ФОКУС

Каскет, а американските и турските шпиони?

Българските власти в лицето на ДАНС и прокуратурата решиха отново да ни спретнат шпионски екшън, насочен разбира се, срещу Русия. Няма как да знаем дали наистина задържаните лица са шпионирали в полза на Руската федерация, докато са служели в качеството си на български военни разузнавачи. Ако изнесената официално информация е истина, то аплодирам действията на нашите власти, защото това е именно работата на държавата – да гарантира сигурността, суверенитета и държавните ни и военни тайни, дори и от най-близките, съюзнически, партньорски и приятелски държави. Нещо, което обаче, българските власти отдавна са забравили, имайки предвид, че основните им мотиви винаги са защита на интересите на нашите партньори. Но дали наистина задържаните са били руски шпиони? И само руски шпиони ли действат у нас, няма ли турски, американски, френски, английски, гръцки и тнт?

По-важното в случая е друго. Главният прокурор на България Иван Гешев участва в пресконференция по този повод. На нея г-н Гешев каза много красиви думи, в които обаче, имам известно основание да смятам, че не вярва. Поне засега нямам доказателство в противното.

Първо, господин главният прокурор много ясно заяви, че случилото се е от голямо значение, не просто за нашата национална сигурност, но забележете, за тази на “нашите партньори от Европейския съюз, НАТО и Съединените американски щати”. Ето къде е разковничето. Нашите партньори били застрашени! Заради това прокуратурата и ДАНС търсят шпиони – защото това може да накърни интересите на техните “партньори” (евфемизъм, който може да се изрази по-добре с термина използван от г-н премиера Борисов – “началниците”). Така или иначе, всички сме наясно, че Българската армия е хартиен тигър. България няма кой знае какви военни тайни.

И малките деца знаят, че самолетите на българските ВВС се броят на пръстите на една ръка (когато получим многомилиардните си американски покупки в края на десетилетието, ще имаме с няколко изтребителя повече). В армията и това е известно на цялото човечество, което се интересува от тези въпроси, има недокомплект на личния състав от хиляди войници и офицери. Танкове имаме около 80. Въпреки че и това не е съвсем сигурно, защото тези дни в социалните мрежи изтекоха кадри как с голямо родолюбиво усърдие, българските власти режат български танкове, най-вероятно за скрап. Военноморските сили на републиката също са печално известни и познати на всички чужди фактори.

И така, въпросът не е, че руското разузнаване, използвайки български активи уж било шпионирало Българската армия (за която не е ясно дали въобще съществува освен на хартия и колкото няколко души да взимат заплати). Въпросът е, че ако наистина споменатите български военни разузнавачи са шпионирали в полза на руснаците, то е било военните активи на “нашите партньори” (същите тези партньори, които до неотдавна са имали планове как да унищожат България и да я изличат от лицето на Земята, а през всичките войни на ХХ век са били най-жестоки наши врагове).

За г-н Гешев, както очевидно сам каза, важното е, че са застрашени интересите на Европейския съюз, НАТО и Съединените американски щати.

Второ, Гешев споменава, че трябвало да сме горди с ДАНС и военното разузнаване, които уж били възстановили професионалния капацитет на службите, след като през прехода той бил пострадал. Но уважаеми г-н главен прокурор, защо не направите и едно разследване относно това защо в годините на т.нар. “преход”, професионалният капацитет на българските разузнавателни служби е пострадал? Защо ДАНС и г-н Гешев не разследват нашите върли евроатлантически отговорни лица, генерали и политици, под чието управление капацитетът на разузнаването и службите ни е пострадал? Даже бих добавил още нещо. Господин Гешев, моля, разследвайте дали някой е разкривал кои са българските разузнавачи, както и агентите ни под прикритие. Моля, г-н Гешев, разкрийте на българското общество дали някой чуждестранен шпионин и резидент, не е осветлявал тайните на българското разузнаване? Или ако е направено от родни евроатлантици в интерес на нашите “партньори”, няма проблем?

