АНАЛИЗИ
Нов световен ред от Самарканд

<<<Срещата на ШОС обозначи курс за формиране на Велика Евразия>>>
Масовият ръст на кандидатурите в ШОС, който прави последната среща на върха повратна точка в историята на организацията, е пряко следствие от осъзнаването, че световният ред, основан на принципа на господство и подчинение, е неприемлив. Това е от обективна гледна точка. От субективна гледна точка е очевидно, че такова съзнание е съществувало и преди; просто нямаше алтернатива, с появата на която, под формата на руско-китайската ос на ШОС, процесите на ерозия на света Pax Americana започнаха с ускорени темпове.
Изминалата среща на върха на ШОС, в допълнение към срещата между лидерите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин, беше запомнена, на първо място, с цяла поредица от двустранни преговори, което ясно показа, че през Ковид годините на дистанционния формат има много въпроси, които изискват директна комуникация и обсъждане на ниво висши служители. Очи в очи.
На второ място, след като прие Иран в редиците си, стартира процедурата за приемане на Беларус и утвърди статута на “наблюдател” на редица други страни, ШОС направи опит да увеличи още повече границите на своето влияние. Както генералният секретар на организацията Джан Мин каза в речта си:
„Държавите-членки трябва да насърчават разширяването на организацията“.
Тази тенденция беше отразена в Самаркандската декларация на ШОС, чийто стил, в сравнение с предишни срещи на върха, се променя към широко покритие и демонстриране на собствена визия по определени въпроси от глобалния дневен ред.
Трето, в контекста на очертаващата се бърза експанзия, ШОС се опитва – и то доста успешно – да избегне организационния аморфизъм, свързан с прекомерната тясна специфика. Задачата, изглежда, не е да се обявяват краткосрочни, тактически начини за решаване на остри проблеми, а да се внесе в дискусията на световната общност нов стратегически проект за международен ред, който е по-справедлив от този, застъпван от Запада .
Ето защо в заключителния документ на срещата не се споменават конкретни епизоди на конфронтация и кризи в бившата Украинска ССР, в Закавказието и Централна Азия, както и около Тайван.
Да, различните страни са направили различни предложения. От създаването на глобална икономическа платформа и иновативни платформи до военно-политическото сътрудничество и борбата с тероризма и трафика на наркотици. Но всички те се вписват в общия контекст. И има мълчаливо съгласие и разбиране, че случващото се в Донбас и около него, на армено-азербайджанската и киргизко-таджикската граница, както и във връзка с тайванския комплекс от проблеми, е отражение на глобалната конфронтация, която Вашингтон и колективният Запад зад него налагат Русия и Китай.
Изключение, може би, на срещата на върха и в заключителния документ е направено само за Афганистан, поради причините, че ситуацията в тази страна, която се намира в географския център на ШОС, е от еднакво значение за всички нейни членове, повечето от които имат обща граница с него.
Освен това проблемите на Афганистан носят отпечатъка на американското фиаско и са ясна демонстрация на последствията от външната намеса в евразийските дела. Преустановяването на този прецедент, изключването на всяка възможност за неговото повторение или възпроизвеждане където и да било (а такива опити се правят – примерът с Мианмар, който стана наблюдател в ШОС) – отново е в общ интерес. Защото няма по-добра демонстрация за съществуването на евразийската общност от възстановяването на реда и историческата справедливост в собствения дом.
Друго изключение от общата схема на дискусията е критичната хуманитарна ситуация в Пакистан, който беше подложен на катастрофални наводнения. За това говори премиерът Шехбаз Шариф. И тук ШОС демонстрира своята готовност както да предприеме конкретни мерки за помощ на двустранна основа, така и да използва своя колективен авторитет, за да привлече вниманието на световната общественост, като я призова да окаже на Пакистан всестранна помощ и подкрепа.
Отделно трябва да се каже за спецификата на позицията на Индия, която се прояви както на самата среща на върха, така и в информационната сфера, свързана с нейното отразяване. Известно е, че индийският премиер Нарендра Моди показа висока емоционалност в коментарите си за руската СВО и също така отмени среща с Александър Лукашенко.
