АНАЛИЗИ
Четвъртия свят
„…над европейската култура е надвиснала страшна опасност. Заплахата се крие в масовата култура, която идва отвъд Атлантика… Действително буди учудване, че една силна, дълбоко интелигентна и хуманна в същността си европейска култура отстъпва пред примитивната бъркотия от насилие и порнография… и евтини идеи.“ – Михаил Горбачов
Прекрасният нов свят на Хъксли
Хъксли Идеите, или визията за бъдеще на автори като Хъксли, Оруел, Уелс, Хънтингтън и на Збигнев Бжежински едва ли се градят на пророчески видения. По-скоро може да се приеме, че въпросните автори продължават с доизмислянето на процес, намиращ се в начален стадий.
Не бива да се забравя, че Хъксли например е от хората, свързани с ,,Тависток“. Друго лице – наред с вече Арнолд Тойнби (в продължение на петдесет години член на Съвета на Кралския институт за международни отношения (RIIA) и шеф на изследователския отдел към британската тайна служба), – което оказва голямо влияние върху Олдъс Хъксли, е Хърбърт Дж. Уелс, за когото тепърва ще говорим.
В издадения през 1932г. роман ,,Прекрасният нов свят“ Хъксли описва съвременен свят, в който хората водят празен, безсмислен живот, тласкани от животински, плътски инстинкти, и в същото време свят на високи технологии.
Родителите, семейството и бракът са забравени. Властващите ги заменят с изкуственото възпроизвеждане чрез оплождане в епруветка – идея, която прокарва и Бжежински в книгата си ,,Технотронната ера“ от 1968г.
Всички хора в романа на Хъксли се създават и отглеждат в Държавни центрове по обучение. По-късно той споменава и клонирането на хора.
,,Еднояйчни близнаци – но не в някакви си незначителни двойки и тройки, както в отминалата епоха на живородените, когато понякога някоя айцеклетка най-случайно се е разделяла, а всъщност по десетки, по няколко десетки наведнъж… Деветдесет и шест еднояйчни близнаци, работещи на деветдесет и шест еднакви машини.“
В този футуристичен роман Хъксли посочва, че ,,прекрасният нов свят“ ще се контролира от Световен контролен съвет (Единно световно правителство), състоящ се от десетима мъже. Ясно прозира връзката между идеите на Хъксли и целите на властимащите и правителствата в съвременния свят. Един от неговите герои, представител на висшата каста, казва: ,,Помислете безпристрастно по този въпрос, господин Фостър, и ще видите, че никоя простъпка не е толкова ужасна, колкото престъпването на общоприетите правила за поведение. Убийството лишава от живот само отделния индивид – но в края на краищата какво представлява отделният индивид? .. Та какво по-лесно от това да произведем един или колкото си искаме нови индивиди? Престъпването на общоприетите правила за поведение е заплаха не само за живота на отделния индивид. То нанася удар по самото Общество.“
,,1984″ е днес…
Оруел описва в романа си едно бъдещо общество от хора, които водят безсмислен, роботизиран живот и биват контролирани. Ясно се вижда аналогът с представите на Хъксли.
Хората живеят в постоянен страх, защото непрекъснато се води война. Светът е разделен на три супердържави: Океания, Евразия и Изтазия, които воюват помежду си. Войната обаче е задкулисна, скалъпена история, тя служи само като параван за супердържавите, за да могат да следят и контролират изцяло народа. Постоянният страх, който владее хората, трови всякакви човешки отношения, като се започне от семейството.
Главният герой на име Уинстън Смит се опитва да се освободи от ужасната тирания, за да може да се почувства по-независим. Единственият начин да постигне целта си го кара да основе нелегална партия. Партията има за цел да се бори срещу ,,Големия брат“ и се нарича просто Братство. Те се обръщат към един другар от Партядрото, който се представя за агент на Братството. Двамата получават от него легендарната забранена книга на опозицията. Джордж Оруел използва около читирийсет страници, за да представи съдържанието на въпросната книга. Това е същността на романа ,,1984″, защото Оруел разкрива – от гледна точка на опозицията – плановете на олигархията (,,Власт на малцина“; форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от елита на обществото). С това Оруел доказва, че има богата информация относно плановете на илюминатите, която оповестява пред обществеността под формата на литературно произведение. Заглавието на фиктивната опозиционната книга е ,,Теория и практика на олигархичния колективизъм“.
Оруел не оставя място за съмнение, че съществуването на богатия елит се дължи на инстинктивния стремеж към власт и той се характеризира с непрекъснатото си желание все по-вече да концентрира и разпространява влиянието си. В историческата част на книгата Оруел пише: ,,В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от Средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани.“
С развитието на техниката става възможно хората постоянно да са поставени под наблюдение. Условие за това е пълното елиминиране на средната класа, което според планираните икономически и военни действия достига кулминационната си точка с премахването на частната собственост.
