Connect with us

АНАЛИЗИ

Как Китай завладя Африка?

В средата на декември в Найроби се проведе първата изложба на китайско-африканското сътрудничество в областта на производствените мощности. Според думите на Ли Сюйхан, сътрудник към посолството на Китай в Кения, укрепването на икономическите връзки отговаря както на интересите на Китай, така и на развиващите се страни от континента. Африканските държави са на такъв етап на развитие, че имат остра нужда от инвестиции, оборудване и технологии. Всичко това Пекин може да им предостави. Участниците в изложбата се ангажираха да увеличат инвестициите в икономиките на Черния континент. Практически изложбата показа, че малкият и среден бизнес в Китай разполага с достатъчно възможности да инвестира в икономиката на Източна Африка.

Според думите на ръководителя на китайската делегация Хе Цайлин: „Особено големи възможности за разширяване и укрепване на сътрудничеството представлява грандиозният проект „Един пояс, един път”. Той ще създаде нови работни места и ще открие нови възможности. Проектът ще помогне за бързото развитие на континента и ще укрепи дружбата между китайците и африканците”.

Найроби не е избран случайно за място на първата китайско-африканска изложба. Кения е пример за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и Африка. Страната притежава всички необходими възможности, изгодно географско разположение, добра икономическа база и удовлетворителна съдебна система. От миналото лято са пуснати в движение първите влакове по новата жп линия, която свързва вътрешните провинции на Кения с пристанищния град Момбаса, който е част от проекта „Един пояс, един път”. Активно участие в проекта е отредено и на Египет. Ефектът от този проект ще почувстват и източно-африканските страни – Етиопия, Танзания, Уганда, Джибути и Руанда. Мрежа от жп линии, построени с китайски пари, ще ги свърже с Кения. Всичко това е много хубаво, но все още не може да се каже със сигурност дали е нова форма на неоколониализъм или безкористна помощ? Самите китайци сравняват себе си с гладно дете, което много бързо расте и му трябва калорична храна, което в случая означава суровини и ресурси. В търсенето на ресурси вниманието на Пекин е привлечено от Африка.

Докато Европа и САЩ виждат в Африка предимно източник на нестабилност, миграция и тероризъм, то Китай се интересува единствено от суровините. Африка е единственото място на планетата, като изключим полюсите, където все още има свободни полезни изкопаеми. Континентът притежава 90% от световните запаси на кобалт, 90% платина, 50% злато, 98% хром, 64% манган и повече от 30% уран. Африканските гори и до днес са най-девствените на планетата. В Африка има много находища на елмази, а запасите от нефт са повече от тези в Северна Америка. Черният континент притежава и 40% от световните запаси на водна енергия. Не по-малко важно е, че Африка е прекрасен пазар за китайските стоки и позволява на Пекин да засили своето геополитическо влияние. Африканците предоставят на Китай ресурси в замяна на търговски споразумения, кредити и инвестиции. Сътрудничеството с Китай помага за развитието на африканските страни, но далеч не всички жители от континента вярват, че Китай провежда политика на невмешателство във вътрешните работи на африканските държави. Не са малко африканците, които определят дейността на китайците на Черния континент като нещо, което наподобява неоколониализъм. Очевидно е, че китайците използват Африка като полигон за проверка на нарасналите си амбиции на международната сцена. В Африка те строят пътища, училища, жп линии и пристанища. Отпускат кредити и правят милиардни инвестиции. Известно е, че китайската икономика изпитва най-голяма нужда от енергийни суровини. Африка отстъпва само на Близкия Изток в списъка на доставчиците на нефт в Китай. Пекин доставя 1.4 млн. барела африкански нефт в денонощие. Това е 22% от общия внос на нефт в Поднебесната империя. През миналата година Ангола е била третия по-големина доставчик на нефт в Китай, а през тази измести Саудитска Арабия и отстъпва само на Русия. Така например, вносът от Ангола през август достигна 1.05 млн. барела в денонощие, а на Саудитска Арабия намаля до 1.03 млн. барела.