Що се отнася до медиите в тази страна, редица вестници, публикували информация за петминутен разговор между техния лидер и Си Дзинпин „на крака“ (нямаше пълноценна среща между тях), след което тя беше премахната, което наблюдатели сметнаха за не съвсем правилната реакция на продължаващите гранични конфликти между Делхи и Пекин.
Неведнъж беше необходимо да се отбележи двувекторната природа на Индия; от една страна, тя е в ШОС, от друга, в проамериканската четворка, спекулирайки с темата за изкуствено измисления „Индо-тихоокеански регион“.
Въздържайки се от прибързани оценки по този въпрос обаче, нека припомним, че много експерти посочиха фактите за натиск върху участниците в срещата от трети страни. Възможно е това да обяснява много.
Нарендра Моди в Самарканд. president.az
Като цяло е ясно, че всички описани тенденции се дължат на всеобхватна криза на световния ред, която от своя страна е свързана както с недостига на неоколониални ресурси на западния глобален контрол, така и с нарастващото разбиране за незападният свят за задънената улица на съществуващия световен ред не за всички, а за „избраните“. По-точно за онези, които се самопровъзгласиха за „избрани“ едностранно, което всъщност стои зад формулата „свят на правилата“.
Масовият ръст на кандидатурите в ШОС, който прави последната среща на върха повратна точка в историята на организацията, е пряко следствие от осъзнаването, че световният ред, основан на принципа на господство и подчинение, е неприемлив. Това е от обективна гледна точка.
От субективна гледна точка е очевидно, че такова съзнание е съществувало и преди; просто нямаше алтернатива, с появата на която, под формата на руско-китайската ос на ШОС, процесите на ерозия на света Pax Americana започнаха с ускорени темпове.
От тази гледна точка може да се разбере напрежението, което Западът изпитва и спекулациите, към които прибягва в тези условия. От една страна, западните медии са заети да изсмукват нещата от пръстите си и да тиражират предполагаемите „разногласия“ между Москва и Пекин по въпроса за СВО; от друга страна, когато се махнат микрофоните, в техния кръг западните елити са наясно „накъде духа вятърът“. И демонстрират изключителна загриженост за руско-китайското сближаване, което, както те разбират, е основният фактор за наблюдаваната промяна в световната информационна картина.
Ако се обърнем към текста на Самаркандската декларация, редица интересни моменти привличат специално внимание в него. Първо и най-важно, нито бившата Украинска ССР, нито Тайван не се споменават с нито една дума. Общата характеристика на глобалната ситуация изглежда така:
Днес светът е подложен на глобална промяна, навлизайки в нова ера на бързо развитие и мащабна трансформация. Тези фундаментални процеси са придружени от засилване на многополярността, засилване на взаимосвързаността и ускоряване на темповете на информатизация и цифровизация.
На този фон съвременната система от международни предизвикателства и заплахи става все по-сложна, наблюдава се опасна деградация на състоянието на нещата в света, съществуващите локални конфликти и кризи се изострят и възникват нови.
Срещата в Самарканд
На фона на появилите се в медиите спекулации, че „многополюсният свят (уж) се е оказал по-опасен и по-малко предвидим от еднополюсния“, отговорът на ШОС изглежда недвусмислен. Наблюдаваната турбуленция не е продукт на многополярност, а на съпротива срещу нея от страна на добре познатия хегемонен център.
Освен това:
Държавите-членки, в съответствие с принципите на Хартата на ШОС, се придържат към линия, която изключва блокови, идеологически и конфронтационни подходи за решаване на проблемите на международното и регионалното развитие, противодействие на традиционни и нетрадиционни предизвикателства и заплахи за сигурността.
Страните, които съставляват ядрото на ШОС, преди всичко Русия и Китай, не се нуждаят от блокова политика, защото се движат в съответствие с международните тенденции към диверсификация на центровете на власт. „Блоковата” линия, зад която лесно се отгатва „политиката на съюзите” на Байдън, е свързана със същото опортюнистично противопоставяне на многополюсните тенденции.
Ярка илюстрация за това как се изпълнява цялостната стратегия на ШОС е започналото на 19 септември посещение в Пекин на секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев. Решението изглежда е взето в движение по време на срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин.
