АНАЛИЗИ
Моят нов учител!
На снимката, новата ни учителка!
Понеже продължават да се глезят/лигавят със словото на Туск, да си припомним едно негово твърдение, ето го: „Никой не ви е дал нищо даром“. Това е магистрална фраза, далеч надхвърляща нуждите на една церемония, лъснала от куртоазни приказки.
Никой не ни е дал нищо даром? Тъй ли?
Та нали дори свободата да се говорят глупотевини я подхвърлиха даром. Да не се връщаме много назад във времето: преди 28 години комунистите инсценираха един преврат, който представиха за началото на „промяната“ и сетне изиграха всички номера на умрялата лисица. Онази вечер чух по телевизията една екзалтантка да се пеняви, че след 10 ноември 1989-а комунистите умирали от страх.
От кого, интересно – от Христофор Събев или от Йоло Денев, за лапацалата от СДС да не говорим? Комунистите си извъртяха номерата, сетне спечелиха с лекота изборите, сетне си избраха президент, сетне за малко подхвърлиха властта на политически изтърсак като Фил Кенеди/Димитров – колкото да захранят алчността на хора като Костов и пр.
И по-нататък – какво отвоювахме сами?
По времето на Симеон Брокера ни вкараха в НАТО, по времето на Станишев – в Европейския Съюз, понеже това повеляваше Големия Пасианс. Впрочем, влязохме в НАТО след управлението на Костов, което ще остане в Историята като Ерата на Големия Грабеж.
Да не би това да има предвид Туск, та говори, че нищо не ни е дадено даром?
„Промяната“ се случи през телевизионния репортаж за свалянето на Живков – напълно даром, поне за днешните политикани, които щяха да си изкълчат ръцете да ръкопляскат на Туск. Разбира се, някои неща се случваха и тук, имаше вяли опити за условна съпротива, имаше и интелектуални хитрувания, отделни хора шаваха някак си – обаче и досега щяха да си разправят вицове под юрганите, ако Горбачов не беше продал Империята.
Със 100% намаление на цената.
И в това е проблемът: винаги ни подхвърлят нещо даром, пък сетне тарикатите яхват лъжата. Ами, сега – какво сме в състояние да постигнем сами, освен да протягаме паничката за поредната просия. Чакаме даровете си по единично.
Обединяваме се някак-временно-на думи-с думи, когато ни натрапват „третия пол“, примерно – не че толкова ни интересува и тази напаст, а по-скоро като рефлекс на традиционния ни сеирджилък.
Ако не бяхме поразени от сеирджилъка, В ДЕНЯ, КОГАТО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЩЕ СЕ ГЛАСУВА В ПАРЛАМЕНТА, БЪЛГАРИТЕ – ВКУПОМ – ТРЯБВА ДА СПРАТ ДЕЦАТА СИ ОТ УЧИЛИЩЕ.
Но това никога няма да се случи, подобна идея не може да поникне в тукашната яловост. Нашите хора ще продължават да се дърлят за места в детските градини – да набутат децата си там, а после какво ще се случи с тях, как ще ги покваряват там – това никак не ги интересува.
По време на скорошните митинги в Солун за името на Македония, един грък каза: „Ние не искаме да делим Историята!“ Проста, ясна, прочувствена фраза, идва направо от народната душа.
Никога не чухме подобно нещо, когато вървяха/вървят македонските издевателства над нашата История, няма и да чуем, понеже народният глас не е интересен за телевизиите.
Той и по тази причина закърнява – разбира, че не е желан и се стаява.
Пък и някой да каже нещо подобно, няма да го пуснат – сакън, да не обидим Заев, сега-засега.
В замяна на това, същия ден, след репортажа от Солун, пуснаха по телевизията един, който се оплакваше, че не може да си намери „шоколатиер“ /този пък вероятно е някой, който прави нещо от шоколад/. Трима души сменил – и все не били достатъчно читави.
Та щял да внася шоколатиер от Молдова!
Виж ти разцвет невиждан – толкова е ръгнала напред икономиката ни, нямало и безработица, че не можеш да си намериш дори един прост шоколатиер. Ей, търсете го по-бързо, та населението окончателно да се оправи и най-сетне да настъпи фантазният комунизъм, сега пък вашият.
Онзи грък каза, че не иска да си делят историята – а ние тук си дялкаме истината, както ни падне. Това го правим съвсем даром. Разправиите около Конвенцията са интересни повече заради упорството на Падишаха/Бойко, засега изразявано главно през валкириите му Екатерина Захариева и Цецка Цачева – Цачева като гарант на провала. Това упорство на Бойко може допълнително да го у-самоти – и то тогава, когато е в най-активната си форма.
Напоследък той е репресиран от патологичното ласкателство на някои медии – то е толкова крайно, та дори изглежда като някакъв заговор срещу него, като срутване чрез ласкаене. Бойко е представян като „въздуха и водата за всяко живо същество“ – такъв ли беше онзи лаф за дружбата със Съветския съюз, която също ни връчиха даром?
Ами Юнкер?
Той каза, че България почти се е преборила с корупцията – докато в Парламента депутатите, които нищо не са получили даром, се дърлеха около вота на недоверие, искан заради същата тази корупция.
Шизофренна работа, Народът съвсем ще го побъркат. Пак Юнкер казал, че „България е неговото вдъхновение“ – колкото да се сетим, че открай време нашите първенци, най-вече Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си. Юнкер специално направо се държи като шоколатиер – така ни захаросва с комплименти. Изобщо, някои хора се държат с Историята като рогоносци, които се хвалят колко големи любовчии са.
Вече спряха да говорят за ревизията на приватизацията, сега извадиха новата дъвка – урока за комунизма за учениците от десети клас. И какви антикомунисти изпълзяха веднага. Гледах две дами в „История БГ“ – темата беше за комунистическите концлагери – те бяха толкова отблъскващо-разпалени, че сякаш не си даваха сметка, че днешните млади хора изобщо не отразяват подобни екстатични ломотения.
Те остават безразлични и дори леко развеселени, жалкото обаче е, че така и страданието на хиляди лагерници се опошлява. Заради това и страницата на „История БГ“ във Фейсбук остана равнодушна – два дни по-късно само 140 души бяха харесали въпросното предаване. Една от дамите каза, че Цар Борис не бил живял в този разкош, в който живял Живков – и само подсети зрителите да започнат да броят имотите, които сега Симеон си иска. Проумяването на историята, дори само това – да не говорим за състрадаването на жертвите – не може да бъде предизвикано с невежа агресивност.
Екстатичните пропагандатори днес нямат никакъв шанс. Темата на „История БГ“ беше за комунистическите концлагери – но накрая остана тягостното внушение за нежеланието на уж-десните да въздадат справедливост, дори тогава, когато имаха цялата власт /кабинетът на Костов/.
Но те я използваха, за да променят законите и безпрепятствено да направят крадливата си приватизация – какви лагери и лагерници, кой ще се занимава с тях. В крайна сметка, тук все рамката е важна.
Кенет Кларк имаше едно есе за рамката и картината: как понякога окото бива обсебено повече от рамката – помпозно-красива, и забравя самата картина, каквато и убогост да представя тя, колкото и майсторски да го е направила. Сега големият въпрос е кой ще дъвче/предъвче темата за комунизма, за да я предложи сетне на децата – както в африканските джунгли сдъвкват пред чужденец.
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!