Трето, г-н Гешев се надявал, че поредният шпионски екшън, който е решил да ни спретне, нямало да послужи за разделение на българите. Уверяваме главния прокурор, че такава опасност няма. Над 80-90 % от българския народ, които имаме и българска идентичност, сме единодушни по тези въпроси. Българи евроатлантици няма (тъй като, както всеки евроатлантик може да ви обясни, нациите и националната принадлежност са нещо остаряло, което трябва да се надживее в глобалния ”melting pot”), тъй че и разделение не може да има.

Четвърто, г-н Гешев казва, че думата “родина” била позабравена днес и трябвало да си я припомним. Напълно съм съгласен с главния прокурор! Но кой ни пречи да си припомним думата “родина”? Дали пък не са нашите евроатлантически “партньори”, чиито интереси г-н Гешев защитава? Дали една небезивестна фондация на една партньорска страна не спонсорира всякакви нихилистични и антибългарски проекти?

Не са ли нашите партньори тези, които с меката си сила се опитват да приучат българина, че турското робство било “присъствие”? Че Левски бил “просто престъпник”? Че клането в Батак е просто някаква митологема? Че Българската православна църква е някаква мракобесна институция, съставена от “бивши ченгета” (както евроатлантиците често наричат българските духовници). Ако господин Гешев иска да си припомним думата “родина” , не е ли време да започне да прочиства българското образование, култура и държавни институции от агентите на….. нашите “партньори”?

Защото не руски, не китайски или ирански агенти, а именно хора, които са правоверни евроатлантици, ни учат, че “родина” това е нещо остаряло, нещо ненужно и дори мръсно. Евроатлантикът по презумпция е (нео)либерал, той родина няма, защото е гражданин на света. Евроатлантикът подкрепя задълбочаването на европейската интеграция, което ще рече превръщането на Европа в една федерална държава. Българският евроатлантик винаги и на първо място поставя западните интереси пред българските. Евроатлантикът смята, че е правилно България да отдава “част от суверенитета си” на международни институции, съставлявани от неизбрани от гражданите, самоназначили се чиновници и чуждестранни олигарси.

За каква родина говори г-н Иван Гешев, след като официалната и фактически единствена легална идеология на евроатлантическите му партньори, обявява самото понятие за “родина” за престъпно? Как може да си хем евроатлантик, хем да имаш родина? Евроатлантикът има само “демократични”, “натовски”, “либерални” и “общочовешки интереси”.

В този смисъл, защо г-н Гешев не арестува очевадните чуждестранни агенти, които разпространяват денонощно, от вече 30 години, българофобска пропаганда? Или щом са свързани с неговите “партньори”, значи няма проблем. Но да продължим нататък.

Гешев казва, че на първо място сме българи и трябва да сме българофили, а не българофоби. Това е очевидна референция към българските русофили. Тук главният прокурор, който иначе според мнозина не е чужд на интересите на управляващите от ГЕРБ, а също и на ДПС, очевидно напуква канчето на непокорните българи. Видите ли, те евроатлантиците били българофили, а русофилите очевидно са българофоби. Поне такова послание се разбира от думите на Иван Гешев. Значи 80 % от народа ни, които са русофили, при това не толкова заради носталгия по периода на държавния социализъм, колкото защото българите все пак сме в основата на славяно-православната кирилска цивилизация, са българофоби?

Но може би прекалявам с патоса. Нека се фокусираме на темата. И за да не съм голословен, имам няколко въпроса и идеи, които отправям към главния прокурор на България:

– Защо прокуратурата и ДАНС не разследват лицата, които са отговорни за престъпната приватизация, която ощети българския народ с десетки милиарди?

– Защо прокуратурата и ДАНС не разследват лицата, които са отговорни, да унищожим ключовия елемент от отбраната си, а именно ракетите СС-23? Или тъй като това е било в интересите на нашите “партньори” от Турция, г-н Гешев не може да проведе разследване?

– Ще разследват ли г-н Гешев и ДАНС чуждестранните НПО-та и фондации у нас, които изливат милиони за агитация и пропаганда (противни и чужди на българската култура, традиции и дух, както и работещи срещу тях) у нас?

– Кога г-н Гешев и ДАНС ще арестуват шпионите на съседна Турция, както ина Съединените щати? Или такива няма у нас, защото така или иначе, нямаме тайни от “партньорите” си?