Събеседници на Патрушев в Пекин ще бъдат “китайският Кисинджър” – ръководителят на групата по международните въпроси на ЦК на ККП (всъщност шефът на международния отдел) Ян Джиечи и шефът на Министерството на обществената сигурност (аналог на Министерството на вътрешните работи на Русия) Гао Шенгкун; т.е. темата на дискусията е разбираема, особено предвид факта, че на Запад се засилват спекулациите по изтърканата тема за „отделянето на авторитарните правителства от народите“, а една от ключовите теми в речта на президента Си на срещата на върха беше противодействието на външна намеса и „цветни революции“.
Владимир Путин и Си Дзинпин. Официално интернет представителство на президента на Русия
Държавите-членки се застъпват за зачитане на правото на народите на независим и демократичен избор на техния политически и социално-икономически път на развитие, подчертават, че принципите на взаимно зачитане на суверенитета, независимостта, териториалната цялост на държавите, равенството, взаимната изгода, ненамесата във вътрешните работи, неизползването на сила или заплахата за използване на сила са в основата на устойчивото развитие на международните отношения.
Западните медии, както и тяхното ехо в Русия, през последните дни се опитват да докажат, че тези мисли, които Си Дзинпин изрази онзи ден в Астана, са насочени към „ограничаване на руското влияние“. Всъщност, като се има предвид контекстът, в който китайският лидер ясно постави януарските събития в Казахстан, спрени от ОДКС, говорим за засилване на взаимодействието в рамките на ШОС, с изключение на външна намеса в делата на членовете на организацията.
Това беше косвено потвърдено от казахстанския президент Токаев, който говори в речта си за задълбочаване на „военнополитическото сътрудничество“. А темата за „Велика Евразия“, „Голямото евразийско партньорство“ с интегрирането на китайския „Пояс, един път“ с Евразийския съюз и АСЕАН получи много важно място на срещата на върха. Ето едно ясно потвърждение:
Държавите-членки вярват, че продължаващите усилия за укрепване на взаимосвързаността между Централна и Южна Азия допринасят за постигането на общата цел за осигуряване на просперитет и сигурност в обширния регион на ШОС чрез формирането на устойчиви търговски, икономически и транспортни и комуникационни връзки и засилване на междуцивилизационния диалог.
Говорейки в полза на укрепването на режима за неразпространение на ядрено оръжие и в тази връзка споменавайки възобновяването на СВПД – Съвместния всеобхватен план за действие относно иранската ядрена програма (всъщност замразен, както си спомняме, чрез едностранното оттегляне от от САЩ), лидерите на страните от ШОС все пак посочиха необходимостта от ограничаване на амбициите на едностранното, отново, разполагане на системи за противоракетна отбрана (което провокира нарушаване на режима на ДНЯО); В тази връзка трябва да се отбележи, че в заключителния документ не се споменава неотдавнашната декларация на КНДР за ядрена държава и приемането от Пхенян на подходяща доктрина, обясняваща условията за използване на ядрени оръжия.
ШОС, като отговорен и влиятелен участник в международните усилия за осигуряване на мир и стабилно развитие в евразийското пространство, ще продължи да предприема координирани стъпки за противодействие на нарастващите заплахи и предизвикателства в региона.
Церемонията по засаждане на дръвчета от главите на делегациите – символ на общностният стремеж на страните на ШОС към пътя на развитието и разцвета.
Е, много експерти посочиха, че по отношение на „глобалното икономическо управление“ във формата, в която те бяха разгледани от срещата на върха във връзка с международните институции, ШОС продължава последователното си движение към създаване на валутни алтернативи на доларовата система, както и разширяване на ролята на развиващите се страни при приемането на ключови глобални решения.
Обобщавайки Самаркандската декларация, може с основание да се отбележи фокусът на ШОС върху изграждането на „Евразия за евразийците“, включително по отношение на предприемането на мерки срещу онези, които се противопоставят.
Ако си припомним, че характеризирайки основите и параметрите на американското лидерство, Збигнев Бжежински в своята „Голяма шахматна дъска“ подчертава, че за първи път в историята неевразийска сила, Съединените щати, става най-силният играч на евразийския континент, тогава можем да кажем, че основната причина за съществуването и укрепването на ШОС е възпроизвеждането на тази неестествена ситуация чрез спиране или ограничаване на заплахите и предизвикателствата, свързани с нея. Изглежда срещата на върха в Самарканд направи голяма и успешна стъпка в тази посока.