От Либия и Замбия до Гана и Мозамбик Китай си извоюва репутацията на ненаситен консуматор на ресурси. При това Китай се нуждае от всички видове полезни изкопаеми, даже и от… слонова кост. Китайците секат дървесина в Мозамбик, добиват мед в Замбия, търсят уран в Зимбабве, купуват в Конго кобалт за производството на батерии за електромобилите си. Те прокарват пътища в Ангола и строят телефонни линии в селските райони на много африкански страни. Болници, училища, водопроводи, язовири, летища, магистрали, хотели, здания на парламенти, всичко това се строи или от самите китайци, или с тяхното непосредствено участие, като по един или друг начин е свързано с достъпа до суровини и полезни изкопаеми.

Майкъл Леви и Елизабет Економи в книгата си „С всички достъпни способи” (2014) пишат: „Пекин прибягва до така наречената „търговска дипломация” и малко са тези, които могат да се сравнят с тях. Пекин търгува, помага, прави инвестиции и дава кредити с нисък лихвен процент и обезпечава евтина работна ръка за инфраструктурните проекти.” Китай задмина Америка и стана най-големият търговски партньор на Черния континент още през 2009 г. По оценката на агенциите Thomson, Reuters и Световната банка днес на китайската държава се падат 15-16% от експорта на т. нар. Черна Африка (Африка разположена на юг от Сахара) и 14-21% от вноса. Пекин има подписани търговски споразумения с повече от 40 страни на Черния континент. През 2000 година търговският оборот между Африка и Китай е възлизал приблизително на 10 млрд. долара. През 2014 г., по данни на организацията Китайско-Африканска изследователска инициатива (SAIS-CARI) към университета „Джон Хопкинс”, търговският оборот вече е достигнал 220 млрд. долара. Дебора Братигам от SAIS-CARI твърди, че Китай се придържа към многостранен подход в своите икономически отношения с Африка. Според нея, Китай е крупен източник на преки инвестиции в Африка. Пекин предлага кредити и заеми за развитие, инвестира средства в селското стопанство и развива зони за свободна търговия и икономическо сътрудничество в редица африкански страни, включително Замбия, Етиопия и Нигерия. Финансирането се осигурява от People’s Bаnk of China, а така също и от такива крупни финансови институции като Development Bank, Export-Import Bank of China и China-Africa Development Fund. По данни на SAIS-CARI, от 2000 г. до 2014 г. китайските банки, предприемачи и правителството са дали на Африка 86 млрд. долара. Основни бенефициенти на китайските пари са Ангола, Конго, Етиопия, Кения и Судан. Деловите интереси на Пекин в Африка са диверсифицирани. Китайците участват в развитието на енергетиката, телекомуникациите, добивните отрасли на икономиката и финансират многобройните обекти на инфраструктурата.

Разбира се Пекин се интересува не само от промишлеността. В Китай живее 20% от населението на планетата, но само 7% от земята е обработваема и ежегодно намалява. Налага се да се търсят не само суровини, а и продукти. В областта на селското стопанство китайците са подписали много изгодни споразумения със Зимбабве, Замбия, Кения и други страни от континента. Китайските компании все по-често купуват или вземат под аренда селскостопанска земя, като отглеждат на нея предимно зърнени култури, които впоследствие експортират в Китай. Съгласно изследване, направено от китайския център „Джон Торнтон” към института „Брукингс“, днес Китай осигурява една шеста част от всички инвестиции на Черния континент.

Любопитно е, че китайските и американските инвестиции се отличават и по своята структура. По данни на глобалния институт „Маккинзи”, 66% от американските инвестиции са насочени към добивните отрасли, а от китайските само 28% са такива. Това показва, че китайците не се интересуват само от суровини, както се твърди. Най-голям дял в сътрудничеството между Пекин и Африка заема производствения сектор. Според „Маккинзи”, 12% от общото производство на Африка, което в стойностно изражение възлиза на 500 млрд. долара се контролира от китайски бизнесмени. Още по-забележимо е влиянието на Китай в инфраструктурата. Половината от международните строителни проекти се пада на китайски компании. По-голямата част от инвестициите и кредитите естествено са насочени към богатите на ресурси африкански държави, но един от големите бенефициенти е и бедната на полезни изкопаеми Етиопия. Тя привлича Китай с изгодното си стратегическо разположение и 100-милионния си вътрешен пазар. Етиопия е на второ място в списъка на получателите на кредити в Африка. По данни на университета „Джон Хопкинс” за 15 години тя е получила от Китай 12.3 млрд. долара. Малко повече от два пъти в сравнение с богатите на суровини Судан и Конго. Китай не само че задмина Америка по обем на търговия с Африка, но я догонва и по обема на инвестиции.

