БЪЛГАРИЯ

Вече е ясно откъде идват банкнотите на Борисов

”Не, не е на Цветелина Бориславова. Банката е на един човек, който е в близки отношения с Бойко Борисов, в много близки отношения. Там са били в много близки отношения Борисов, Румен Николов-Пашата, Маджо, Маргините и други”, уточни силовият министър

Няма да коментирам един пропаднал политик! Това заяви вицепремиерът и вътрешен министър Бойко Рашков в отговор на заканата на Боко Борисов да го съди. Причината – твърденията на вътрешния министър, че лидерът на ГЕРБ притежавал банка.

„Докато прави тези фантасмагории, че аз имам банка, днес вече сме оформили документите и го давам на съд, защото това са сериозни обвинения“, обясни Борисов във вторник по време на посещение в Раковски.

Преди дни Бойко Рашков заяви, че пари за строежа на автомагистрала „Хемус“, отпуснати авансово, са преминали през банка, собственост на Борисов.

„Не, не е на Цветелина Бориславова.

Банката е на един човек, който е в близки отношения с Бойко Борисов, в много близки отношения. Там са били в много близки отношения Борисов, Румен Николов-Пашата, Маджо, Маргините и други”, уточни силовият министър.

Запитан на чия банка е собственик Бойко Борисов, Рашков отговори следното: „Няма изобщо да коментирам какво е коментирал един пропаднал политик по отношение за моята личност“.

Днес лидерът на ГЕРБ посети Раковски заради сигнали за репресии срещу поддръжници на неговата партия. „По нареждане на силовия министър на Румен Радев са привиквани служители от общинското пътно предприятие, като не са им давани копия от принудително подписаните от тях протоколи, нито пък им е позволено да ги снимат с телефон“, обясни Борисов.

„Мисля, че вече за всички българи стана ясно каква е демокрацията на Радев. Много интересно дали в кметства като Плевен, Видин, където са кметове на Радев, дали от администрацията ги тормозят. Има по-притеснителни неща, но всеки ден излизат наяве“, допълни експремиерът.

По време на брифинг на МРРБ във вторник Бойко Рашков за пореден път разкри делавери за правителството на ГЕРБ като заяви, че „строителството на пътища е превърнато в източник на престъпни доходи“.

„Неочаквано е за мен, че откриваме нови обстоятелства, нови факти, които ще ни задължат да започнем проверка и в насока изясняване защо се е преминавало от един вид строителна дейност към текущ ремонт. Тези материали трябва да започнат в МВР и да започнем изследване на всеки един случай поотделно. Изглежда някой се е облагодетелствал от замяна на думичката „общ“ с думичката „текущ“ ремонт. Трябва да видим кой е този човек и да му потърсим отговорност. Схемата е почти идентична с изграждането на АМ „Хемус“ – алчност, стремеж към забогатяване на определени хора, приближени към властта. Защо повече от десетилетие се извършва такова нещо?“, запита Рашков.

Според него държавата е имала възможност да има добре поддържани пътища. „Но и това не сме направили заради някои политици преди нас. Тук очевидно фактор се явява субективният. Средствата ги има, но резултатът липсва. Правим някакви камуфлажни ремонта с цел да извлечем по-големи печалби, да присвоим по-големи суми от държавните финансови ресурси. Ние ще продължим работата по разследване и в тази посока. Оставам с горчиво впечатление, че онези, които са били на отговорни постове в МРРБ, са източник на криминални случаи. Строителството у нас е превърнато в източник на престъпни доходи. Не искам да го сравнявам с нещо много грозно. От това министерство се очаква да направи страната ни много по-привлекателна, коментира Рашков.
Той каза и че във връзка с проверките на АМ „Хемус“ бившите министри Петя Аврамова и Николай Нанков са призовани да се явят в Националната полиция.

„Не изключвам възможността те да направят всичко възможно да не се явят. Ще продължат ли Аврамова и Нанков критичния тон към министър Комитова след гореизложените данни? Онова, което са правили те във връзка с пътната инфраструктура“ заяви от своя страна вицепремиерът Бойко Рашков.

Час по-рано в Раковски лидерът на ГЕРБ също коментира темата, казвайки: „Благодаря на медиите, които ни сигнализираха, че хората на Радев викат на разпит Петя Аврамова и Николай Нанков, за да си правят предизборна пропаганда“, каза Борисов и обяви, че е посъветвал Петя Аврамова да се яви, чак след като ѝ връчат призовка. „Защо не ги призоват по надлежния ред в понеделника след изборите? Вече за всички българи е ясно демокрацията на Радев какво е“.

„Ако лидерът на ГЕРБ е посъветвал Петя Аврамова да не се яви на разпит, това е в контекста на неговото минало като член на СИК, която е една силова организация, която не признаваше законите на страната. Тези шкафчета, които прокуратурата не пожела да разследва с какви банкноти са пълни, вече е почти ясно откъде са. Борисов дължи обяснение пред народа. Борисов си е назначил прокурор, затова няма да бъде разпитван. По-голям имунитет от това да си назначиш главен прокурор няма“, заяви още Рашков.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.