СВЯТ

“Без топлина, без храна, без връзки”: Западната преса за идващата зима

Тази зима Старият свят ще се сблъска с много трудности, основната от които е безпрецедентна енергийна криза. Дори преди саботажа на руските газопроводи в Балтика нямаше вестник в Европа, който да не рисува апокалиптична картина на близкия край на Европа. След експлозиите на “Северен поток” европейците започнаха да описват зимния период с обширната дума “колапс”. И това се отнася не само за липсата на топлина и светлина.

Аксиома за енергийна криза

Изглежда, че планът на САЩ за унищожаване на Европа изпреварва графика. Дори и най-мързеливият и апатичен европейски лаик вече се досеща, че основната цел на атаката на САЩ е не само Русия, но и Европа. И по-точно – Германия, като индустриален и икономически локомотив на континента, чието спиране неизбежно ще доведе до “голяма депресия” в цяла Европа.

Съдейки по отговорите на читателите на публикации в пресата на Стария свят, европейският мирянин отдавна е разбрал, че конфликтът в Украйна играе ролята на декорация, което беше убедително само през февруари-март тази година. Сега всичко е различно.

Медиите, и то не само европейските, рисуват много тъжна картина. Ако комбинирате всички тези публикации по темата за предстоящата зима, ще получите епично платно, наречено “Колапс”. Това е думата, която най-често се използва от европейските вестници, опитвайки се да погледнат в бъдещето на континента за няколко месеца.

Излишно е да казвам, че дори в богата и някога стабилна Германия инфлацията на потребителските цени днес надхвърля 10%.

Германия, икономическият гръбнак на Европа, беше отрязана от саботажа на нишките на Северен поток, извършен от нейните „приятели и съюзници“, които, изглежда, завинаги са прекъснали достъпа на бюргерите до евтин руски газ. Именно той беше двигател на растежа на германската икономика.

Докато германските, както и датските и шведските политици заявяват намерението си да открият извършителите (явно ще търсят дълго и няма да ги намерят) за експлозията на газопровода „Северен поток“, неизбежността на енергийната криза в Европа се превръща в аксиома. Логично е да дадем обемисти, необработени цитати от западната преса, които красноречиво показват реалната картина на предстоящата европейска катастрофа.

Кой ще нарисува по-страшна картина?

Германският Junge Welt публикува трогателно интервю с пенсионерката Никол Линднер, член на Алианса за действие за преразпределение, която призовава за протести срещу политиката на правителството за обедняване.

“Вие сте пенсионер и получавате пенсия под 500 евро на месец. При растящите цени на енергията как ще изкарате зимните месеци?” пита кореспондентът на вестника. А ето и честния отговор на възрастна германка:

“Ще бъде доста страшно. Още не съм решила да пусна парното. Но най-много ме тревожи, че много хора, на които им е прекалено студено, започват да палят огън в домовете си. И не изключвам тази зима хората да мръзнат у дома. Така че гледам на следващите месеци с паника и се надявам, че протестите срещу политиката на обедняване ще растат.”

„Каква помощ планира правителството за пенсионери като вас? – продължава да пита журналистът Юнге Велт.

“Има еднократно плащане от €300, което повечето пенсионери няма да получат до януари. Дотогава може да е много студено. Освен това тази помощ е капка в морето. Вместо това трябва да осигурите на всички топли апартаменти и да намалите печалбите на енергийните компании”, отговаря пенсионерът.

На крачка от бедствието

Под такова простичко заглавие италианският вестник Il Giornale публикува статия, която прилича повече на образователна програма по икономика за италиански политици, управлявали доскоро страната.

“Гледайки поведението на политиците през тази година, трябва да сме объркани не толкова от липсата им на някаква стратегия (това е просто невъзможно да се изисква от тях), а от факта, че те изобщо не са наясно какво е случва се под носа им”, пише Il Giornale.

За съжаление дойде време за плащане на сметките. Физически имаме по-малко газ, отколкото ни е необходим. И това, което получаваме, ще струва скъпо. Скоро трябва да решим как да се справим с нормирането”, казват още от вестника.

“При главоломни скокове на цените пазарът си върши работата: убива тези, които консумират най-много… Трябва да решите кого да спасите, имайки предвид едно много конкретно нещо… А именно нивото на развитие на енергетиката на страната е първият показател за нейния просперитет”, посочва италианското издание.

Прогноза на Goldman Sachs

Британският The Economist не се ограничава с паниката си от предстоящата зима и пише, че зимата на следващия сезон ще бъде по-лоша от предстоящия:

“Кризата в Европа няма да свърши през пролетта. Goldman Sachs наскоро прогнозира, че цените на газа следващото лято ще бъдат около 235 евро за мвт/ч (l Европа се измерва в евро за мегаватчас), по-високи от днешните.”

“Цената преди пандемията беше около 20 евро за мегават час. Фючърсите на електроенергия в Германия за четвъртото тримесечие на 2023 г. са по-високи от тези за четвъртото тримесечие на тази година. Дори във Франция – където политиците се надяват, че много ядрени реактори, които в момента са затворени за поддръжка, ще стартират отново през 2023 г. – тревогата е за следващата зима, а не тази”, пишат британците.

