НОВИНИ

„Западът, който спечели студената война, вече го няма“

Когато иззад Берлинската стена Западът ловеше „завистливите погледи“ на Източния блок, либералната демокрация показваше пример за процъфтяване и привличаше към себе си хората от целия свят. Но се смени само едно поколение – и ето, в сърцата на главите западни демокрации се заражда национализма, а местните жители с подозрение се отнасят към онези, който някога съжаляваха, пише наблюдателят на The Guardian Рафаел Бер.

Политическият наблюдател на The Guardian, Рафаел Бер си спомня как един естонски приятел му казал, че финландската телевизия и тоалетната хартия са изиграли не по-малка роля в подкопаването на съветската система, отколкото ядреното сдържане.

Както пояснява журналистът, неговия познат е израсъл в Талин, който формално към онзи момент се подчиняваше на Кремъл, но териториално имаше достъп до предаванията на финландската телевизия с американските сериали, а понякога и до меката тоалетна хартия, съществено печелеща пред грубите рула съветско производство. По силата на близостта си до Европа „Прибалтика виждаше твърде много от това, което нямаше, за да може спокойно да се примирява с лишенията на комунизма“.

Но всичко това беше отдавна. Светът след студената война вече съществува по-дълго време, отколкото съществуваше самата студена война. На смяна на поколението, израстнало в условията на противопоставяне на двата блока дойде поколение, формирало се съвсем в друга епоха. Онези, които заемат влиятелни постове в западните страни прекрасно разбират какво значи да бъдеш Запада, но техните деца, а още повече внуците им имат много смътна представа за това.

Думата „Запад“ често съчетава в себе си демокрацията, цивилизацията, доброто, подразбира гражданските свободи, защитавани от независими съдилища, свобода на пресата, съществуване на опозиция, която не се преследва от държавата. Но днес, например, с приемането в Европейския съюз на Полша и Унгария, които не съответстват напълно на посочените високи идеали, границите са размити, подчертава Бер.

Впрочем, даже в по-влиятелните и развити страни на ЕС също не всичко е спокойно. Ако Европейската комисия може да приложи поне някакви санкции по отношение на ограничаващите демокрацията волности на Полша, то към Австрия не предявяват никакви претенции, даже когато ултра дясната Партия на свободата влиза в състава на коалиционното правителство. При това лидерът на тази партия – вицеканцлерът Хайнц-Кристиян Щрахе не разделя възгледите на евроскептиците като Марин Льо Пен – той и неговите последователи имат „агресивна зацикленост“ на исляма. Но на Австрия, по силата на високото й положение в ЕС, никой нищо не казва.

И, разбира се, говорейки за промените в самия западен свят, не може да не си спомним за САЩ и Доналд Тръмп, който към днешен ден представлява само „пародия на идеята за това, че Западът трябва да бъде образец на морални ценности“. Да, деспотичните навици на новия лидер са ограничени със закон, но е очевидна деградацията на самата система. „Америка по-рано искаше повече от конституционна демокрация“ – коментира авторът.

През този период е лесно да се забрави, че така наречения западен модел е „все още най-добрия начин за организиране на хората в мирни, процъфтяващи общества“. Хората, които живеят в либералните демокрации не ценят своите предимства като в същото време милиони от останалите са готови да преминат хиляди километри и да пътуват до другия край на света заради по-добрия живот. Което, разбира се ласкае постиженията на демокрацията. Но все пак достатъчно беше едно поколение, за да се стигне от идеализма, разрушил Берлинската стена до брекзита.

По-голямата част от по-добрия живот на Запада през периода на студената война беше обусловен от материалните блага. Наблюдавайки „нещастните си съседи“ на Изток, хората на Запада разбираха колко им е провървяло. И макар, че към комунизма може да предявим много претенции от идеологичен характер – за опитите да се ограничат свободите на човека, този режим падна на първо място поради икономическите проблеми. По същество това е взаимосвързано. Подтискането на недоволството вътре в страните доведе до загуба на държавните ресурси, а забраната за свободно предприемачество стимулира минаването му в нелегалност и процъфтяването на беззаконието и корупцията.

Днес от двете страни на вече несъществуващата Берлинска стена цари капитализъм. Либерализмът не умее да печели войни, за това е нужна сила. И когато антилибералните настроения възникват в главните демократични страни, либералите често няма с какво да се борят против това. Днес не съществува Източният блок, който „със завист гледаше през оградата“, което би доказало успеха на либералните методи.

Огради повече няма и онези, които по-рано бяха съжалявани, днес се възприемат като „пристигнали чужди хора, опитващи се да похитят и без това оскъдните ресурси“. И въпреки, че Великобритания, САЩ, цялата Западна Европа остават най-богатите места на Земята, техните жители не чувстват радост и сигурност, те се страхуват, че ще ги излъжат.

Западът както и преди прави по-добри телевизионни програми и най-меката тоалетна хартия, но те никога не са били неоспорим аргумент в полза на либералната демокрация – те бяха само реклама за това, което някога се наричаше Запад. Днес и такъв продукт не остана, заключава Рафаел Бер.

НОВИНИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет

Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.

Ето кои са министрите в новия кабинет

Стефан Янев – служебен министър-председател;

Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Белчев – служебен министър на финансите;

Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;

Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;

Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;

Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;

Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;

Велислав Минеков – служебен министър на културата;

Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;

Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;

Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;

Стела Балтова – служебен министър на туризма;

Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.

Тримата нови министри

Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.

На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.

Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.

Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.

БЪЛГАРИЯ

Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.

“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.

“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.