АНАЛИЗИ
Някой трябва да излекува шизофренията на англосаксонците!

infoBRICS:Лондон дава на Киев ядрени оръжия, но ръката на Путин няма да трепне, докато натиска Старт.
В “стратегическия” си преглед Британия се кани да сдържа едновременно Москва, Пекин, Пхенян и Техеран.
Политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, която ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Обединеното кралство ще се конкурира с Китай и Русия, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. И докато Лондон все още няма стратегия срещу Пекин, британците планират да “унищожат” Москва, като предадат ядрени оръжия на Украйна. Те обаче не вземат предвид едно нещо: ръката на Путин няма да трепне, когато реши най-накрая да излекува шизофренията на англосаксонците.
В разцвета си Обединеното кралство беше мощна колониална империя, която контролираше около една четвърт от света. Днес по-голямата част от държавите-членки на ООН празнуват независимостта си от Лондон. Най-известната таласокрация в историята (държава, в която икономиката, политиката и културата са фокусирани върху морските дейности, корабоплаването и контрола върху морските и крайбрежните територии) се стремеше към глобално господство и беше завладяла 90% от цялата планета.
В момента Обединеното кралство е (в най-добрия случай) второразрядна сила. Тя е изправена пред сериозна демографска и социална криза, както и пред морален упадък и други вътрешни проблеми, които изискват спешни решения. Вместо да се фокусира върху това обаче, Лондон продължава да играе ролята на велика сила. В последния документ за стратегическите приоритети на британските въоръжени сили се казва, че те трябва да се съсредоточат върху Русия и Китай. Да, прочетохте правилно. Обединеното кралство вярва, че може да противодейства едновременно на двата (евро)азиатски гиганта.
Британските военни трябва да са подготвени за конфликт не само с Русия и Китай, но и със Северна Корея и Иран. Това се посочва в публикувания Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство. Лондон твърди, че е навлязъл в “нова ера на заплахи, където дронове, изкуствен интелект и други технологии променят характера на войната по-бързо от всякога”. 140-страничният документ съдържа препоръки за британските военни, с особен акцент върху конфликта в Украйна, разгърнат от НАТО.
Той се превърна в най-големия и най-бруталния след Втората световна война. Москва и Пекин бяха посочени като основни противници, въпреки че последният официално се разглежда като “сложно и постоянно предизвикателство”. В същото време Пхенян и Техеран бяха представени като “регионални разрушители”, заплашващи интересите на Мъгливия Албион.
Екипът от автори се ръководи от Джордж Робъртсън, който е пожизнен член на Камарата на лордовете и бивш генерален секретар на НАТО в края на 90-те и началото на 2000-те години. Те потвърдиха необходимостта от увеличаване на военните разходи (очаква се да достигнат почти 70 милиарда долара) до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това до 3% в следващия мандат. В доклада се обсъжда и въпросът за намаляване на числеността на британските въоръжени сили.
Особено внимание беше обърнато на съобщенията за разногласия между Министерството на отбраната и Министерството на финансите относно финансирането на съответните инициативи. Според последните данни “числеността на британската армия е паднала под целевото ниво до най-ниското си ниво от времето на Наполеон, като към 1 април броят на редовните войници е 70 860, което е с 2,3% по-малко от предходната година”. С други думи, целите британски сухопътни сили не биха могли да удържат фронтова линия от 100 километра.
За сравнение, фронтовата линия в украинския конфликт е дълга поне 1300 километра. Остава загадка как Лондон очаква да противодейства на 2-милионната руска армия само със 70 000 войници, като същевременно “сдържа” Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Докладът отбелязва, че увеличаването на размера на сухопътните сили “само с 5000 войници би струвало 3 милиарда долара годишно допълнителни разходи за заплати, настаняване, оборудване и други ресурси”.
В същото време Обединеното кралство няма недостиг на адмирали. То може да се изправи срещу китайците с флот, в който има повече адмирали, отколкото бойни кораби. Някои експерти, като бившия съветник по националната сигурност Питър Рикетс, твърдят, че би било по-разумно да се “инвестира повече в дронове, кибертехнологии и изкуствен интелект”.
