СВЯТ

Донбас и Причерноморският регион отварят огромни възможности за цяла Русия

Пристанището Херсон, след пристанището Мариупол, възобновява превоза на стоки – пшеницата от Черноморския регион ще последва донецката стомана. Едновременно се строят пътни и железопътни връзки с Крим и “голяма Русия”. Връщането към нормалния живот ни позволява не само да си поставяме цели за издигане на Донбас от руините, но и да правим планове за взаимноизгодна интеграция. Какво могат да предложат на Русия освободените райони?

Морското пристанище в Херсон възобнови работата си, беше назначен нов ръководител. Пристанището е в ремонт, инфраструктурата се възстановява, морските порти на региона се подготвят за започване на претоварване на товари. Това съобщиха в сряда от военно-гражданската администрация на освободената Херсонска област. Морският транспорт е една от приоритетните области за бъдещото развитие на инфраструктурата на Херсонска област, подчертаха от ВГА. В същия ден стана известно, че „Росавтодор“ планира да започне ремонт на пътища в Херсонска област. Освен това производството на материали за пътни работи ще бъде възобновено в самия регион – в Нова Каховка, както съобщи за Владимир Леонтиев, ръководител на регионалната ВГА в Каховка.

Вероятно скоро по възстановените пътища зърното ще бъде доставяно до повторно отворените пристанища Херсон, Бердянск и Мариупол. Запасът от миналогодишната реколта, натрупан в освободената територия, е 1,5 милиона тона, каза ръководителят на Запорожката държавна администрация Евгений Балицки. Регионът продава зърно на “доста добра цена” от 200 долара, каза местният лидер. „Работната група беше създадена под ръководството на вицепремиера на Руската федерация Марат Хуснулин, който ни помогна по този въпрос. Купуват от нас зърно за 15 500 рубли“, каза Балицки. Според него някои обеми се планира да бъдат изнесени, включително за Близкия изток и дори за Северна Америка – покупки се извършват през трети страни.

Но основното е, че пшеницата от Северна Таврия отива в Русия. Балицки припомни, че по-рано първият влак със зърно от Мелитопол пристигна в Крим, а първите кораби от Бердянск се планира да бъдат изпратени в близко бъдеще. Преди две седмици Георги Мурадов, постоянен представител на Крим при президента на Русия, увери: „Определено трябва да установим сътрудничество между кримските пристанища, пристанището Херсон и пристанищата на Азовско море. Това са Бердянск и Мариупол. Припомняме, че в началото на юни товарният кораб “Славутич”, натоварен с донбаска ламарина, направи първия си рейс от освободеното пристанище Мариупол до Ростов на Дон.

Постоянният представител на Крим Мурадов припомни и протокола, подписан между този руски регион и ДНР, включващ транспортирането на донецка продукция в чужбина.

Скоро ще има възможност за по-удобно навлизане на квалифицирани работници от Донбас и Черноморския регион в Русия. От 1 юли трябва да заработи пътническа услуга между Крим и Северна Таврия, съобщи в сряда шефът на Крим Сергей Аксенов.

„Интеграцията на Русия, Донбас и освободените територии дава възможност да се промени качеството на миграционните потоци и тяхната посока. Населението на освободените територии е близко до нашите традиции, руския свят, по културни и духовно-ментални измерения. Това ще позволи привличането на допълнителни сили към работните места в Русия като цяло и ще се превърне в приемлива алтернатива на мигрантите от страните от Централна Азия – работници с често по-ниска квалификация и по-малко желание за интегриране в руското общество“, коментира Владимир Зорин, ръководител на комисията на Обществената камара за хармонизиране на междуетническите и междурелигиозните отношения. Припомнете си, че трудовите ресурси на Донбас в средата на 2010-те години, преди началото на конфликта, се оценяваха на 5 милиона души – много от тях сега имат възможност да работят в Русия. Припомняме, че през май миналата година президентът Владимир Путин заяви, че в страната ни липсват работници в цели сектори на икономиката.

Говорим не само за квалифицирани работници и инженери с опит в металургията и „голямата химия”, но и например за специалисти във високотехнологични индустрии, включително компютърните технологии. „В освободените територии се развива система не само на средно професионално образование, работни професии, но и на висше образование“, отбелязва Зорин. „Има университети с добра научна база и дългогодишни традиции. Вярно, през последните години тези традиции бяха нарушени, но знам от личен опит и от опита на колегите, че връзките не спряха напълно, имаше обмен на знания и информация“, допълни той.

