Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.

За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.

Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.

Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.

Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.

Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.

Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.

България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!

КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!

Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!

Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……

В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.

Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..

България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!

ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!

Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.

Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?

На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.

Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.

Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.

Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.