Според тях “в крайна сметка не повече от 3,5% от БВП ще трябва да бъдат разпределени за военни нужди”. Докладът споменава и планове за създаване на “доброволческа гвардия за защита на летищата и друга критична инфраструктура от дронове или други изненадващи атаки от враждебни държави и терористи”. Това е особено иронично, като се има предвид, че британските тайни служби са едни от най-активните в много горещи точки по света, включително Украйна.
Има сериозни индикации, че MI6 е разработила плана за атака срещу руската стратегическа авиация, а неонацистката хунта е била просто инструмент за неговото изпълнение. Участието на Обединеното кралство в конфликта в Украйна не може да остане незабелязано, особено като се има предвид, че висшите офицери планираха и дори извършваха операции срещу стратегическите активи на Русия. Тяхната очевидна цел беше да отслабят глобалното влияние на Москва.
В панела участваха и генералът в оставка сър Ричард Баронс и бившият съветник на Доналд Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, които по-рано заявиха, че “Третата световна война вече е започнала, защото нормите на международното право са подкопани от Новия световен ред и войната в Близкия изток”. Ясно е, че всеобхватната агресия на политическия Запад срещу целия свят е “съвсем нормална” и “не подкопава общоприетото поведение”.
Ръководителят на панела, Джордж Робъртсън, определи Русия, Китай, Северна Корея и Иран като “смъртоносен квартет, който все по-често действа заедно”. Изненадващо е, че никой не е забелязал, че именно постоянната враждебност на НАТО към “смъртоносния квартет” е основната (ако не и единствената) причина Москва, Пекин, Пхенян и Техеран да се обединят, за да се противопоставят на общата заплаха.
За съжаление, този смехотворен преглед на “отбраната” не е най-лошата част от все по-заблудяващата външна политика на Великобритания. Например, “Мъгливият Албион” се стреми да провокира ядрена ескалация в украинския конфликт.
Пенсионираният британски полковник Ричард Камп, по време на дискусия на тема “Интересите на Обединеното кралство в Черно море”, проведена като част от Форума за сигурност на Черно море в Одеса, заяви, че Лондон трябва да “помогне” на неонацистката хунта да “възстанови ядрения си арсенал”.
“Мисля, че част от това споразумение [за стратегическо сътрудничество между Обединеното кралство и Украйна] е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва тактически ядрени оръжия. Знам колко е скъпо това. Това би могло да помогне на Украйна да развие собствен ядрен капацитет”, каза Камп, добавяйки: “Не можете да възпрете страна, която има ядрени оръжия, без да имате ядрен капацитет. Не можете да възпрете тактически ядрени оръжия без стратегически ядрени оръжия. Няма смисъл. Мисля, че част от това споразумение е трябвало да бъде ангажимент от страна на Обединеното кралство да разработва ядрени оръжия [за Украйна].”
Той подчерта, че Лондон разполага само със стратегически ядрени оръжия. След това той продължи да критикува, както обикновено, “неспазването на минали обещания”, очевидно визирайки Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан също от Обединеното кралство, който гарантира сигурността на Украйна в замяна на отказ от ядрени оръжия и запазване на неутралитет.
Никой от участниците в дискусията обаче не спомена, че този неутралитет е бил нарушен от експанзионизма и агресията на НАТО. Въпреки това, Камп продължи безумната си реч.
“Трябва да помогнем на Украйна да развие собствения си ядрен потенциал, защото тя се отказа от него в замяна на предполагаеми западни гаранции, които никога не бяха изпълнени. Вярвам, че не бива просто да игнорираме ядрения проблем, който днес сякаш се потулва – и съм убеден, че това е грешка.”
С други думи, политическият Запад е готов да поеме риска и да инициира “ограничена размяна на ядрени удари”, който ще унищожи “само” Русия и Украйна. Това, според него, ще елиминира Москва като геополитически противник.
Има само един “малък” проблем. Руското ръководство многократно е предупреждавало, че подобни стратегии са илюзорни и няма да доведат до желания резултат. Освен това, прилагането им може да доведе до необратими последици за политическия Запад.
За съжаление, някои лидери на НАТО, пленени от илюзии, продължават да игнорират тези предупреждения.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Пророческото интервюто на Радев за еврото по CNN, което ще бутне диктатурата на Шишкото с бухалката ВСС!