В романа на Оруел обществото в Океания, Евразия и Изтазия се състои от две класи – класата на контролиращите и класата на контролираните: ,,След това идват безмълвните маси, които обикновено наричаме ,,проли“ – те вероятно представляват осемдесет и пет на сто от населението… Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен сам на себе си, той ще продължи от поколение на поколение и от век на век да се труди, да се плоди и да умира не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг.“
Контролираната класа се състои от Партпериферията и Партядрото, съответно Партядрото представлява елитарната прослойка на посветените (тайно общество). Тя стои начело на диктатурата, докато Партпериферията изпълнява ролята на нейна маша. От раждането, та чак до смъртта си всички членове биват надзираващи, а нарушаването на партийните закони води до арестуване, и смъртна присъда, която се изпълнява от колегите. Това се отнася най-вече за Партядрото, което много силно напомня на правилата на реално съществуващите тайни общества, както и предполагаемите брой членове: ,,След Големия брат идва Партядрото, в което членуват не повече от шест милиона души, или под два процента от населението на Океания.“
Властниците планират всеобща механизация и индустриализация, за да надзирават хората и в крайна сметка да отстранят средното съсловие и да наложат пълен контрол. Но все по-развиващите се технологии, с всички откриващи се възможности, крият и опасност: ,,Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице. От момента, когато се появи първата машина, за всички мислещи хора стана ясно, че необходимостта от робския човешки труд, и следователно до голяма степен от неравенството между хората, ще изчезне.. Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт – в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество.“
Решението е следното: ,,Проблемът беше как да се въртят колелата на промишлеността, без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единственият начин да се постигне това бе чрез непрестанна война. Основната цел на войната е унищожаването на непременно на човешки живот, а на продуктите на човешкия труд… Същевременно съзнанието за състояние на война и оттук на опасност обуславя съсредоточаването на цялата власт в ръцете на малобройна каста, което изглежда неизбежно, естествено условие за оцеляване.“
Въпросната малка прослойка е вътрешното ядро на Партядрото, така наречените надзиратели. Но самите те също не стоят на върха на пирамидата. Истинските господари са тези, които символично наблюдават с всевиждащо око от триъгълника на върха на пирамидата върху еднодоларовата банкнота. Банкнотата е в обращение опт 1932г. В същата година Джордж Оруел издава своя роман.
Може да се смята, че той казва следното: ,,На върха на пирамидата е Големия брат. Големия брат е непогрешим и всемогъщ. Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат.“
Визията за прекрасния нов свят…
,,,би могла да изглежда ето така:
Пълен контрол на всеки един човек с помощта на имплантирани чипове, сателити, видеокамери, подслушвателни устройства от всякакъв вид, чрез телефона, факта, пощата, имейлите, данни от компютъра за посетени страници.Много наивници дори сами ще участват в процеса, водени от максимата ,,Нямам какво да крия“.С прилагането на модерни методи за ,,хляб и зрелища“, на наркотици и медикаменти, недоволните маси ще бъдат омайвани, за да не се бунтуват. Един ден децата и внуците им ще ги проклинат заради тяхната доверчивост.С изключение на малък брой марионетки обикновените хора ще работят за мизерни заплати, защото безработицата ще е толкова голяма, че човек ще работи, само и само да не умре от глад.Всеки борец за свобода (доколкото има такива) ще бъде преследван като враг на Конституцията, на свободата и демокрацията, или като терорист. Такъв човек няма да може да намери убежище в никоя страна, ако въобще съществуват отделни държави, защото всички те ще бъдат контролирани от властта на парите, а правото на политическо убежище ще е премахнато като ,,непотребно“. Бездруго властниците няма да правят разлика между ,,десни“ и ,,леви“ сили които преди това – въпреки някои общи идеали помежду си – успешно насъскват едни срещу други, водени от принципа ,,Разделяй и владей“.Вече няма да има пари в брой. Плащанията ще се извършват само чрез кредитни карти. Така всеки разход ще е проследим.Сметките и кредитните карти на бунтовници, критици и противници на системата ще бъдат замразявани или закривани. За ,,враговете на Конституцията“ няма да има никаква работа. Който оказва помощ на противниците, също ще бъде смятан за враг.Чрез масмедиите, интернет и интернет-училищата (традиционните училища ще бъдат закрити) всички от най-ранна детска възраст ще бъдат възпитавани едностранчиво, в интерес на господстващите (мото: ,,Състави си мнение“), така че 99% от хората няма вече да могат да изграждат собствено мнение.
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!