Кариерата ѝ започва на 14 г., а сега е най-богатия музикален изпълнител в историята.

Състоянието на изпълнителката се е удвоило спрямо 2024 г.

Тейлър Суифт е обяване от Forbes за най-богатият музикант в историята с богатство оценявано на 2 млрд. долара, пише БТА.

Според изданието състоянието на 36-годишната изпълнителка се е удвоило спрямо 2024 г., когато тя вече достигна статут на милиардер благодарение на изключително успешното си световно турне The Eras Tour. Суифт е определена като една от най-успешните автори на песни в съвременната индустрия. Турното й е най-касовото в историята, като генерира приходи от около 2,2 мллрд. Долара.

Първите шест албума на Суифт са записани под лейбъла Big Machine Label Group, който през 2019 г. продава правата върху тях на компания, свързана с музикалния мениджър Скутър Браун. По-късно те са препродадени на инвестиционната фирма Shamrock Capital, от която Суифт в крайна сметка успява да изкупи правата си.

Според „Форбс“ класациите за милиардери се основават на публично достъпни данни за активи като участия, недвижими имоти и други инвестиции, като оценките не са напълно точни и понякога могат да бъдат оспорвани, допълва ДПА.

Градът не разполага с достатъчно голяма зала, която да не носи хазартно спонсорско име.

Град София не изпълнява изискванията, поставени от Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) за домакинство на „Евровизия“. Това се разбира от регламента за провеждането на фестивала през 2027 година. Той не се отличава особено от действащия в момента.

Текстът е вече готов и е на разположение на Българската национална телевизия, съобщи източник от седалището на ЕСРТ в Женева. Макар право на телевизията е да определи града домакин, от изявленията на български правителствени лица миналата седмица се разбра, че въпросът ще се разглежда на високо политическо ниво.

Българската столица не покрива най-важното условие: да предостави зала с поне 10 000 места, която да носи неутрално име, да не е кръстена на частен бизнес. Софийската „Арена 8888“ е именувана на хазартната фирма на Румен Чандъров. Договорът с него бе сключен през 2024 година от държавното дружество „Национална спортна база“, което е собственик на обекта. Нещо повече – сделката бе подписана тихомълком и влезе в сила на 1 септември без да е обявявана публична процедура по избор на спонсор.

Точният текст, който София нарушава, гласи: „Залата трябва да има неутрално име, което не е свързано с името на фирмата, продукта, търговската марка или други имена на трета страна, свързани с бизнес операциите на тази трета страна.“ Самият договор е тайна и до момента. Няма яснота за крайната му дата, нито какви са останалите параметри.

Румен Чандъров стана спонсор на столичната арена и ѝ даде името на своя хазартен бизнес.

ЕСРТ има практика да си затваря очите за фрапантни нарушения на правилата на „Евровизия“. Но това е ставало само в определени случаи от особена важност, като участието на Израел например. Еврейската държава е пропускана на конкурса, въпреки масовите обвинения срещу нея в геноцид и избиване на десетки хиляди цивилни лица в Палестина. Дори бойкотът на пет телевизии тази година не разклати статута на Израел като участник, защото можеше да разчита на желязно лоби в ръководството на съюза. Не е ясно дали босовете на ЕСРТ ще се съгласят правилата да бъдат нарушени и от България, заради частния бизнес на г-н Чандъров.

Подобни проблеми са създавали сериозни затруднения и преди. През 2024 година Стокхолм бе отхвърлен като домакин точно заради частното име на „Теле2 Арена“, мястото, което столицата предложи за провеждане на фестивала. Тогава „Евровизия“ бе връчена на третия по големина град в страната, Малмьо, чието съоръжение носи името на населеното място. Освен София, за домакинството на „Евровизия 2027“ кандидатстват Пловдив, Варна и Бургас. Техните съоръжения не носят спонсорки имена.

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.