В същото време, докато Вашингтон „тъпче на място”, Пекин постоянно увеличава своята активност. Така например, Китай има посолства в 52 африкански страни, а САЩ в 49. От петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН Китай поддържа най-голям брой миротворци на Черния континент. Към март 2017 г. повече от 2500 китайски военнослужещи, полицаи и военни специалисти участват в шест миротворчески мисии на ООН в Африка. Четири крупни контингента се намират в Дарфур (Конго), Мали и Южен Судан. Още два по-малки контингента са дислоцирани в Бряг на слоновата кост и Западна Сахара. През 2015 г. Си Дзинпин обеща 100 млн. долара военна помощ на Африканския съюз за укрепване на отбраната и борба с тероризма. Вече 9 години Китай участва в антитерористични операции срещу пиратите в Аденския залив. Между другото, неотдавна в Джибути беше открита първата военна база извън границите на Китай, предназначена да обслужва китайските моряци патрулиращи в залива.

Освен пари и помощи, Пекин дава на африканците и възможности за избор. За Африка това е много важно, защото от няколко десетилетия и досега западните правителства и донори, от една страна, дават милиарди долари помощи, а от друга, особено през 80-90-те години на миналия век, доведоха до гибел икономиките на африканските държави с налагането на американския модел за реформи и пазарна икономика. Проучванията между населението показват, че африканците се отнасят доброжелателно към китайците. Така например, съгласно данните получени от анкетата на социологическата агенция Afrobarometer, проведена в 36 африкански страни, двама от всеки трима африканци (63%) считат, че икономическото влияние на Китай е от полза за развитието на континента. През 2008 г. тогавашният президент на Сенегал Абдула Вейд написа, че: „Китай, който сега провежда и собствената си модернизация, се отнася към развитието на Африка много по-отговорно, отколкото западните страни”. По данни на университета „Джон Хопкинс”, 80% от работниците по китайски проекти в Африка са местни хора. Освен това китайците провеждат и професионално обучение на местните работници. Така например, Financial Times пише, че Huawei, фирмата, ,която получава от Африка 15% от приходите си, подготвя 12 000 студенти по телекомуникации в учебни центрове в Конго, Ангола, Египет, Кения, Мароко, Нигерия и ЮАР. Но въпреки всичко това, не може да се каже, че от присъствието на Китай в Африка са доволни всички африканци. Спектърът от недоволства към китайците е доста широк. Като се започне от това, че не спазват правилата за движение и се стигне до прилагане на незаконни бизнес практики в сферата на екологията и нарушаване на законите на трудовия пазар. Някои от африканските лидери използват антикитайските настроения за извличане на политически дивиденти. Например, бившият президент на Замбия Майкъл Сата спечели изборите през 2011 г. до голяма степен благодарение на антикитайските настроения, ескалирали след като китайски мениджъри открили стрелба по протестиращи работници в една от каменовъглените мини в южната част на страната. През 2013 г. Сануси Ламидо Сануси, тогава шеф на Нигерийската централна банка, заяви, че към Китай трябва да се отнасят като към конкурент. Той каза: „Африка трябва да признае, че Китай не се различава по нищо от САЩ, Русия, Британия, Бразилия и другите страни. В Африка китайците защитават собствените си интереси, а не африканските”. Африканските работници все по-често съдят китайските компании за ниските заплати и лоши условия на труд.

Особено сложни са отношенията с Китай в Замбия. През 2012 г. там премина вълна от антикитайски протести. По време на стълкновенията загинаха не само африканци, а и няколко мениджъри на минни компании.

