ПАРИ

Хазната излезе с 885 млн. лв. излишък през август

Данъчните приходи са нараснали с 18% за година, а разходите – с 20%

Бюджетът на държавата е с излишък от 885 млн. лв. в края на август, съобщи финансовото министерство. Месец преди това превишението на приходите над разходите в хазната бе 705 млн. лв.

“През август продължи да се наблюдава положителното развитие от предходните месеци при основните данъци и осигурителни вноски, като данъчните приходи нарастват с около 18% (700 млн. лв.) спрямо същия месец на 2020 г.”, посочват от финансовото министерство.

Общо всички постъпления в консолидирания бюджет (централния бюджет плюс бюджетите на общините) към края на август са в размер на 33.540 млрд. лв., като спрямо същия период на м. г. увеличението е с близо 4,7 млрд. лева.

За първите осем месеца на 2021 г. най-голям ръст се отчита при корпоративните данъци (с около 26%) и при данъка върху дивидентите (с над 55%), което се дължи и на проверките на НАП във фирмите за големи касови наличности. По-подробни данни за отделните приходни пера за първите осем месеца на годината ще бъдат публикувани в края на септември.

Разходите по консолидираната фискална програма към август 2021 г. се очаква да достигнат 32.655 млрд. лв., което е 62,2 % от годишния разчет. Те също нарастват съществено спрямо същия период на 2020 г., когато са били в размер на 27.203 млрд. лв. Значителният 20%-ен ръст тази година се обяснява по-ниската база през първото полугодие на 2020 г., когато са направени значително по-малки разходи за борба с пандемията от COVID-19.

Друга причина за увеличените разходи са по-големите харчове за пенсии, за издръжка на администрацията, както за помощи за пострадалите от коронакризата бизнеси и граждани. Например близо 845 млн. лв. са разходвани за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до август. Наред с това бе увеличен размерът на минималната и максималната пенсия от началото на годината.

Бюджетът за тази година е разчетен с дефицит от 4.9 млрд. лв. Ако бъде гласувана актуализацията, предложена от служебния кабинет, този дефицит ще бъде намален с 200 млн. лв. При всички положения от септември ще започнат големите харчове по овладяването на новата ковид-вълна и подпомагането на засегнатите работни места и фирми. Очакваният бежански натиск и множеството предложения на партиите в парламента за редица допълнителни разходи също ще разширят дупката в хазната. Служебният кабинет планира емитиране на дълг от 200 млн. лв. в началото на септември, с което заетите от държавата средства през тази година ще достигнат 1 млрд. лв. Законът за държавния бюджет позволява тази година да бъде теглен нов дълг от 4.5 млрд. лв.

Постъпленията от ДДС

Постъпленият от най-големия приходоизточник в бюджета – ДДС, са с над 18% повече от миналата година. Това показват по-подробните данни към юли, които публикува финансовото министерство. За периода януари-юли 2021 г. в хазната от ДДС са постъпили 7.175 млрд. лв. Съпоставени с края на юли 2020 г., увеличението е с 1.126 млрд. лв.

Според икономисти по-големите постъпления от този данък се дължат в голяма степен на инфлацията и в по-малка – на нараснало потребление.

Една от промените, които оказват влияние върху приходите от ДДС през 2021 г. е излизането на Великобритания от Европейския съюз, посочва финансовото министерство. В резултат на Брекзит се очаква постъпленията от ДДС от внос да се увеличат за сметка на приходите от т.нар. вътрешно-общностни доставки. В допълнение към това събираемостта от ДДС се подобрява и в резултат на приетите в началото на 2021 г. законодателни промени в режимите за облагане на трансгранична електронна търговия.

Приходите от ДДС от внос към юли са 2.442 млрд. лв., което е с 437,6 млн. лв. повече (21,8 %) в сравнение със същия период на 2020 г.

От сделки в страната постъпленията от ДДС към юли 2021 г. възлизат на 4.732 млрд. лв. и нарастват с 688,6 млн. лв. (17,0 %) спрямо същия период на 2020 г.

От акцизи към края на юли в хазната са влезли 3.117 млрд. лв. Това е с около 100 млн. лв. повече от същия период на миналата година.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.