СВЯТ

Спешните мерки за пестене на газ разклащат Евросъюза

„Икономии за безопасна зима“ е името на широкомащабната програма на ЕС за икономии на газ. Проблемът обаче е, че далеч не всички страни от ЕС са се съгласили да пестят, а и преди всичко трябва да икономисват домакинствата, а не индустрията. Многобройните противоречия, свързани с това решение, могат да имат сериозни политически последици за ЕС.

В Брюксел съобщиха, че “страните от Европейския съюз са постигнали споразумение по въпроса за намаляване на потреблението на газ с 15%”. Според европейските медии пактът, наречен „Икономия на газ за безопасна зима“, е „политически по природа“ и не задължава, а препоръчва на държавите-членки на ЕС да убедят населението „в необходимостта да коригират работата на домашните нагреватели и климатици през следващите шест месеца”.

Отбелязвайки постигнатото споразумение, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа в Туитър, че Европейският съюз „е предприел решителни мерки за уверено посрещане на заплахата от пълно спиране на газа“ и сега „Европа е готова да се заеме с проблемите на своята икономическа сигурност като съюз“.

Пресата на Европейската общност издава облекчение. Разчитайки това да убеди жителите на „Общността на двадесет и седемте“, че ситуацията не е толкова ужасна, колкото изглежда на отделни експерти, предвещавайки ако не пълен колапс на икономиката на ЕС, то поне спиране на най-голямата химическа предприятия в случай на непълно заемане на хранилищата за гориво. „За решаване на проблемите ще бъде достатъчно домакинствата да смекчат потребителските си апетити“, смятат от ЕК. И ако индустрията внезапно все пак почувства недостиг на газ, тогава нека използва “алтернативни горива”.

Първото нещо, което привлича вниманието в коментарите на европейските анализатори, е индикация, че споразумението има политически характер. Нарочно или по невнимание, някои експерти пропускат това.

Решението за спестяване от 15%, взето в ЕС, няма нищо общо с реалната икономика.Макар и само защото Европейската комисия, подготвяйки документ, обещаващ на европейците „безопасна зима“, се фокусира върху това как европейското правителство се грижи за гражданите на ЕС, които трябва да се стоплят (в буквален и преносен смисъл) с топли думи от Брюксел.

Мълчи се откъде европейската химическа промишленост (и секторът за производство на торове, без който ЕС може да остане на оскъдна дажба) ще вземе суровини за производството на своите продукти. Не е необходимо да си товарим главата на обикновения гражданин с конкретни проблеми, които могат да го тласнат към барикадите. Или поне да предизвика вълнение в правителствените среди, в резултат на което в списъка на пенсионираните премиери да се появят нови имена след Борис Джонсън и Марио Драги.

Доказателство е и фактът, че приемането на плана „Икономии за безопасна зима“ е само опит да се облекчи тежестта на ситуацията и да се ретушира горивно-енергийната криза, избухнала в Европа, а не да се потуши бушуващият пожар от фактическото прокламирано необвързващо изпълнение на разпоредбите, съдържащи се в документа. Има смисъл да се припомни, че законодателството на ЕС предписва единодушно вземане на решения за ЕС. Според източници на “Блумбърг” принципът на единодушието е бил нарушен: представителят на Унгария, външният министър Петер Сиярто, „категорично е отказал“ да подпише документа.

Брюксел нито потвърди, нито отрече тази информация. И за да свалят от себе си отговорността за бъдещото неизпълнение на взетите мерки, те решиха да демонстрират нечувана демократичност, като позволят на правителствата на всички страни, включени в Алианса, да променят изпълнението на инструкциите на ЕК „по свое усмотрение“. в зависимост от условията.” Това е много удобно: „Искахме най-доброто за всички, но се оказа, че не всички ни разбират и оценяват“.

Всъщност умните хора в ЕК добре знаеха, че не всички членки на ЕС ще се съгласят да затегнат коланите с 15% наведнъж. Това беше ясно още в момента, когато за първи път беше изразена идеята за намаляване на потреблението на газ от домакинствата в цялата общност. По-малко от ден след обявяването ѝ се надигна вечно послушната Испания, в чието правителство категорично се противопоставиха на фактическото самозадушаване.

Испанците са лесни за разбиране: през последната година Мадрид получи няколко тежки удара на газовия фронт от основния си доставчик Алжир. Арабската страна всъщност остави испанците без гориво. Алжир, разбира се, не загуби от това: в условията на остър недостиг на предлагане на синьо гориво на пазара, получената безплатна порция не може да остане непотърсена дълго време.Дажбите, взети от Испания, веднага са прихванати от Италия.