Връзките между Китайската Народна Република (КНР) и африканския континент водят началото си още от постколониалния период. Тогава Пекин установява дипломатически отношения с младите африкански държави, които се нуждаят от признание. От своя страна, китайците изисквали от африканските държави да признаят за единствен законен представител на китайския народ само КНР, а не Тайван. От това време датира и най-важният съвместен проект за строителство на жп линия с дължина 1860 км, свързваща Замбия с танзанийското крайбрежие. След края на Студената война Пекин усилва икономическата компонента в отношенията си с африканските страни, като за разлика от западните страни, провъзгласява политика на ненамеса във вътрешните работи на страните от Черния континент. Това позволява на китайците да получават много по-изгодни условия при отпускането на кредити, заеми и финансиране на инвестиционни проекти, отколкото западните държави.

Предимство за Китай е и фактът, че мнозинството от африканските страни нямат достъп до финансовите пазари. Често пъти геополитическите промени в Африка поставят на изпитание политиката за ненамеса на Китай. Подобен например беше случаят с дългогодишната гражданска война, завършила с отделянето на Южен Судан. Но даже и в този случай, въпреки интересите си в Судан, Китай продължи да се придържа към политиката на ненамеса. Или както казва бившият зам.-министър на външните работи на Китай Чжоу Венчжун по повод на разделянето на Судан: „Бизнесът си е бизнес, но ние се стремим да разделим бизнеса от политиката. Моето мнение е, че вътрешната политика на Судан си е вътрешна работа и ние нямаме право да се намесваме в нея”. Според анкетата, проведена от Института „Маккинзи” на 100 крупни африкански бизнесмени, сътрудничеството на Африка с Китай е по-изгодно и перспективно, отколкото с другите страни, включително САЩ, Великобритания, ЕС, Индия и Русия. Авторите на изследването прогнозират ръст на печалбите на китайските компании, работещи в Африка, до 250 млрд. долара през 2025 г. в сравнение със сегашните 180 млрд. долара. В същото време, докато Китай действа на всички континенти, отделяйки им еднакво внимание, то средствата на Русия стигат само за действия в избрани направления зад граница. Москва също има приоритетни региони и континенти, но на този етап Африка не е между тях. Кремъл отдава предпочитанията си на Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Последните успехи на Русия в Сирия обаче дадоха отново увереност на Москва в собствените й сили. Създава се впечатлението, че Кремъл няма нищо против да разшири руския плацдарм, разположен в североизточния ъгъл на Черния континент, в посока към Египет, за сметка на Либия. За това говори и октомврийската визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Алжир и Мароко и изявленията на Владимир Путин след преговорите с президента на Гвинея Алфой Конде за отписване на дългове към африканските страни на стойност 20 млрд. долара. Въпреки явното изоставане на Русия в Африка, перспективите все пак не са лоши. Още от времето на СССР беше натрупан много добър потенциал, който при нужда може да се използва, естествено след като се адаптира към ХХI век.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест  – и за колонията, и за  пушечното месо в нея!

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата. Цената му за...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър След дългоочакваното...

БЪЛГАРИЯ3 days ago

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетните

Как може бе? Какво падение? Болен, треперещ, вече изпуска, дърт мошенник и още се слага на господарите му. Потрес! Борисов...

БЪЛГАРИЯ3 days ago

Половината българи нямат никакви спестявания , 1 милион души живеят в лишения

Подмяна на остаряла мебелировка не може да си позволят 35,1% от семействата Всеки втори няма никакъв финансов резерв и дори...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА5 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА6 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА1 week ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

СВЯТ3 hours ago

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната...

СВЯТ3 hours ago

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна. Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи...

СВЯТ13 hours ago

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл: Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на...

СВЯТ2 days ago

На англичаните им просветна, че ги лъжат … постоянно!

Daily Mail: Излъгаха ни, че Ирак има оръжия за масово унищожение, но лъжите за Украйна стигнаха съвсем друго ниво Британският...

СВЯТ2 days ago

Страшно! С всички произтичащи от това последствия!

Британският блогър Хил разказа как една фраза на Путин НАКАРАЛА АНГЛИЯ ДА ЗАБРАВИ ЗА ПОМОЩТА НА УКРАИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ 27.04.2025...

Trending