БЪЛГАРИЯ

Спасяването на редник Бойко: Бъдещето на „експерта“ Борисов зависи от цената на Слави и настроението на Гешев

В началото на април Бойко Борисов се озова дълбоко в тила на врага. Защо се получи така е ясно – цял ден генералът се разхождаше с джипката и вероятно обърка магистралата с черен път. Изведнъж срещу него застанаха някакви неръкопляскащи субекти, съвсем непознати хора, които бързо му показаха, че не е добре дошъл. Разжалваха го, гледаха го лошо и потъркваха доволно ръчички. Някакви четирипроцентни политички започнаха да го обиждат, викаха му дори, че не е експерт (представяте ли си?!). И злобно му предричаха черно, безсребърно бъдеще.

Бойко, разбира се, направи това, което беше необходимо в момента – окопа се и от време на време даваше сигнали на своите, че е жив. Досега той смяташе, че всички го боготворят – поне това виждаше от джипката. Сега се превърна в прост редник, който чака някой да го спаси.

На 4 април Бойко Борисов приличаше на Тодор Живков на 10 ноември

Удивително неадекватен. Говореше по-несвързано от обикновено. Предлагаше коалиции наляво и надясно, в които да участва не като лидер, а като прост човечец с огромен опит. И тем подобни щуротии. Мисля, че някъде в този час на изборната вечер Бойко е разбрал това, което Пир е разбрал преди векове. Сигурно си е казал: “Още една такава победа и ще се върна в Банкя сам”. В този миг Бойко отново беше прост пожарникар; редник, пратен да защитава реколтата в Делиормана; десантчик, приземил се с парашута си в тила на врага. В мига, в който Борисов разбра, че е спечелил безапелационно Видин, но е загубил София (досущ като ранната БСП през 90-те), той загуби десетгодишния си рахатлък, изпадна в тревожно безпокойство и се опули пред джипката.

Не знам какво е правил мозъчният тръст на ГЕРБ в този момент. Факт е, че в онази нощ Георги Харизанов взе разстоянието от БНТ до bTV за по-малко от десет минути и обясни в двата ефира, че изборите нищо не са променили. Вероятно в този момент целият ГЕРБ е започнал операция по спасяването на редник Бойко. Бърза и затова недотам добре обмислена операция. За по-малко от пет часа

ГЕРБ премина през първите три фази на скръбта

и едва след това започна да мисли какво може да се направи.

Първо, всички чухме ясно, че тези резултати трябва да се разглеждат единствено като чиста и поредна победа на ГЕРБ, с леки, но пренебрежими успехи на някакви други незначителни и новички политически играчи. Тук се включи и политоложката Антоанета Христова, която ни обясни научнопопулярно, че вотът за статуквото е бил по-силен от вота за промяната – нещо, което абсолютно никой друг извън ГЕРБ не видя. Намесиха се “24 часа” и ПИК, които още по-научно доказаха, че Слави е много зле, тъй като е загубил катастрофално изборите в Учин дол. Ваксинираните медии отбелязаха още, че Европа празнува победата на ГЕРБ, а Манфред Вебер пише поздравителни адреси до Борисов. По-сериозните, също ваксинирани, медии просто игнорираха представянето на ГЕРБ и се заеха да нищят що БСП е толкова зле.

Друга политоложка – проф. Румяна Коларова, ни каза ни повече, ни по-малко, че нов вот означава политическа нестабилност. Че изборите са скъпо нещо, а българският бизнес ще се нагърби за сметка на гражданите. Тук някъде даже се чу, че ако се гласува, пак ще последва нещо като КТБ и Виденовата зима. И… виж какво нещо…. експертът Коларова говореше като експерта Бойко Борисов: “Широко експертно правителство е единственото отговорно поведение”.

Веднага след това се изля гневът на Борисов срещу онези, дето са влезли в парламента, но с толкова нищожни проценти, че нямат право да говорят. В края на петия час Борисов вече бе в трета фаза на скръбта – пазарлък: “Аз им предлагам мир, да сложим експертите…”.

Така през следващите няколко дни

пред редник Бойко има само две възможни спирки по пътя –

депресията и приемането на изборните резултати. Съдбата си е съдба.

Това не е спасяване. За спасителен може да се счита само план, който отвежда Борисов до нова изпълнителна власт, до президентството или до пенсионерски рахат, далеч от съдебна разправия.

За да има нова власт, Борисов има ясен път – да отиде при Слави с необходимите аргументи. Слави, който още поне година-две няма как да именуваме г-н Трифонов, лежи вкъщи, болен от нещо като коронавирус, но Бойко вече го е изкарал, няма проблем. Двамата са от една порода, могат да се разберат. Въпросът не е даже дали Бойко може да излезе със силни аргументи за колаборация. Въпросът е дали Слави има цена, срещу която е склонен да жертва своето управленско бъдеще в името на Бойковия рахат. Вероятно има, но едва ли ще си направи харакири още в началото на филма. Затова прогнозираме, че така редник Борисов не може да се спаси.

Тук е важно тълкуването на онзи “кабинет от експерти“, който ошашавеният Борисов предложи в изборната нощ. Тълкуването не е мое, на Георги Харизанов е – в ГЕРБ всички политици са експерти, така че в този смисъл Бойко не е предлагал ”експертен кабинет”, а най-добрите да седнат и да разберат. Такова изтъркване с гумичка на разликата между “експерт” и “политик” е уникално, но това е друг въпрос – важното е, че с тази идея положението се влошава – щото никой не ще да седне на една маса с политици от ГЕРБ. С експерти – иди-дойди, но с политици – йок.

Вторият вариант е отстъпление сега,

предислоциране на наличната подкрепа и излизане в решителен бой –

на предсрочните парламентарни и на следващите президентски избори. Бойко вече игра този мач – през май 2013 г., когато спечели с огромна преднина парламентарните избори, но Сергей Станишев, Лютви Местан и златният пръст на Волен направиха премиер Пламен Орешарски. Сега ситуацията е по-лоша за Борисов. Той отново е сам срещу всички, няма на кого да се опре в парламента, но сега неговата победа е сянка на онази от 2013-а. Сега е минус 35 мандата и минус 350 000 гласа. Обществената подкрепа хич я няма, така че какъв решителен бой?

Остава вариант номер 3. За този вариант ПП ГЕРБ няма какво да направи. Той е в ръцете на главния прокурор Иван Гешев. А къде е Гешев в тази схема, е въпрос за поне една къща в Барселона и едно чекмедже с кюлчета. Летните протести вкараха Борисов и Гешев под общ знаменател, но не е сигурно дали това е така. Казвам това не заради друго, а за да напомня, че ако легне на тази кълка, Бойко може и да сгреши. И със заслужен отдих да се сблъска с нереформираната съдебна система.

Ден след вота стана ясно, че ГЕРБ май ще избере пътя на конфронтацията – или Бойко премиер, или нищо. Мъдро, защото това означава… нищо. Така редник Бойко няма да бъде спасен, но партията ГЕРБ може да изкара още няколко месеца.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.