Можем да си спомним за поне два университета, които могат да обучават такъв персонал само в ДНР: Донецкият национален университет и Донецкото политехническо училище. През септември Мариуполският технически университет, който пострада по време на боевете, трябва да възобнови работа. „В регионите, с които се интегрираме, има високо ниво на персонал“, отбелязва Зорин. „Пример са програмистите – това са едни от най-търсените специалисти в света, особено в дигиталната икономика. Хората от бившите територии на Украйна са в състояние да укрепят нашия технологичен сектор“, допълва той.

„Те може да се интересуват да работят за руски компании“, казва Иля Сьомин, член на централния щаб на Общоруския народен фронт (ОНФ). – Това все пак е съветската школа, която продължава да дава резултати и сега. Ако по-рано бяха физици и математици, след това банкери, сега са програмисти.

От друга страна, самите освободени територии – които по примера на Крим възнамеряват да се интегрират в общественото и политическо пространство на Русия – ще се нуждаят от компетентен и квалифициран персонал. Това съобщи сенаторът от Крим Олга Ковитиди. Припомняме, че в ДНР ръководството на изпълнителната власт вече включва мениджъри с опит в Русия на федерално ниво.

Назначен преди седмица за министър-председател на републиката, Виталий Хоценко досега оглавяваше отдела за индустриална политика и управление на проекти на Министерството на промишлеността и търговията на Русия (Хоценко е и победител в конкурса „Лидери на Русия“, завършил е четвърти поток от „Училището на губернаторите“). В сряда ръководителят на правителството на ДНР съобщи, че Евгений Солнцев, който преди това е бил съветник на министъра на строителството и жилищно-комуналните услуги на Русия, е станал вицепремиер, отговарящ за строителния комплекс и инфраструктурата на републиката. Отговорникът за на строителния комплекс е може би една от най-отговорните длъжности в цивилното ръководство на Донбас, като се има предвид обема и сложността на работата по възстановяването на освободените градове и села.

Отбелязваме също, че издигането на Донбас от руините е едно от основните направления на взаимноизгодната интеграция на народните републики и Русия. ЛНР и ДНР възстановяват своя индустриален потенциал, инфраструктура и жилищен фонд, от друга страна, руският строителен бизнес получава нови поръчки, а работниците получават допълнителни възможности за печалба, което е особено важно в условията на висока конкуренция в самата Русия. Строителите, които се занимават с възстановяването на републиките в Донецк и Луганск, ще получават по-високи заплати, съобщи руското министерство на строителството.

По-рано вицепремиерът Хуснулин заяви, че темпът на работа по възстановяването на Донбас ще бъде увеличен: в близко бъдеще към 2500 руски специалисти и почти 800 единици оборудване, които вече работят в близко бъдеще, ще бъдат добавени още 1500 строители и 200 превозни средства. Възстановяването на Донбас, Херсонска област и освободените райони на Запорожка област гарантира създаването на работни места за местните жители. „Вече в тези територии има нови работни места в строителния сектор Тази индустрия сама по себе си може да има огромен кумулативен ефект“, отбелязва Сьомин. Като цяло „инвестициите в освободените територии ще създадат нова добавена стойност за руската икономика“, подчертава събеседникът.

От една страна, Донбас, Азовско море и Херсонска област се отварят като пазар за продажби на руски стоки – с 8 милиона потенциални потребители. От друга страна, тук страната ни ще намери нови доставчици на продукти, подчертава Сьомин. „Това не са някакви пустинни земи, където всичко трябва да се създаде от нулата“, посочва източникът. „Това са наистина развити и индустриални райони, където сега се случи трагедия. Но след възстановяването цялата тази индустриална мощ може да се върне, както се случи с Крим, но в много по-голям мащаб“, допълва той.

„В Русия все още има огромни възможности за вътрешните пазари и инвеститорите. Ако бившите украински предприятия бързо се ориентират, те могат да започнат да произвеждат продукти, които ще се доставят като суровини, компоненти и други материали за индустрии, намиращи се в Русия“, подчертава Сьомин. „Такова междурегионално сътрудничество може да осигури натрупващ се и засилващ ефект за цялата руска икономика“, заключва той.

