ПАРИ

Отмъщението на Китай: Хиляди фирми ще спрат работа в Европа

Група от европейски компании от различни сектори, свързани с производството и оползотворяването на метали, излезе с предупреждение за катастрофалните последици от недостига на китайски магнезий и призова за спешни действия, за да се предотврати риска от спиране на промишленото производство в Европа.

Тъй като ЕС е почти изцяло (95%) зависим от Китай за своите нужди от магнезий, европейските отрасли, които произвеждат и използват алуминий, желязо и стомана, вече страдат от много сериозен дефицит на суровини. В бъдеще проблемът заплашва да се разпространи по веригата до хиляди други европейски предприятия като по този начин ще застраши милиони работни места, включително в ключови сектори като автомобилостроенето и строителството. Авторите на апела определят сегашните цени на магнезия в Европа, които достигнаха 10-14 хил. долара за тон, като грабителски, тъй като в началото на годината цената им е била едва 2 хил. долара за тон. Тяхната прогноза освен това е, че до края на ноември запасите от магнезий в Европа окончателно ще се изчерпят, което ще доведе ако не до пълен колапс, то със сигурност поне до много сериозен срив на европейската индустрия.

Какво всъщност се случи и кои са причините за това?

Като начало си струва да споменем, че магнезият се използва широко в металургичната промишленост и машиностроенето. Той е най-лекият материал за конструкции, лесно се обработва, а магнезиевите сплави тежат четири пъти по-малко от стоманата. Поради това магнезият намира широко приложение в индустрията, като особено активно се използва в автомобилния и авиационния сектор.
Китай осигурява 80-85% от общото световно производство на магнезий през последните години. Самата Европа, която консумира около 17% от световния магнезий, произвежда минимални количества магнезий. Следователно тя почти изцяло зависи от доставките от Китай. През септември обаче китайското правителство реши да затвори 35 от 50-те си топилни предприятия, а производството на останалите да намали наполовина. Точно това доведе до толкова силен дефицит. Кое накара Китай драстично да намали производството си на магнезий?
Отговорът е: Енергийната криза, породена от зелената програма на Запада. Причината се корени именно в този „зелен преход“ към въглеродна неутралност, който Западът налага на себе си и на останалия свят.

ЕК подкрепя идеята да не се обвързват цените на газа и тока в Европа

Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон подкрепи предложението на Франция за отмяна на обвързването на цените на еле…

Като част от изпълнението на тези изисквания Китай обеща да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., и не само обеща, но и започна активно да работи в тази посока. През юли Китай въведе нова система за обмен на въглеродни емисии. Но още преди това Китай бе започнал да затваря въглищни мини – през последните няколко години бяха затворени стотици.
Така през септември Китай се изправи пред тежка енергийна криза, която трябваше да бъде преодоляна не само чрез отваряне на по-рано законсервираните мини, но дори и чрез директен режим на потреблението на електроенергия.
Между другото, проблемът с недостига на магнезий вече е достигнал до Северна Америка. Канадската компания за заготовки от алуминиево-магнезиеви сплави Matalco Inc. съобщи на клиентите си миналата седмица, че наличността на магнезий е “пресъхнала” и ако този дефицит продължи, ще трябва да намали производството и доставките през следващата година.
В момента Европейският съюз води преговори с Китай, призовавайки го да увеличи производството на магнезий. Но, разбира се, без да се предлага помощ – предполага се, че китайците трябва сами да намерят начин, за да задоволят европейските нужди.
Но дали единственият проблем е с магнезия?

Файненшъл таймс: Недостигът на газ в света ще продължи няколко години

Катар предупреди правителствата, че рискуват “да се прострелят в крака”, ако не дадат знак за по-голяма подкрепа на международните енер…

Миналата година в света се появи недостиг на микросхеми, поради което автомобилната индустрия (а и не само тя) вече претърпя и продължава да търпи загуби, тъй като не беше възможно да се справи с дефицита на чипове. Всеки вече е чул за недостига на въглища и газ в цяла Европа и в Югоизточна Азия. До пролетта се прогнозира също така недостиг на торове в Европа. А освен това целият свят е на ръба и на меден дефицит – акциите на медта на Лондонската фондова борса паднаха до рекордно ниско ниво за половин век докато цената й е нараснала с един и половина пъти за последната година. И това не е всичко, списъкът може да бъде продължен.
Всички тези проблеми не са свързани само с пандемията от COVID-19. Те са предизвикани в много голяма степен от действията на Запада. Първо, чрез опитите за справяне с кризата чрез емитиране на немислими и необезпечени с нищо обеми от световни валути (предимно долари). На второ място, чрез вдъхновеният от Запада „зелен преход“, който в своята популярна форма е не толкова грижа за природата, колкото грижа за поддържане на икономическото му превъзходство за сметка на други държави.
На фона на тези действия инфлацията, ситуационният недостиг на различни стоки и перманентните прояви на енергийната криза в целия свят ще стават все по-често срещани. Както ще стават все по-чести и снимките на полупразни рафтове в американските супермаркети, напомнящи гишетата на съветските магазини през 80-те и 90-те години на XX век.

Анализът е на Валерий Михайлов

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.