Има няколко причини цените да останат високи. Ако зимата е особено студена, европейските складове може да са почти празни до март. През 2022 г. руският газ помогна за запълването им. Въпреки това, през лятото на доставката му спря.

И тъй като те няма да бъдат възобновени през 2023 г. поради саботаж в Северен поток, синьото гориво за попълване на европейските запаси ще трябва да се доставя от други източници. А самите доставки също може да бъдат ограничени, защото Норвегия е затворила своите газови съоръжения за поддръжка. Всичко това предизвиква “сериозно безпокойство”, пише The Economist, позовавайки се на финансови анализатори.

Ще се бият или не?

Така че е ясно, че високите цени на газа са основната причина за повишаването на цените на електроенергията в Европа. В същото време на енергийния пазар на ЕС се случват събития, които изглеждат нелогични в условията на енергийна криза и допринасят за нейното задълбочаване.

Така например решението на френските власти да затворят редица свои атомни електроцентрали за ремонт изглежда напълно ненавременно за всички в Европа. Възобновяването на работата им на пълен капацитет е от решаващо значение, тъй като Франция е износител на електроенергия. Но Париж казва, че това ще отнеме време. Изглежда, че някой във Франция е в същото време със „злия Путин“.

В същото време Германия, където печели абсурдът на привържениците на „зелената енергия“, сериозно мисли за удължаване на срока на експлоатация на две от трите останали атомни електроцентрали в страната, и то само до средата на април 2023 г.

Но атомните електроцентрали биха пестили газ. Кой пречи на германците да удължат живота на атомната централа, само и само за да не мръзнат нито тази, нито другата зима такива пенсионери, за каквито Юнге Велт писа.

Полша от своя страна ограничи износа на електроенергия за Германия, за да намали собствените си цени на електроенергията и да не изгаря твърде много въглища.

С други думи, колкото по-дълго се проточи енергийната криза, толкова по-остри ще бъдат политическите конфликти вътре и между държавите относно достъпа до енергия. До какво ще доведе всичко това: до социални бунтове в страните от ЕС и до междудържавни войни за топлина и светлина? По един или друг начин, знаменателят ще бъде крайната липса на енергия и високите цени за нея през 2023 г.

“Китай няма да бъде …” И връзки също

Липсата на енергийни източници тази зима в Европа може да доведе до дори по-сериозни последици от покачването на цените на енергията. Въпреки че, изглежда сякаш колко още по-сериозно?

Сривът може да настъпи в сферата на мобилните комуникации. Някога немислимото може да се случи и мобилните телефони може да спрат да работят в Европа тази зима, ако прекъсванията на електрозахранването или ограниченията извадят от строя части от мобилните мрежи в целия европейски регион.

Според Reuters в момента няма достатъчно резервни системи в много европейски страни, за да се справят с масивни прекъсвания на захранването. И това увеличава вероятността от прекъсвания в работата на мобилните телефони.

Страните от Европейския съюз, отбелязва Ройтерс, „се опитват да гарантират, че комуникациите остават, дори ако прекъсването на електрозахранването ще изтощи резервните батерии, инсталирани на хиляди клетъчни антени, разпръснати на територията им“.

В Европа има почти половин милион телекомуникационни кули и повечето от тях имат резервни батерии. Въпреки това, тези източници на енергия ще издържат само около 30 минути, за да работят с мобилни антени. И тогава в мобилния телефон ще се чуят кратки звукови сигнали и Европа ще потъне в „комуникационен мрак“.

В момента представители на телекомуникационни компании водят преговори с властите на различни страни, за да гарантират, че клетъчните кули са изолирани от общата електрическа мрежа.

Това би могло да осигури непрекъсната комуникация поне за полицията, военните, ключови промишлени съоръжения и болници. Такива преговори се водят от телекомуникационни компании, по-специално с властите на Франция, Италия, Швеция и Германия. В тази връзка Ройтерс цитира характерно изявление на говорител на френското министерство на финансите:

“Може би тази зима ще подобрим знанията си по тази тема, но изолирането на мобилна антена от останалата част от мрежата не е лесно.”

Тоест няма да има връзка.

Какво следва от това?

Недалновидната политика на ръководството на страните от ЕС, които след САЩ атакуваха Русия със своите санкции, доведе до енергийна криза, която от своя страна се превърна в детонатор на икономическата и социално-политическа криза в Европа.

Може би Европа след Втората световна война не е преживяла такива катаклизми, които вече са засегнали континента и заплашват само да се засилят.

Човек може само да гадае за мащаба, който ще вземе недоволството на европейските народи тази зима и следващата пролет. В някои страни, като Италия, броят на недоволните прерасна в качеството на властта: според резултатите от парламентарните избори ще има ново правителство. Изглежда, че такъв сценарий очаква всички страни в Европа. Ако оцелеят през зимата.

Related Topics:featured trending корупция кражба свят

Up Next

“Блумбърг”: Хората в Полша вече горят боклук, за да се стоплят, няма храна, няма топливо, няма пари!!!

Don't Miss

Бездушния Шолц не се справи с “лидерството” на Европа, закопа я!

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news