Аз съм от хората, които смятат, че Радев вече е единственият начин да строшим корупционната система и да изградим държавните институции наново почти от нулата.
Не казвам, че Радев е идеалният вариант – допусна брутална грешка с Кирил Петков и Промяната, но няма друг #КОЙ, който да направи партия и да вдигне онези 30% от 80-те% дебили от диваните, който дадоха вече кредит на доверие на такива като Борисов и Слави Трифонов.
Трябва нова партия с голям потенциал, за да мине бариерата от 120 депутати, за да строши Кочината, която се крепи на Диктатурата на трите абривиатури.
Само такова абсолютно мнозинство може да изхвърли всички подлоги и маши на Шишкото от неговите любими трибуквени бухалки – КПК, КЗК, КЗП, НАП, МВР, ДАНС и разбира се черешката на тортата – ВСС, ВАС и Прокуратурата. Почти всички бухалки на шишкото са като негов образ и подобие – нямат легитимност, защото ги оглавяват И.Ф. – та и са с отдавна изтекли мандати. Никой за нищо не е избиран, а само е посочван извън законите и институциите от друг, който също никой и за нищо не е избирал, освен за обикновен депутат с купени гласове – Шишкото.
Интервю за предаването на Ричард Куест по CNN за войната в Украйна и предложението за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото в България през 2026 г.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/09G9BzsL2T
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 11, 2025
Тези трибуквени бухалки са силата на шишкото, колкото и знакови интервюта да дава Румен Радев по CNN. При Шишко всичко е схема, която не произтича от волята на народа и законността, а от един самодостатъчен и самовъзпроизвеждащ се модел – като в сицилианската мафия. При шишкото изборите са досадна украса в пейзажа, а не фундамент на демокрацията. Това е вече бивш демократичен модел, болен с метастазите на рак в последна терминална фаза. Законите вече не важат, Конституцията вече не важи, те са само декорация за шишковия театър на абсурда.
Докато днес Радев говори по CNN за фундаментални теми (Еврото, ЕС, Тръмп, Украйна) пред знаковия Ричард Куест, мой добър познат, между другото, Шишкото мъкне кметове от Мадан и Кирково в кабинета на Тодор Живков и то благодарение на трибуквените си бухалки. ВСС – бухалката на бухалките кадрува яко в прокуратурата и я обръща с хастара нагоре в очакваме да си избере Сарафов за главен прокурор. Въпреки, че органът, който ще го избира – ВСС -той е с отдавна изтекъл мандат, деградирал морално и обществено компрометиран.
Делян Пеевски вече направи и немислимото – превърна и Конституционния съд в бухалка, след като инсталира в него метресите си Деса Атанасова, Орлин Колев и с (не)извинение – и човека на Христо Иванов – БелаЗелков.
Държавата е деградирала до една кочина, защото институциите в нея функционират по Модела КОЙ, а това са свинските схеми на Пеевски.
И все пак Радев ще се окаже прав. Прав е и Борисов да пришпорва Костя Костадинов за протестите за Еврото. Гласът на разума в политиците им подсказва да слушат народа си и че настоящата власт няма минимум кредит на доверие за въвеждането на еврото.
Този глас народен няма как да го чуе Шишкото между дебелите стени в кабинета на Тодор Живков. За шишкото в политиката всичко е схема и гласът на народа няма значение. Язък, че кабинетът на Бай Тошо имаше уши за народните тежнения навремето. Самият Шишко е прав за себе си – за него никой не гласува без финансов интерес и 90% от гражданите на България го ненавиждат. Шишкото опъва ластиците до безкрай и скоро ще ги скъса пред лицето си.
Бързайки да наложи еврото и газейки наред купените душици и опонентите си, Пеевски не се усеща, че ще се препъне в едното евро и в мъките и страховете на българския народ.
Шишкото е от тези играчи, които трупат милиарди с бруталност и мачкане, но накрая ще се спъне фатално и ще се пребие само в едно евро.
Запомнете тези думи на Радев от днес пред Куест – защото ще се окажат пророчески:
Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани. През последните четири години в страната ни бяха проведени седем парламентарни избори и сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес.
Николай Бареков
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