие нито в Швеция, нито в Турция, нито в Малта, нито пред ЕСПЧ в Страсбург.

От позицията на десетилетния си професионален опит, мога без притеснение да заявя, че това е един от най-слабите международни инструменти в областта на правата на човека. Тя изобилства с неяснота и двусмисленост, десетки терминологични проблеми, липса на дефиниции за голяма част от ключови понятия, липса на кодифициране на новите състави на престъпления. Тя не отговаря на стандартите за качествено изработен международноправен инструмент по правата на човека, каквито са Международния пакт за гражданските и политическите права, Международния пакт за социалните икономическите и културните права, Международната декларация по правата на човека на ООН. Конвенцията сякаш е писана от международни експерти без достатъчна правна подготовка. Тя предизвиква основателна съпротива поради двойствения си предмет и цели, които се разминават с обхвата.

Заявленията, че тази Конвенция представлявала пълна кодификация на правната материя в тази област, са не повече от незащитими претенции. Освен това, тази Конвенция влиза в колизия със съществуващи инструменти за защита правата на човека. В отделни свои разпоредби, тя директно противоречи на Европейската харта за правата на гражданите.

И не на последно място, тя нарушава правния суверенитет на страните, като ги задължава да променят своите конституции, при това „без забавяне“. Не знам дали във Ваше лице не говоря на един от авторите на текста на Конвенцията, но comitas gentium не препятства изразяването на становища в областта на международните отношения.

Без всякакво съмнение, закрилата на жените от насилие и домашно насилие е легитимна цел на международната общност, но тя заслужава качествена правна регулация. Истанбулската конвенция не предоставя такава.

Като специалист по международно право, с 37-годишен опит в областта на защита правата на човека, си позволявам да Ви помоля най-учтиво да положите усилия да опазвате интегритета на Вашата висока международна позиция и занапред да не нарушавате принципа на ненамеса във вътрешните работи на държавите и да не ги призовавате индиректно да променят своите конституции (справка – чл.4, т.2 от Конвенцията). Докторската Ви степен от Калифорнийския университет е сигурна гаранция, че сте наясно, че в Международното публично право, България и Съвета на Европа са равнопоставени субекти.

И в заключение, за Ваше сведение – според последното проучване на общественото мнение в България по въпроса за евентуалното присъединяване към Истанбулската конвенция, имам основание да считам, че моето мнение се споделя от 86% от българското общество, като се отчита възможността от статистическа грешка: плюс/минус 2%. Такава е позицията на Президента на България.

София, 10.02.2018г.
ВЛАДИМИР ШЕЙТАНОВ, дипломат от кариерата на Българската дипломатическа служба, специализирал в Харвардския институт по международно развитие, Вашингтонския институт по международно право, Световната търговска организация – Женева, работил с УНКТАД, ИКАО, Комитета за космоса на ООН, единствения чуждестранен адвокат пред Народния съд на полк.Муамар Кадафи, допуснат до защита на 5-те български медицински сестри в Либия по Спин-процеса в Либия през 2000г.-2002г.