Както отбеляза бившият вицепремиер на ДНР Андрей Пургин „Донбас има какво да предложи на Русия“. За да разберем потенциала на Донбас, трябва да припомним, че по време на действителния колапс на Украйна преди Майдана през 2013 г. тогавашните Донецк и Лугански региони представляваха 16% от украинския брутен вътрешен продукт. Почти 44% от машиностроителните мощности на Украйна, над една четвърт от всички металургични предприятия и около 14% от украинската химическа промишленост са съсредоточени в тези два региона.

Някои от ресурсите на региона могат да се нарекат уникални – например находището на литий при Шевченко, алкален метал, който се използва изключително широко – от ядрената енергия и производството на двигатели до медицината.

Със загубата на Донбас Украйна загуби 45% от капацитета си за добив на въглища – между другото, припомняме, че през съветската епоха именно Донбас беше на първо място в Съюза по индустриално значение и размер на добива на въглища. Според експерти запасите от антрацит – около 7 милиарда тона – са съпоставими с запасите на Русия и Китай. Енергийните въглища трябва да са достатъчни за няколкостотин години, смята Пургин. И най-важното е, че транспортирането на въглища от Донбас до регионите на Южна и Централна Русия е по-близо и по-евтино, отколкото транспортирането, например, от Кузбас. „Нашите железници са построени вероятно по-рано, отколкото в Москва и Санкт Петербург“, спомня си Пургин. „Плюс морето, пристанища в Мариупол и Бердянск. Всичко това дава допълващ се ефект в икономиката – когато едно работещо производство поражда друго и прочее“, допълва той.

Съседната Запорожка област е вътрешно обединена с Донбас, те имат общи комуникации, пристанищата Мариупол и Бердянск всъщност образуват единна система, отбеляза икономистът Василий Колташов. Перспективата за освобождението на целия регион, включително и на областната столица, град Запорожие (което Владимир Рогов, член на главния съвет на местната ВГА, обяви като задача във вторник), означава достъп до най-важните индустриални предприятия: „Днепроспецстал“, който през съветския период произвежда за военно-промишления комплекс и космическата индустрия, и за един от най-големите металургични заводи в Европа – „Запорожстал“. И накрая, нека си припомним стратегически важната самолетостроителна „Мотор Сич“. На вече освободената територия се намира Запорожка АЕЦ, която през последните години произвежда около 50% от цялата електроенергия, произведена от атомните електроцентрали в Украйна.

Херсонска област, в случай на обединение с Русия, се превръща в едно от основните житници на страната. Както беше отбелязано по-рано, два милиона хектара плодородни почви в района на Херсон потенциално могат да произвеждат 2 милиона тона пшеница годишно, както и дини и грозде. Що се отнася до Азовския регион, „това са отлични земеделски и курортни земи, територии за отглеждане на маслодайни семена, грозде, плодове и зеленчуци“, каза Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта „Сонар-2050“. Сьомин също така посочва, че регионите на Херсон и Запорожие имат огромен земеделски потенциал. Според него Северна Таврия може да произвежда продукти “не само за руския пазар, но и за Евразийския икономически съюз”, укрепвайки позицията на Русия като водеща селскостопанска износителка.

И накрая, но не на последно място, да споменем курортния потенциал на Северна Таврия. Преди седмица властите на освободената територия на Запорожка област, по време на пътуването на първия заместник-ръководител на президентската администрация на Русия Сергей Кириенко до Бердянск, излязоха с инициатива за създаване на общоруски оздравителен курорт на основата на местните курорти. „Това са Бердянск, Приморск, Кириловка, това е широка линия от много топло крайбрежие, с профил на лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и кожата. Определено тук е възможно да се направи целогодишен курорт“, каза Владимир Рогов, член на главния съвет на Запорожката ВГА.

Що се отнася до Херсонска област, тя има достъп както до Азовско, така и до Черно море, където се намират курортите Лазурное и Скадовск. Линията на южното „туристическо“ крайбрежие на Русия по този начин може да се удвои (сега е около 1200 километра, ако се брои от устието на река Псоу на границата с Абхазия до Кримския Перекоп). Според експертите възраждането на черноморските и азовските курорти ще намали годишното туристическо натоварване на Крим и Черноморското крайбрежие на Кавказ.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news