– Ще има ли разследване за купуването и продаването на гласове, както и за крупните изборни измами в България, които са съществували винаги в последните 30 години, но се утроиха в периода след 2009?

– Ще разследва ли Иван Гешев премиера Бойко Борисов, чиито скандални снимки и видеа с пистолети, пачки и кюлчета със злато изтекоха в интернет и цяла България ги видя? Не трябва ли прокуратурата да се самосезира, дори само за да изчисти името на Борисов (въпреки че според експертни оценки, снимките и кадрите са автентични).

– Ще разследват ли най-после от прокуратурата имотното състояние на редица български политици и магистрати, особено свързани с управляващата партия?

– Ще разследва ли г-н Гешев лицата и организациите, които от 30 години насам упорито работят сред българските турци и българите мюсюлмани, за да ги настройват срещу останалите български граждани и нашата държава? Или това не е заплаха за националната ни сигурност, защото може би се извършва от “партньорска” държава?

– Ще видим ли самосезиране на прокуратурата срещу г-н Бойко Борисов (но по друг казус), след като с половин уста премиерът си призна, че сме спряли стратегически за България енергийни проекти, едва ли не по заповед на чужди държави, пък било то и “партньорски”? Не е ли това самата дефиниция на човек, който работи в чужди интереси и полза?

– Ще арестува ли Иван Гешев ръководните лица на ПП ГЕРБ, за която вече не е тайна, че е създадена от и чрез чуждестранни фондации (немските Конрад Аденауер и Ханс Зайдел)? Г-н Гешев може да издевателства над хората от културната организация НД “Русофили”, както и над различни обществени и политически фигури у нас (от президента на републиката Румен Радев през председателя на русофилите Николай Малинов та чак до опитите да закрият малката патриотична партия “Възраждане”). Но ако Гешев и ДАНС спазват закона и най-вече, ако защитават българската национална сигурност, защо елитът на ГЕРБ вече не е в затвора, след като дори не крият, че са създадени от чуждестранни фондации? Това не е ли намеса във вътрешните ни работи? Не е ли заплаха за националната ни сигурност?

– Ще бъде ли разследвана г-жа Меглена Кунева и всички потенциално отговорни лица, които са участвали в преговорите за членство на България с Европейския съюз, след като се оказва, че Брюксел не е поставял ултиматум да закриваме блокове от АЕЦ “Белене”, но въпреки това някой се е съгласил и го е направил? Не е ли това очеизваден пример за защита и прокарване на чужди интереси?

– Ще разследва ли г-н Гешев намесата на различни посланници и дипломати във вътрешнополитическия живот на България? Имайки предвид официални изявления и подкрепа (или осъждане) на различни протести и мероприятия през годините у нас, от страна на посланиците на Съединените щати и други западни страни?

– Кога ДАНС и прокуратурата ще се самосезират за унищожението на Българската армия? Ще разследва ли Гешев кои хора и защо са компрометирали националната ни сигурност, като са превърнали една от най-мощните армии на Балканите и Източна Европа в тъжна сянка на предишната си слава?

Изреждането може да продължи още десетки страници, но няма смисъл. Всички българи знаем за какво става въпрос. Ще повярвам, че г-н Иван Гешев, прокуратурата и ДАНС работят за българския национален интерес, не само когато арестуват хора, които са набедени за уж руски шпиони (интересно как това съвпада и с ястребовската и агресивна реторика на сенилния тип Джоузеф Байдън), но и когато видя в ареста турски, американски, английски и други разузнавачи и агенти. Ще знам, че у нас има справедливост, както и че сме суверенна държава, когато г-н Гешев отговори положително на всичките зададени от мен въпроси и наистина разследва тези казуси. Дотогава, всеки шпионски скандал, който се генерира от прокуратурата и ДАНС, не е защита на българската сигурност , а по всяка вероятност изпълнение на поръчки, поставени от чужбина и създаването на провокации с геополитическа цел.

…

Симеон Миланов

Специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил в някои от най-големите български медии. Интересува се от история, геополитика и международни отношения.

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.