АНАЛИЗИ
Кой хвърли Кюрдите под огъня?
Сирийската война получи ново драматично измерение. В северната част на страната турската армия провежда мащабна операция, по зла ирония наречена „Маслинова клонка“. Понякока за денонощие в небето се вдигат до 72 самолета на турската авиация. Стотици единици тежка бойна техника са разположени край границата на контролирания от кюрдите район около град Африн.
Очертават се отделни участъци на пробива. Кюрдите се съпротивляват отчаяно, но турците едва ли ще отстъпят, защото е заложен престижът на страната и лично на Ердоган. Операцията се мотивира с необходимостта да се пресече масовото „терористично проникване“ в Турция от страна на Африн. За цел е провъзгласеното създаването на „зони за безопасност“ с дълбочина от 30 км, което предполага целият кантон да бъде зает от турските войски.
Удивява, обаче, че някои кръгове бързат да наложат отговорността за случващото се на Русия, позовавайки се на извеждането преди това от Африн на неголямата група руски военни полицаи и съветници. Твърди се, че така те разчистиха пътя на турското нахлуване. За жалост с тези кръгове се солидаризира и ръководството на афринските кюрди, явно забравило, че Русия дълго време, докато бе възможно, удържаше Анкара от намеса.
Регионалното отделение на кюрдската Партия на демократичния съюз – филиал на действащата в Турция и призната в много страни по света за „терористична“ ПКК – направи строгого заявление, от което следва, че без разрешението на великите сили, а преди всичко на Русия, Турция не би могла да навлезе във въздушното пространство над Африн. Затова и Русия, в качеството си уж на партньор на Турция „в изтребването на гражданските лица“, е също толкова отговорна за бомбардировките, колкото и самата Турция. Пита се: а какво трябваше да правят немногобройните руски военни? Да прикриват със своите тела тези, които и досега упорито отказваха да приемат съветите им?
Русия не изостави курдите. Тя постоянно им показваше, че най-добър за тях път за решаване на националния им проблем е сближаването с Дамаск. За да се предотврати нахлуването на Турция в Африн, кюрдските лидери трябваше просто да се съгласят да провъзгласят над този район суверенитета на централното правителство. Дори и символичното разполагане на сирийски граничари, подкрепяни от Русия, както вече стана в района на Манбидж, би спряло турците. Още повече, че няма пряка връзка между Африн и останалата част на Източна Сирия, контролирана от кюрдите. Всички комуникации между този кантон и основните кюрдски сили се осъществяват през територия, намираща се под контрола на правителствената Сирийска арабска армия (САА). Дори сега, когато кюрдите обърнаха гръб на Дамаск, отклонявайки всичките му предложения, САА им позволява да прехвърлят подкрепления в Африн от източния бряг на Ефрат. А сирийските официални власти на международно равнище решително осъждат нахлуването на Турция на своя територия.
Безразсъдното упорство на кюрдите се обяснява лесно. Те твърде много повярваха на всемогъществото и благоразположението на американците към себе си. Доскоро процъфтяващият, а днес загубил и територия, и значителна част от своя икономически потенциал Иракски Кюрдистан, изглежа, не ги е научил на нищо. Увереността в наличието на подкрепа от страна на САЩ бе вдъхната на сирийските кюрди от заявлението на Пентагона за създаването на 30-хилядна погранична сила в източната част на Сирия, на която те разчитаха да съставят основата. Последвалото отхвърляне на това заявление от държавния секретар Рекс Тилърсън не отрезви кюрдите. Те продължиха да се надяват на противоречащите сами на себе си задокеански съюзници. И съвършено напразно. Заявлението от Пентагова изигра ролята на главен спусък за Турция, започнала широкомащабното „прочистване“ на Африн. При това САЩ, на практика провокирали тази операция, не само, че не направиха нищо за нейното спиране, но и знаеха от рано за нея. Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис по време на беседа с журналисти съобщи: „Турция има законни основания за притеснения по въпросите за безопасността. Анкара бе съвсем открита и ни предупреди за въздушните удари“. Основното, според него, е това „американските военнослужещи, намиращи се в региона, да не пострадат от операцията на турските въоръжени сили в Африн“.
Това обяснява всичко. Пентагонът не се интересува от интересите на кюрдите. Той преследва в Сирия единствено своите интереси. Кюрдите от Африн няма да дочакат от него никаква помощ. Началникът на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM)ген. Джоузеф Вотъл все едно не забелязва турската операция, заявявайки, че „военните източници не обръщат особено внимание на дадената зона и не са информирани за плановете на Анкара“. Държавният департамент, наистина, изрази загриженост за развитието на събитията в Африн, но при това призна „законността“ на притесненията на Турция за нейната сигурност като съюзник по НАТО и критично важен партньор в борбата срещу „Ислямска държава“. Той единствено призова Анкара към „сдържаност“. Тук трябва да се отбележи, че не се наблюдава какъвто и да е принос от страна на Турция в борбата срещу „Ислямска държава“, освен ако не смятаме, че повечето чуждестранни бойци на тази терористична организация пристигнаха в Сирия от турска територия.
Но за съдбата на самопровъзгласената кюрдска автономия Рожава в Сирия загубата на Африн може да се окаже не по-малко трагична, отколкото за иракските кюрди загубата на Киркук и петролните му находища. Афринските кюрди обитават своя кантон по-компактно и имат повече законни основания за самоопределение, отколкото останалата част на Рожава, която е с три четвърти арабско население. Няма да бъде успешно простото заемане на арабските земи. Вече зараждащите де протести на коренното население само ще се засилват, правейки даденото образувание крайно неустойчиво. Загубата на Африн ще доведе и до това, че напълно отрязаната от основния национален покок ще се окаже най-осигурената и образована кюрдска община в Сирия, обитаваща провинция Алепо (около 300 хил. души). И най-вече – ще бъдат загубени всички перспективи Рожава да получи самостоятелен излаз на море и граница с други държави. Тя ще се окаже в глух геополитически „чувал“, в който междувременно вече се намира, макар и да не го усеща все още и Иракски Кюрдистан. Държавността на многомилионния кюрдски народ отново се отлага за неопределеното бъдеще.
Правителството в Дамаск рязко осъди операцията на Турция в Африн. Въпреки това то до определен момент дори може да извлече от нея определена полза. Засега турците са се съсредоточили в Африн и ръцете на Дамаск се развързват за разгром на джихадистките групировки като „Хаят Техрир аш Шам“ в провинция Идлиб. Именно тук след поражението на основните сили на „Ислямска държава“ в южната провинция Деир ез Зор се премести епицентърът на бойните действия. В по-далечна перспектива, ако Турците запазят своето военно присъствие в Африн, опирайки се, вземайки пример от американците с техните „Сирийски демократични сили“, на своята „Сирийска свободна армия“, то пред Дамаск могат да възникнат допълнителни препятствия по пътя към реинтеграцията на страната. Анкара би трябвало да осънае, че подобни на нейните действия ще тласнат централните сирийски власти и руските им партньори да търсят ново сближаване с кюрдите. Последите, убедили се в ненадеждността на американците, волю-неволю ще са принудени да отстъпят. И тогава „кюрдският проблем“ на Турция просто ще се задълбочи. Затова и най-добро за Анкара решение би било Африн да се предаде под контрола на Дамаск. Но единствено бъдещето ще покаже дали турското ръководство има достатъчно стратегическо усещане за това.
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!