Може би затова държавата на Апенините не беше сред явните противници на “Икономии в името на безопасната зима”. Въпреки че, съдейки по оставката на Драги, именно той успя да овладее „газовия бунт“ в страната за известно време. Но Супермарио скоро стигна до заключението, че ситуацията се развива по такъв начин, че е по-добре да напусне сега, запазвайки блестяща политическа биография, отколкото след няколко месеца да излети от премиерския стол с гръм и трясък „по икономически причини .”

Връщайки се към Испания, отбелязваме, че екипът на Педро Санчес все още не заема радикална позиция. В Мадрид обявиха готовността си за компромис, предполагайки, че все пак могат да призоват населението да се свие, но обещаха да спестят не повече от 7%.

В Португалия и Гърция идеята на Брюксел да пести газ беше третирана с много по-голямо недоволство, отколкото в Испания. Лисабон нарече мярката “неадекватна” и “непропорционална”. В Атина заявиха, че ще “направят всичко възможно” подготвяното за подписване споразумение да не бъде прието. Жоао Галамба, държавен секретар на Португалия по околната среда и енергетиката, обясни, че страната използва газ „поради абсолютна необходимост“. Португалия, поради ниската си енергийна взаимосвързаност с останалата част от Европа, винаги получава електроенергия на по-висока цена.

Намаляването на доставките за Португалия, обясни Галамба, няма да освободи газ за други европейски партньори. Сушата тази година принуди страната да увеличи потреблението за производство на електроенергия. Поради тази причина португалското правителство не може да изпълни исканията на Брюксел, тъй като на практика това би означавало намаление с 45%. Мимоходом отбелязваме, че по време на обсъждането на предложените мерки Унгария и Полша отказаха да „пускат газ за други европейски партньори“, което само потвърждава, че между европейските „другари“ няма съгласие и това се проявява все по-често.

Португалският премиер Антонио Кошта отбеляза, че „ако Португалия има капацитет за производство на възобновяема енергия, това е защото семействата и компаниите са платили 17 милиарда евро спешно финансиране за зелената сделка“. Португалският лидер завърши речта си с ефектна фраза, че „няма намерение да принуждава своите граждани да плащат компенсации за изостаналостта на онези страни, които не са инвестирали във възобновяеми енергийни източници“.

Представителят на гръцкото правителство Янис Иконому демонстрира отхвърлянето на предложението на европейската изпълнителна власт. Гърция ще продължи да настоява за предложенията, представени на Брюксел, които са насочени към установяване на правила за ценообразуване на природния газ и довеждане на пестенето му до европейско ниво.

В каналите на “Телеграм” се появи информация, че “десет до дванадесет страни от ЕС” са показали недоволство от предложеното споразумение, но конкретно кои държави не бяха посочени. Германският канцлер Олаф Шолц сметна за добре да се отдалечи от проблема и замина да прекара ваканциите си в Баварските Алпи, като даде възможност на населението да се мие веднъж седмично под строгото ръководство на министъра на икономиката Роберт Хабек. Австрийският канцлер Карл Нехамер намекна на населението на страната си да не се занимава с газови проблеми, а по-скоро да се наслаждава на алкохола.

Германската компания “Сименс” така и не успя да върне турбината на “Северен поток” на “Газпром”. Поради това изпомпването ще намалее с още 20%. При тази новина спот цената на газа скочи до 2500 долара за хиляда кубически метра, а Русия на същия Путин, напук на когото Европа предпочита да е студена и нехигиенична, увеличи приходите си, намалявайки продажбите на газ.

Споразумението ще влезе в сила на 1 август 2022 г. и може би ще продължи до 31 март 2023 г. „Може би“ е, защото енергийната ситуация се влошава всеки ден и през октомври ще бъде доста хладно в по-голямата част от Европа. Дотолкова, че желанието на правителството на ЕС да пести енергийни ресурси ще влезе в противоречие със способността на домакинствата да се съобразят с това решение на ЕК. С всичките неприятни последици за ЕС.

Предстоящата „безопасна зима“ много прилича на опита на ЕС да диша пред (енергийната) смърт. Позволявайки на всяка от страните членки на ЕС да изпълни приетия документ на принципа „както Бог дал“, Брюксел не само се освободи от отговорност за ситуацията, но и подтикна страните членки на ЕС да реализират собствените си, макар и само икономически, интереси, невинаги съвместими с интересите на братята по общност.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:измама корупция кражба лъжа мафия свят

Up Next

Щатите се подиграха с Китай. Лудата бабичка Пелоси се изплю в лицето на Си!

Don't Miss

ПАК ПРОБЛЕМИ С КОСОВО

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.